> Голямото междучасие > Дежурни ученици

Дежурни ученици


1-08-2008, 03:48. : freja

Нека да позная! Мислите си за дежурните пред черната дъска, нали? Онези двама ученици, които на свой ред поемаха щафетата за опазване реда и чистотата в класната стая.
Дежуреше се винаги по двойки. По номера: номер 1 с номер 2, номер 3 с номер 4, номер 5 с номер 6... Това беше консервтивният ред. Макар и рядко срещан, съществуваше и либерален: дежурене със съученика по чин. Всяка двойка дежуреше една седмица.

Дежурните бяха длъжни преди всичко да изчистят дъската. Носеха кофата с чиста вода, измиваха гъбите и започваха да я бършат. Не беше желателно след тях да остават бели ивици на черния фон. Което си е трудно постижимо, имайки предвид, че дъските се боядисваха веднъж на няколко години, а старата боя, колкото и да я търкаха, все не ставаше абсолютно черна.

Когато приключеха с измиването на написаното от предишния час, и след като бяха осигурили достатъчно тебешири за следващия (от домакинката), единият дежурен заставаше на вратата, а другият – на подиума. Бяха готови за биенето на звънеца и влизането на учителя.

Дежурният на вратата често играеше ролята на пазач. Защото, естествено, дори и да искаше, нямаше как да усмири вилнеещия клас. Но поне можеше да го пази от неочаквано учителско появяване. Той отдалеч забелязваше преподавателя по коридора и високо извикваше: "Клас, стани! Клас, мирно!" – това беше безотказната команда за укротяване и на най-опърничавите. Всички млъкваха и се изправяха до местата си на чиновете. Да, ако дежурният се случеше шегаджия, тревогата можеше да се окаже фалшива и тогава избухваше голям смях, а лудориите продължаваха. Но рано или късно учителят все пак влизаше. Поздравяваше: "Здравейте, ученици!" "Здраве желаем, другарю учител!" – отговаряха те. Отиваше до бюрото, а дежурният от подиума му рапортуваше:
"Другарю Ангелов, учениците от седми "Е" клас са готови за час по биология. Отсъстващи няма / Отсъстват номер 15 и 32. Рапортува дежурният на класа ... (име и фамилия)."
А учителят благосклонно казваше: "Седнете". И урокът започваше.
Нали всички бяха всестранно развити личности, този рапорт се знаеше на различни езици. Например на немски:
"GutenTag!"
"GutenTag!"
"Fräulein Hadzhiivanova, der Klasse ist zur Arbeit bereit!"
"Setzen euch!"

Или на руски... Обаче как беше?... "Встать! Смирно! Товарищ Кирякова,..." А после? poches Някой спомня ли си?...

Но не за тези дежурни ми беше мисълта. А за онези, с много по-отговорното задължение: да пазят родното училище. Те също бяха по двойки. Обаче не строяваха никого и не рапортуваха пред никого. Даже не стояха прави, а седяха на чин. А чинът пък беше на самия вход на училището. Всяка седмица дежурствата се даваха от различен клас. Но от седмокласници нагоре. Защото това не беше детска игра. Функциите на тези стражи съвместяваха функции на портиери и функции на охранители: те не трябваше да допускат външни лица в сградата! Неизбежно, външни лица идваха и ето как се процедираше тогава:
*) ако е междучасие, лицата отиваха при дежурните и им казваха защо искат да влязат, при кого отиват и т.н. Даваха си паспортите, а данните от тях, заедно с причините за посещението и часа на влизането, прилежно биваха вписвани в една дебела разграфена тетрадка. Ако носеха багаж, той се показваше. Само така външните лица получаваха достъп. При излизането им, в тетрадката се отбелязваше в колко часа са напуснали училището.
*) ако е по време на час, лицата учтиво биваха помолвани да изчакат, докато бие звънецът. После се действаше по гореописания ред.

Ето какви самоотвержени защитници на школото си бяхме! В параноята си някой да не вземе да внесе бомба в сградата, училищата поставяха деца на устата на топа...