Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Чухте ли? Инжекции!!!
31-05-2008, 04:55 | Автор: freja | Категория: Училището / Голямото междучасие
Забелязвали ли сте, че винаги идваха по две? А питали ли сте се защо? Сега ще ви кажа.

Ужасът ни обземаше още с изскърцването на вратата по средата на часа. Понякога още от междучасието се разнасяше мълвата, че ще идват – когато вече бяха минали по някои стаи и виждахме ученици от други класове да притискат памучета на инжектираното място. Но друг път ни изненадваха. Влизаха и нямаше нужда да обясняват защо са дошли – миризмата на спирт ни говореше достатъчно. Заставаха на подиума и ние послушно се строявахме със запретнати до рамото ръкави в две колони пред тях. Разтриваха с памучето. "Отпусни ръката. Не гледай" - казваха и ние извръщахме глава. И после - боц! "Готово. Натискай тук". Облекчение. Нашите медицински сестри бяха млада и стара. Аз гледах да застана в колонката на младата, защото тя беше къде-къде по-внимателна от другата; за съжаление не винаги имах този късмет и тогава старата, почти със засилка от упор, пронизваше пилешкия ми трицепс. Някои деца се разплакваха, аз обаче застивах в безмълвно вцепенение и звук не можех да издам... а и не можех да си го позволя.

Когато инжекциите трябваше да се бият в крака, ни разделяха. Обикновено първо момчетата напускаха стаята, а момичетата се събличахме и ни ваксинираха; после си сменяхме местата – ние излизахме ухилени като победители, а съучениците ни влизаха плахо, да срещнат своя страх очи в очи. Докато се разминавахме, великодушно ги успокоявахме, че то хич не боли и ако ги е страх – значи са бебета. Е, имахме си и зли периоди, когато куцахме от мнима болка и жално охкахме, за да направим ужаса им пълен. Те от своя страна ни го връщаха при следващото инжектиране.

Не си мислете, че всички момчета са безстрашни, щом се изправят пред иглата. Веднъж, когато лелките с белите престилки ни бяха посетили, един съученик се втурна към вратата, прескачайки чинове и столове. Но пъргавата сестра стигна преди него и му прегради пътя. В отчаянието си той започна да търчи из стаята – един обречен опит за бягство, имайки предвид, че го дебнеха учителката и другата сестра. Когато беглецът беше заловен, първата сестра се върна от поста си пред вратата и приготви спринцовката. Момчето още повече започна да се съпротивлява, да рита и крещи, обаче тя безмилостно заби иглата. После настана паника, той се разрева, някой каза, че иглата се е счупила в ръката му, но аз това не го видях – така се бяха скупчили отгоре му – затова ще го отнеса към страховитите училищни легенди. Та покрай тази случка разбрах защо винаги идват по две: за да не избяга никой!

Спринцовките не винаги бяха еднократни, а си спомням, че за една ваксина в трети клас и иглите не бяха. Тогава ни викаха направо в лекарския кабинет, ние сядахме на едно столче, а от двете ни страни седяха медицинските сестри. Протягахме по една ръка към всяка и те започваха. Но първо обгаряха иглите в пламъчето на спиртната лампа. Като се замисля, чудя се това доколко ги е дезинфектирало и дали спомените ми не са се изкривили...

В лекарския кабинет се ходеше и по по-малко неприятни поводи. Например за задължителния профилактичен преглед - поне веднъж през учебната година. Разделяхме се пак на момичета - момчета, влизахме на групи и се събличахме по тениска и шорти (ние никога не надничахме през ключалката в такъв момент, но момчетата имаха този лош навик и понякога отвън се чуваше по някое гръмко кикотене). Сестрите измерваха колко сме високи, колко тежим, колко въздух могат да поберат белите ни дробове. Също – правилна ли ни е стойката и ако не е, ни изпращаха на изправителна гимнастика, на която бяхме длъжни да ходим. А помните ли силомерите, които ни даваха да стискаме с всяка ръка? Всички резултати от прегледа се вписваха в медицинските ни картони, които се съхраняваха в големи папки, подредени на големи рафтове.

За извинителна бележка пак в същия кабинет отивахме. Лекарките изслушваха оплакванията ни, преглеждаха ни най-обстойно и решаваха дали имаме нужда от домашно лечение и от колко дни. Тогава бяха по-стриктни от сега и по правило не даваха бележки за симулация.

Тяхно беше и задължението да ни проверяват за въшки. Минаваха по стаите и ни разбъркваха косите, както си седяхме по чиновете. Не може да им се отрече, че постъпваха тактично, ако откриеха гадинки на нечия глава. Шепнешком уведомяваха учителката за находката, а тя по-късно в междучасието, също така тайно, викаше нещастния приемник настрани, съобщаваше му новината и го пращаше да си ходи и незабавно да се отърве от нашествениците.

От време на време лекарките си присвояваха по някой ЧКР (час на класния ръководител), за да ни изнасят здравни беседи. От тях си спомням темите на една-две, но няма да ги описвам сега, защото те не са за детски уши.

При целия ни плачевен досег с медицината от ранна детска възраст, да се чуди човек как сме могли в същото време масово да искаме да ставаме лекарки...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (31 май 2008 11:11)
Още изпитвам ужас от инжекции. Дори обикновената срещу тетанус ме ужасява. Някъде бях чела за стихотворение за БЦЖ-то. Ама не си спомням дали не беше от някой роман. И да се чудиш как една от любимите ми приказки беше за Непослуш 13, когото докторът изгонва с една огромна инжекция и една от любимите ми карти на Черен Петър беше медицинската сестра също със спринцовка в ръка. Абе някакви абсурди направо!

 
 
№2 от: Надя (2 юни 2008 13:34)
Ааа това с бягането между чиновете в класната стая не е легенда. puh_taram Случи се и на моя съученичка, естествено че след два, три зигзага я хванаха. Честно казано и се чудех, мен изобщо не ме беше страх, напротив радвах се че ще изклинчим малко от часа. А за въшките откровено се притеснявах, ми то си беше голям срам да си въшлясал.

 
 
№3 от: gamina (29 октомври 2008 16:33)
Аз имам доста по-зловещи спомени от задължителното посещение при зъболекар в началните класове. За лош късмет имахме цели два зъболекарски кабинета в училището. Мъка! Ще седна някой ден да го опиша, то си беше живо изтезание.

 
 
№4 от: isi (29 октомври 2008 17:05)

GAMINA, привет и от мен! Прочети ЕТО ТУК  и "Ужасът от зъболекарския стол" на frejamalee2




--------------------
 
 
№5 от: Дурга (12 ноември 2008 16:41)
Това с инжекциите наистина беше голяма мъка. Спомням си, че имаше едни, които ни биеха в бедрото, мускулно и после доста болеше. Аз обаче не можех да изклинча, защото сестрата в училище беше някаква позната на майка ми и като ни извикваха целия клас за поредните инжекции, тя винаги слагаше първо мене на стола с уговорката как трябва всички да видят, че няма нищо страшно. Е, ща - не ща, трябваше да се правя на герой, иначе... голям срам!

 
 
№6 от: Гергана (23 май 2009 21:46)
Не си спомням да съм изпитвала ужас от инжекциите, но винаги когато отивахме в лекарския кабинет да ни ги бият, минавах от първите.И винаги си казвах - мечка страх, мен не страх! И до ден днешен на моменти съм така - ако има да става нещо неприятно, да става по-скоро, и да знам,че е минало вече!

 
 
№7 от: Anakin Skywalker (5 януари 2011 19:13)
Питайте батко си Анакин, как са го гонили чак на двора да го хванат и да го вкарат в лекарския кабинет....em_13 em_11



--------------------
 
 
№8 от: Кот (1 декември 2011 17:08)

Хаха, аз изпитвах голям ужас, ама не бях достатъчно съобразителен да бягам като една съученичка в стаята - докторът със спринцовката я гони, тя пищи и правят кръгчета едно след друго, това във втори клас май...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?