Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (8)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Закуските
9-03-2007, 13:21 | Автор: dulgata | Категория: Училището / Голямото междучасие
Като стана дума за Голямото междучасие пред погледа ми изплува една огромна опашка от гладни деца, редящи се пред една мъничка бутка или така наречената "лавка" за закуски в училищния двор през лятото, а през зимата вътре в самото училище. Когато бях в 3-ти клас все още не бяха излезли на мода пиците, а за хамбургери и дума да не става (такава империалистическа дума?!). В лавката имаше само домашно приготвени филии от заводски хляб, намазани с лютеница, лютеница със сирене, с пастет, със сирене "Крема" (още се намира) и със салам и масло и салам и лютеница (те бяха най-скъпи).
Та, процедурата по закупуването на подобна закуска беше следната: най-чевръстият от класа се изстрелваше като тапа, веднага след звънеца и се нареждаше на опашката. Парите за сандвичи на почти целия клас бяха предварително "депозирани". Само така можеше да разчиташ, че няма да загинеш от глад. В противен случай рискуваш да се редиш около 15 минути и да ти се наложи да си дояждаш в час, а сандвичите ти да събират прахта под чина, а поради сложността на операцията да се омажеш достопочтено я с лютеница, я с друго ... Имах и съученици, които си носеха найлонки и за по-сигурно ги тъпчеха в джобовете на престилките (униформа, задължителна за всички).
... Какво да се прави? ... "Ранъта прави борбъта!" И ако не закусиш добре не можеш да се отбраняваш или да победиш в битките, които пък протичаха в малките междучасия. Оръжията бяха различни - учебници, тебешири, гъбата, моливи, а някой забравен под чина сандвич с лютеница вършеше страхотна работа, размазан върху противника най-вече в гръб. Най-гадният номер беше да пъхнеш сандвич направо в чантата на някого и да си го разнася цял ден, мажейки всичко вътре в нея. Сандвичът като "оръжие" беше много подходящ. Нанасяше трайни лекета по дрехите на врага, беше евтин и нараняваше повече достойнството и семейния бюджет, отколкото телесно.
Широко беше приложението на сандвича с лютеница ... Понякога, когато не си съвсем подготвен за класно (сегашните тестове) или изпитване, беше хубаво да си имаш такъв под чина. Малко от лютеницата, размазана по носа, ти придаваше страдалчески вид и моментално биваше изпращан до чешмата (най-малко), а понякога и направо в къщи ... да почиваш.
Е, за такива закуски помня аз ... не че бях от най-яшните, но купувах ... по-скоро за целите посочени в последната част от спомена :)))(
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: сънчо (9 март 2007 17:32)
А ние набивахме най-вече вафли: локумени, с шоколадово покритие и пр. Ял съм и филии с разни лютеници и сладка, но ми ги приготвяше майка вкъщи и си ги носех в чантата. Имаше и закуска в столовата, но там правеха едни такива гадни закуски, че почти никога не ходех да ям там. А на лавката беше голяма блъсканица и по-големите момчета винаги ни изпредварваха, поради което и аз често съм се прибирал в клас с празен стомах. Помня, че в първи клас продаваха едни вафли с мед, които на мен ми звучаха като "вафлисмет", някак си не можах да разбера как точно се изговаря. Когато за пръв път се наредих на училищната лавка, казах на продавачката:
-Искам да си купя вафли...вафли със смет.
-Като искаш вафли със смет, бръкни в кошчето за боклук и си вземи оттам - ми каза тя.
Естествено цялата опашка умря да ми се смее, а аз така и не разбрах какво точно съм сбъркал.

 
 
№2 от: zverche (11 април 2008 18:18)
В стола на училището правеха страхотни палачинки с мармалад, до които беше много трудно да се докопаш. Не само заради опашката от гладници - някои момчета си купуваха по 10 палачинки, но и защото готвачките не можеха да смогнат да направят достатъчно от междучасие до междучасие. Някои се изхитряха и си намираха причина да излязат 2 минути преди да бие звънеца, или пристигаха 15-20 минути преди да започне учебния ден и си купуваха повече палачинки, за да имат за цял ден.
Иначе ние нямахме лавка, но пък в единия ъгъл на училищния двор беше разположен квартален гастроном, който по името на продавачката беше известен като "При Родина". Тя беше доста намръщена жена и аз доста рядко припарвах до нейните владения. В този магазин, освен задължителните хранителни продукти, се продаваха и закуски, вафли, пасти, сокчета в чашки, боза и всичко необходимо да залъже глада на ученика.

 
 
№3 от: Надя (17 април 2008 15:55)
Разбира се, най вече филиите на мама завити в салфетка и найлонов плик, прилежно сложени в ученическата чанта. Как успяваше тая жена, още се чудя - мен и брат ми, закуска в къщи, закуска за училище, завода, селото... Хм не човек, а желязо!!! А от училищната лавка още имам белег на горната устна. В едно надбягване голямото междучасие така се изплющях на хлъзгавия паркет пред черната дъска, че после ме ши училищният зъболекар, на когото явно му беше за първи път Заради процедурата с филиите в чантата обаче, признавам си, успявах да си спестя някоя друга стотинка да ги похарча за дъвки, родопчета, вафла или царевични пръчки. Иначе рядко ми се случваше да се редя на лавката, може би в по големите класове, когато ме беше срам от филиите на мама, си купувах кифла с мармалад и боза, но най вече баничка със сирене.

 
 
№4 от: Надя (18 април 2008 09:58)
Ели, родопче беше един от любимите ми десерти. Правоъгълно, шоколадово, обвито със сребрист станиол, беше ммммммм...Не мога да приложа снимки защото мисля че вече никой не ги произвежда. Но сега си спомням че след като го излапвах възможно по-бавно за да задържа вкуса, си изглаждах станиола между листите на тетрадката и ги събирах с незнайна цел, е понякога майка ми загъваше орехите за украса на новогодишната трапеза.

 
 
№5 от: dani (18 април 2008 18:02)
Сега, щом стана толкова вкусно в тая статия, ще ви подразня апетита с нещо мнооого класическо. Следете заглавната страница, където след минути ще си появи снимка на...



--------------------
 
 
№6 от: Jolie (31 юли 2008 00:08)
Много вкусна статия наистина :) Само да спомена, че родопчета има още :) Аз повече обичах ,"Чайки". Аз съм се редила на лавките, защото не са ми правили закуска вкъщи (а много ми се е искало като гледах другите деца, но нямаше как). Яла съм какво ли не, не мога да определя какво ми е било най-любимо. Случвало ми се е да си загубя или да си забравя паричките за закуска и след това да стоя гладна цял ден, защото ме е срам да си поискам на някого на заем. В малко по-горните класове един  ден на голямото междучасие нещо ми беше станало и имах страшен апетит .Изядох 3 банички и един хамбургер (по мое време вече ги имаше). По принцип съм си доста дребна и сега си се чудя на акъла как съм могла да погълна всичко това. На повечето хора, на които им го кажа никой не ми вярва, ама си е истина. И мен също ме е било яд, когато по-големите се блъскат и изместват другите. След това оставаме гладни или принудени да ядем нещо, което не ни харесва. Понякога вместо закуска си купувах обикновени вафли. Ама от онези наистина вкусните. Помня имаше марка "ЕЛИ" с едно момиченце на опаковката. Бяха по 6 вътре и много ги обичах. Сега вече никъде ги няма, въпреки че има хиляди  подобия, но нищо вкусно като преди. Много ми харесваше да ям и "Холидейки". То и сега си ги има и са си същите, това е може би едно от нещата, да не кажа май само то, което си е със същата опаковка и същия вкус.
Редовен номер ми беше да си забравя полуизядената закусна под чина (много ни се караха за това). :)

 
 
№7 от: pepino (26 август 2008 23:32)
А еклерите, които по онова време се правеха с истински яйчен крем? После сума деца се разболяха, спряха ги, а сега вече не са с яйчен крем и съответно не струват. А "принцесите" - филии, нарязани по дължината на хляба и намазани с кайма и после опечени на фурна? Е, и те се оказаха нездравословни и макар да не ги забраниха, родителите не бяха много съгласни да се храним с тях. Но пък бяха вкусни prase

 
 
№8 от: freja (27 август 2008 00:49)
Ей на тези дълги принцеси им викахме "джапанки". Бяха с кайма, а отгоре - с наредени кръгчета кисели краставички.

 
 
№9 от: cveti (26 септември 2008 15:25)
Точно до училището ни имаше сладкарница и хлебопекарна. До 6-ти клас винаги тръгвах 30 мин. по-рано за училище, за да си купя двойна баничка от пекарната за цели 0,14 лв. Голямото междучасие залъгвах глада със  сочна паста с маслен крем, кока кола и една вафла Кайлъка /днешните Морени/. Обичах и храната в стола. Лелките готвеха вуксно и не щадяха месо. Спомням си, че до 4 -ти клас нашите ми купуваха купони за цялата седмица. Доволно нахранена бях :))))

 
 
№10 от: yogimax (5 март 2009 08:50)
И по мое време в нашето училище наставаше блъсканица на лавката, след биенето на звънеца най-находчивите тичат, за да се вредят. Запомнил съм най-вече кифлите с мармалад по 14 ст, баничките със сирене по 14 ст, баничките с мармалад по 13 ст, питка със сирене 20 ст, бухти под формата на геврек (които много присядаха!) по 6 ст. По едно време вече към 1987-88 г. докарваха и пици-съвсем топли от стола на съседното училище по 25 ст. и бяха толкова вкусни, с доматено пюре и кашкавал (нали съм вегетарианец тъкмо за мен!), купувахме си и по 4 дори. А иначе отделно страгали в един хартиени кесийки по 16 ст, соя в същите кесийки по 15 ст. Републиките бяха дефицит. За еклери тичахме през голямото междучасие до сладкарницата в недалечния подлез.



--------------------
 
 
№11 от: dani (5 март 2009 12:37)
Републиките след няколкодневен престой в магазина можеха да ти счупят зъбите от твърдост . А помните ли "принцесите" - препечени на скара филии с кайма



--------------------
 
 
№12 от: gamina (5 март 2009 13:01)
А при нас продаваха (в основното училище) освен стандартните закуски и филиии с халва. Е няма такава гадост. Аз обичам халва, ама разтопена на филия е нещо доста ужасно. Да не говоря как изглежда. Ако закъснееш и не се доредиш до хубавите закуски - оставаха само филиите с настърган кашкавал и с халвата.
Даже помня, че в началните класове през голямото междучасие ни пускаха 4-5 минути по-рано за да се доредим преди големите.
А на стол никога не съм ходила, имахме си в училището, някои ядяха там, а аз само веднъж за 7 години съм влизала вътре.

 
 
№13 от: dulgata (10 март 2009 02:30)
Ужас, тъкмо бях поогладняла, четейки постовете ... докато стигнах до поста на Гамина. Е, верно - тези филии с халва (и масло дори!!!) бяха ужасни. В училище нямаше, но почти всяка година ходехме на лагер в Равда и там си беше "деликатеса на стола", но аз определено НЕ ги понасях! Другата гадост беше течен шоколад, пак в/у филия -  ужас № 2 !
Ако, обаче отида малко по-нататък в годините, най-вкусните неща съм яла в една столова в Смолян. Най-обикновен работнически стол. Бяхме на бригада в бетоностроителния комбина. Е, надали и най-добрите кулинари могат да им стъпят на малкото пръсче. Скоро отново бях в Смолян и пак се наложи да хапнем нещо - и отново беше страхотно. Жалко, че по-често нямам път натам. Ако има някой от Смолян - да изпрати в една кутийка имамбайлда или пататник.
Сетих се за още нещо много вкусно - руските конфети ! Между другото съвсем наскоро убедих мой познат и започна да ги внася в България. Вървяха добре, но скоро не съм го чувала. Мога да пратя и снимки на новите конфети. Страшно приличат на онези от онова време.
* Конфеты - руски бонбони с различен крем (пълнеж) и шоколадова глазура.

http://prikachi.com/files/653706p.jpg

 
 
№14 от: sanchox (30 април 2009 19:26)
Дааа... аз пъкк много ги обичах тия филии с халва на Равда и се редях по два пъти за тях.

По въпроса за лавката - стигам до извода че само в нашето училище е имало решение на въпроса как да не се блъскат (тоест как големите да не изритват малките от лавката)

Решението беше следното:
В понеделник се носега пари - мисля че отначало бяха 70ст, после станаха - 1 лев, за закуски за седмицата за храна. Всички бяха длъжни да носят пари и длъжни на закусват в голямото междучасие. С изключение на приятеля ми Трифон Недялков Стефанов (лека му пръст) който беше освободен от това задължение (като по-пълничък).
Парите се събираха от "дежурните по закуски".  Същите отиваха да поръчат закуските в първото или второто междучасие на лавката. Така там се събираха само дежурни.  Простолюдието нямаше право въобще да припарва там.  Дежурните имаха привилегията ако се наложи (а кой знае защо - винаги им се налагаше) тоест ако са чакали на опашка след дежурни от други класове, да  се приберат в следващия час със закъснение.
Значи поръчването се състоеше в това да преброиш кой отсъства и съответно да не му поръчваш закуска, да занесеш тавата на класа в лавката, да кажеш дали избираш локумки, кифли, соленки или краваи, дали ще има боза или няма да има и да платиш. В началото на голямото междучасие пак отиват, редят се и получават напълнената тава със закуски и касата с боза ако са поръчали такава. Бозата се купуваше ако прецениш че има достатъчно пари, тоест не всеки ден. Ако останат пари тази седмица, се предават на дежурния за следващата. По тоя начин ако на следващите им дадеш много пари, те имат по-големи възможности да купуват боза и да печелят овациите на класа. С други думи да ти останат пари беше признак на лошо планиране и резил.
Водеше се строг отчет (едва ли не като тефтерчето на Левски) и не ми е известно някой някога да е посягал на тия пари.
На двора всеки клас си имаше очертана територия където задължително се излизаше (не помня дали и през зимата) за голямото междучасие и дежурните донасяха там закуските.
Помня как като се върнеха със закъснение след като са поръчвали, почваше едно шушукане - какво взехте, какво взехте... Съответно и отговора се понясяше шушукайки -- кифли с боза,  кифли с бозаааа.  а-а-а-а има боза-а-а-а... браво на вас.
Имаше и ексцентрични решения, да речем вместо боза, пинизът да е родопчета или локумени вафли. Примерно: соленка за основно  и локумена вафла за десерт.



 
 
№15 от: milkulini (16 март 2010 17:19)
Като стана въпрос за родопчета, тези ми бяха познати по-скоро като байкалчета. Те бяха правоъгълни и все със сребристи станиоли - бели. Веднъж обаче попаднах на байкалче със син станиол, рядкост беше. Иначе чайките и аз ги обичах. Скоро обаче си купих, понеже все още ги има, но останах разочарована. Байкалчето струваше 7 ст., а чайките - 10ст. Дано си спомням добре.

 
 
№16 от: alex66 (28 май 2011 19:03)
Аз много си обичах кифла осморка от 16ст.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!