Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
На децата-герои с тъга и надежда
25-03-2009, 13:11 | Автор: dani | Категория: Винаги готов! / Единство, творчество, красота

Поводът да напиша тая статия е толкова странен. Погледнете долната снимка.

На децата-герои с тъга и надежда
 
Тези листчета бяха намерени преди няколко месеца в... олтаря на един столичен храм. Някой е написал от обратната им страна имена "за здраве" и ги е оставил да се четат на литургия. По някакъв начин впоследствие листчетата попаднаха у мен и това съчетание на детския комплекс Ясребино и църковната молитва ме накара да се захвана с темата за децата-герои. Може би изчетох почти всичко, което е написано в бг-интернета за тях. Колкото повече четях, толкова повече се обезкуражавах да пиша по въпроса. Мненията за известните ни на всички деца, пострадали в последните дни на третото Българско Царство, са толкова разнородни, противоречащи си, че не виждах начин да напиша нещо и то да не породи същите страстни дебати на сайта ни.
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
И все пак накрая се реших. Повод беше статията на Павлина Иосифова. И може би това е най-човешката история, която до сега съм чел за децата жертви на политическите борби преди 9 септ. 1944 г.
 

ПРЕДИ ВСИЧКО ДЕЦА

Всеки политически режим, всяка идеология, измислена от възрастни, се стреми да използва за свои цели деца. "Вождовете"  Хитлер, Сталин , Г. Димитров и кой знае още колко други, са се снимали с деца в ръцете си и това са едни от най-популярните им снимки. Детството е най-очарователното нещо на този свят и политиците никога не се отказват да го използват за реклама. Но в името на своите идеологии възрастните са способни да извършат какви ли не престъпления, да прегазят всичко и всички, а когато на пътя на безумните им идеи застанат деца, да прегазят и тях. Така са правили и Хитлер, и Сталин, и "другарят" Димитров също, и кой занае още колко други подобни на тях. Децата пък са преди всичко деца. Обичащи своите игри и играчки, обичащи мама и татко (колко противоестествено е отцепредателството на Павлик Морозов – едно о децата, които пионерската организация ни даваше за пример), въобще ОБИЧАЩИ. Децата умеят да обичат, правят го съвсем естествено и способността им да обичат е може би най-съкровената частица от вълшебството на детството. Възрастните са неспособни да обичат по тоя начин и затова се нуждаят от правила и закони. Трябва постоянно да си обясняват какво е хубаво и какво не, вечно си противоречат в опитите да се разберат за това, кое е добро и кое е лошо. В края на краищата измислят идеологии, партии и организации. А най-накрая се изпотрепват един други, докато по-силните, по-коварните, по-подлите и въобще по-лошите вземат връх. Най-печалното е, че при тия "възрастни" неразбории наоколо винаги има деца. Деца, които може лесно да излъжеш (защото са доверчиви), които можеш да оставиш гладни, бездомни, треперещи пред вечните семейни скандали, треперещи пред строгия поглед на някой отдавна забравил своето детство училищен "педагог". Или пък треперещи пред погледа на рзсвирепелия полицейски пристав, който в безумния си гняв не прави разлика между "шумкарин" и дете.
На децата-герои с тъга и надежда
 Но децата дори и тогава са деца, умеещи да усетят доколко възрастните са прави или не, да усетят злобата, лицемерието, користолюбието, да усетят цялата неправда в сърцето на възрастния и да й дадат правилна оценка. Защото децата са по-мъдри от много мъдреци, за тях Истината не е скрита под покривало от глупави идеологии и неосъществими утопии. Децата умеят да разбират възрастните със своите детски представи за добро и зло и тяхното разбиране е всъщност правилното. И още нещо знаят децата: детските им сили са недостатъчни да победят злото в света на възрастните. Затова на децата не им остава нищо друго, освен да понесат като мъченици страданията, с които ги обременяват възрастните. Да ги понесат и страдайки да изкупват чуждите грехове. Ето защо съвсем справедливо трябва да бъдат наречени герои. Стойне, Иван и Надежда, Ценка и Цветанка, Васил и Сава...
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
 Не разбира се герои на комунистическите и каквито и да е други утопии. Герои в неравната си борба против възрастните. Възрастните от едната и другата страна: полицаи и "шумкари", червени и сини, привърженици на този или онзи "изъм".
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
 Беснуват възрастните, делят се на групи, мразят се взаимно -  богатите презират бедните, бедните завиждат на богаташите, но и едните  и другите еднакво са забравили, че са били деца. Че са обичали не пълната кесия, не пищно устроената къща, не виното в кръчмата , кебабчетата и бирата, нищо такова не обича и не се стреми да придобие едно дете. Децата гледат на света не като на парче баница, което трябва да бъде погълнато. За децата човечеството не е стадо, което в някаква степен трябва да бъде покорено, за да ти служи. Децата умеят да обичат и предметът на тяхната любов е целия свят. Те намират у себе си усмивка дори за най-порочния и зъл човек и горко на хората, които пренебрегнат тяхната любов. Мисля, за тая или подобна отхвърлена любов някъде е писано, че ще дойде часа на разплатата и "огънят им няма да угасне".
Преди време си говорехме с един познат за приказките на Андерсен и той спомена, че най-хубавите Андерсенови приказки са много тъжни. Особено "Малката кибритопродавачка". На което му отговорих, че "Кибритопродавачката" е всъщност приказка с щастлив край. Струва ми се, че той не ме разбра тогава. Тъй като знам, че сега ще прочете тая статия, реших точно тук да уточня какво имах предвид. Историята на кибритопродавачката е много близка до трагедията в Ястребино от 19.12.1943 г. Как така ли? Ами първо за малката кибритопродавачка.Ето каква съдба определя приказния датчанин на своята героиня:
"Никога баба му не е била толкова голяма и хубава! 
Тя улови момиченцето за ръце,
прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост 
се издигнаха високо над земята; 
и там, където те хвръкнаха, 
нямаше нито студ, нито глад, нито неволя. "

 
 Шестте деца от Ясребино са разстреляни на 19 декември, тогава по стария календар са празнували св. Никола. Свети Никола по целия свят е добрия старец, който обикаля по къщите в деня си и оставя подаръци за децата. Да умреш замръзнал в лютата зима, продавайки кибритени клечки, всяка от които свети като звезда на небосвода или като свещица от коледната елха – това за някои хора може би е единствено трагедия. За някои, но не и за Андерсен.
 
Да умреш в студения декемврийски ден, покосен от куршумите, с детски поглед, умоляващо вперен в безсърдечните палачи- за мнозина хора това е непоправима трагедия. Не и за мен. Имам и  основание да мисля така – ония листчета, намерени в олтара на столичния храм...
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
На децата-герои с тъга и надежда
 
...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (25 март 2009 14:35)
Благодаря ти, Дани! Листчетата за здраве в храма са просто потресаващи!!! Това не може дори да се измисли. Това само Животът може да го сътвори! Обяснението ти защо тези деца могат и трябва да продължат да бъдат наричани герои (извън всякаква конюнктура и идеология) е изключително точно. Аз го търсих, но не можах да го формулирам. А за прочита на Малката кибритопродавачка още едно Много Голямо Благодаря!




--------------------
 
 
№2 от: mia.yaneva (25 март 2009 15:43)

Дани, според мен тук си дал най-точната дефиниция на това "какво е детството" от другата ти тема от вчера - а то е, ЧЕ ДЕЦАТА СА ОБИЧАЩИ И ОБЕКТ НА ЛЮБОВТА ИМ Е СВЕТЪТ.

А иначе, разбирам напълно обезкуражението ти да пишеш за това, но ние българите е време да преосмислим някои неща... Това е едно от тези. И, ако има какво да учим от някой, това са германците... Ако ви кажа, че сега в  Германия еврейски организации от Германия настояват да се отбележи мястото, където е бил бункерът на Хитлер, което е между няколко блока. Защо? Не, защото са забравили Холокоста, а заради историческата памет... но греманците като че ли са се преборили с чувството си на "бита нация", докато ние не сме... Ние се срамуваме от човешките си чувства към определени исторически събития...

И още по-иначе - аз след днешния ден съм малко повече оптимист за нашите деца, щом ние тук обсъждаме това и щом сме на това мнение, децата ни няма да израстнат като хора, смятащи всички от онова време за терористи...


 
 
№3 от: scopchanov (25 март 2009 20:34)
По-добре не можеше да бъде казано.

 
 
№4 от: dani (26 март 2009 06:59)
Когато приключих вчера със статията и аз самият не повярвах, че съм написал всичко това. Сякаш се изля на един дъх от главата ми. А всъщност мислех да пиша по съвсем друг начин за ястребинчетата и за останалите, то като че ли конкретно за децата съм споменал съвсем малко. Наистина, някои неща "само Животът може да ги сътвори" Иначе искам да добавя една интересна подробност. Когато войниците в Ястребино стреляли в групата от деца и възрастни, след първия залп никой не паднал. Нали разбирате, бедните войниччета по никакъв начин не са искали да стрелят в деца. Оня изверг подпоручик Йорданов застава зад тях и им изкрещява:" стоя зад вас със зареден пистолет, който пак стеря във въздуха, ще получи куршум в главата". После вече се стреля "на месо"... Какво ли щях да направя аз, ако бях на мястото на едно от ония войничета?... А какво щяхте да сторите вие? Не е лесно човек да се раздели, без да се двоуми, с живота си. Още се говори, че Йорданов е бил член на РЕМС. После се отказал покрай напечената ситуация през 1943 г., а в Ястребино имало хора, които знаели твърде много за нелегалната му дейност, та тях всъщност търсел... Така се говори из нета де, не че го знам от сигурен източник. Някой на едно място каза, че всичко това е записано в архивите, но поста е от отдавна и няма как да го попитам кои точно архиви има предвид. И още нещо. Има и други деца -герои от това време. Когато взривяват църквата "Света Неделя", вътре е пълно с народ, има и майки с деца. За сега нямам данни колко точно деца са загинали, ни със сигурност са. Ще гледам да проуча нещо по въпроса.



--------------------
 
 
№5 от: Надя (26 март 2009 17:47)
Може ли фактологията по случая да се прибави към статията? Иска ми се и снимки да има...
И аз ще я добавя към нещата, които не бива да забравям. Сякаш през призмата на това време ужасът ми е по-голям. Тогава си мислех, че са герои, нещо велико, и аз исках да бъда герой. Сега виждам, че са деца убити от един изрод!!


 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (29 март 2009 16:29)
Ако имаш време, направи го непременно, Дани! То си е цяла книга това с децата. И си заслужава да се направи. Заради децата, които растат сега. Бих го направила и аз, при това професионално, все пак съм историк, но през следващите месеци няма да имам минута свободно време за нещо, което изисква ровене и справки. Пък и не ми е под ръка нито домашната, нито друга библиотека. Но обещавам да помагам, с каквото мога.

Научих от Габрово и още нещо за дебата около паметника на М. Палаузов. Цитирам:"а ти знаеш ли, че тук искаха да махат паметника на Митко Палаузов,  дори някакъв кмет от къде беше, идва в Габрово да го иска, но нашият кмет не го даде? Боже, как звучи - иска-дава... В цяла България се тиражира тази история... на един млад /относително/ скулптор, който живее срещу паметника, пистолетът в ръката на Митко му стряскал децата. Масово в Гб се говореше, че явно се натиска за някоя голяма поръчка този скулптор  и така си го "заработва"л. Преди десетина години, когато той дойде никому неизвестен от София, му направихме изложба в Дома на Хумора, огромен ПР, общината веднага го награди и му поръча разни представителни неща да изработи, няма лошо, дори за Путин в 2003 подаръкът е негов. А преди 4 г го чух да се оплаква пред един наш актьор, че в Гб никой не го почитал и пр.глупости... така че лично ние в ДХС не обръщаме внимание на този фукльо, но...

Така ...материал за размисъл.



--------------------
 
 
№7 от: iceberg (19 октомври 2009 00:44)

Радвам се че участта на тези невинни деца се засяга и в интернет пространството. Аз, като случаен участник в историята и донякъде далечен роднина на разстреляните Ценка и Цветанка се чувствам полъскан, че младите хора в България се интересуват от Историята на нашата родина ... била тя от Ястребино или от друг край на родината..... положителен е факта че се опитваме да открием героите сред самите нас в героичното си минало .... което според мен не трява да бъде забравяно ... нека всеки, който може да добави нещо към темата за Ястребино, това историческо място не се свени да го направи.  


 
 
№8 от: ralitza_tzankova (13 декември 2009 00:13)
Аз съм родена 1978, колегите ми в офиса са родени 1984, съвсем случайно споменах нещо за Митко Палаузов. Никой не го беше чувал. Помислих, че се шегуват с мен, но не беше така. Не знаеха и смисъла на думата ятак. Явно тези 6 години разлика в рождените ни дати са били достатъчни да се изтрие всичко от учебниците за децата герои или да се умаловажи дотолкова, че те да не го запомнят.

 
 
№9 от: константин (27 февруари 2010 12:17)
Трябва да правим разлика между Митко Палаузов и децата от Ястребино. Докато единият е бил по някакъв начин въвлечен от родителите си в отвратително за всяко детство начинание, то ястребинчетата са паднали жертва на исконния български садзъм - черта на българския индивид, която само търси почва за проявление. Когато тази почва е реакцията след атентата в Св. Неделя, се прощаваме с Гео Милев, Йосиф Хербст и още десетки, когато е безнаказоността на един джандармерийски началник, си отиват шестте ястребинчета, а когато е настъпването на посредствеността, жертвите са Сашо Сладура и още хиляди наши бащи и дядовци. И в основата е все едно - като нация сме титани, но като индивиди сме отрепки. Уви!... (Макар че, като гледам четирите питанки на Левски, май  първата част от съждението ми също подлежи на съмнение.)

 
 
№10 от: gamina (27 февруари 2010 13:49)
Ееее, не така с песимизъм и самобичуване. Не сме чак толкова ужасен народ, моля, моля!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?