Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Януари 2021 (5)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Политическите кампании в училище
18-11-2009, 02:06 | Автор: mchukanov | Категория: Училището / Винаги готов!
    Тъкмо започнах училище и докато още се лутах в гигантската сграда и  губех по коридорите, Другарката Белчева обяви
  - Деца, вашите другарчета от Полша страдат! Да помогнем - идва Нова Година - купете подарък до 1 лев и напишете картичка до вашето непознато Полско Другарче. Колетчетата ще се събират в малкият физкултурен салон.
  Дали такива са били думите и - сигурно не така точно е казала директно СТРАДАТ - но споменът ми остана доста тягостен. Представях си Полското Другарче как стои на студено и тъмно, само и измъчено... Какво му пратих - едно мъничко домино, малко картинки от дъвки, картичка, написана от по-голямата ми сестра, не помя имаше ли дъвки, дали не сложихме и ръкавички от Баба...

    3 клас - цялото Даскало на двора - излиза Другарката Стоянова - винаги ходеше с тупирана коса и имаше строг фасон, с нея едни още по-строги Другари, непознати, в сиви костюми. Започват да говорят, че Българинът Сергей Антонов е арестуван с измислено обвинение в Италия, - да - както Георги Димитров в Лайпциг. Подложен на тормоз в италианския зандан, седи сам, на тъмно и студено. Пускат се листове, събират се подписи. Той е невинен, италианците сте мафиоти, кой и какво е това ПАПА и защо му е на Българин да стреля по него. Та ние сме ЗА МИРА...

  1987 или 1988 - Там някъде. Поетът Петър Манолов е публикувал стихове, които уронват авторитета на Социалистическото общество. Това е упадъчна поезия, трябва да се заклейми - от съюза на писателите, от Учителите по литература, айде и от нас - пак листове и пак подписи, а уж гласността беше дошла и перестройката беше във вихър...
  
   Дали беше политика...Дали Кшиштоф е получил колетчето...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (18 ноември 2009 04:27)
Аз си спомням, че по мое време нигерийчетата страдаха... Може и сомалийчетата да са били, не съм сигурна. А може и нацяло да съм ги объркала държавите, но годината е някъде 1984/85/86. В Бейрут и Палестина пък водеха безконечна война... Това нашумя една-две години по-рано. Но не се сещам да сме събирали нещо специално за тези деца, май само средствата от предадените вторични суровини бяха за тях.

А кога са страдали полските другарчета? Направо ми е чудно, все си мислех, че само децата от капиталистическия лагер страдат. За Сергей Антонов какво се е събирало - подписи ли? Съответно, същият въпрос и за Петър Манолов, с когото страшно ме заинтригува, mchukanov - какво ли е било това стихотворение?

 
 
№2 от: ХриС (18 ноември 2009 08:32)
Оо полските другарчета много страдаха През 1981/82 година, заради обявеното военно положение от Войчех Ярузелски.Нямаха какво да ядат и заатова ние правехме кутии с по един пакет ориз, захар,брашно, сол. Дали не ни даваха списък какво да пратим. Предавахме ги в училище, пишехме си имената на кутиите, някои даже получаха писма от Полша, а пък тези, които не получавахме им завиждахме. Чак бях забравил за това събитие..

 
 
№3 от: donaddt (18 ноември 2009 09:08)
И нашето училище събираше подаръци за полските другарчета. Новогодишно време, да зарадваме децата. Тогава мой съученик донесе стъклена топка за елха. Беше смъмрен от класната как това нещо ще пристигне в Полша цяло. Ами детска му работа, май наистина е трябвало да раздадат списък какво да се купи. Аз си спомням, че пратих комплект цветни моливи и картичка. И гадните слухове, че еди къде си всички били изпратили кутия пръст с обяснението, че това е част от Земята на България. Надявам се все пак тези малки колетчета да са стигнали до децата и да са ги зарадвали. Защото правя аналогия с нашите помощи. Много по-късно ние получавахме помощи. Като работеща получих персонална помощ от гръцките телекомуникации, в продукти. Колетите съдържаха пакет боб, пакет спагети, бутилка зехтин/олио (смес), пакет ориз и не помня какво още. Продуктите от всеки пакет се разпределяха на 3 части, според цената им и се поделяха м/у 3-ма служители. Моят подарък беше бутилката зехтин/олио. И портокалите, които раздаваха в клуба на СДС, но тогава изчакахме майките с децата, пенсионерите и чак тогава отидохме да ни дадат по малко портокали, може би около 1 килограм. Това обаче НЕ е част от детството ми, а от един по-съзнателен период, макар че аз имам прекрасната способност да забравям!

Но аз имам спомен, макар и пак да е смътен (забравям бе, при това май го правя съзнателно) от смъртта на Брежнев. Тогава не учихме май 1 ден, дали пък не са били 3 дни? Ама не може да са били три дни! Имаше национален траур, а ние ходихме "под строй", добре де, организирано от училище, в Руското посолство да изкажем съболезнования. Ама това, че не учихме, най-много ще да ми е харесало.

Сергей Антонов... Личната му трагедия се превърна в пропаганда. Той влезе едва ли не в учебниците. Книги се написаха, за провокаторите, капитализма, Сивите вълци, Агджа... Тема в НПК (национален политически конкурс), това е средношколско мероприятие по линия на ДКМС. Ако се класираш на националния кръг, няма да държиш политически изпит за висше образование. Макар че според мен политическият изпит не беше труден. Само един път съм ходила на такъв, темата беша за войната и мира в съвремнния свят и аз написах 8 страници. Имах "Да", което беше много важно за специалността, която исках да уча - Журналистика. Ако имаш "Не" на политическия, автоматично отпадаш. Но тогава не изкарах достатъчно на български език и литература, за да мога да се явя на другите два изпита. Е, после нещата се развиха по друг начин. Тия обяснения май не са много за тук, Участник съм в НПК, две години с една и съща тема, е, втората малко променена като израз и допълнена. В съавторство с моя съученичка оттогава, останали сме приятелки и до днес. Стигнахме до Градския кръг на защита. (Пък що филми сме изгледали в кино Дружба, сегашно Одеон, под предлог, че отиваме на инструктаж за реферата от НПК в ГК на ДКМС, намиращ се в съседната сграда). Нашата тема беше свободна, имаше такава възможност (опция, ха-ха), за ЦРУ. Ако знаете колко съм висяла в Музея на Революционната бдителност, а там пускаха само групи. Е и мене ме пускаха, като обясня на пропуска за какво идвам, къде с групи, къде сама. Попадала съм на "хубави" групи, другари в широко скроени костюми, на инструктаж преди да заминат зад граница. Що книги бяха изчетени - Анджей Чехович, Хрисан Христов, Ким Филби, а Рудолф Абел все още ми е идол. nomer1 Не знам за някои други мои писания, но понякога си мечтая този реферат да види бял свят (отпечатан). Попаднах тогава на грубо преписване на един автор от друг, с точките и запетаиите. Макар че те всички преписваха май от няколко западни книги.
Freja, пращам ти линк на ЛС за Петър Манолов. Не, че ти няма да намериш, ама нали все ровя из литературни сайтове.

 
 
№4 от: петър (18 ноември 2009 09:37)
През 80те имаше доста  такива кампаний  както споменава ФРЕЯ за "братските африкански народи"".ФРЕЯ, автора на статията,и аз сме 74,75 набор и сме съвременници на тези събития

 
 
№5 от: Боряна (18 ноември 2009 12:03)

Ммммм даааа, а после страдаха и братушките от Армения и Азербайджан след земетресението - събирахме им дрехи и пари.
Що се отнася до политиката в училище /отделно от пионерски, комсомолски и пр. организации/ с голяма отвращение се сещам за часовете по гражданска отбрана. Водеше ги Полковника /така и не му знам името/ - огромен човек с още по-огромни мустаци и обратнопропорционална интелигентност. Учеше ни как да си слагаме противогази, щото много скоро щели да ни потрябват!? Страдаше от страшна параноя тоя човек! Неговото символ верую беше: "Ето - сега с тия западни простотии - идеологическа диверсия, съвсем скоро - химическа..."
А се оказа, че заплахата идвала малко по от Изток... за Чернобил ми е думата.




--------------------
 
 
№6 от: freja (18 ноември 2009 12:21)
петър, значи сме набори yeye, само че аз полячетата не ги помня изобщо - ако е било 1981/82, тогава съм била 1-2 клас, явно не ми е направило впечатление...

Реферата на donaddt и аз си мечтая да го видя - напоследък голям мерак ме е обзел да чета за този период и неща от този период (благодаря много и за линка!!!). Боряна, вашият полковник наистина го е гонела параноята - нашите и двамата не са били толкова песимистично настроени, всичко беше някак "за всеки случай" (връзки към останалите статии за НВО: първа, втора, трета).

 
 
№7 от: dflame (18 ноември 2009 13:01)
Даа, постоянно имаше някакъв повод /най-често политически/ , за да се организира някаква кампания, я за помощ, я за подписи, имаше и един период, в който се изпращаха картички до американския президент с едно "NO!" на фона на ядрена гъба.

 
 
№8 от: mchukanov (18 ноември 2009 13:08)
  Виж ти - нашият Интернационализъм не стигаше до Африка,май - или поне не помня. Ама това с подписите, особено в ранната възраст, твоят подпис-глас е важен и за международната сцена...Малко си се понадувахме вътрешно. От друга страна и връзката с Родината и Братските народи - Никой не е забравен, нищо не е забравено и няма и да бъде, Братската взаимоПомощ..- някак пърхахме тогаз
  Не мога да намеря точно онези стихове на Петър Манолов - четяха се в клас, потънаха някъде в архива, заедно с няколко други "емблеми". Що ли се сетих за едно за СПИН-а приписваха го на Р.Ралин, беше весело



--------------------
 
 
№9 от: zaharisa (18 ноември 2009 17:13)
Така си е, полските другарчета доста изпосталяха онази зима. Всичко друго си имаха, но храната ...
Във всички училища се събираше нещо, при нас определено казаха - трайни храни.
Помня, че исках да изпращам кисело мляко и шоколад - най важното според мен.
У дома ми обясниха някои работи и се спряхме на русенско варено, халва и сухо мляко.  

 
 
№10 от: mia.yaneva (18 ноември 2009 18:30)
А аз помня само "гладните камбоджански деца". Не знам дали за тях сме събирали, едва ли сме събирали за режима на Пол Пот всъщност, но само една такава кампания помня и то ни събираха мисля по 0,50 ст. или 1 лв. Не сме пращали колетчета. За полските деца съм била твърде малка, а Петър Манолов ме заинтригува страшно. При нас такива кампании не са се правели. Но ни обявиха за луди, казвала съм в други коментари, че като ни питаха за предложения как да се прекръсти руското ни училище през 1990 г. ние предложихме да е Вл. Висоцки. Нали, както казваш mchukanov уж беше дошла гласността и перестройката и почитаните от народа творци трябваше да бъдат надлежно зачетени !?


П.П. Бе като се замисля май ние събирахме парички за Никарагуа :)

 
 
№11 от: freja (18 ноември 2009 19:11)
Аз пък сега, mia, като те прочетох, май наистина бяха никарагуанчетата, а не нигерийчетата... Знаех си, че нещо не ми звучи...

 
 
№12 от: bat_mitco (18 ноември 2009 19:38)
     МОЯТА КАМПАНИЯ НЕ БЕШЕ В УЧИЛИЩЕ И СИ БЕЩЕ САМО МОЯ...ДАЖЕ ДЪЛГИ ГОДИНИ НИКОЙ НЕ ЗНАЕШЕ ЗА НЕЯ...КАКТО ВЕЧЕ СЪМ КАЗВАЛ ПО ДРУГ ПОВОД ДЕТЕТО МИТКО СИ ИМАШЕ СВОЯ ПРЕДСТАВА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И КОГАТО ЖИВОТЪТ ЧЕЛНО УДРЯШЕ В ТАЯ ПРЕДСТАВА...ТА ТАКА ,СКЪПИ НА СЪРЦЕТО МИ...ПАК ФУТБОЛЪТ Е ЗАМЕСЕН И ПРЕЗ 1974 В ПРЕДСТАВИТЕ МИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ НЕ ВЛИЗАШЕ НЯКОЙ ДА УБИВА И ДА ИЗМЪЧВА ХОРА, ОЩЕ ПОВЕЧЕ НА ФУТБОЛЕН СТАДИОН...И ВЗЕХ ,ЧЕ СЕ ВЪРНАХ В БИТИЕТО СИ НА РИСУВАЩ ПО СТЕНИТЕ...ТОЗИ ПЪТ,ОБАЧЕ ПИСАХ НА ЕДНА ДЪСЧЕНА СТЕНА В ЗАДНИЯ ДВОР...СВОБОДА ЗА ЧИЛИ...ДОЛУ ПИНОЧЕТ...И ТАКА НАТАТЪК...НИКОЙ НЕ БЕШЕ ЗАБЕЛЯЗАЛ НАДПИСИТЕ...ДОКАТО ЕДИН ДЕН БУТНАХА ЕДНА ОГРАДА И ДОМАШНИТЕ НАУЧИХА ЗАЩО СЪМ СЕ ЗАВИРАЛ В ОНЯ КРАЙ НА ДВОРА...БЯХА МИНАЛИ ГОДИНИ,НО ХУНТАТА МАЙ ОЩЕ БЕШЕ НА ВЛАСТ...
      И НАКРАЯ...ДА,ПОЗНАХТЕ...ПЕСЕНТА,КОЯТО СИГУРНО Е СВИРИЛА В МЕН ДОКАТО СЪМ ПИСАЛ ПО ОНАЯ СТЕНА...
                     http://www.youtube.com/watch?v=d02e_QAUMp8



--------------------
 
 
№13 от: furious_kid (18 ноември 2009 22:37)
А като си спомня, че събирахме (т.е. родителите даваха, а ние носехме) пари за марки за изграждането на "летящата чиния" на връх Бузлуджа...
Че и за децата на Чили и за Палестина...


 
 
№14 от: mchukanov (19 ноември 2009 01:58)
   Камбоджа стана известна в по-ново време, за мен си беше Кампучия, а имената на Пол Пот и копоят му Еинг Сари (така ми се заби в главата оттогава) бяха самата човешка злост в представите ми - хитлер не ми се е струвал толкоз страшен. Още ги помня онези филмчета (скоро стана въпрос) - пирамидите човешки черепи...бррр - ама не ми се връзва с такива акции. Тва с Никарагуа ме накара да се зачудя - и Сандинистите ни бяха братчета, ма що нямам спомен за колетчета
  Абе Интернационалисти си бяхме - сега ще ни баламосват с глобално село, те нас



--------------------
 
 
№15 от: Надя (19 ноември 2009 11:53)
А, и аз помня никарагуанските деца!
По този повод е и куриозното събиране на дрехи в моя град - пред сборния пункт имаше пълни чували с детски дрехи - предимно зимни(нали им е студено и тъмно) stud , е да ама в Никарагуа, никак не е било студено по това време оказа се:):) Къде са отишли всички шапки и шалове, никой не разбра, аз лично не помня да съм дала нещо, наистина нямам спомен.
Пол Пот и Пиночет ги ненавиждах с цялото си детско сърце , даже не знаех, точно къде се намират и как изглеждат, но знаех че са измъчвали невинни жертви и това ми беше достатъчно.

 
 
№16 от: neural (19 ноември 2009 18:24)
И аз си спомням за голямата трагедия в Армения - някъде около 7 декември 1988 г. Бях в трети клас. Всеки трябваше да донесе в училище по един чувал с дрехи, а по-големите ученици и по едно дебело одеяло. Като си спомня, целия физкултурен салон беше натъпкан с дрехи и одеяла. Класната ми ръководителка ни обясняваше как трябва да съчувстваме на горките деца от Йереван, останали без дом на студено след голямото земетресение. Каза ни, че станало изведнъж и затрупаните хора така и неразбрали какво всъщност се е случило. Даже някъде седмица след земетресението бяха пуснали сирените от гражданска отбрана и трябваше да станем прави в час, за отдаване на почит. От цялата тая история набрах голям страх от земетресения..

 
 
№17 от: mchukanov (19 ноември 2009 18:33)
   Тъжно припомняне...Нещо да сме събирали за Нашите си Другарчета  в Стражица, или преди това в Свищов ...По-скоро не,а...



--------------------
 
 
№18 от: isi (19 ноември 2009 18:49)
За Свищов - не знам (две седмици преди това съм се била родила), ама за Стражица мисля, че събирахме, но аз все пак съм от района ... Макар че не знам доколко е имало нужда и дали са стигнали по предназначение...
Но съм почти сигурна, че събирахме дрехи и след 90-та година - бях вече в ПМГ-то... но ако пък помня за къде и за кого...

Може ли вече да е било за някой Дом с деца в България?



--------------------
 
 
№19 от: dflame (20 ноември 2009 13:43)
А някой има ли спомен, някъде около 1980 г ще да е било, имаше някаква офанзива да се правят "противоатомни" скривалища, и то не къде да е , а примерно в мазетата на училищата.
Сега като се сетя, ме напушва смях като си спомня, че на прозорците в мазето на нашето училище бяха заковали найлон - наистина супер сигурно средство срещу всепроникващите гама- бета-  и какви ли не лъчи!!!
Даже имахме и час, отделен специално за обучение - какво да правим при въздушно нападение - ами естествено, слизахме в мазето!
Въобще имаше един период, в който явно е имало нагнетяване в международното положение и много се говореше за прословутите ракети - ПЪРШИНГ, КРУЗ и не знам си още какви.

 
 
№20 от: mchukanov (20 ноември 2009 14:29)
  Е как какви - Трейдънт   То не е много за тука, но тази противоядрена политика е била залегнала и в строителството на къщи по онуй време. Трябваше да има помещение с усилена плоча и херметични прозорци и подобни хитрости - за да кажем достойно накрая НЕ НИ Е СТРАХ ОТ АТОМНАТА БОМБА Дфламе - загледай прозорците на мазетата на панелките - стоманените капаци с уплътненията не са за защита на населението от пролетното кисело зеле
Да не говорим за мрежата противобомбени укрития в по-централните части на градовете ни - дано ей така си берат прахоляка и да служат само на веселите мишки за петъчни партита



--------------------
 
 
№21 от: mia.yaneva (21 ноември 2009 19:31)
А за Стражица събирахме, вярно mchukanov, щото помня (аз асоциативна памет имам, та затова така...), че на една лагер-школа лятото на 1987 г. в нашия отряд имаше едно момче от Стражица и ние го гледахме като извънземно. Питахме го как живеят, какво е станало с помощите ни :) Той разправяше, че одеала им раздавали. Ние май пари събирахме. А за Никарагуа и Сандинистите - помните ли филма "Амиго Ернест" с Веселин Прахов - баща му Васил Михайлов беше лекар в Никарагуа и точно за сандинистите ставаше дума. А той се беше направил на негърче на асамблеята. Май 5 клас сме били - 1985 г. или 1986 г- д е бил филма... Едно момиче от нашето училище играеше финландчето. Тогава беше голямото ми разочалование за истинността на филмите и ролите...  Ние даже класно по литература на този филм правихме. Толкова бяхме горди, че класното не е някаква глупава тема.... Ма, как не си пазя тетрадката! 

 
 
№22 от: mchukanov (21 ноември 2009 19:51)
   Еее - "Амиго Ернесто" - Велииик - там ли имаше кавър на песничката Юпи-юпи-яя

И нии ще кажееем много е добрее,
Зер гут ще кажеее немското детее
О тре биен, Окей, Бене,
Да, Йес, Хао,
Даа, Даа, Очень Хорошо
fiufiu



--------------------
 
 
№23 от: neural (23 ноември 2009 23:12)
Да, и такава пропаганда си спомням. Учителите ни твърдяха, че училището, в което учех, е много здраво построено и дори 7-ма степен по Рихтер не би го съборило.  А да не говорим за американските БОМБИ, въобще няма да ги усети...
Обръщали ли сте внимание на архитектурата на руското посолство и руските консулства из България - истински съвременни бункери, но не като този на Садам Хюсеин. Е, няма нищо лошо да се живее в такива блокове, а и такава сигурност, дори и НАТО не може да ни осигури...

 
 
№24 от: Милен Иванов (7 февруари 2010 22:22)
  Е, хубаво е, че статията е за политиката в училище, а пък ние на взаимопомощ го избихме. Това ми прави голямо впечатление. За пореден път се радвам, че попаднах на този сайт и че има хора като вас. Освен това вече по-голямата част ви разпознавам.
  Аз си спомням само за колетите за Полша, а преди това (но бях малък) си купувахме някакви марки за подобна кампания, върти ми се, че беше за Никарагуа.
   А моето скромно мнение за политиката в училище е, че каквото и да са ни набивали в главите на тема социализъм и капитализъм, най важното е, че ни учеха да обичаме, учеха ни на взаимопомощ, казваха ни, че да се краде е лошо (попитайте децата си дали сега някой им е казвал такива неща в училище или по телевизията). Ходех у един съученик, беше много зле с ученето (малко умствено изостанал), и учехме заедно, по-точно опитвах се да го науча нещо, и мисля, че мъничка заслуга в развитието му имам и аз. Това беше мое пионерско поръчение. На края на годината тройките му по история и география бяха заслужени.



--------------------
 
 
№25 от: mchukanov (7 февруари 2010 22:51)
  Е, Милене, чак политика - политикантстваха старците, след кат чуеха нещо по ББС Това си беше част от занятието ни като деца.
   А инак, ей туй, ако не си го виждал http://detstvoto.net/index.php?newsid=1386



--------------------
 
 
№26 от: Милен Иванов (8 февруари 2010 14:51)
mchukanov, благодаря за линка, всичко ми е интересно, но малко трудно се ориентирам. Хем искам да прочета всичко, хем  най напред това, което на мен ми е по-интересно.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?