Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
КАКВО СИ ПОДАВАТЕ ТАМ?
28-02-2015, 18:30 | Автор: tivesto | Категория: Училището / Голямото междучасие

     Всички сме си подавали бележки в клас, но е много лошо, когато учителят я спипа…

КАКВО СИ ПОДАВАТЕ ТАМ?

     Понякога в час се налага да се каже на някой съученик нещо, което не търпи отлагане и е спешно, но за съжаление той стои през няколко чина и няма как да му се извика. Тогава се прибягва до писането на бележка. Откъсва се колкото е възможно по-тихо лист от тетрадката и незабелязано от учителя се пише съобщението. После се подава на съседния чин и се казва името на получателя. От там на другия, по-другия и така  докато стигне. Елементарно! Във всяко елементарно нещо, все пак има и нещо сложно! Сложността се крие в това, учителят да не забележи подаването на бележката и да не зададе въпрос, който не е свързан с материала, който преподава. Така де, Питагор не се интересува какво си подаваме в час! След безпощадно зададения въпрос е много гадно учителя да вземе бележката и да я прочете. Е, ако пише какво възнамерявам да правя след часовете, ще го преживея някак, но виж ако е любовна бележка до момичето на моите мечти, там срамът е много голям – дори в двойна доза. Не стига, че приятелите ще ме скъсат от подигравки, ами и дамата на моето сърце го отнася и променя естествения цвят на лицето си с алено червен. Поради тези опасения от посегателство над личната кореспонденция, с моя съученик и приятел Миро, решихме още в началните класове, да използваме таен шифър и всичките ни съобщения и планове за времето след часовете да бъдат кодирани. Започнах да съставям шифър. Тайни знаци заместваха всяка буква от азбуката. Кореспонденцията започна! Всичко вървеше перфектно. Пращахме си бележки и никой не знаеше какво пише в тях. Но… в един момент някой научи тайния код и той трябваше да се смени с нов. Имам подозрение, че са ми бъркали в джоба на жилетката… Когато в редиците на класа изтече и следващия шифър, цялата тайфа от няколко верни приятели решихме да ползваме няколко шифъра. В едно тефтерче написах около десетина. Всички си ги преписаха. Шифър №1, шифър №2, шифър №3 и така докъдето имах фантазия да измислям. После се уговорихме, в единия ъгъл на бележката да поставяме таен знак, който да отговаря на номера на шифъра и да се знае с кой точно да се дешифрира съобщението. Сложно, но пък се дезориентираше врагът, който както се знае никога на спи. След занималнята имахме малко време за игри и тайни мисии, та трябваше всичко да се уточнява още в часовете. Не е никак проста работа да се задигне карбит от строежа на детската градина, която е до училището. План трябва и няколко човека за наблюдение. Варела го знам къде точно се намира, та нали баща ми работи там. Металната кутия от какао и кибрита са от мен.

     В къщи трябваше да крия шифъра от брат ми, че да не разбере за плановете, защото и в неговия клас си имаха банда и бяха голяма конкуренция в изследването на изоставената сграда на старата млекарница. Мислейки дълго, реших да скрия супер секретния и най-страхотно измисления някога таен код под дъските на кухнята точно до вратата. Нямаше праг и при нужда можех да извадя листчето с помощта на кука за плетене. Обаче, един ден останах втрещен, когато видях, че баща ми е заковал праг и нямам никакъв достъп до скъпоценния ми шифър. С едно джобно ножче започнах да изронвам дървото около пироните с идеята да ги откова с теслата, но не успях да постигна моята заветна цел и да извадя прага. И до ден днешен листчето си стои под дъските, е, ако се е спасило от дребните вредители. Сега никой не живее във вилата.

     В днешно време все по-рядко се прибягва до писането и подаването на бележки в час. За тази цел се ползват едни електронни джаджи и само с натискането на няколко копчета може да се прати съобщение на когото си поискаш. Сега няма нужда и от таен шифър. Техниката измести писането на бележки в час.

     Ето част от тайните знаци, за които си спомнят:

КАКВО СИ ПОДАВАТЕ ТАМ?

     Останалите са въпрос на въображение. Някои са от глаголицата, която видях в една книга от библиотеката. Други са различни измислени символи. Много ми харесваха огледално написаните цифри. Естествено не трябваше да са в правилната последователност, иначе шифъра щеше да е много лесен за разгадаване. Вече не си спомням точно какво съм измислял. Ех, да можех да извадя сега кода изпод дъските в кухнята…

     Ето как би изглеждал шифър №5 написан в тайното ми тефтерче:

КАКВО СИ ПОДАВАТЕ ТАМ?

     Пращам ви една бележка с шифър №5...

КАКВО СИ ПОДАВАТЕ ТАМ?

     Чакам отговор!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (28 февруари 2015 19:24)




--------------------
 
 
№2 от: tivesto (28 февруари 2015 19:36)

Хихихи! Цоне, приема се! Пък след училище ще те изпратя до там! fiufiu 




--------------------
 
 
№3 от: Цонка (28 февруари 2015 19:38)

Ама то е в кабинета по пеене на първия етаж срещу салона wink 




--------------------
 
 
№4 от: tivesto (28 февруари 2015 20:00)

Пък аз си мислех, че е в Пионерския дом! hum-hum 




--------------------
 
 
№5 от: Simpra (28 февруари 2015 20:13)

wink Припомни ми как така веднъж отказах една такава бележка. Все още се чудя какво пишеше на нея  love Припомни ми и тази стара статия.




--------------------
 
 
№6 от: anni (28 февруари 2015 20:37)

Леле, каква изобретателност, на мен даже  ми прилича на

изкуство. И целият този хъс и криенето... Тиш, сериозно,

мисля, че си сбъркал посоката си на развитие още в ранна

възраст. Интересно дали невъзможността да се ползва кода

е сложила край. на тази кореспонденция.

 

 




--------------------
 
 
№7 от: regina (28 февруари 2015 21:20)

В гимназията имаше мода да пишем бележки до човека, който седи на същия чин в обратната смяна, когато сградата се ползваше от Немската. Просто оставяш бележката под чина, нещо като писмо до непознато другарче. 


 
 
№8 от: Anakin Skywalker (1 март 2015 11:24)

ok2 Да си поиргаем на кодове по нашедетски! bravo2  xaxa2 

Поздравления за автора на шифъра! yess 

Всъщност това с бележките беше един етап от отношенията ни с момиченцата. Първо - дърпането за плитките, после писането на бележчици (без да види учителя) и накрая идваха поканите за срещи roza 




--------------------
 
 
№9 от: 9585 (1 март 2015 21:57)

Цоне, кажи им как ти попълних единия въпрос на лексикона с моята тайна азбука  gag 

Между другото, tivesto, и в моята тайна азбука И-то е така  smile 


 
 
№10 от: Цонка (1 март 2015 22:09)

wink Дааа, много гот! А разкодирания шифър съм го прибрала в един найлонов несесер от едно време, пълен със снимки /пак от едно време/. И никой, никога няма да разчете онзи отговор lol 




--------------------
 
 
№11 от: tivesto (1 март 2015 22:34)

Цитат: 9585
Между другото, tivesto, и в моята тайна азбука И-то е така

Хм! hmmm Гале, вече знам едната буква от твоя таен шифър... Предполагам (само), че А=О. Дали да се опитам да разгадая твоя шифър, както направи Шерлок Холмс в един от романите... hum-hum 




--------------------
 
 
№12 от: Зико (2 март 2015 09:26)

Мда, и аз си спомням, че бяхме измислили нова азбука със сестра ми. wink Не си спомням откъде дойде идеята, може да е било мода в училище. За съжаление не пазя и "шифъра".

Но ако не беше tivesto май нямаше да си спомня за това. Благодаря, tivesto! yess 


 
 
№13 от: tivesto (2 март 2015 13:47)

Цитат: Цонка
И никой, никога няма да разчете онзи отговор...

Цоне, трябваха ми около 20-30 минути да разгадая тайния шифър на Галена! Ама обещавам, че никой, никога (освен нас тримата) няма да разбере какъв е онзи отговор! pionerche Всъщност, ако не беше коментара на Галена, никога не бих се сетил да се мъча да отгатна някой таен код. Това беше истинско предизвикателство за мен. Обаче И-то не е същото както в моя шифър, това беше малко подвеждащо. Добре, че помнех как Шерлок се справи с разгадаването на кода, въпреки че има голяма разлика между българския и английския език!




--------------------
 
 
№14 от: 9585 (2 март 2015 15:18)

Верно, че тоя знак беше за друга буква  smile 

Разгадал си го значи, ама наистина не казвай на никой, че в единия ми дневник от 10-ти клас съм писала няколко страници с жизнено важни чувства към съседа, а пък естествено, той за нищо на света не трябва да разбира, че го харесвам ... нали ...

 

Което ме подсеща да ви разкажа как една моя приятелка преди няколко дни ми пише във фейсбук: "А я кажи някоя гледанка да разбера дали ще си имам бебе тая година".  smile24 Викам "Затрудняваш ме, знам само гледанки някой дали те харесва". Много се смяхме, като също така стигнахме до единодушното решение, че най-сигурният начин да разбереш дали някой те харесва, е като поръчаш на приятелката си: "Гледай дали ме гледа".  xixi 


 
 
№15 от: tivesto (2 март 2015 15:35)

Гале, значи не се сърдиш, а?

Обещавам на никого да не казвам и съседа ти няма да разбере какво си писала в дневника. Иначе ми беше много интересно да разгадая кода. По-готино е, от колкото да се съставя шифър. А знака, за който спомена, изобразява една много важна за мен буква! tayna 




--------------------
 
 
№16 от: Надя (6 март 2015 15:04)

Тивесто, напоследък правиш много интересни статии, с удоволствие ги чета и си спомням някои неща. Браво! bravo2 

Ще чакам и други... fellow 


 
 
№17 от: tivesto (6 март 2015 20:51)

Цитат: Надя
Ще чакам и други...

Ще има и други интересни статии, Наде! Обещавам! pionerche Дано само имам повече свободно време. Замислил съм поне още десетина... hum-hum Радвам се, че успявам да ти върна спомените!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!