Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Болна съм!
23-06-2008, 15:51 | Автор: Надя | Категория: Училището / Голямото междучасие

Болна съм, ураааааа!!!! И няма да ходя на училище, и няма домашни, и ще си лежа цял ден, ще си чета любимите книжки и ще гледам телевизия. След като майчето ми измери температурата днес и видя че няма да се размине без доктори се обади че няма да ходи на работа. Вярно малко ми е зле, но вътрешно пляскам с ръце и даже подскачам от радост. Отиваме в градската поликлиника, много обичам да ходя там, тя е нависоко в парка, около нея мирише на борчета и има едни бронзови сърнички, чудесни за катерене. Градът е странно пуст, всички са на работа или училище и само ние с майчето крачим по тротоара. Пред кабинета на детстката лекарка не спирам да се взирам в картинките – зайчета, носещи огромни моркови, мечета с бурканчета мед, разни мизансцени с деца които не си мият ръцете и после се разболяват.

А, ето викат ни..

Ех, че го мразя онова желязното с което ми бъркат в гърлото, направо ме е страх че ще се задуша от него. Но, иначе си седя кротко на стола, докато майка им обяснява всичките ми симптоми и няяямам търпение да си тръгнем. Знам какво следва.

Градската закусвалня задължително с вкусна милинка и боза и даже пастичка за после. Аптеката, където също е много интересно и където ще вземем от оня сладкия сироп за кашлица и после се прибираме, аз направо си подскачам. Майка ми се усмихва "Болна си, а?".

У дома веднага навличам пижамата и лягам, все пак съм болна. Майка ми естествено ме пита какво да ми направи за ядене, а аз няма нужда да и казвам, тя си знае. Препечени филийки със сиренце-полезно е за корема, картофена супичка, също много полезна, кисели краставички на лентички и сварен картоф ммммммм. Всичко на един поднос в леглото и дъвча бавно докато гледам телевизия. Прозорците се отварят през  един час за да се проветрява. Хм, понякога се налагат и разтривки ако температурата не падне от аналгин-хинина и амидофена, но аз нямам нищо против. Е, трябва да изтърпя ракиения компрес, няма как. Върху забрадка, парче вестник и памук, се напръсква ракия и се увива около врата, казва се "загревающ компрес".

На третия ден ми доскучава разбира се и вече искам да се връщам на училище. Ония дългите болести – заушка и шарка хич не ми бяха интересни, но виж леката настинка от 3 дни ми беше любимото!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Cvetence (24 юни 2008 01:36)
Ох, тия кратките не си ги спомням.... Иначе помня как почти цял живот бях на антибиотици заради гадните сливици. И как още в детската градина ме събуждаха посред нощ за поредната доза сироп и хапчета
Това не си го спомням, но майка ми разказва как съм била на 5 и антибиотика не действал и се наложило да ме заведат на тестове за поносимост към лекарствата. Резултата - повечето антибиотици не ми действали - само най-силните имали ефект... И се обзаведох с надпис на ученическия картон "Алергична към антибиотици" (хаха) за да не ми изписват глупости. Училищната лекарка се беше видяла в чудо с мен и все ми даваше Бисептол/Фарингосепт. А после майка ми ме водеше на кварталната за поредната доза истинска химия.

А шарката - май последната сериозна беше в пети клас Спомням си че ми оставаха 3 дни до училище и бях отишла до една съученичка да видя до къде сме с материала по различните предмети. А тя се чудеше как да стои по на страна от мен от страх да не се разболее (а аз вече не бях заразна smile24 )

А после вече си знаех - 3-5 дни болнични на всеки 2-3 месеца заради сливиците. И след втория ден като се стабилизирах пак трябваше да уча - майка ми не даваше да се пропуска материал :

От сливиците се отттървах късно - едва през 2005та - и вместо сладолед баща ми беше напазарувал кофички с Данон А майка ми превърна любимата картофена супичка на гадно пюре

Ех, супичка... ще взема да си спретна една утре

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?