Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
 
 
Архиви
Септември 2020 (4)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Дежурни ученици
1-08-2008, 03:48 | Автор: freja | Категория: Училището / Голямото междучасие

Нека да позная! Мислите си за дежурните пред черната дъска, нали? Онези двама ученици, които на свой ред поемаха щафетата за опазване реда и чистотата в класната стая.
Дежуреше се винаги по двойки. По номера: номер 1 с номер 2, номер 3 с номер 4, номер 5 с номер 6... Това беше консервтивният ред. Макар и рядко срещан, съществуваше и либерален: дежурене със съученика по чин. Всяка двойка дежуреше една седмица.

Дежурните бяха длъжни преди всичко да изчистят дъската. Носеха кофата с чиста вода, измиваха гъбите и започваха да я бършат. Не беше желателно след тях да остават бели ивици на черния фон. Което си е трудно постижимо, имайки предвид, че дъските се боядисваха веднъж на няколко години, а старата боя, колкото и да я търкаха, все не ставаше абсолютно черна.

Когато приключеха с измиването на написаното от предишния час, и след като бяха осигурили достатъчно тебешири за следващия (от домакинката), единият дежурен заставаше на вратата, а другият – на подиума. Бяха готови за биенето на звънеца и влизането на учителя.

Дежурният на вратата често играеше ролята на пазач. Защото, естествено, дори и да искаше, нямаше как да усмири вилнеещия клас. Но поне можеше да го пази от неочаквано учителско появяване. Той отдалеч забелязваше преподавателя по коридора и високо извикваше: "Клас, стани! Клас, мирно!" – това беше безотказната команда за укротяване и на най-опърничавите. Всички млъкваха и се изправяха до местата си на чиновете. Да, ако дежурният се случеше шегаджия, тревогата можеше да се окаже фалшива и тогава избухваше голям смях, а лудориите продължаваха. Но рано или късно учителят все пак влизаше. Поздравяваше: "Здравейте, ученици!" "Здраве желаем, другарю учител!" – отговаряха те. Отиваше до бюрото, а дежурният от подиума му рапортуваше:
"Другарю Ангелов, учениците от седми "Е" клас са готови за час по биология. Отсъстващи няма / Отсъстват номер 15 и 32. Рапортува дежурният на класа ... (име и фамилия)."
А учителят благосклонно казваше: "Седнете". И урокът започваше.
Нали всички бяха всестранно развити личности, този рапорт се знаеше на различни езици. Например на немски:
"GutenTag!"
"GutenTag!"
"Fräulein Hadzhiivanova, der Klasse ist zur Arbeit bereit!"
"Setzen euch!"

Или на руски... Обаче как беше?... "Встать! Смирно! Товарищ Кирякова,..." А после? poches Някой спомня ли си?...

Но не за тези дежурни ми беше мисълта. А за онези, с много по-отговорното задължение: да пазят родното училище. Те също бяха по двойки. Обаче не строяваха никого и не рапортуваха пред никого. Даже не стояха прави, а седяха на чин. А чинът пък беше на самия вход на училището. Всяка седмица дежурствата се даваха от различен клас. Но от седмокласници нагоре. Защото това не беше детска игра. Функциите на тези стражи съвместяваха функции на портиери и функции на охранители: те не трябваше да допускат външни лица в сградата! Неизбежно, външни лица идваха и ето как се процедираше тогава:
*) ако е междучасие, лицата отиваха при дежурните и им казваха защо искат да влязат, при кого отиват и т.н. Даваха си паспортите, а данните от тях, заедно с причините за посещението и часа на влизането, прилежно биваха вписвани в една дебела разграфена тетрадка. Ако носеха багаж, той се показваше. Само така външните лица получаваха достъп. При излизането им, в тетрадката се отбелязваше в колко часа са напуснали училището.
*) ако е по време на час, лицата учтиво биваха помолвани да изчакат, докато бие звънецът. После се действаше по гореописания ред.

Ето какви самоотвержени защитници на школото си бяхме! В параноята си някой да не вземе да внесе бомба в сградата, училищата поставяха деца на устата на топа...


 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (1 август 2008 10:33)

Freja, съвсем скоро разказах за сайта на моя приятелка и съученичка (даже от детската градина сме заедно). И като почнахме един няколкочасов разговор на брега на морето в стил "Помниш ли...?"  И точно тогава си припомнихме и  за дежурните на входа на училището. Точно както го описваш! При нас чина с дежурните  беше разположен около помещението със закачалките, където учениците си оставяха връхните дрехи - това чак не мога да си го представя как е ставало! И за тях ли бяха отговорни дежурните? А иначе дежурните на входа изпускаха целия учебен ден! Затова беше много желана "професия". Всеки ден различна двойка ученици и класната ги избираше от отличниците, естествено! Много несправедливо за останалите! Май понякога за поощрение за добро постижение и срещу обещание за продължаване  в същия дух, ученици със средни резултати също се "уреждаха"! А по време на въпросната седмица целият клас беше дежурен, което включваше и :
 - пристигане сутрин (или на обед) по-рано от останали и подреждане във вид на шпалир от входа нагоре по протежение на стълбите. Когато след сутришната ведрина (а на обед пак май имаше някакво строяване по класове) класовете биваха пуснати в училище, задължението на дежурния клас беше да проверява учениците за пионерски (чавдарски) връзки и  емблеми на училището. (По наше време всекидневните униформи вече не бяха задължителни)  Ако имаше ученик без някой от горните атрибути, трябваше да му се запише името и класа, за да бъде обявен по-късно по радио-точката на всеуслушание! 
 - В голямото междучасие дежурният клас трябваше да следи за това дали всички ученици са напуснали класните стаи и са излезли навън на двора! Беше задължително! Иначе - пак името и класа!
 - Май имаше дежурни и на закусвалните за да следят за реда там!

нашето училище (гимназия) беше страшно голямо - от 1 до 11 клас от "а' до" и" паралелки! Училището ни имаше стара и нова част, поне два входа за ученици, два физкултурни салона, басейн, помещения за трудовото обучение, в които идваха и ученици и от другите училища......Учехме на две смени, но въпреки всичко дежурството си беше доста работа.  Пък и когато си по-малък от част от учениците - познайте как става това със записването на името! Имаше си и  хиляди хитрости да излъжеш дежурния - например да вземеш връзка и емблема от някой, който има физическо 1-ия час и следователно не влиза в училището, а е в съблекалните на стария физкултурен салон! Проверката е все пак само преди 1-ия час!

Относно рапорта  за учителя пред черната дъска - спомням си на английски как беше. По-късничко рабрах какво значи, но в началото на 5 клас ми звучеше дословно така:
Мис Чонева, дъ клас изреди фор инглиш лесън. Нободи изебсън. (или: Намбър файф из ебсън - ама това много рядко и е много сложно!) Пипъл он дюти Искрена Христовa
Сега мисля, че вече всички знаят английски, предполагате, какво съм имала предвид, нали?




--------------------
 
 
№2 от: Надя (1 август 2008 10:49)
Цитат: Мис Чонева, дъ клас изреди фор инглиш лесън. Нободи изебсън. (или: -Намбър файф из ебсън, ама това много рядко и е много сложно!) Пипъл он дюти Искрена Христовa
xixi2 xixi2 xixi2 Ех как ме разсмя рано, рано сутринта! хехехехе...

 
 
№3 от: isi (1 август 2008 11:17)

А, чакайте! Сега се сетих - не бяха така благосклонни учителите и веднага "Седнете!" Първо поздрав "Здравейте ученици!" А ние "Здраве желаем, другарю учител!" Нали така!  Ама това всеки ден по-5-6 пъти, а пък да го забравя! Даже обирахме критики, че го повтаряме вяло или пък в хор на около 30 гласа!
В часовете по руски учителката на казваше просто "Здравствуйте!" и ние също "Здравствуйте!", а по английски "Гуд монинг" - 'Гуд монинг" (съответно "Гуд афтънун! - Гуд афтънун!")



П.П.   A, тя Freja го била написала, но аз мисля, че поздравът на учителя , беше след рапорта.




--------------------
 
 
№4 от: ive (1 август 2008 13:19)
Дежурните и в моето училище проверяваха само преди първия час. Ето защо някои от ученичките, след като вече бяха минали проверката, си сваляха връзките и престилките; някои си носеха и панталони в чантите, които доволно обуваха. Всъщност, в моето основно училище нямаше като че ли много голяма строгост по отношение на дрехите. Проверяваха сутрин и толкова. Не помня да е имало порицания заради дрехите, никой и не спря да се разсъблича и преоблича. А момчетата как се обличаха, въобще не помня?
И с връхните дрехи беше горе долу същото. Якето или се пъхваше в чантата или пък се взимаше обратно при първият удобен случай - например междучасието.
На нашата лавка дежурни нямаше. Големите постоянно се пререждаха. Много нечестно. angry3
И в стола дежурни нямаше. Учителите следяха дали яденето е изядено. Е, връщахме чиниите пълни, разбира се, докато учителят проверяваше чинията на някой друг. 

 
 
№5 от: donaddt (1 август 2008 18:11)
Спомням си ги и аз дежурствата. В началното училище дежуряхме по номера. И аз дежурях с номер 12 - Драго. По едно време трябваше да метем стаята от последния ни час и си спомням, че аз метях, а Драго влачеше лопатата след мен. Имаше рапорт точно така: Клас стани! Клас мирно! И така нататък, както е описано в статията. А рапортът на немски звучеше така:

Фрау Влаева, ди шюлер ден классе зиебенте а, бе унд це зинд цур арбайт берайт. Нииманд феелт хойте. (Или ако някой отсъства - Иван феелт хойте). Ес мелдет ден классенорднер Донка Чолакова.
Този рапорт е от 7-ми клас, защото едва от тогава учехме чужд език. А сме от три паралелки, защото другите учеха английски и френски. Ама само как звучи на немски рапорта! В седми клас с един съученик Янко бяхме постоянно дежурни - аз защото си обичах рапорта, а Янко защото не му се отдаваха много езиците и за да не вземат да го изпитат, чистеше черната дъска и изхвърляше кошчето.

 
 
№6 от: filipovaeli (18 август 2008 16:17)
Дежурните при нас на входа на у-щето,проверяваха дали са ти чисти обувките.Имаше една кофа с вода и една четка ако се наложи да се чистят.А сега внимание: изглежда само моето у-ще посрещаше учителите след "клас стани,клас мирно" с ПЕСЕН!!! Беше руска-"От улъйбки солничной вокрог...". Това продължи от 4 до 6 клас.После в седми разучихме друга песен-българска-"Аз съм майка България,аз дойдох тук на кон с Испериха,аз станах майка на племето..."Обикновено след първия коплет ни прекъсваха...



--------------------
 
 
№7 от: Бяло (8 октомври 2008 14:19)
  При нас имаше отделен корпус, даже отделна сграда, бих казала, в която се намираха учителска стая, директорски кабинети, лекарски и зъболекарски кабинети, може и друго нещо, не се сещам, но на края на корпуса беше физкултурния салон. Пак в отделна сграда, на първия етаж беше плувния басейн, на втория - салона (всички сгради с вътрешна връзка помежду си). Мнооого удобно беше да се минава през този коридор за по-пряко, обаче! - беше забранено, естествено. За да не смущаваме отговорните лица на двата края на този коридор стояха дежурните. Всеки клас даваше дежурство там веднъж в месеца или нещо подобно. Рядка чест беше и беше много важно да не пускаш никой да мине - дори и по-големите, защото иначе ти си го отнасяш (мъмренето). Та...за да стигнеш физкултурния салон, се слизаше един етаж надолу, минаваш под същия този корпус/коридор, качваш се по стълбите и си в салона. Е как да се обездвижим при тези обстоятелства. Да не уточнявам, че училището е на 4 (учебни, щото има и пети етаж, но там е "актовата зала"-за големи събития в ученическия живот) етажа, а само през първия се минава за салона. И тогава се учеше на "кабинетна система" - всеки предмет се преподава в "специално оборудван за целта кабинет". Хем не ходи учителя нагоре-надолу, хем не влачи карти, материали и т.н.
  Отплеснах се, извинете.

 
 
№8 от: Чудакът от 6-ти Б (8 октомври 2008 16:14)
Уау, Бяло, кое е било тва даскало? В София ли? Да не е Горнобанското, или пък 30-то? uuux uuux

 
 
№9 от: Бяло (9 октомври 2008 10:57)
  97 ЕСПУ "Бр. Миладинови" в Люлин (Сф), започна да работи втория срок на 1980/1981 учебна година. В още две от люлинските училища има басейн (или пък само в едно още?!), но повечето са построени на същия принцип - отделни сгради с вътрешна връзка помежду им. 

 
 
№10 от: цвичка (24 октомври 2008 17:00)
В нашето училище освен така споменатите дежурни, имаше дежурни ученици на учителските стълби/ промените след 10.11.1989г. се усетиха най-първо с това, че вече и ученици можеха да минават по тези стълби /, както и дежурни при чешмите на всеки етаж. Най обичах там да дежуря, за да пия през цялото време вода !

 
 
№11 от: gamina (31 октомври 2008 12:30)
Много време след като спряхме да крещим "Клас стани! Клас мирно", в гимназията имахме една учителка по физика, която буквално ни върна в началното училище. Идва за първи час (през 1996 да е било) и с влизането: "Кой е дежурен?" Прасна две забележки в дневника и после си каза изискванията. Всеки час започваше с "Клас стани! Клас мирно!" Дежурния на подиума рапортуваше: "Госпожо Балева, 9е (10е, 11е) клас е готов за час по физика, отсъстват номера еди кои си. Рапортува дежурен ученик еди кой си, номер..." И това до завършването...

 
 
№12 от: Nezy (10 ноември 2008 17:37)
В руската езикова: "Валентина Владимировна, ученики восьмого класса Бэ готовы к уроку русского языка. Все в классе= Никто не отсутствует(отсутствует номер второй). Рапортует дежурный ученик..." И началото-със задължителна руска песен. А в другите часове-може и българска.
Мълча си,че и аз сега съм учител... Пак има дежурни, децата стават, но не рапортуват-обаче дъската трябва да е почистена и да се каже кой отсъства (иначе много се карамgirl_witch ) И отскоро-пак униформи...

 
 
№13 от: Дурга (12 ноември 2008 08:56)
Спомням си, че дежурните ученици в моето училище на входа проверяваха дали си носиш бележника, имаш ли кърпичка и дали са ти изрязани ноктите! Но естествено с по-големите винаги беше трудно!pirat

 
 
№14 от: mia.yaneva (19 декември 2008 11:54)
А при нас явно е било друго. Ние си имахме "дежурни по звънеца". Охрана в училището си имахме, а дежурните стояха в централното фоайе, до учителската стая и звънеца и имахме задължение да бием звънеца (бутон като за лампа на стената), да следим в междучасието всички класове да си връщат в учителската дневниците (при нас това го правеше дежурният ученик на класа), да няма шляещи се ученици из коридорите по време на час, чистачките да си вършат работата и да не бъркат в гардеробчетата с палтата, които бяха по коридорите. Спомням си, че беше голям купон, защото дежуряхме 1 клас цяла седмица. Съответно, който е на смяна през деня цял ден не влиза в час. И ние съответно се разпределяхме според дните - който в който час не иска да влиза. А нашият клас измисли да си направим табелки на реверите "Дежурен клас, VІІ в". Направихме ги едни кръгли, хубави и си ги закачахме с карфици - нещо като днешните "баджове" по конференции, за които тогава не бяхме и чували. Бяха моя идея, а даже не си спомням как въобще ми е хрумнало да имаме табелки... Много ги беше яд другите класове, че ние първи се сетихме. Подобно "дежурство по звънеца" не беше постоянно, не помня точно, но мисля, че беше веднъж на срок и беше в рамките на нещо като "ученическо самоуправление"... В тези дни на самоуправление, вече в горните класове (9-10 кл.), също избрани ученици участвахме и в учителския съвет, който се провеждаше веднъж седмично в голямото междучасие. Беше си голяма чест, а и успяхме да постигнем някои неща. Спомням си, че спасихме едно момиче от намаление на поведението след една бригада. Давахме предложения за проблеми, които учителите не можеха сами да решат - например, как да не се драскат цинизми по вратите на тоалетните :) (Всъщност ги убедихме, че няма начин да не се драска и е по-добре никой да не се наказва, след като отказаха да сложим бели табла по коридорите, по които всички да драскат на воля и всъщност да не драскат, защото не може по коридорите, където всички те гледат да си изливаш училищния хумор, магията на който беше в това, че "графитите" се произвеждаха тайно...) Та, участието в учителския съвет приближаваше и учителите до нас и ученическата гледна точка. Сега се замислям, че тези форми на "ученическо представителство" се уважаваха в ученическата общност - не считахме "избраните" за ренегати, предатели и учителски къртици, а точно напротив. За такива представители избирахме най-яростните между нас:) Аз лично вярвах, че така нещо се променя.

А спомняте ли си звеневите? Звеневият беше дежурен по колонка от чинове - т.е. в стая от три колонки чинове имаше три звеневи. Отговаряха за това преди часа да проверяват всички ли имаме домашно и след рапорта на дежурните по клас, тези които обсъждаме дотук, звеневите рапортуваха кой от техните подопечни няма домашно. Нашите имаха и права да пишат с червен химикал забележки по този повод в бележника. Трябва да си видя в бележниците, не помня точно текста, но беше нещо от рода на "Днес, еди-коя си дата, ученикът еди-кой си няма домашно по български език" . Нередовните си слагаха бележниците с готовата забележка отстрани на чина към страната, от която минаваше учителката и тя само се подписваше, след проверка на правописа, защото един звеневи пишеше "без думашна работа". Звеневите мисля, ги имаше в различни часове, но това забележките да се пишат от звеневия, мисля беше въведение само на конкретната ни учителка по литература и български, която имаше много напредничави методи за времето си. Не помня как се избираха звеневи, но беше по някаква ротация или май по ред на чиновете - първия, втория и така по ред. В интерес на истината в 5 клас, когато това ни се случи за първи път, на всички ни се виждаше голяма отговорност и дори най-щурите и "реактивните" изпълняваха задълженията съвестно. И никой не лъжеше и не криеше, че е без домашно. Така, и с много други интересни методи, тази учителка ни научи на честност и справедливост. Научи ни да не се крием като мишки зад гърба на другарчето, да уважаваме труда и усилията на другите, които са се постарали да си напишат домашното и да не преписваме домашното в междучасието, да имаме смелост да си признаем като не сме си свършили работата. И досега съм й благодарна на тази учителка! Същата тази учителка ми поръча да й нарисувам шарж, след като рисувам на всички съученици и ни даде тема на класно по литература коментар върху филма "Амиго Ернесто", но това е тема за частта за учителите...

 
 
№15 от: ralitza_tzankova (13 декември 2009 16:31)
И при нас на входа проверяваха имаш ли бележник и връзка и дали връзката е огладена, ако не е не те пускат. Предполага се, че си си я носил смачкана в джоба и си я сложил пред входа на училището.

 
 
№16 от: 9585 (29 август 2010 01:42)
Ние в 6-ти клас имахме една учителка по литература, която се казваше Сурлева. Вече беше '93 г., но и тя като гореспоменатата госпожа по физика, изискваше от нас този поздрав. Но имаше няколко "луди" в класа, сред които и аз, които при поздрава: "Здраааве желааем, госпожо Сурлева!", казвахме "Зурлева", при което тя беснееше, защото никога не разбра кои деца точно го казват. em_34 em_46

 
 
№17 от: vulgar (26 декември 2011 16:47)

Ето така звучеше на в час по Английски:

M-r Georgiev

The class is ready for the English lesson!
Nobody is absent (нямаше отсъстващи, дори и болните идваха, че... тоя беше един...)



 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: