Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
С пипер да поръся филия...
29-05-2008, 13:11 | Автор: Надя | Категория: Голямото междучасие / Лакомства

Иска ми се да напиша поема!

Ама не мога...

Не съм поет.

Обаче ако можех, поемата щеше да е посветена на храната от моето детство, мммдааа правилно сте ме разбрали – на храната, на манджата, на гозбите на мама и баба и т.н. И тъй като съм малко по-добра в прозата ще се опитам да разкажа.....

Много обичам да папкам! Обичам и това е. Сега вече започва и да ми личи ама преди бях като глист. Ако знаете колко много ми липсват натуралните продукти, но не био, мио и тям подобни, неееее, липсват ми домати откъснати от градината на баба, ароматни, не дотам добре измити/хм даже леко ухаещи на син камък/, крайче от селския хляб с шарена сол, домашно сирене, такова мазничко и мекичко. Липсва ми цвета на жълтъка от истинските яйца, снесени от истински кокошки,  липсват ми черешите от дървото, понякога с червеи, но пък толкова сладки. Баба ми, с недотам чисти ръце да вземе малко бял хляб, сиренце и червен пипер и да го мачка, мачка докато стане на една крива топка, казва се "мечка" – ужасно вкусно нещо, с него бягах на улицата и се прибирах чак когато мръкне, а може и с чушка натъпкана със сирене. Липсват ми стъклените бурканчета кисело мляко в които имаше истинско кисело мляко, шипковия мармалад, бурканите от мазата и зелевата чорба на баща ми със ситно нарязан праз и лют червен пипер..ммммм. Липсват ми дядовите суджуци, които мачкахме с едно лимонадено шише всяка вечер, липсва ми аромата на нашата тераса, хаха, да на терасата, където висеше свинския бут, китките с подправки, и всички видове сушени деликатеси приготвени по най-нехигиеничния начин и според нито един европейски стандарт. Фурната миришеща вечно на печени семки и фъстъци, хмм нямаше пакетчета или микровълнови фурни, та затова бабините пуканки се пукаха в една черна тенджера на бумтящата шечка. Липсват ми кравайчетата целите опушени от печката /кравайчета са като питки за дюнер но по големи и се мятат направо печката/, липсват ми мамините кюфтета с много лук, които се пържеха с не тройно рафинирано олио и не се появаваха в тарелка, мама ги бъркаше и аз лапах суровата кайма, можете ли да си представите как сега на вашето дете ще дадете сурова кайма, ужас! Липсват ми дините на двора, които в горещите летни дни почуквахме от тук от там /аз все не рабирах какъв точно звук трябва да издават обаче се преструвах умело/ и изстудявахме в една кофа навън. Липсват ми компотите от праскови с аромата на индрише. Липсва ми мириса на магданоз бе хора, сега магданоза не мирише на магданоз, иначе изглежда като такъв ама не мирише. Липсва ми пилешката супа от охранена кокошчица, гъстичка и мазничка. Липсват ми мамините торти, такива едни дебели с много яйчен крем и натрошени орехи. Абе изобщо липсват ми всички ония бързо развалящи се продукти без консерванти, които не издържаха седмици в хладилника, даже ми липсва коравото краве масло, което много, ама много трудно се размазваше на филията.

Ох сигурно ще се сетя за още много такива вкусотии но не мога да ги възпея за съжаление. Мога само да ви ги разкажа и да се дрогирам с аромата който навяват спомените. Ето, затварям очите и се потапям в морето от миризми..

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (29 май 2008 14:18)
Това все едно съм го писал аз. От първия до последния ред все едно аз съм го написал. Всичките тия храни, вкусове и миризми- всичко е част и от моето детство. Времето на нашата възрастност е безвкусно, но дали храната загуби своя вкус или ние загубихме обоняние за истинските неща? Дали ние самите не станахме "двойно рафинирани", стандартизирани и консервирани за трайност... Може би трябва да попитаме някое съвременно дете - ако ни отговори, че животът е вкусен, радостен и пълен с вълнуващи гледки, звуци и миризми, значи проблемът е в нас



--------------------
 
 
№2 от: donaddt (29 май 2008 20:54)
Наде, лютеницата и сладката от сливи, кайсии и ябълки. Странното е, че не си спомням да съм била злоядо дете, но днес определено съм злояда. В училищния стол нагъвахме пилешко с грах и малеби със сироп, ама я сега ме накарай да хапна нещо такова, stop Неизмити домати и аз обичах, а в царевицата се криех от леля ми, защото искаше да ме командва. Пък кой ти търпи такава черна несправедливост! А на дините бях специалист - дядо ме научи! kiss Колкото по-кухо дрънчат, толкова по-узряла е динята. А що къпини и череши съм изяла на лозето! Пък да не говорим за зелени череши и джанки, за зелени ягоди също - само да побелеят малко и хоп в устата.

 
 
№3 от: admin (29 май 2008 21:13)
Хмм-мъъх! Дани, говорили сме много пъти по "вкусовия" проблем, нали?! Изчезнаха "нашите" лакомства, и вероятно се промени начина по който усещаме сладкото, соленото, горчивото ... Уф-уф! Вече даже обикновените вафли и локумените не  са същите. Ужас, ужас - даже хляба не е същият!  podsmruk - онзи, гдето го купувахме парещ от хлебарниците, и докато го занесем вкъщи го изяждахме половината (или даже повече!). Ох, сигурно е от възрастта ни, но не вярвам - днес си имаме "храна", която е съобразена с разни "евро"-предписания: невкусна и нехранителна...



--------------------
 
 
№4 от: isi (30 май 2008 00:17)

На мен също ми липсват всички тези твои, мои, наши детски вкусотии. Сещам се и за корнишоните направо от градината, за филиите с олио, сол и червен пипер, такива едни дебели, непрепечени дори, за прясното овче сирене, за твърдото осолено старо сирене, за гъстото овче мляко на баба, за попарата от кисело мляко и хляб, за попарата от гореща вода, хляб, сирене и масло и... - прави сте, за много други. Някои от тези неща ги търся сега, опитвам се да ги пресъздам постарому, на мен пак ми харесват, ама не всичко е същото... 
  И знаете ли - не са ни виновни само стандартизации и евро-предписания,  мисля, че и ние сме си виновни - пренаситихме се, търсехме все нови и различни неща, по-лъскави, по-чужди, по-сложно звучащи, по-трайни, по-лесни за приготвяне, имахме вече каквото си поискаме и по много от всичко. И вече - признайте: същият ли е вкуса  на банана, като го ядеш по всяко време и не си чакал на опашка за него; ще си направите ли филия с олио за обяд, дори да е от абсолютно същия бял хляб като едно време; ще си поиграете ли цяла нощ за да направите торта с крем и няколко подноса сладки и соленки, щом на магазина има готови, страшно много видове, еднакво безвкусни за мен, но май по-евтино излизат, пък и време нямаме...И свикваме, даже май свикнахме -  с подобрители, овкусители, консерванти, със странни подправки, с чуждестранни кухни, с миксове и фиксове, с "едикаквоси" за микровълнова...
Не, не -  аз не съм свикнала, сигурно и вие не сте! Пак ми липсва всичко по-простичко от моето детство!




--------------------
 
 
№5 от: chavop (30 май 2008 10:22)
Много е кофти да четеш такива статии сутрин, при положение че не закусваш. Явно има и други "сбъркани" дето си мислят че тогава храната беше по-вкусна

Към всички горни бих добавил вкусните салами, които сега нямат аналог, въпреки рекламите на народни колбаси и т.н. - Камчия, македонска наденица, наденица с чубрица, салам кучешка радост, хамбургски салам, салам Сервилат. Всички салами бяха в естествени черва. Предполагам, че са били доста нехигиенични :)
Месото беше прясно българско, а не аржентинско замразено преди 15 години. Камионите с прасетата от свинефермите до Месокомбинат Родопа минаваха през града и след тях се носеше неописуема воня. Наричахме я Дезодорант Свинска Младост. Сега да сте видяли някъде камиони с прасета?
Друго нещо, което страшно ми липсва от детските години е панирания телешки мозък. Майка ми понякога правеше този деликатес. Явно сега кравите са луди и нямат мозък. Всъщност тогава нямаше луди крави и птиците не боледуваха от човешки болести...
Пастет Апетит от истински черен дроб. Сега пастет не ям - Е-тата не се събират на етикета :)
Киселото и прясното мляко се вкисваха за 2-3 дни. Когато сутрин ни даваха мляко с отвращение изхвърляхме кората от каймак отгоре. Сега да сте виждали каймак?

Не, че и тогава нямаше издънки със сурогати :) Помните ли лафа, че кренвиршите били от тоалетна хартия? Всъщност действително е имало случай, когато в сместа работници са добавили тоалетна хартия, за да поспестят месо. В сегашните кренвирши просто не ми се мисли какво се слага. Просто не ям такива.

 
 
№6 от: Надя (30 май 2008 11:13)
Хе-хе Chavop благодаря за напомнянката. Салам кучешка радост или т.нар. от нас "семейно щастие" и хамбургски разбира се, позапържени в тиганчето. Сетих се и за напитките - нектар от истински плодове в едни кафеви бирени бутилки, направо можеше да обядваш с него, е нямаше кока кола, но имаше етър и алтай!


Към Isi: Страхотен коментар! bravoo Много точно си улучила моето настроение ok2

 
 
№7 от: zori djunkova (30 май 2008 13:42)
Не знам дали сте яли нещото наречено "циганска баница". Това е филия полята с олио (в някои райони намазана с мас) и поръсена с чубрица и червен пипер. Баба ми го наричаше "еврейска филийка". Разказваше ми, че по време на бомбандировките в София имало едно еврейско семейство които я черпели с такива филийки. Най-вкусното нещо на света. А най-вкусния ръчен топъл хляб продаваха в хлебарницата на ул. Шишман (в София). Наистина съм изяждала повече от половината, но най-често връщах вкъщи само средата. Представете си един обелен хляб:). Най-вкусните кюфтенца в квартала ги правеха в кръчмата "Палма" - пак на Шишман. На собственика му викаха Моши - щото пощипвал от каймата на кюфтетата:))

 
 
№8 от: Frujin Assen (3 юни 2008 13:29)
Не, нищо от това не е изчезнало. Тук говорите за един селски бит който и днес си съществува. Преди да се разболее баща ми преди 2 години всичко това за което говорите си го имахме вкъщи. Плюс лютата карловска скоросмъртница. Малиии, 80 градуса ракия, това само като го помиришеш и падаш под масата).
И до днес си ям с удоволствие циганска баница ( наскоро казаха, че в детската градина я били прекръстили на "ромска баница" - голям смях). Попара ядох тая сутрин, корав хляб (нарочно оставен на масата предната вечер с тая цел), масло и червен пипер препържени в тигана. Майка ми редовно кваси прясно мляко, а понякога прави и сирене. Само дето сега го купуваме от комшии, щото няма кой да се грижи за животни. Майка ми редовно прави кекс, сладки по-рядко, а е традиция някой като има рожден ден да правят едни огромни и много сладки торти. С брат ми още не сме женени (аз на 31, той на 30) но съм я навил да научи снахите да готвят като нея).

 
 
№9 от: Надя (3 юни 2008 17:17)
Хммм, това с ракията, нещо не ми се връзва с ароматите от детството....

 
 
№10 от: Frujin Assen (4 юни 2008 15:56)
На мен ми се връзва, защото съм ходил като малък заедно с големите на казана. Те оставаха да варят ракията, а ние децата отивахме на близката поляна да си играем. Ядяхме на полето, беше много вкусно, печена сланина и телешки салам, които се приготвяха на казана. На нас ни купуваха лимонада, но момчетата като истински бъдещи мъже искахме да пием и ракия. Понякога ни даваха да опитаме. Тогава считах, че всеки истински мъж е длъжен да може да вари ракия, да говори с компетентен тон за анасон, градуси, двойно препичане и т.н.

 
 
№11 от: freja (5 юни 2008 14:37)
Хи-хи, значи ромска станала баницата xaxa2 .
Абе вярно, че сега камиони с прасета няма. Даже си спомних, че на излизане от нашия град имаше един свинекомплекс и като минавахме с кола оттам, си запушвахме носа. А вече отдавна на нищо не ми мирише по това шосе... И чак сега да забележа!
Присъединявам се към всички изброени вкусотии и не се сещам какво друго мога да добавя. Може би попара от сухар, ама домашно приготвен - от стар хляб, леко запечен във фурната и твърд като камък (няма разваляне!), обаче като му сложиш сирене и масло и го залееш с гореща вода... ммммм, една от любимите ми закуски! Аз и сега си правя такава попара, както и всякакви други рецепти от миналото, които днес не се считат за много изтънчени. Майка ми продължава да прави баници с разточени от нея кори, рогчета, кифлички, козунаци, кисело мляко, буркани всякакви - компоти, сладка, лютеници, консерви, туршии, сиропи. Аз засега само съм си записала как се правят последните шест и много рядко консервирам нещо. Може би някой ден, по-нататък. Вярно, че и префърцунени ястия вкарахме в менюто си, обаче и другите не сме забравили. Относно вкуса им... Ами онази попара си има същия вкус (ако си купите истинско масло - немско, напр.), манджите - и те... Не знам, може би зависи от нагласата... Как човек възприема нещата. Аз не съм скъсала с моето детство и не съм го отдалечила от себе си. Може би там е ключът, кой знае... Иначе, за купените продукти - сирене, кашкавал, яйца, салами, кренвирши, пастети и т.н, и т.н. - НИЩО не е същото! И причината не е в нас, а в производителите, които искат да минат тънко и от минимални разходи да си изкарат великански приходи. Както и в институциите за контрол, които допускат това, стига да знаеш към кого да се обърнеш и колко да му дадеш. Да, така мисля! Не толкова ЕС и нормите му - там едва ли пише, че в кренвиршите не трябва да има месо, а заместители, нито пише, че трябва да са натъпкани с консерванти и прочее до такава степен, че да имат силно стипчив вкус (усещали ли сте го?).
Май се отклоних. За купените продукти готвя една друга статия, така че там ще продължа.
Ракията, между другото, колкото и да ми е противна, е част и от моите детски спомени. И ние така ходехме с бащите и дядовците си на казана в самия край на селото, точно там, където започва полето. Ходехме привечер и стояхме до късно. Играехме около тухлената постройка и на поточето, което минава край нея. Голяма мръсотия - джибри, каши, ужас... но много ни харесваше. Хапвахме разни дивечови специалитети, защото дядовците ни бяха ловджии. А нощем ставаше студено и влизахме вътре да се сгреем. На огъня, не с ракия mig_mig  .

Май никой не спомена различните видове принцеси: с кайма, със сирене и яйца, с кашкавал и специалитетът на майка ми: принцеса-пица! Тя се приготвя като нормална пица, но вместо върху блат, всичко се нарежда върху филийка. И това - по времето, когато тук пици нямаше... направо революция!
Ами сирената каша?

 
 
№12 от: sillfida (15 юни 2008 00:33)
А СПОМНЯТЕ ЛИ СИ СЛАДОЛЕДИТЕ ОТ НЕКТАР, ПРОДАВАНИ ОТ МАШИНА? КОЛКО МИ ЛИПСВА .

 
 
№13 от: chavop (18 юни 2008 09:42)

Пици имаше и тогава, но им казваха Гарнирани Пити :)


 
 
№14 от: freja (18 юни 2008 12:36)

Ммм... да . Обаче мама правеше от нейните принцеси още преди това и всички лели й се възхищаваха, а някои направо й завиждаха .
(chavop, ако знаеш какви спомени събуди у мен със споменаването на тези "гарнирани пити"... чак цяла статия им посветих )


 
 
№15 от: filipovaeli (19 юни 2008 10:53)
Мили хора, това което открих при вас надмина очакванията ми! Толкова отдавна търсих такъв сайт... Позволете ми да вляза във вашите редици. И така по темата. Помните ли какъв течен шоколад си бъркахме. Сухо мляко, шоко, краве масло и ванилия. Беше невероятен. Мама ми приготвяше в бебешки бурканчета като заминавах на лагер в Обзор. Беше много престижно да имаш такъв шоколад.



--------------------
 
 
№16 от: freja (19 юни 2008 12:53)
Аз пък помня едно шоко в хартиени пакетчета (с найлон отвътре), на които беше нарисувано олимпийското мече Миша и петте олимпийски кръга. (А вие помните ли такова нещо?) Мммммммммного вкусен крем ставаше от него!

 
 
№17 от: filipovaeli (19 юни 2008 13:30)
Да и аз си го спомням. А помните ли как бъркахме в несвяст инка или нес кафе докато побелее и все се надпреварвахме на кой е най-бяло. И после изяждахме сместа без да доливаме вода.



--------------------
 
 
№18 от: Надя (19 юни 2008 13:49)
Това си го спомням, всъщност доста добре. Ноо на мен все не ми се получаваше достатъчно бяло. Но по повод на течния шоколад си спомних за сладоледа на прах, който майка забъркваше..хм..беше ужасно честно казано, едно такова рядко, лепкаво, бяло и с вкус на брашно.

 
 
№19 от: filipovaeli (19 юни 2008 13:55)
Ние пък имахме машина за сладолед от СССРtongue3 ,но никога не сме я ползвали/да не се развали!/xixi2



--------------------
 
 
№20 от: freja (19 юни 2008 15:40)
Мания си беше това с пяната на кафето, майка винаги ми даваше аз да й бъркам чашката. И така станах майсторка!
Инка-та и днес я продават, но не е същата .
А сладоледът на прах никога не се получаваше, все течен си оставаше. Поне у нас.

 
 
№21 от: dani (19 юни 2008 16:26)
Бе вие забелязахте ли, че filpovaeli иска "да влезе в нашите редици"? Значи трябва да й направим тържествено посрещане в пионерски отряд "Щастливо детство". Айде активистите да се раздвижат по въпроса. Свикваме Пионерски сборpionerche



--------------------
 
 
№22 от: isi (19 юни 2008 21:16)

Браво на  filipovaeli!    И аз за течния шоколад!   Ние вкъщи го правехме от:  пакетче сухо мляко, пакетче краве масло, какао (не знам колко), и сварена вода със захар. Разбиваш, разсипваш по чашите и в хладилника. Толкова лесно беше. Сервирахме го в малки ракиени чашки с кафяна лъжичка и с по една половинка орехова ядка - баба и казваше "ярчица". Голяма вкусотия. Скоро си правих, първо трудно намерих пакетче сухо мляко, кравето масло - каквото вземеш - такъв ще ти е шоколада.
А друг простичък сладкиш от детството ни, който със сестра ми си правехме след инструкции на майка ни естествено, беше руло от бисквити "Руен", слепени с шипков мармалад, отстрани намазано със смес от пудра захар и краве масло и оваляно с орехи! Страшно! Ама опитайте сега да направите - аз пробвах: Няма бисквити "Руен", че и други чаени без дупка в средата няма, има само с по-малък диаметър. После  - шипковият мармалад  намерих 2 вида, особено едият - абсолютно нищо общо с едно време и напълно неподходящ - просто подсладено желе. Пък и маслото явно не улучих - така и не се стегна в хладилника. Ама стана рулото накрая. Споменът беше възстановен изцяло!
П.П. Реже се по диагонал след като е стояло примерно  1 нощ в хладилника. Пробвайте!   Извинявайте, знам, че не е сайт за готварски рецепти, ама нещо още не съм яла и...




--------------------
 
 
№23 от: мимка (19 юни 2008 23:58)
Хей, другари може ли да ме допуснете и мен във вашите редици? pionerche

Къде забравихте зеления локум с вкус на мента /в кутийка беше/? Ами едновремешната "република", ех с нетърпение чаках баба да се върне от работа/след "първа смяна" във Винпром-Русе/ и да ме награди за послушанието ни (с брат ми) с нея. Купуваше я от лафката на завода. Как искам да се върна само за час поне-20 г. назад. Ами  шоколада Кума Лиса, твърдите дъвки ИДЕАЛ, анжелките/пастички/със златното фолио, което си колекционирахме м/у страниците на МАНШОН ПОЛУОБУВКА И МЪХЕСТА БРАДА?
Благодаря ви, че ви има. И не пораствайте чувате ли?!

 
 
№24 от: filipovaeli (20 юни 2008 10:17)
А помните ли "какиното тане" - някакви твърди неща за хрупане. А белите квадратни банбонки "сен-сен"? Веднъж си сложих в шепата няколко и изплаших баба, че са ми паднали зъбите . А бонбоните "ролка" от 5ст.? А в кулинарните магазини каква руска салата имаше само-разкошна. А ние с братовчедка ми най-много обичахме да си купим от "Захарно петле" принцеси с кайма и първото нещо което правихме беше да отлепим каймата от филията, да я метнем в кошчето и да изядем само филиите. Много ни бяха вкусни.tongue2



--------------------
 
 
№25 от: donaddt (21 юни 2008 16:23)
Дани и кога ще е сбора? Да взема да напиша отчетен доклад. Нали минавам от активистите, pionerche Трам-та-там, къде ми е емотикончето на пионер с фанфар?

Изи, 5 супени лъжици е какаото. Това е едно от нещата, които мога да приготвям. Сухото мляко го купувах от аптеката. Разбъркваш първо сухото и мляко и какаото. Водата и захарта ги вариш, докато захарта се стопи, слагаш и маслото. После изсипваш течността в сместа. Ние имахме миксер и аз бръмчах с него. Получаваше се много хубава хомогенна смес.

 
 
№26 от: dani (21 юни 2008 22:27)

Организацията за пионерския сбор се обсъжда в статията за "Пионерската организация". Ти вече си видяла де. А за тръбач и барабанчик ще изберем момчета, естествено. Дотогава админа ще е нарисувал някой и друг фанфар




--------------------
 
 
№27 от: pepino (21 септември 2008 23:19)
Ей, тия бонбони РОЛКА! Нямаше друго такова удоволствие! Едва ли някой е запазил снимка (бонбони са все пак - бързо свършват), но бих се радвал да ги видя и да актуализирам спомените си.

За лясковчани и за берковчани разбрахме, ами я да видим дали има сливналии тука? Кой ще ми каже какво е това нещо, наречено "Трахана" Аз съм роден в София, ама го знам, даже още си го ям. Чакам отговорите ви

 
 
№28 от: Ekaterina Matveevna (30 септември 2008 20:04)
 Защо за "плезирите" никой нищо не казва?! Колко кила натрупах в последно време да опитвам разни новопоявили се така наречени "плезири" в търсене на оня мек и лек топящ се вкус! Ама няма-а-а!

 
 
№29 от: vladito (8 ноември 2008 02:22)
Здравейте мили приятели!

Много ми харесва този сайт, особено толкова далече от вкъщи (Плевен), нещата които чета тука ме радват и натъжават с еднаква сила. Евала на създателя на този гениален сайт и на всички вас, които споделяте спомените си и по този начин всички си припомняме за нашето детство в ярки разцветки.

По въпроса за храните, боже мой, колко ми липсват саламите и луканката, сърмите (веднъж правих със кисело зеле купено от един европейски (руски) магазин, но не бяха същите) и т.н...

Ох, отклонявам се от основната ми мисъл. Помните ли този простичък десерт, който се правеше от обикновени бисквити и нешесте?! Мнооооого го обичах това нещо. А руло "Стефани"? Някой още прави ли го? Кайма увита около твърдо сварени, нарязани яйца и кисели краставички?
А пурите от училищните лавки - те ми бяха любими! Както и триъгълните пасти "Вихрен".

Боже мой, дотук съм че направо ми потекоха лигите!



 
 
№30 от: freja (8 ноември 2008 02:40)
vladito,
и бисквитената торта, и пуричките, и "Стефани"-то си ги правим вкъщи, ако ти трябват рецептите - само кажиok2. И без това вече ми е време да напиша и аз няколко. Само не знам дали на континента, на който се намираш, ще можеш да си намериш необходимите продукти...neznam
И между другото - добре дошъл/-а!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!