Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (3)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
С пипер да поръся филия...
29-05-2008, 13:11 | Автор: Надя | Категория: Голямото междучасие / Лакомства

Иска ми се да напиша поема!

Ама не мога...

Не съм поет.

Обаче ако можех, поемата щеше да е посветена на храната от моето детство, мммдааа правилно сте ме разбрали – на храната, на манджата, на гозбите на мама и баба и т.н. И тъй като съм малко по-добра в прозата ще се опитам да разкажа.....

Много обичам да папкам! Обичам и това е. Сега вече започва и да ми личи ама преди бях като глист. Ако знаете колко много ми липсват натуралните продукти, но не био, мио и тям подобни, неееее, липсват ми домати откъснати от градината на баба, ароматни, не дотам добре измити/хм даже леко ухаещи на син камък/, крайче от селския хляб с шарена сол, домашно сирене, такова мазничко и мекичко. Липсва ми цвета на жълтъка от истинските яйца, снесени от истински кокошки,  липсват ми черешите от дървото, понякога с червеи, но пък толкова сладки. Баба ми, с недотам чисти ръце да вземе малко бял хляб, сиренце и червен пипер и да го мачка, мачка докато стане на една крива топка, казва се "мечка" – ужасно вкусно нещо, с него бягах на улицата и се прибирах чак когато мръкне, а може и с чушка натъпкана със сирене. Липсват ми стъклените бурканчета кисело мляко в които имаше истинско кисело мляко, шипковия мармалад, бурканите от мазата и зелевата чорба на баща ми със ситно нарязан праз и лют червен пипер..ммммм. Липсват ми дядовите суджуци, които мачкахме с едно лимонадено шише всяка вечер, липсва ми аромата на нашата тераса, хаха, да на терасата, където висеше свинския бут, китките с подправки, и всички видове сушени деликатеси приготвени по най-нехигиеничния начин и според нито един европейски стандарт. Фурната миришеща вечно на печени семки и фъстъци, хмм нямаше пакетчета или микровълнови фурни, та затова бабините пуканки се пукаха в една черна тенджера на бумтящата шечка. Липсват ми кравайчетата целите опушени от печката /кравайчета са като питки за дюнер но по големи и се мятат направо печката/, липсват ми мамините кюфтета с много лук, които се пържеха с не тройно рафинирано олио и не се появаваха в тарелка, мама ги бъркаше и аз лапах суровата кайма, можете ли да си представите как сега на вашето дете ще дадете сурова кайма, ужас! Липсват ми дините на двора, които в горещите летни дни почуквахме от тук от там /аз все не рабирах какъв точно звук трябва да издават обаче се преструвах умело/ и изстудявахме в една кофа навън. Липсват ми компотите от праскови с аромата на индрише. Липсва ми мириса на магданоз бе хора, сега магданоза не мирише на магданоз, иначе изглежда като такъв ама не мирише. Липсва ми пилешката супа от охранена кокошчица, гъстичка и мазничка. Липсват ми мамините торти, такива едни дебели с много яйчен крем и натрошени орехи. Абе изобщо липсват ми всички ония бързо развалящи се продукти без консерванти, които не издържаха седмици в хладилника, даже ми липсва коравото краве масло, което много, ама много трудно се размазваше на филията.

Ох сигурно ще се сетя за още много такива вкусотии но не мога да ги възпея за съжаление. Мога само да ви ги разкажа и да се дрогирам с аромата който навяват спомените. Ето, затварям очите и се потапям в морето от миризми..

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№31 от: donaddt (8 ноември 2008 11:08)
Vladito, бисквитена торта и аз мога да правя, много е лесно. И филийки с разбити яйца и сирене, мммм.

 
 
№32 от: vladito (9 ноември 2008 08:25)
Freja ,

Много благодаря :)

Ами където живея има един руски магазин за хранителни продукти и там си пазарувам лютеница, шпек салам, семки (!) и т.н. любими неща. Даже една торта купих, ама с вкус баш като едно време! Но просто ми липсват нещата и миризмите от едно време. Носталгия, какво да се прави.

Donaddt,

Аз си правя бисквитена торта от време на време, а пък дъщеря ми обожава принцесите (демек филийки с яйце и сирене препечени на фурна). :)

Между другото, аз съм момиче (айде от мен да мине - жена) :D


 
 
№33 от: dflame (5 февруари 2009 15:16)
А спомняте ли си "Олимпиадки" - те? Бяха две кръгли бисквити, слепени с крем и обвити в шоколад, вълшебни!! Трябва да се бяха появили около 80-та , в чест на Олимпиадата. А по-късно, по време на перестройката се появиха едни десерти "Бриз" - бял крем, обвит в тънка шоколадова коричка. По 5 броя в жълти кутии. А със сетра ми изяждахме по една кутия сухи пасти "Балкан", докато ни прилошее...

 
 
№34 от: filipovaeli (5 февруари 2009 15:53)
 dflame, добре дошла в нашия свят bruuum ! Би ли ми припомнила " олимпиадките" дали имаха някаква опаковка? Аз самото десертче го помня, не незнам как беше опаковано.

п.п. В момента си хапвам печени стръгали.



--------------------
 
 
№35 от: lubashka (13 април 2009 12:42)
Отговор за Пепино - Трахана е брашно и прясно мляко, замесва се тесто, което се претрива през сито на едри дупки. Но е лесно за ядене, но докато минеш през ситото оставаш без ръце. Има и за Владито: миналия месец правих ястието със кайма и вътре с яйца и моркови, на което казвахме-руло с кайма. А бисквитената торта я правя  редовно и досега. Защо никой не спомена за палачинките, в които слагахме тия вкусни сладка мармалади, които правеха бабите и майките.

Информация - Това при мен го пиша и е както трябва, а след изпращането, прилича като заекващо. Приемам съвети, за да не е така. И на мен не ми харесва. 

 
 
№36 от: markriv (1 август 2009 23:31)
Чета спомените ви и се пренасям в следобедите на късното лято , когато във всеки двор се вареше лютеница или мармалад.
  ...Цяла тайфа дечурлига се изсипва в този дом, където, запретнала ръкави съседката бърка варивото с голяма дървена шпакла.Тези посещения се приемат от възрастните като вид уважение и чест...не след дълго бандата  си тръгва въоражена с обилно намазани филии. После до късно играе по улиците , а мухите кацат по засъхналите им мустаци от лютеница или мармалад. На другия ден същото се повтаря , но при друга съседка...
...просто уханието ни насочваше къде ще се закусва. 

 
 
№37 от: mchukanov (24 септември 2009 18:16)

   Ооо, не, не може тука без така любимите панирани филиики и домашните бухтички с пудра захар - това поне става и сега. Което ме подсеща за домашните юфки и дългите макарони с дупка, качамака на Дядо с миш-маша от домашния градински зарзават (лятоска) или пърженото в мас кисело зеле (без холестерол зимата).

  ЗАБРАНЕНО ДО 18 - Приобщавам се към групата деца - ракиджии - веселбата край казана и свещенодействието на Мъжете, по някое време се появи  Баба или леля Пенка, донесе някакви бохчи - то баница, или мръвки, или квото има, малко Кооп-Кола или Лимонада, курабиики от ония - с бялото вино, маста и орехчетата с мармалада вътре... - как го пият това лютото тези... - някой глътне от първака, изжабури се и току се изплюе в огъня - Буф! - един огнен облак обхваща дъното на казана.

  А курбаните - в мега-хипер-гигатенджерата къкрят кокалите и месото на онуй животно, дето сутринта блееше - Ужас! Защо го гътнаха??? И пак - жените носят кой каквото има, мъжете носят трупите за огъня, и Човеци и хора (как ги слушат, чак пък и танцуват - даже се забавляват ), пееха бе хорааа - тогава се пееше. Че и поп се появи, вече леко почерпен, защото това е третия курбан в околията.  И после в познатата алпака - сърбай, топи - уффф, гадно, мазно, трябва ли да го ям това сега, не, не, няма да топя пръст в ракията, бе Дядоо, люти миии...

  А по Трифон Зарезан сланината, а чушка - пръжка, ееех...

  И Хлябове, и Погачи - що не месиш, бе Човек, за 15 минути се омазваш, чакаш около още час и половина да втаса, още 45 минути да повтаса и изпече - тииихо - време нямам, - ми като бързаш - направи си содени питки де, те поне не втасват, печката ти със сигурност пече по-добре от тая на Баба ти...

  Козунаците по Великден...думи нямам

  Отивам да варя кус-кус със сирене и червен пипер и масло - в този конгломерат запетайки няма




--------------------
 
 
№38 от: Надя (24 септември 2009 18:31)
Ех, каква епопея, какво нещо!
Браво mchukanov!

 
 
№39 от: mchukanov (24 септември 2009 19:43)
Бравото е за Тия, дето направиха нещата така, че да ги помним. Хвала Вам, Баби и Дядовци, Родители на забързаните ни Родители!!!

КЪФ ЕКОТУРИЗЪМ, КЪФ ОРГАНИК ФУУт pirat



--------------------
 
 
№40 от: Милен Иванов (8 март 2010 15:29)
 Много забавно, дали това е статията с най много коментари?! Направо ми се приядоха повечето неща.



--------------------
 
 
№41 от: Цонка (22 април 2010 09:40)
Чета написаното и една натрапчива мисъл ме държи през цялото време. Тя е формулирана съвсем точно от Иси.
Цитат: isi
мисля, че и ние сме си виновни - пренаситихме се,

Сега мога да си купувам шоколадова вафла с фъстъци или фин млечен шоколад веднага щом си помисля за тях, но като дете ги получавах само по празници и си пазех опаковките - да си ги мириша  до следващата велика дата в календара.
Хем ми е хубаво и се радвам на удобствата и възможностите, които предлагат днешните модерни времена, хем си правя планове един ден да се заселя в някое малко, зелено и приветливо селце, където единствената ми грижа ще бъдат големите розови уханни домати; къдравата овца с малкото агънце и прясното мляко, запазило миризмата й; ароматното кехлибарено грозде под асмата; препеченият домашен хляб и сиренето, което сама съм направила, както и кокошките - щастливо отглеждани, имащи позволението ми да скитат по цял ден по неасфалтираните селски улички.
Тогава със сигурност вкусовите ми рецептори ще тържествуват при допира с простичките неща, за които евро-стандартизаторите дори не подозират, че съществуват!

 
 
№42 от: undo (23 април 2010 18:05)
Цитат: isi
И свикваме, даже май свикнахме - с подобрители, овкусители, консерванти, със странни подправки, с чуждестранни кухни, с миксове и фиксове, с "едикаквоси" за микровълнова...



Ами, всъщност е точно така - има едно  нещо, наречено натриев глутамат. И понеже не ми се преразказват няколкото филма по темата, които изгледах, просто ще цитирам от мрежата:

"Друг изключително разпостраняващ се продукт на
хранително-вкусовата промишленост в последно време е вкусовата добавка "мононатриев глутамат" (МНГ) – наречен сполучливо "вкусът, който убива". Според Правилника на Европейската общност мононатриевият глутамат (MSG) и производните му съединения се обозначават с Е-621-Е623. Мононатриевият глутамат попада в обсега на проблема храни с пристрастяващ ефект , защото има леко адиктивно действие. Масовото му разпостранение изобщо не е случайно - и при него действа правилото: най-сигурният клиент е зависимият клиент. Този овкусител е един от най-големите стимуланти на апетита. Това, разбира се, го прави изключително удобен за манипулация на потребителя. За съжаление този "диктатор" на вкуса оказва негативно въздействие върху всички системи и органи в човешкото тяло, като най-уязвима от него е нервната система. "Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат "убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора...Многократно е доказан разрушителният ефект на MSG върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус...Глутаматът, също както и аспартамът, може да допринесе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС (амиотрофична латерална склероза), МС (мултиплена склероза), особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе."  

Та, в един от филмите имаше експеримент - предлагат на примерно десет клиента ястие, приготвено с глутамат и такова без. И от тези десет души само един(!) каза, че му е по-вкусно ястието от естествени продукти. Така че, да, явно свикнахме на тази храна, но не това е страшното - страшното е, че и да искаш не можеш да си набавиш истинска храна, освен ако не си я произвеждаш или ако не си купиш БИО (с леко намигване) продукти. Искам прясно мляко, дето се разваля за два дни, и нектар, който няма годност три години. Искам да обера тавата от лютеницата с крайче от истински хляб 

    

ПП. Ако някой се интересува от самите филми, нека ми пише на лични.

    

 
 
№43 от: tivesto (7 май 2010 11:10)
Огладнях от тази статия!   Предимство е да живея в малък град. Родителите ми и тъстовете, си произвеждат голяма част от това, за което си спомня Надя. Лятото дворовете им са пълни с домати, чушки, краставици, тиквички и т.н. Яйца никога не купувам от магазина. Вчера ми донесоха и домашно кисело мляко в стъклен буркан, както и прясно приготвено домашно сирене. Ние "балканджийте", все още се наслаждаваме на природните дарове, за който останалите само си спомнят с умиление. Сега отивам да си намажа филия с домашна лютеница и домашно сиренце отгоре. Вие искате ли?



--------------------
 
 
№44 от: Цонка (7 май 2010 11:18)

Да!!!




--------------------
 
 
№45 от: Стела (24 май 2012 13:08)

Здравейте! От има-няма половин година открих този сайт и когато имам време се потапям в него... винаги с голямо умиление и трепети си спомням за детството... Като чета тук вашите коментари и се усмихвам ли усмихвам... smile  Сега четох  тази статия и закусвах-обядвах с попара... не помня от кога не го бях правила smile
Дадохте ми идеи и скоро ще си приготвя... много позабравени вкусотии smile
Помните ли едни шоколадови десертчета-Олимпиадки се казваха... всяко в отделна опаковка и обляти в шоколад, а също и едни десертчета-Нарцис се казваха в прозрачна опаковка-8 ст. струваха... Слагахме по 1-2 в джобовете и хайде на улицата да играем.. .smile
Бих убила за  онези плодови млека в малките  квадратни пликчета и за царевичните пръчици от онова време...


 
 
№46 от: Kicho1977 (12 януари 2016 19:23)

Здравейте всички! Току-що се регистрирах на сайта, само и само защото темата за течния шоколад ми грабна окото - душа давах за него, и до ден-днешен помня и вкуса, и аромата, и синята пластмасова чашка, в която ми го сипваше майка ми. И днес я упреквам защо толкова рядко го правеше на нас с брат ми, а тя се оправдаваше, че мляко на прах въобще не се намирало... Спомени.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 2
Гости: 13
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?