> Голямото междучасие / Лакомства > С пипер да поръся филия...

С пипер да поръся филия...


29-05-2008, 13:11. : Надя

Иска ми се да напиша поема!

Ама не мога...

Не съм поет.

Обаче ако можех, поемата щеше да е посветена на храната от моето детство, мммдааа правилно сте ме разбрали – на храната, на манджата, на гозбите на мама и баба и т.н. И тъй като съм малко по-добра в прозата ще се опитам да разкажа.....

Много обичам да папкам! Обичам и това е. Сега вече започва и да ми личи ама преди бях като глист. Ако знаете колко много ми липсват натуралните продукти, но не био, мио и тям подобни, неееее, липсват ми домати откъснати от градината на баба, ароматни, не дотам добре измити/хм даже леко ухаещи на син камък/, крайче от селския хляб с шарена сол, домашно сирене, такова мазничко и мекичко. Липсва ми цвета на жълтъка от истинските яйца, снесени от истински кокошки,  липсват ми черешите от дървото, понякога с червеи, но пък толкова сладки. Баба ми, с недотам чисти ръце да вземе малко бял хляб, сиренце и червен пипер и да го мачка, мачка докато стане на една крива топка, казва се "мечка" – ужасно вкусно нещо, с него бягах на улицата и се прибирах чак когато мръкне, а може и с чушка натъпкана със сирене. Липсват ми стъклените бурканчета кисело мляко в които имаше истинско кисело мляко, шипковия мармалад, бурканите от мазата и зелевата чорба на баща ми със ситно нарязан праз и лют червен пипер..ммммм. Липсват ми дядовите суджуци, които мачкахме с едно лимонадено шише всяка вечер, липсва ми аромата на нашата тераса, хаха, да на терасата, където висеше свинския бут, китките с подправки, и всички видове сушени деликатеси приготвени по най-нехигиеничния начин и според нито един европейски стандарт. Фурната миришеща вечно на печени семки и фъстъци, хмм нямаше пакетчета или микровълнови фурни, та затова бабините пуканки се пукаха в една черна тенджера на бумтящата шечка. Липсват ми кравайчетата целите опушени от печката /кравайчета са като питки за дюнер но по големи и се мятат направо печката/, липсват ми мамините кюфтета с много лук, които се пържеха с не тройно рафинирано олио и не се появаваха в тарелка, мама ги бъркаше и аз лапах суровата кайма, можете ли да си представите как сега на вашето дете ще дадете сурова кайма, ужас! Липсват ми дините на двора, които в горещите летни дни почуквахме от тук от там /аз все не рабирах какъв точно звук трябва да издават обаче се преструвах умело/ и изстудявахме в една кофа навън. Липсват ми компотите от праскови с аромата на индрише. Липсва ми мириса на магданоз бе хора, сега магданоза не мирише на магданоз, иначе изглежда като такъв ама не мирише. Липсва ми пилешката супа от охранена кокошчица, гъстичка и мазничка. Липсват ми мамините торти, такива едни дебели с много яйчен крем и натрошени орехи. Абе изобщо липсват ми всички ония бързо развалящи се продукти без консерванти, които не издържаха седмици в хладилника, даже ми липсва коравото краве масло, което много, ама много трудно се размазваше на филията.

Ох сигурно ще се сетя за още много такива вкусотии но не мога да ги възпея за съжаление. Мога само да ви ги разкажа и да се дрогирам с аромата който навяват спомените. Ето, затварям очите и се потапям в морето от миризми..