Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Тема с продължение
8-12-2009, 12:04 | Автор: Krista | Категория: Училището / Винаги готов!
Ровейки в старата си библиотека в къщата, където премина детството ми, попаднах на тази скъпа за мен книжка - "Училище номер едно" - сборник от стихотворения и разкази на Георги Струмски - авторът и на най- светлата поема за детството според мен. Нали си спомняте :
                             "Детство мое, първо и последно,
                              разлюляло крехко стъбълце,
                              детство мое, детство ненагледно,
                              разтуптявай моето сърце...."
                             
Авторът е нарекъл своята книжка "Читанка за пионера".  На една от творческите му срещи с деца, присъствах и аз - пак с "Разноцветни връзки" - на концерт в НДК.  Не помня много от въпросната среща, но по онова време аз също се опитвах да пиша стихчета и Георги Струмски ми подари тази книжка с пожелание.  Това е много личен спомен, но с радост го споделям с вас.
Сборничето съдържа и един разказ за шестте ястребинчета - много ми хареса начинът, по който е написан и реших да го публикувам тук. Ето какво имам предвид:
Тема с продължение
Тема с продължение
Тема с продължение
Доколкото си спомням от разказа на Павлинка, чиято беше едната статия, било е около Никулден - ако е по стар стил - на 19 декември. С други думи - паметна годишнина приближава. Така, че нека написаното тук, бъде В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ДЕЧИЦА! И нека замълчим за минута... Никога деца не бива да бъдат убивани! ..............................................................................................................................
А ето това е корицата на книжката:
Тема с продължение
Тема с продължение
А това е автографът на Георги струмски:
Тема с продължение
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (8 декември 2009 21:41)

"Не ме убивайте, аз съм малък. Чичко, аз ще слушам"

Независимо от времето и мястото, независимо от  художествената измислица, нзависимо от политика, независимо от тогавашни участници в "събитията" и независимо от сегашни "тълкуватели " ... 




--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (8 декември 2009 22:20)
   Не зная, на мен винаги ми се е струвало, че децата са били " употребени" за тогавашните идеи, а и след това , мисля, че с тяхната жертва се  е спекулирало успешно. Може да е крайно мнението ми, но децата нямат място в политиката, те не могат да се използват като параван за чужди облаги и цели и не трябва.

 

 
 
№3 от: razkazwacha (9 декември 2009 09:32)
Режим, който разстрелва деца нищо, ама нищо не може да го оневини! Затова навремето толкова ми бяха харесали повестите на В. Крапивин- нощта на големия прилив и Далечните тръбачи - там децата бяха силни, можеха да се защитават и отвръщат на несправедливостта на възрастните.http://www.chitanka.info:82/lib/author/Владислав+Крапивин



--------------------
 
 
№4 от: bat_mitco (9 декември 2009 10:11)
  ПРИПОМНИХТЕ МИ ФИЛМА "ЧЕТИРИ ЧАСА ПЕЕНЕ"...ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФИЛМ...МОЖЕ И СЕРИЕН ДА БЕШЕ...КАРАХА ДЕЦАТА ДА ПЕЯТ В КЛАСНИТЕ СТАИ , ДОКАТО ИЗМЪЧВАХА ХОРА  В МАЗЕТО НА УЧИЛИЩЕТО...ПОМНЯ И ПЕСЕНТА ОТ ФИЛМА...МОЖЕ ДА СИ Я ПЕЯ С ТУК -ТАМ НАТЪКМЕНИ ДУМИ...БЕШЕ НЕЩО ТАКОВА...
   БЕЛИЯТ ПЪТ,
СЛАВНИЯТ ПЪТ,
СТРАШНИЯТ ПЪТ Е ТОЯ...
   В КОЙТО ВЪРВЯТ,В КОЙТО ВЪРВЯТ
   ВРЕМЕТО И ГЕРОЯ...
    ПРИПОМНИХТЕ МИ И КАК НА ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ КАЗАХ НА КОЛЕГИТЕ МИ ,ЧЕ КАПИТАН ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ И ПОДПОРУЧИК КОНСТАНТИН ЙОРДАНОВ,КОИТО СА СЛУЖИЛИ В ЕДНА АРМИЯ НЕ СА СЕГА НА ЕДНО МЯСТО...ВЯРВАМ В ТОВА...




--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (10 декември 2009 18:11)
   Дори мелодията ми звучи още....

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?