Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
 
 
Архиви
Септември 2020 (4)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Момчето, което искаше да бъде отпред
5-02-2007, 17:13 | Автор: dani | Категория: Училището / Голямото междучасие
Едно от най-неприятнините неща някога беше тормозът, който някои по-големи ученици упражняваха върху "зайците". Например удоволствие им правеше да разбутат опашката от малчугани пред училищната лавка, за да си купят закуска без да чакат ред. Или пък да ти измъкнат таблата от ръцете, както си се наредил за обяд в училищната столова и отново пренебрегвайки опашката от чакащи деца, да се набутат най-отпред.
Пререждането беше демонстрация на сила, въпрос на "чест" за някогашните калпазанчета. Бях се заклел, като стана и аз от "големите", да не закачам по никакъв начин по-слабите от мен. Случи ми се, вече като по-голям ученик, да изтърпя подобна наглост от едно невероятно хлапе. Както си стоях на опашката един ден и не щеш ли, някакъв "заек" четвъртокласник се вмъкна в опашката точно пред мен. На молбата ми да не се прережда въобще не реагира. Момчето, което искаше да бъде отпред Ами просто го пипнах с две ръце и го отнесох най-отзад. В същия момент онова диване отново се върна и се набута пак пред мен. "Абе ти шамари ли искаш? Не ти ли е ясно, че няма да ти мине номера?" - изстрелях на висок глас това и още няколко подобни фрази, но... моят човек дори не ме удостои с поглед. Няма що, повторих упражнението с носенето, обаче той потрети номера с пререждането. Не ми оставаше много голям избор - или трябваше да го набия или... Не, просто не можех да посегна да бия човек, глупаво някак си звучи, ама поради възпитанието си или по друга причина, но никога не съм си позволявал да разрешавам спорове с бой. Е, оставих го намира - щом като иска, да минава без ред. А не трябваше! Трябваше да го набия - него и много други такива като него от онова време. А спомняте ли си, ние тогава се борехме за мир по света, като изпращахме до ООН картички с гълъбчета, рисувахме по асфалта с цветни тебешири прегърнати деца или сричахме от синята книжка – "чавдарчето е примерно дете". Не трябваше да сме така наивни, защото ония, които скрито и явно ни се подиграваха на тимуровското ни поведение, нямаха никакво намерение да се борят за мир. Те не искаха мир. Искаха да "минат отпред", да препишат домашното ни, а после за благодарност да ни целят с фунийки, да ни карат да подскачаме, за да чуят стотинките в джобчето ни и като ни ги оберат, да си купят билет за филм, забранен до 18 г. Те бяха щастливи, ако ни спънат на заледената улица, изпитваха удоволствие да ни удрят "чокчета", в снежните топки, с които ни замеряха, слагаха камък. Те се страхуваха само от по-силните от тях насилници и се стремяха да бъдат техни приятели, като повтаряха угоднически всички техни гадости. Те презираха слабите и честните и насилието беше единствения отговор на опитите ни да бъдем техни приятели. А спомняте ли си как бесеха с тел уличните котки или как се хвалеха колко врабчета са избили с чаталото си? Сега те пораснаха и се занимават с още по ужасни неща, всички знаем с какво. Сега те пак "минават отпред". Те са пред нас, винаги когато имат от това изгода и се присмиват на всичките ни правила и закони. Те водят с нас война, за да могат да са винаги "отпред", а след тях ако ще и потоп да е и всъщност вече ни победиха, защото много отдавна започнаха тая война. Още от времето, когато ние се борехме за мир в света, рисувахме по асфалта прегърнати деца. И сричахме, че "чавдарчето е примерно дете". Не, наистина,трябваше да го набия!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: aranjoro (25 февруари 2007 15:21)
Вярно е, тябвало е да му метнеш един бой, въпреки че едва ли би помогнало много, освен да ти стане приятел, както ти казваш. Такива хора все търсеха закрилата на по-големите. И сега, като погледнеш, има хора които не могат да "чакат" пр. - по сфетофари или бариери, каквато имаме ние тука в Русе, почти разделя града на две линията. Почти винаги има някой умен тарикат, да се нареди в самото начало пред бариерата, в насрещното движение. За да минат първи и да не чакат, стигало се е и до сбивания, защото никога не знаеш кой стои от другата страна.

 
 
№2 от: dani (26 февруари 2007 14:46)
Наистина, някои хора само боят ги оправя, ама какво да правя, като никога не съм си падал по побоищата. Вече като по-голям започнах да "помпам мускули" , защото ми писна от гаврите на разни... Обаче желанието ми за тренировки не се задържа дълго. Не знам защо, но като започне човек да обръща прекалено внимание на физиката си, равнището му на интелигентност рязко спада. Не случайно епитетът "тъп" много върви със съществителното "борец". И за това, като не мога да се бия с ръце, когато се наложи, удрям с думи.



--------------------
 
 
№3 от: pepino (26 август 2008 00:11)
Позната история - всеки е бил участник в нея (на страната на предреждащите или на предредените). Предреждащите не ползват интернет, освен да проверят как се движат цените на колите втора употреба, защото искат да се изфукат с някой баварец, като го пробутват пред по-несведущите си приятели като чисто нов внос от Германия. Ние, предредените май така и не разбрахме защо сме се борили за тоя мир, в държава пълна с борци (които се борят за собствения си мир, руското значение). Бях в 3 клас, а един дребосък - 4-ти. Беше с една глава по-нисък от мен, по-слаб и по-плашлив, ама се надъхваше от свитата си юначаги, четвъртокласници. Тормозеше ме, както и други "зайци". Един ден имах неблагоразумието да му помогна да се спъне на леда в двора на училището. Погнаха ме - как така ще буташ големите бе, заек! Оцелях, но гледах да не се срещам с групата. Един ден, вече малко пораснали, се срещаме с миньончето и той ще ме крънка за пари. Обаче беше сам - тайфата я нямаше за смелост. Спрях, видях че няма бабаити, усмихнах му се и си продължих по пътя. Сега го гледам в кварталната градинка - женен, има и дете. Иска ми се да отида при съпругата му и да и задам такъв един реторичен въпрос: "Госпожо, имате ли представа какво г...о беше вашият съпруг като ученик?"

 
 
№4 от: dvemp (26 септември 2009 21:46)
Дани, а аз без да се бия си го върнах тъпкано на един насилник, който ме скубеше по време на час. :) А и още много неща - настърган графит на чина, на който да седна и да се изцапам, кафявата ми кожена чанта с отражателните закопчалки често хвърчеше из стаята както и учебниците ми защото бях "зубърка" :)
Връщайки се един ден към къщи без да виждам зад мен се заформила идеята да ми направят някоя гяволия зад гърба. Даааа, но! Без да знам и аз и те, пергелът ми (от големите метални пергели със шило като губерка) продупчил чантата на едно място и се подал. И когато въпросният протегнал ръка да хване чантата ми се натъкна на пергела! Всъщност аз това го разбрах чак като се прибрах вкъщи и също се убодох. Иначе на място само чух изпищяване зад себе си. Интересното е, че след това тормоза намаля рязко хаха ...

 
 
№5 от: Милен Иванов (9 февруари 2010 20:39)
Дали е трябвало да го набиеш? В главата ми изниква сцена от един от любимите ми филми (топ10, а може би и 5) - "Москва не вярва на сълзи". Помните ли сцената от втора част, когато някакви бабаити искаха да набият приятеля на Александра (дъщерята на една от трите главни героини)? Тогава Главния герой със свой приятел натупаха хулиганите. После... не по-добре да цитирам две реплики:
  - Как можахте (да ги набиете), сега тези хулигани ще мислят, че правото е на страната на силата!
  - Не, сега те ще знаят, че срещу всяка сила може да се изправи друга сила!

Много ми се иска хората от този сайт да са "най-силните на света".



--------------------
 
 
№6 от: Regreed (15 март 2011 15:22)
Дани, казваш, че сега ги биеш с думи. Да но когато множе един човек да се бие с думи.... Защото от съвременните лошковци, думите не ги оправят - просто чувството им за "чест" е закърняло с годините. А пък някога ние,  в 59 СОУ си имахме инициативен комитет за борба с противообществените прояви на учениците  em_28  в него  участваха по яки ученици от горните класове, или такива които се занимаваха със силови спортове. Не, че и те не тероризираха по-малките в столовата или физкултурния салон, но така е навсякъде май, оцеляват по - силните.  em_26

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?