Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Обичам го, мразя го
22-04-2011, 03:56 | Автор: 9585 | Категория: Училището / Голямото междучасие

На първата корица на дневника ми от 9-ти клас пише с ей такива огромни букви:

ДА НЕ СЕ ПИШЕ ИМЕТО НА К.!!!

След това на всяка страница следват противоречия от рода на "Обичам го" - "Мразя го" - "Никога повече няма да му проговоря" - "Винаги ще мисля за него и ще го обичам докато съм жива"... и т.н. и т.н. до безкрай... Аххх, няколко години продължи това!

Имаше едно като че ли безмълвно състезание кой от двама ни ще изкара по-висока оценка, кой е по-умен, кой е по-по... Всяка сутрин търчах като луда към училището, за да мога да го видя по-скоро. Той - също още по тъмно беше там. Около час преди началото на първия час, ние двамата, като едни луди, седяхме пред стаята в коридора. Както си говорехме най-нормално, започваше най-лудото заяждане. Каране. Обиждане. Глупачка. Тъпанар. Сълзи ми напираха в очите... обичах го. Възхищавах му се, че не беше простак като другите, че беше страхотно умен, привличаше ме с нещо и не можех да си обясня защо също така адски много ме дразни. Ама просто исках понякога да го цапна с нещо по умната глава. След заяждането и споровете, отново се сдобрявахме и бяхме първи приятели. След училище винаги си тръгвахме заедно. В повечето часове се настаняваше до мен и почваше жесток тормоз над нежната ми личност :em_87: Щипане, гъделичкане, издебване на момента, когато не съм нащрек, за да ми драсне нещо на ръката с химикалка... След часа следваха заповеди: "Целуни ми ръката, защото иначе няма да те пусна да станеш". "Няма" - "Целуни ми ръката" - "Няма да я целуна"... ставам, той ме дърпа обратно (общо около стотина пъти, докато накрая учителката избеснее и каже "Целуни му каквото иска, само да млъкне" ) :em_74:

В междучасията ме гонеше непрекъснато между чиновете. За каквото се сетите. "Дай ми еди какво си" - "Няма" - "Дай" - "Няма". Аз бягам и пищя (а разбира се, вътрешно умирам от щастие и любов), той ме настига, омотава пердето около мен и ме стиска силно... "За да те задуша" - казва. :em_18: Крадеше ми чантата, бъркаше вътре и си взимаше каквото му хареса - съответно аз отивам да си го взема и въпросното нещо се дърпа цяла вечност, придружено от вечното щипане, скубане, гъделичкане и любимото ми задушаване... може и без перде. Ааа, никога от тогава не ми се е случвало онова, в стомаха... летящите пеперудки. Те и сега си спят вътре и само чакат някой да ги събуди... Ама няма кой. Големите не обичат да се гонят, да се дърпат... а толкова я обичах тази игра.

Винаги ми даваше якето си като ми беше студено. Винаги като седнеше до мен, си допираше случайно крака до моя. Когато исках да проверя дали ме харесва, нарочно спирах да се занимавам с него и отивах на другия край на стаята, а той винаги идваше при мен и почваше да ме дразни :em_75:

Така ме вбесяваше и така го обичах! Какво ли не бих дала да преживея още един, само един такъв ден - същия. Това, което остана като спомен, не мога да го сравня с нищо друго. Така и не си признах пред него какво ми бушуваше в главата само при мисълта за него, макар че може би знаеше. Никога и той не си призна каквото и да било...

Може би само едно нещо: "Защо ме нервираш непрекъснато?" - го питах аз.

"Защото си ми слабост" - ми каза той. :em_2:
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Dolli (22 април 2011 13:05)
Цитат: 9585
... Всяка сутрин търчах като луда към училището, за да мога да го видя по-скоро...

Аааа, и аз така в IX клас!!!
Някак изведнаж започнах да харесвам даскалото и го харесвах цяяяяяяла година em_110
9585, много картинно си го написала. Това с пердето особено ме развълнува em_115



--------------------
 
 
№2 от: a4koto (22 април 2011 18:24)
Никога и той не си призна каквото и да било...

 

Може би само едно нещо: "Защо ме нервираш непрекъснато?" - го питах аз.

"Защото си ми слабост" - ми каза той. <!--smile:em_2-->em_2

Хе,хе, та вие сте си казали толкова много...
<!--/smile-->



--------------------
 
 
№3 от: nikola13 (23 април 2011 01:11)

Знаех си аз, че момичетата са малко куку, ама не чак толковаem_46



П.П. Аз пък дори съм писал стихове ама така и не се престраших да и ги прочетаem_13

 
 
№4 от: bat_mitco (21 декември 2011 19:45)

  ДНЕС Е РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ГАЛЕНОТО МОМИЧЕ НА САЙТА...

ДЕВЕТ-ПЕТ-ОСЕМ-ПЕТ - ПУ, ВСИЧКО ДА ТИ Е НАРЕД !!!

http://www.youtube.com/watch?v=DgYog08i3Nw

http://www.youtube.com/watch?v=qH-rPt1ftSo&ob=av2e

http://www.youtube.com/watch?v=6AY8B_NsnkY

http://www.youtube.com/watch?v=b9jGSdGVNFI




--------------------
 
 
№5 от: Цонка (21 декември 2011 19:53)

Честит Рожден Ден, мило наше Галенце! em_87
Много, много поводи за усмивки ти желая!
И бодрост!




--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (22 декември 2011 01:11)

Със закъснение и от мен: Ч.Р.Д!!!!!

Много радостни моменти, здраве и много обич около теб и за теб!!!!


 
 
№7 от: ваняя (22 декември 2011 21:46)

Аз ти пожелавам много пеперуди em_2


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!