> Голямото междучасие > Ленински съботник

Ленински съботник


3-06-2008, 13:40. : Надя

Събота е.

Нахлузвам си анцуга и платненките, взимам си лопатата/или метлата, в зависимост от нареждането на класната/ и торбата с вода и сандвичи.

Една отметка – водата винаги беше в стъклено шише, налята от чешмата, но незнайно защо, винаги преди това баща ми беше наливал ракия в него, та водата имаше лек дъх.

Много се радвам, направо подскачам и си подсвирквам.

Всички сме строени в двора на училището и естествено има бой с метли, война с лопати и дуели с калистири /малка мотичка тип тесла с дълга дръжка/. Чакаме си задачата. Класната усмихната се приближава и ние разбираме че участъка, който ни се е паднал, не е е никак лесен, но именно затова са ни го дали, защото ни имат доверие. Другарката ни призовава с нейния мек глас да спечелим съревнованието с останалите 5 паралелки, и ние се нахъсваме помежду си:

"Ха,ха, ония смешници от 5-ти Б ли са ни конкуренция, или пък глезлъовците от 5-ти Д. Сопкойно бе, другарко, в кърпа са ни вързани!"

Класната и тя е в приповдигнато настроение и, представете си, също по анцунг. Изглежда странно.

Леви, десни, нагоре по баира към манастира. Там сме. Около три километра е от града до манастира и на нас се пада една отсечка с много завои. Почва разпределението. Това е най-важната част, това на практика гарантира победата. В отбори по 4 разделяме цялата отсечка – една лопатка, две метли и един калистир. Има момчета с колички /тип робичка/, които изкарват боклука, един двама, които изкарват големите клони и няколко с кофи, такива едни поцинковани.

Започва се.

Съсредоточени сме. Всеки гледа да помага, цената е висока. Класната ни е предупредила, че освен за бързина ще ни гледат и за качество, така че следим всичко да е облизано. Пращаме разузнавачи до другите класове и естествено че всички са до под кривата круша. Последните минути направо бягаме. И ето го даскала по физическо, свириииииииии... Край. Някой ни е изпреварил. Бас ловим че са ония от 5-ти А, нали на другаря директор синът му е там. Е, нищо. Може би следващия път. Сега е най-интересното. Хапваме и игра, луда, бясна игра. По горичките, по полянките, надолу по шосето. Пак хвърчат лопати и метли, а количката е такси.

Промъква се чувството на задоволство. "Какво като са спечелили 5-ти А, ние знаем че нашият участък е най-чист. Няма грам тревичка!". Изглежда наистина добре – чисто и подредено, да му се радва целия град.

Другарката ни обеща в часа на класния да направим разбор. Отговорникът по трудовата дейност ще пише отчет.

Хубав ден. Нямам търпение за следващия.