Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
 
 
Архиви
Септември 2020 (4)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Ленински съботник
3-06-2008, 13:40 | Автор: Надя | Категория: Училището / Голямото междучасие

Събота е.

Нахлузвам си анцуга и платненките, взимам си лопатата/или метлата, в зависимост от нареждането на класната/ и торбата с вода и сандвичи.

Една отметка – водата винаги беше в стъклено шише, налята от чешмата, но незнайно защо, винаги преди това баща ми беше наливал ракия в него, та водата имаше лек дъх.

Много се радвам, направо подскачам и си подсвирквам.

Всички сме строени в двора на училището и естествено има бой с метли, война с лопати и дуели с калистири /малка мотичка тип тесла с дълга дръжка/. Чакаме си задачата. Класната усмихната се приближава и ние разбираме че участъка, който ни се е паднал, не е е никак лесен, но именно затова са ни го дали, защото ни имат доверие. Другарката ни призовава с нейния мек глас да спечелим съревнованието с останалите 5 паралелки, и ние се нахъсваме помежду си:

"Ха,ха, ония смешници от 5-ти Б ли са ни конкуренция, или пък глезлъовците от 5-ти Д. Сопкойно бе, другарко, в кърпа са ни вързани!"

Класната и тя е в приповдигнато настроение и, представете си, също по анцунг. Изглежда странно.

Леви, десни, нагоре по баира към манастира. Там сме. Около три километра е от града до манастира и на нас се пада една отсечка с много завои. Почва разпределението. Това е най-важната част, това на практика гарантира победата. В отбори по 4 разделяме цялата отсечка – една лопатка, две метли и един калистир. Има момчета с колички /тип робичка/, които изкарват боклука, един двама, които изкарват големите клони и няколко с кофи, такива едни поцинковани.

Започва се.

Съсредоточени сме. Всеки гледа да помага, цената е висока. Класната ни е предупредила, че освен за бързина ще ни гледат и за качество, така че следим всичко да е облизано. Пращаме разузнавачи до другите класове и естествено че всички са до под кривата круша. Последните минути направо бягаме. И ето го даскала по физическо, свириииииииии... Край. Някой ни е изпреварил. Бас ловим че са ония от 5-ти А, нали на другаря директор синът му е там. Е, нищо. Може би следващия път. Сега е най-интересното. Хапваме и игра, луда, бясна игра. По горичките, по полянките, надолу по шосето. Пак хвърчат лопати и метли, а количката е такси.

Промъква се чувството на задоволство. "Какво като са спечелили 5-ти А, ние знаем че нашият участък е най-чист. Няма грам тревичка!". Изглежда наистина добре – чисто и подредено, да му се радва целия град.

Другарката ни обеща в часа на класния да направим разбор. Отговорникът по трудовата дейност ще пише отчет.

Хубав ден. Нямам търпение за следващия.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (4 юни 2008 03:50)
В седми клас ни се падна да чистим левия тротоар на една дъъъъъъълга улица покрай реката, включително и тревичката по брега й. Ами, почистихме си го района, сигурно беше 2 км, но го почистихме. И даже не сме недоволствали... Представяте ли си днешни седмокласници, нарамили мотички и метлички, облечени в по-вехти дрешки, да прекосяват града, бързайки към сборния пункт? tongue3

Спомням си за водата в съклени шишета, да... И това бяха шишета от боза, защото имаха хубави найлонови капачки, които можеш да затвориш и водата да не се разлее (за разлика от лимонадените).

Ленински съботници се организираха редовно и пред блока. Домоуправителите пишеха обяви, залепваха ги по входовете и присъствието на поне един член от семейството беше задължително. Или поне желателно, освен ако не желае после да получава одумвания по свой адрес. Имаше един съсед от по-високите етажи, който постоянно пушеше цигари Слънце на терасата и хвърляше фасовете и празните кутии долу; така градинката бързо се оказваше засята с фасове, а той никога не слизаше да чисти. Вярно, че жена му винаги присъстваше на мероприятието, но това не го спасяваше от критиките на останалите живущи в блока.
А много често децата сами се организирахме и сами си провеждахме ленински съботници. Метяхме алеите, плевяхме градинките, засаждахме цветя и райграс, купувахме боя и боядисвахме беседката и пързалките... Бабите сияеха като ни видят .



 
 
№2 от: donaddt (4 юни 2008 09:12)
Ние събирахме хартийките в някоя тревна площ или около някой блок в района. Странно, ама живущите не слизаха с нас. Сигурно те са имали друг район. Сега около нашия блок пенсионерите садят цветя и се грижат за тях. Също и за пейката пред входа. Тия дни са я боядисали в грозно оградно зелено. Преди години аз се напънах и боядисах вратата на входа, ама срещу символично заплащане.

Помня, че в края на годината почиствахме училището и класната стая. Търкахме чиновете със спирт и гумички. Унищожавахме надписите и произведенията на изкуството, които бяхме сътворили на тях, докато ни е било скучно или сме се притеснявали. Замирисваше в стаята така едно стерилно. И цветя в саксии носехме. В началото на годината мрънках на майка ми да ми отпусне някоя саксия за училище. Даваше жената, какво да ме прави.


 
 
№3 от: zverche (13 юни 2008 14:39)
Аз пък много се притеснявах от тия съботници. Не че работата ми тежеше, но много мразех леличките и бабите тикхомълком да коментират: "А така. Браво. И вие да се научите на труд. Да знаете ние как сме живели някога..." Ако чистехме някой тротоар, все се появяваше някоя лелка да ти дудня на главата за днешната младеж и за някога. Ако пък чистехме стаите и носехме метли и лопати в училище, по пътя ще ти подвикне "Браво, така се става домакиня." Че аз не искам да ставам домакиня! angry2 Изобщо до късно думата "Браво" можеше така да ме засрами и да убие всеки ентусиазъм да правя нещо като големите, да се науча на нещо и т.н. Изобщо си бях темерутче.
Даже дълго време не казвах "Добър ден" на съседите, щото ме беше срам да не ми кажат "Браво, много си възпитана". И така един ден една съседка направила забележка на майка ми, че съм невъзпитана и не поздравявам хората от входа. Тогава разбрах, че има и по смущаващи забележки от "Браво". Научих се да поздравявам, ама намусено и начумерено, и никога не гледах хората в очите, да не земат да ми кажат пак "Браво, вече си се научила".

 
 
№4 от: boysta3 (21 ноември 2010 13:30)
Цитат: Надя
Около три километра е от града до манастира и на нас се пада една отсечка с много завои. Почва разпределението. Това е най-важната част, това на практика гарантира победата. В отбори по 4 разделяме цялата отсечка – една лопатка, две метли и един калистир.
Наде, на мен твоят разказ ме навя на спомени от моето ученическо дело и полагания организационен труд през почивните дни. Моето ученичество е през втората половина на 80те и тогава явно покрай започналата перестройка, не си спомням да се говорило за Ленински съботници. Не, просто класната ни казваше че трябва всеки в събота да дойде с лопата или лопатка, май всеки трябваше да има и двете. И така в 4 или 5ти клас, отидохме да чистим пътя и пешеходната зона към паметника на вестителя на свободата във Враца. Стъпалата до паметника са доста стръмни и на практика пътя минава през гора от иглолистни дългогодишни дървета. Беше слънчево време, всеки премете по малко шишарки и други шумки и клечки, напълниха няколко чувала, които впоследствие май събирахме на едно място, откъдето камионче трябваше да ги извози. Освен това чистене , си спомням , че системата ни подготвяше за труд от съвсем малки 4-5 годишни. Още в детската градина имахме лехички , където засаждахме лукчета, правили сме чистене в детската градина или в 1-3 клас сме ходили с лопатки в парка наблизо. Е, освен че имахме много рядко чистене около училището или в близкия парк, имахме веднъч седмично (или месечно) задължително излизане на разходка в парка около 2 часа, след което можехме да си ходим в къщи. По този повод си спомням какво тръпнене беше и гледане на часовника, дори някои отскубваха тайно. Общо взето имаше си линия на възпитание в труд и засяване на култури и дръвчета. Не знам сега как е. Но вероятно , това нещо е застъпено минимално или почти липсва. Общо взето нещата бяха забавни покрай тези събирания на групи от училище за чистене на обществени места. А... забравих да спомена, че вестителя на свобдата май бе руснак!? Защо ли , не знам, но навсякъде в страната на видни и високи места има паметници на руснаци, извън тези на Ботев и Левски. Като че ли не сме имали други достойни българи и владетели в историята ни. Сякаш Кубрат, Аспарух, Симеон, Борис и Иван Асен не са били ярки доказатекства за величествения дух на българите. Жалко, че почти не знам за техни паметници. Сякаш историята ни е започва от Третата Българска държава, сякаш не сме имали основаване и Първа Българско царство и 2ро такова. Жалко за сегашните управници и НЕ вярата им в българската история и нейните чутовни и величествени владетели.em_22

 
 
№5 от: Цонка (24 февруари 2011 20:54)
Цитат: Надя
водата винаги беше в стъклено шише, налята от чешмата, но незнайно защо, винаги преди това баща ми беше наливал ракия в него, та водата имаше лек дъх.

Точно, Наде! em_91 Винаги водата в стъклено шише, която ми даваха, когато ходехме насам-натам, имаше лек дъх на ракия. И коментарът на Freja, за капачките на шишетата от боза, които не позволяват да се разлее водата, ми даде отговора на чуденката, защо водата ми е миришела  на ракия. Ами защото са ми я наливали в ракиена бутилка, с метална завинтваща се капачка, да не се разлее. Имаше ли други затварящи се по този начин шишета, освен алкохолосъдържащите?
А, сетих се, че имаше и затваряне с бяла пластмасова запушалчица, дето, като хлътне до долу, трябваше да я вадя със зъби и после имах чувството, че зъбите ми са "изхабени".
Извън темата: много ми беше странно в приказките дето пише, че тръгнал Едикойси към нивата и сложил в торбата хляб, лук и шише ракия. Вода - не.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?