Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Ноември 2018 (1)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Ужасът от зъболекарския стол
31-05-2008, 05:06 | Автор: freja | Категория: Училището / Голямото междучасие
Не казвам "ужасът от зъболекаря", нито "ужасът от зъболечението", защото именно сядането на стола беше критичната точка, от която се бояхме.

Зъболекарките нямаше как да обикалят по училищните стаи да ни преглеждат, просто защото не можеха да измислят начин да носят със себе си тежките си съоръжения и инструменти. Затова се налагаше ние да ходим до Детското зъболечение. Доброволно и задължително разбира се, но ако се случеше някой да шмекерува, го преследваха до дупка, та в крайна сметка пак отиваше. Събирахме се 36 деца пред мрачното здание още в тъмни зори преди втора смяна или в ранния следобед след първа. Посрещаха ни във фоайето на първия етаж – всяка година с една и съща лекция: каква е ползата от устната хигиена и вредата от липсата й, какво да направим, ако ни заболи зъб, какво се случва вътре в него, щом ни е заболял (от как Чук и Пук дълбаят къщичките си... та чак до гангрената с опасност за живота), какъв е строежът на зъбите, колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците... И все такива зъбни разкази, които и без друго можехме да прочетем в здравните брошури, налепени по стените и таблата в цялата сграда. Демонстрираха ни как правилно се мият зъби. За целта придърпваха някой модел от класа. Моделът зяпваше, а зъболекарката обяснително почукваше и правеше движения по зъбите му със суха четка: "Резците... наляво-надясно... 10 пъти... нагоре-надолу... 10 пъти... кръгови движения... Дъвкателната повърхност... напред-назад... 10 пъти... изчеткваме... Не забравяйте венците... Езикът... Общо по 30 пъти... Не по-малко от три минути".

Следваше измиване с четките и пастите, които си носехме. После сестрите грабваха по едно флаконче със заострена запушалка, подобно на шишенце за машинно масло, а ние показвахме по два реда зъби в широка усмивка, само за да ни ги намажат с мастиленосиньото му, горчиво съдържание. То имаше магически свойства – полепваше и оставаше само по дупчиците и проблемните места по зъбите ни. И по езика, устните и цялата уста, както и по дрехите ни също, но какво тук значи някаква естетика, щом това ще улесни конвейрния ни преглед... Неприятното беше, че трябваше да го държим в устата си 20-тина минути, при това без да говорим, без да го гълтаме и без да го плюем. А ние като се видехме един друг на какво приличаме, така се заливахме от смях, че нарушавахме поне една от тези забрани.

Разпределяха ни по кабинетите на многото етажи. Нареждахме се на купчинки пред вратите и се започваше чакането. Понякога минаваха часове, преди да ни дойде редът. И точно това ни довършваше. Трябваше да се заковем и да не мърдаме оттам, докато през стените преминаваха писъци и викове, от които ни настръхваха косите, и отекваха в коридорите. Всеки звук на болка свиваше сърцето, грапавото стържене на машинките ни вцепеняваше и смелостта ни бързо ни напускаше. Понякога се чуваха нервни крясъци: "Отвори устата!!!", "Не стискай!", "Дръж го!", "Ако не си прибереш езика, ще те порежа", "Абе ти защо ме ухапа, бе????!!"... Натрапчиво ни обсебваше мисълта за бягство...

И ето, след края на мъките на поредния нещастник, комуто са открили 2-3 кариеса, вратата се отваря и викат твоето име. Осъдените на смърт нищо не представляват в сравнение с пребледнялото ти същество. Краката ти се подкосяват и вървиш като в унес, но стигаш до стола и сядаш плахо. Преглеждат те грубичко с онзи инструмент-огледалце. Определено им липсва финес. Откриват нещо и се приготвят за работа. На опасно близко разстояние пред теб са всички онези зловещи стоманени инструменти с остър връх, закачени за корпуса на машината. Чувстваш се в капан. Вкопчваш се с все сили в дръжките на стола, изпружваш крака и натискаш главата си назад в твърдата облегалка, сякаш искаш да потънеш в нея и да избягаш от ръцете на зъболекарката. През главата ти минават невъобразимо жестоки сценарии за филми на ужасите, с теб в главната роля на жертва... Свистенето на машинката те побърква... дълбае, дълбае... край няма... Ами ако мине от другата страна?!... Усещането не е точно болка... Но е по-лошо от болка. Мирисът на амалгамената пломба... Напомня ти на нещо изгоряло...

"Готово!" – единствената зъболекарска реплика, която ни радваше. При някои лечението не приключваше с пломбата и трябваше да ходим всеки ден в продължение на цяла седмица, за да ни мажат с друго едно горчиво и грозно лекарство. Кафяво този път. Добрата му страна беше, че можехме да закъсняваме за час под предлог, че пред кабинета е имало опашка.

Всъщност, имаше и по-хубава зъболекарска реплика от горната: "Нищо ти няма, здрави зъби, браво!". Тогава прегледът минаваше бързо и всички отвън искаха да имат твоята съдба. Но само ти си знаел какъв ужас си преживял преди да влезеш.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (31 май 2008 09:01)
Съвсем наскоро бях на зъболекар, по една случайност в бившето детско зъболечение. Всичко си седеше като едно време - плакатите, едни отблъскващи картинки с доктор Щъркел (предполагам, но защо?) нарисувани на стъкло.Даже ме намазаха с лилавотоpodsmruk А на децата (които прередихtongue2 ама всичките!) им дадоха да гледат филмче, само че защото вече няма апаратчета, си го "прожектираха" сами срещу светлината на прозореца.
От детските мъки помня как веднъж всички момичета саботирахме мероприятието като далновидно се натъпкахме с "Карнавалче"-та. Помните ли ги, с много карамел и ядки. Зъболекарката вдигна ръце и ни прати кой откъдето е дошъл.

Фрея, кажи ми, че си в друг часови пояс, много ме депресира този ранен творчески час. И аз съм нощна птица, ама все пак...

 
 
№2 от: freja (2 юни 2008 16:45)
eli, нищо депресиращо няма в късния ми / ранен час от съвсем българския ми часови пояс . Както беше казал някой, моето време е нощта, когато всичко е толкова тихо и спокойно, всичко живо спи и светът е по-добър . По този повод се сещам как веднъж по изобразително изкуство учителят ни обясняваше, че обичал да рисува през нощта и можел по цяла нощ да стои, и предпочитал да живее през нощта, и даже миналата нощ стоял до сутринта, и т.н., и т.н., а ние както слушахме в захлас (може би за първи път чувайки за "нощни" и "дневни птици"), изведнъж една съучeничка буквално изпищя: "СОВА!!!". И учителят, стреснато: "Моля?", а тя: "Сова! Ти си сова! Има врабчета и сови..." - и като се закискахме smile24 smile24 smile24, учителят - и той, че даже не се усети, че му е говорила на "ти" .

 
 
№3 от: pepino (21 септември 2008 22:45)
При нас зъболекарският кабинет бе в сградата на училището и доколкото си спомням ни викаха по класове, номера, групи... Например влиза някой изневиделица и заявява "Моля другарко, зъболекарката каза да извикам всички момчета от 5 Б при нея!"... и в настаналата суматоха ми се искаше да не съм момче... друг път да не съм от този клас... трети - да не съм от този до този номер... и въобще да не съм ученик. Най-много ме беше страх от инструмента, с който проверяваха за кариеси - имах чувството, че ще ми откъртят някой зъб. Де да съм знаел, че има и по-страшно: ЕКСТРАКТОР xaxa2 - малка "врътка", ама какво въртене пада... и какви болки! Но така е - като не се пази редовна устна хигиена, нали? Или пък е от бонбоните и шоколадите prase

Няма да се сдържа да не разкажа любимия си зъболекарски виц:
Зъболекарят: Значи предлагам Ви 2 начина, Вие си изберете как да го направя: без болка за 10 лева или с болка за 50. Пациентът помислил, направил бърза сметка на болката и парите и отсякъл:
П: Без болка, докторе... за 10 лева.
Почнал да работи докторът, обаче болка не само че имало, ами и непрекъснато се усилвала. Когато положението станало нетърпимо, пациентът вече не можел да удържи само на сълзене на очите и вкопчване с всички крайници в зъболекарския стол и... се разкрещял неистово.
З: Е, хубава работа сега! Нали се уговорихме - БЕЗ БОЛКА да работим, за 10 лв. smile24

 
 
№4 от: neural (21 декември 2008 16:34)
Още в детската градина ни водиха на зъболекар. Всъщност, зъболекарския кабинет представляваше специално обособен за целта автобус, паркиран в двора на училището, намиращо се до детската градина. На 4 години трябваше да ми направят първата пломба..., от ужас се скрих под зъболекарския автобус.

 
 
№5 от: GalkaBalka (21 януари 2009 12:19)

Ух, аз май затова и сега примирам от страх не само когато аз съм на зъболекар ами и ако съм отишла с някого. Примерно по-миналата година като ходех с половинката ми... Щом чуех звука от машинката излизах навън за да съм колкото се може по-далеч. Само като си спомня старото обзавеждане на зъболекарските кабинети (както сега ги наричам - зъбарски  smile24 ) и косата ми настръхва. Още от първи клас ни задължаваха да ходим. Спомням си как веднъж имах абцес и отидох аз... зъболекарката беше толкова груба, че ме разрева.

Иначе имам случаи на бягство. Тъкмо стигна пред кабинета... и като видя че другите са се заприказвали и беж да ме няма... 

беше толкова отдавна... учих в това училище само до началото на 5 клас, а още си спомням точно къде се намираше точно кабинета... О.о


 
 
№6 от: Кот (1 декември 2011 17:10)

Ту... Ту... Тук не ми се ще да коментирам em_78


 
 
№7 от: иванка славова (10 ноември 2012 20:39)

До четвърти клас зъболекарската реплика, която чувах беше- здрави зъби. После ми откриха нещо, което нарекоха кариес и ме извикаха в кабинета. Не подозирах изобщо какво ме очаква. Седнах на стола, отворих уста и усетих най- ужасната болка- трябваше да ми правят преден зъб. Бутнах ръката на зъболекарката и естествено ми срязаха венеца. За тази глупост получих и шамар. Наричахме зъболекарката Поразяващата ръка.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!