> Голямото междучасие > Закуските

Закуските


9-03-2007, 13:21. : dulgata

Като стана дума за Голямото междучасие пред погледа ми изплува една огромна опашка от гладни деца, редящи се пред една мъничка бутка или така наречената "лавка" за закуски в училищния двор през лятото, а през зимата вътре в самото училище. Когато бях в 3-ти клас все още не бяха излезли на мода пиците, а за хамбургери и дума да не става (такава империалистическа дума?!). В лавката имаше само домашно приготвени филии от заводски хляб, намазани с лютеница, лютеница със сирене, с пастет, със сирене "Крема" (още се намира) и със салам и масло и салам и лютеница (те бяха най-скъпи).
Та, процедурата по закупуването на подобна закуска беше следната: най-чевръстият от класа се изстрелваше като тапа, веднага след звънеца и се нареждаше на опашката. Парите за сандвичи на почти целия клас бяха предварително "депозирани". Само така можеше да разчиташ, че няма да загинеш от глад. В противен случай рискуваш да се редиш около 15 минути и да ти се наложи да си дояждаш в час, а сандвичите ти да събират прахта под чина, а поради сложността на операцията да се омажеш достопочтено я с лютеница, я с друго ... Имах и съученици, които си носеха найлонки и за по-сигурно ги тъпчеха в джобовете на престилките (униформа, задължителна за всички).
... Какво да се прави? ... "Ранъта прави борбъта!" И ако не закусиш добре не можеш да се отбраняваш или да победиш в битките, които пък протичаха в малките междучасия. Оръжията бяха различни - учебници, тебешири, гъбата, моливи, а някой забравен под чина сандвич с лютеница вършеше страхотна работа, размазан върху противника най-вече в гръб. Най-гадният номер беше да пъхнеш сандвич направо в чантата на някого и да си го разнася цял ден, мажейки всичко вътре в нея. Сандвичът като "оръжие" беше много подходящ. Нанасяше трайни лекета по дрехите на врага, беше евтин и нараняваше повече достойнството и семейния бюджет, отколкото телесно.
Широко беше приложението на сандвича с лютеница ... Понякога, когато не си съвсем подготвен за класно (сегашните тестове) или изпитване, беше хубаво да си имаш такъв под чина. Малко от лютеницата, размазана по носа, ти придаваше страдалчески вид и моментално биваше изпращан до чешмата (най-малко), а понякога и направо в къщи ... да почиваш.
Е, за такива закуски помня аз ... не че бях от най-яшните, но купувах ... по-скоро за целите посочени в последната част от спомена :)))(