Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Отивам да пазарувам
29-08-2008, 10:47 | Автор: Надя | Категория: Голямото междучасие / Домашни задължения

"Хайде, мрежата е на закачалката, пари да вземеш от баща си. Вземи два хляба Добруджа, после от магазина две бурканчета кисело мляко, две пакетчета кайма и ще ти останат стотинки за една вафла."

"Ихаа, каква вафла – лукумена или от шоколадовите?"

"От по-евтините. И да не забравиш празните бурканчета, запомни ли всичко?"

 

Аз съм вече на вратата. Отивам да пазарувам! Дзъъъън...звъня на Нелито да я видя дали няма да ходи и тя, двете е по весело,..хм..няма никой, сигурно са на село. Бурканчетата дрънчат в мрежата и отивам първо да чакам хляба. Хлебарницата е точно до спирката, хлебарницата всъщност е едно гише, пред него винаги има тълпа от пенсионери и голяма опашка. Мирише на топъл хляб, миризмата е толкова силна, че чувам как ми стържат червата. Нямам търпение да стигна до края, имам точно стотинки, пъхам хляба в мрежата, но веднага отчупвам крайчето, ех майка ще се сърди, но не издържам.

С двата хляба и празните подрънкващи бурканчета се отправям към "Хранителни стоки". Тука има ред, първо амбалажа и то точно в най-горната касетка, показвам дали са чисти, и ги пускам там. После се редя на опашката отново, слава богу тук не е толкова голяма, през това време не спирам да зяпам всичко по витрината и по рафтовете. "Еееех, шоколади, бонбони, има и разни консерви с най-различни неща, но ние не купуваме консерви". Мирише много силно от сиренето в металната канта. Продвачката има разрязани листи кафява амбалажна хартия пред нея и направо върху тях пльосва буцата със сирене, преди да я метне на кантара. Върху същата хартия пише и сметките, та като развиваш после продуктите може да видиш колко пари е изхарчил съседа. "Ммм, в хладилната витрина има Крема сирене, толкова обичам!". Интересно ми е как с един замах реже огромната пита кашкавал. Ох този път се разминах с олиото. Иначе много ми е неприятно да вадя от металните каси ония мазни зелени бутилки, а и как тежат,...Надигам се на пръсти да видя вафлите в белите хартиени кутии, най отгоре на витрината. Триъгълни, обикновени, с шоколад, локумени. С една метална щипка продвачката вади вафлите и пак в същата амбалажна хартия, само че нарязана на по-малки квадрати.

"Не пипай стъклото с пръсти!" – крясъка ме кара да подскоча. Унесена в разглеждането съм си опряла дланта в стъклото.

Трябва да внимавам и къде стъпвам, по мозайката на пода винаги тече нещо с неизвестен произход. Понякога е мазно, друг път бяло, трети миризливо. Ето го и моя ред:

"Две пакетчета кайма, две бурканчета кисело мляко, и една локумена вафла." Протягам ръка да изсипя парите върху хартията. Тя даже не ме поглежда, просто увива всичко в хартията и дърпа чекмеджето да изсипе стотинките. Посочва с ръка от къде да взема млякото и се обръща към следващия: "Казвай".

Добре че мрежата се разтяга, всичко се събра, но не е леко. Мятам я на рамо и веднага си отхапвам от вафлата.

На връщане минавам покрай "Плод Зеленчук" и само надничам. Тук пак има специфична миризма – на нектар и пресни зеленчуци. Трябва да видя дали имаме от шипковия мармалад и ако не ще помоля мама за едно бурканче. Филия с краве масло и шипков мармалад, страхотен деликатес!

Добавям линк към статията с мрежичката за повече колорит:)

http://detstvoto.net/index.php?newsid=1738
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ive (29 август 2008 13:08)

Ходенето на пазар не беше чак толкова лошо, освен ако не ме изпратят в неподходящ момент. Правя нещо свое си и изведнъж "Отиди купи един хляб".
На хляба и аз му изяждах крайчето. Усетех ли миризмата на пресен хляб и задължително огладнявах. И до днес е така.

А най не обичах да връщам празни бутилки. Вярно парите оставаха за мен, но шишетата винаги бяха много и тежаха ужасно.


 
 
№2 от: Zara (29 август 2008 14:54)
Когато до нас построиха РУМ, стана доста по-лесно пазаруването - просто всичко беше на едно място. Ние,хлапетата, имахме един голям страх от пазаруването в този РУМ - под формата на касиерка. Беше троснато, злобно и заядливо същество. Трябва да е била на около 25 години, но нас това хич не ни вълнуваше. Слагаше си зелени сенки, които добре хармонизираха на поведението й. Към децата изпитваше дълбока ненавист и не пропускаше да го демонстрира. Ако работеха няколко каси, се нареждахме на друга, а не на нейната, но понякога работеше само тя и нямаше как. Тогава, с големи усилия на волята, минавахме там. Естествено - ако нямахме дребни, ни навикваше добре; ако имахме дребни, пак бяхме виновни. Ако я попитахме колко струва нещо, ни разобличаваше като престъпници, които я изтезават с въпросите си. Дори с възрастните се държеше така, особено ако бяха беззащитни баби. Бе - чудо на чудесата.
Мина време и някъде след промените /да е било 1992-1993 г./ я видях в един магазин за хранителни стоки. Държеше се по същия троснат начин. Хората пак се стресираха.
Мина още време и преди около 2 години влязох в магазин за обувки и кого да видя - познатото чудовище, но вече толкова любезно с клиентите, даже и една крива усмивка беше извадила отнякъде. Зелените сенки - неизменно наклепани. Е, трябваше да проверя трайна ли е промяната  - накарах я да ми извади един куп обувки и накрая не купих нищо. Усмивката й стана мнооооого крива, а зелените сенки  почти започнаха да ме изгарят, но тонът си остана любезен. Вече я нямаше сигурната заплата на касиерка и всичко зависеше от това колко чифта обувки е продала. Мдааааа......

 
 
№3 от: filipovaeli (29 август 2008 18:35)
Аз пък отивам с мама да ми купи дрехи за първия учебен ден.tongue3 Ето го големия магазин на центъра.Казва се "Андижан".Обожавам го този магазин,защото е разделен на много щандове и има много интересни неща.Мама ме стиска здраво за ръката,защото има много хора.Получили са стока.Най в дъното на магазина е конфекцията.Ммм...страхотно мирише на топове плат и шивашко машинно масло.По средата има една огромна въртележка от закачалки на които има костьоми от шибил,жоржет,коприна и най-вече вълнени.Мама се заглежда по една ношница от две части за мен.Пита ме дали я искам.Казва,че е от крепон! Накрая ми я купува,защото много рядко улучваме крепон.neznam После ме кара да меря един сив панталон.Аз мрънкам и хич не го искам,защото е вълнен и ми боцка. Но мама ме успокоява,че ще го нося с чорапогащник.Ох,това дъно като ми се свлече,направо не мога да ги трая тези чорапогащници.Между другото мама не знае,че и през чорапогащника боцкат панталоните.tayna Нали винаги е с пола...Но все пак го купуваме...Нямам търпение да стана голяма какичка и мама да ми купи пола и яке на "Студио Б2".Страхотни са!!!!Най-много обичам плащането.Жената зад щанда пише някаква касова бележка с химикал и ни я подава.Ние с мама отиваме на единствената каса в целия огромен магазин,която се намира на другия край и аз лично я подавам на касиерката.Касовия апарат е едно от малкото неща,които ме впечатлява страшно много.Обещавам си,че като се приберем в къщи,ще си направя такъв /за играта ни на магазинерки/.Гледам с ококорени очи щракането на копчетата,опъването на  страничната ръчка и накрая това весело звънче ...Излиза една малка бележчица и жената я залепва в ъгълчето на голямата касова бележка с едно гадно кафяво лепило.Плащаме естествено.После ние с мама бързичко се връщаме при конфекцията и мама подава бележката.Жената забучва най-безмилостно листа на едно дървено трупче с огромен пирон.Вече се е препълнило от бележки,но тя намира място и за нашата.Взимаме си пакета и доволни тръгваме към щанда за козметика...Но за нея ще ви разкажа по-късно...tantz



--------------------
 
 
№4 от: zaharisa (3 септември 2008 13:36)

В носа ми завинаги остана миризмата на сиренето от големите дървени каци. Продавачката вадеше буца, увиваше я в кафявата амбалажна хартия, надписваше нещо върху пакета и отивахме на касата да платим. А там, мъжът й подаваше на всяко дете бонбонче. Дори да са ни "удряли" в кантара - струвало си е, повярвайте.  


 
 
№5 от: Zara (3 септември 2008 18:50)
Мен много ме впечатляваха някои продавачки (обикновено на закуски), които си плюнчеха пръстите, за да отделят един пласт от  хартията и да "загънат" закуската в нея. Голяма гадост! Веднъж помолих една такава лелка да ми завие закуската в чиста хартия, а тя ме погледна и каза: "Ми тази е чиста, какво не й харесваш?!"
Спомняте ли си какви "умнотии" се пишеха по лексиконите? Там се срещаха умозаключения от типа: "Целувката е взаимна обмяна на слюнки" kiss4 . В случая със закуските, за да приеме човек за нормално плюнченето, трябва да се съсредоточи върху идеята, че и обратното е валидно: "Взаимната обмяна на слюнки е... целувка!"

 
 
№6 от: felice puba (15 октомври 2008 20:56)
Страхотни статии. Благодаря ви, все едно отново изживявам детството...



--------------------
 
 
№7 от: Ростиславчо (9 май 2009 13:06)
Живота толкова е различен сега, че понякога се питам аз ли съм живял в онова време! Хората бяха Човеци!

 
 
№8 от: Гергана (23 май 2009 21:36)

Мама работеше дълги години в складовете на Булгарплод. Бях свикнала с миризмата на пресните зеленчуци плодове и ги виждах в огромни количества. Заделяха ги нарзлични палети за магазините. Беше ми много интересно при мама на работа. А до нас имаше супермаркет на Булгарплод и всички продавачки познаваха мама. Така лека по лека опознаха и мен . Започнах честичко да ходя в магазина и да им помагам. Даваха ми да зареждам щандовете със разни стоки. Знаех мястото на всяка стока в склада и в магазина. Сега се чудя, с какъв акъл са ме пускали да влизам в склада и да правя каквото си пожелая. За мен това беше забавление и игра. Та аз бях едва на 13 години!


 
 
№9 от: Надя (4 август 2009 16:41)
Чак сега се сетих, че трябва да вържа тази статия с линка за мрежичката. Ами накъде съм тръгнала да пазарувам без мрежичка!

 
 
№10 от: etevateva (12 септември 2009 21:36)
 И аз така ходих да пазарувам с мрежичката и попътно виках братовчедка си Роси.Купувахме топъл,мек хляб,а по пътя,на чешмата на църквата,отчупвахме "крайшника" (както му казват в нашия край ) и готопвахме на водата...беше ни много вкусно Сега едва ли ще го ям така,точно затова ми е мил спомен:)

 
 
№11 от: freja (22 септември 2009 04:07)
Цитат: jdni
A спомняте ли си показните магазини?
Аз като дете мечтаех да стана продавачка в някой от тях и как не!
Само там имаше за Нова година банани и какви отчайващи опашки съм изтърпявала с майка ми за едно кило. Сега навсякъде ги има, но... не са толкова жълти и големи.
Очите на детството виждат различно, нали?

 
 
№12 от: milenkata55 (1 април 2010 08:09)
Хора,преди ден се регистрирах,днес намирам време да почета - разплакахте ме...
Кога излетяха тези прекрасни години?
Вече съм на 40,а се почуствах пак на 10.
Благодаря за прекрасните спомени!
Имам си ги и аз,но ми е тъжно,че няма как да разкажа на децата си колко хубаво беше нашето детство.В смисъл,мога,но не е цветно,както тук.
Още днес ще вкарам голямата си щерка тук,за да види поне някои от нещата,за които съм и говорила.

 
 
№13 от: катя милушева (30 юли 2010 23:24)
Цитат: jdni
A спомняте ли си показните магазини?
Аз като дете мечтаех да стана продавачка в някой от тях и как не!
Само там имаше за Нова година банани и какви отчайващи опашки съм изтърпявала с майка ми за едно кило. Сега навсякъде ги има, но... не са толкова жълти и големи.
Очите на детството виждат различно, нали?


И още как, имаше и сушени плодове, бананите ми бяха любимите...ммммммммм!

 
 
№14 от: Веселина Маринова (12 март 2011 21:21)
Естествено че го помня показния магазин. Там имаше банани, портокали...Бананите бяха зелени и като купим 2,3 кила ги слагахме зимата зад нафтовата печка в едно кашонче, че да пожълтеят или пък вземаха няколко портокала, че да си кусаме. Ами Корекома, баже какво нещо само. Всяко лято 1,2 пъти ходихме за по един ден на разходка с москвича с мама и татко в к.к Албена и там имаше Кореком. Задължително влизахме и разглеждахме и на излизане татко ми купуваше яйце Киндер или тогава т.н корекомско яйце /в него имаше ваденка, играчка за зглобяване и шоколад/ или Тублерон.Ако пък от някъде има долъри татко и мама веднаж на 2,3 години си купуваха блузка или дънки, които носеха до скъсване. На разходката задължително отивахме в Добруджа и ядях парфе с Кола. Беше невероятно, а някой др. път само сладолед в кофичка или белба с бишкоти.Що се отнася до магазинета в града на РПК то там ще запомня големите буци сирене, които ти овиваха в хартия или пък шпека, който беше така вкусен или пък бурканчето кисело мляко или олиото за което се рядяхме на опашки, а за маслини и пушено пиле, бяла халва да не говорим-едни опашки се виеха.

 
 
№15 от: ashtree (12 май 2011 14:08)
Цитат: Ростиславчо
Живота толкова е различен сега, че понякога се питам аз ли съм живял в онова време! Хората бяха Човеци!


... Особено продавачките и касиерките от тогавашните държавни магазини em_11  Големи Човеци, няма що :) Или пък сервитьорите и барманите от тогаващните заведения :) Ха-ха, человек-это звучит гордо ! em_11

 
 
№16 от: Аница-баница (13 януари 2014 05:06)

А аз купувах яйца и после въртях мрежата над главата си ...:)

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 0
Гости: 10

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!