Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Да не забравиш, че след училище трябва да ходиш и на...
19-09-2010, 17:10 | Автор: tkpopov | Категория: Училището / Винаги готов!
Винаги съм се възхищавал на този великолепен музикален инструмент. Единственият инструмент, който трябва "да го прегърнеш" за да свири.
 
 
 
През есента на 1992-ра година започнаха първите ми уроци. Колко хубаво беше тогава! Особено есенно-зимно време. Навън времето е студено, мрачно и мразовито. Аз съм се върнал от училище. След 2 часа трябва да съм разучил да свиря ритмично поредния валс, да отмервам правилно такта на поредното хоро или танго.  Отворил съм тежкия черен калъф. Вътре в него мълчаливо лежи бял 48-басов WELTMEISTER, някога купен за майка ми от нейните родители.
 

 
Преди да го хвана за каишите, първото което усещам е особената характерна миризма на акордеон. И днес след няколко години, когато отворя калъфа миризмата на акордеона ме връща назад в годините. Надявам ръцете си през каишите. Освобождавам двете закопчалки на меха. Той бавно започва да се разтяга. Изваждам от торбичката школите, христоматиите и нотните листи изписани с ноти.
 
 

Гледам съсредоточено в загадъчните плетеници от петолиния и ноти. Казвам си на ума: "Раз, два, и..." - акордеонът изпълва със мелодия стаята ми. Свиря, свиря, свиря. Съседите под мен или над мен чукат по тръбите на парното, защото все пак е обед. Разбирам ги напълно, но все пак това е изкувство. Е-е-е! Разсеях се. Обърках копчето на баса, за този такт. Първа нота на такта - "Ла" и с нея няма синхрон с бас "До". А, басът е "Фа", я да пробвам пак. Чудесно се получава. Изсвирвам този пасаж от мелодията още няколко пъти, т.е. стигам до първа волта, и почвам отначало. Докато не направя нито една грешчица никакво минаване към втора волта.
 
 
Поглеждам към часовника. Време е да тръгвам.Акордеонът замлъква. С палеца на лявата ръка натискам копчето за въздух и прибирам меха.  В стаята настъпва тишина.  Поставям акордеона обратно в калъфа. Пъхам школите в една найлонова торба и отивам на урок.
 
 
Навън - студено и мрачно. Духа есенният вятър и пръска ситен есенен дъждец. От дърветата се отронват последните есенни листа. Зимата настъпва! Постепенно стигам до мястото (пояснявам, че тогава уроците се провеждаха в читалище "Пенчо Славейков" в Бургас). Още щом наближавам читалището се чува музика. Някой свири на акордеон. Влизам в малката стаичка и първото, което забелязвам е усмихнатото изражение на преподавателката ми по акордеон и съсредоточеното изражение на детето, което държи на ръце червен акордеон и свири.
 

 
Вътре в стаята, освен веселият ритмичен глас на акордеона, царят приятната топлина и духът на спокойствието и миризмата на акордеони. В стаята има около 5 акордеона. Лежат мълчаливо и величествено по столовете, масите и върху едно канапе.
Приключва времето на детето. Идва моят ред. Докато детето се приготвя да си тръгва, аз вече съм извадил школите и нотните листи и съм ги поставил  върху металната  стойка (нарича се пюпитер). 
 

 
Детето си тръгва, аз вече съм взел акордеона и чакам да започнем. Започвам да свиря. Докато свиря, чувам кроткия глас на преподаваталката:
- Така. Добре! Ускори темпото! Не толкова бързо. Спазвай такта! Тактувай правилно! Хоп, обърка акорда. Тук имаш кръстосан бас.
Изсвирвам си аз, каквото ми е било зададено. Настъпва тишина. Преподавателката записва в една тетрадка, кое упражнение е добре изсвирено и кое има да се доизглажда. Взема една от школите и започва да я прелиства. И се спира на някое:
- Хайде да опитаме това! - вземе един акордеон, изсвирва ми го, а аз се заслушвам омаян и възхитен от красотата на мелодията и професионалното изпълнение на преподавателката. Ето, че пак е моят ред. Първо дясна ръка. После лявата.
 

 
В читалището освен уроци по акордеон, имаше уроци по пиано и китара. Но до последно акордеонът си остана хобито за мен. В края на всеки, така да го наречем срок се провеждаха музикални продукции, и всеки който е посещавал уроците по пиано, акордеон или китара изсвирваше по нещо. За мен тези продукции бяха повече от празници. Те се провеждаха 2 пъти в годината - един път през зимата в последните дни преди коледната ваканция и в началото на лятото в последните дни преди лятната ваканция.
 
И така в продължение на 5 години аз ходех на тези уроци и се учих да свиря на акордеон. След петата година за съжаление се случи нещо ужасно. Заради демократичните промени в нашата Родина, закриха музикалните школи. В Бургас не остана нито една. Това беше много тъжно за мен, защото аз освен, че исках да продължа да се уча да свиря, бях обикнал много преподавателката си по акордеон. Тази тъжна за мен случка сякаш затвори страницата ми на щастливите ми детски дни.
 
 
 
И накрая искам да поздравя, всички потребители на сайта, които също са ходили на такива школи с една великолепна българска песен.
 
ЕМИЛ ДИМИТРОВ - Акордеон: http://www.youtube.com/watch?v=36m5NsFS8K4
 
Акордеон! Засвири! Засвири! Моето детство върни! Моята тъга премълчи!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Гергана (19 септември 2010 17:41)
Чудсна стаитя  tkpopov ! У дома е акордеона на кака. Тя ходеше на школа като дете и по някога и аз ходех с нея. Тогава, може би не ми се е свирило толкова, но след години започнах сама да "дрънкам" по слух и така и не се научих като хората. И нотите познавам бегло (само първа октава), просто пея и свиря по слух. Свиря е силно казано em_7 , но това ми носи голямо удоволствие. Ето и едно мое изпълнение - с грешки естествено:

http://detstvoto.net/index.php?newsid=3098

А сега е твой ред да ни посвириш! Моля тееееее!

 
 
№2 от: Rosalini (19 септември 2010 18:30)
Ех, и моят прашасва някъде вкъщи. Също "Weltmeister", 48 баса, купиха ми го един оказион в Плевен, тогава и научих всъщност какво е оказион. Аз свирих точно две години, защото (явно точно заради промените '89) някой реши, че учителката по музика, която ни преподаваше и акордеон в музикалната школа към читалището няма право да преподава, защото...е самоука и няма музикално образование.  После закриха самата школа и оставиха такава само по гъдулка, а аз може би за да компенсирам, тръгнах на хор. Истината беше, че бях много любопитна за всички извънкласни форми и така освен на хор, съм се записвала на балет, рисуване, даже веднъж ходих на акробатика, но със спорта винаги сме били скарани, особено с батута, та не се получи съвсем. Малко са позибледнели спомените, но са много хубави, може би защото никога не са ме карали насила, а винаги аз сама съм се записвала:)

Сега се сетих, че бях гледала нещо по ТВ, как децата, които са свирили на клавишен инструмент много бързо са научавата да пишат на клавиатура...За съжаление, май днешните деца се упражняват  преди всичко на клавиатурата, но както казва една арабска поговорка: "Децата приличат повече на времето си, отколкото на бащите си."

 
 
№3 от: anni (19 септември 2010 19:13)
Аз пък никога не съм имала афинитет към този инструмент, мен все ме влечяха китари, дори и когато все още не разбирах как точно се свири на тях.И добре , че нашите не са имали някакви музикални амбиции, свързани с акордеона, че щяха да бъдат жестоко разочаровани(както и аз). Но съм сигурна,  че си има някакъв чар.Всъщност винаги съм се удивлявала на това танцуване на пръстите по клавишите, как го правите, бе , хора?



--------------------
 
 
№4 от: катя милушева (19 септември 2010 19:36)
Ехе, и аз имах още от малка акордеон, но не му бях голяма фенка. След години се наложи да посвиря, но...
Едно много чрезвичайно премеждие имах заради един акордеон, но то е от студенските ми години em_78

 
 
№5 от: tania (19 септември 2010 20:50)

А моят акордеон беше откраднат...от приятелка


 
 
№6 от: tkpopov (19 септември 2010 23:09)
Нямаш проблеми Гергана!
Предлагам ти едно виртуално изпълнение на баян (братовчеда на акордеона)

АНТОНИО ВИВАЛДИ: Годишни Времена; Лято Allegro: http://www.youtube.com/watch?v=o0Bn4m6dQbI



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (19 септември 2010 23:55)
Гери, ти направо си свириш чудесно! em_83 И пееш също така!

 
 
№8 от: Гергана (20 септември 2010 06:29)
Благодаря за изпълнението Тошко. Това си е направо професионално свирене на акордеон. Обичам "Годишните времена " на Вивалди.
    Кате, благодаря, но това си е живо дрънкане em_1 Моята сестричка, споделя твоята професия и всъщност знам да да свиря повече детски песнички.em_7

 
 
№9 от: bat_mitco (22 септември 2010 00:41)
  ХОДИХ НА УРОЦИ ПО АКОРДЕОН САМО ЕДНА ГОДИНА...БИЛ СЪМ В ТРЕТИ КЛАС...КОЙ ЗНАЕ КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ АКО БЯХ ПРОДЪЛЖИЛ...МОЖЕ БИ ТОВА...
     http://www.youtube.com/watch?v=k_-tz_9-VAA&feature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=p2ZS_fgZhYs&feature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=ON7c5Lmcp6o&feature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=_3eQmm-EYPE&feature=related
  
   



--------------------
 
 
№10 от: Цонка (22 септември 2010 07:58)

em_75 Бат Митко... em_75
Не е трябвало да се отказваш, нее... 
Представям си те  като оня образ от четвъртия линк.
Бързо отваряй куфара и се захващай да поправиш нещата!




--------------------
 
 
№11 от: anni (23 септември 2010 02:07)
Ехее, на тоя четвъртия ще му изскочат очите.Акордерок. Много шантаво, насълзих се от смях. Бат Митко, нали не чак като него?



--------------------
 
 
№12 от: Julian (29 септември 2010 22:08)
Страхотна статийка! Много ми напомня за моето детство, но за съжаление, тогава не си падах особено по акордеона. Започнах като малък с пиано (спомням си, че майка ми ме караше да ходя на тези досадни уроци), но клавишните нещо не ме влечаха. Виж струнните са си друга работа... em_132
В последствие придобих и музикално образование (не че има някакво значение в днешно време), но съм един от многото, на които живота не беше отредил да се изхранват с музика. Все пак старата любов ръжда не хваща - понякога си хващам раздрънкания Ibanez и си чегъртам или някой Slayer, или нещо на Sade. Според настроението... em_70

P.S. Винаги ми се е искало да мога с лекота да свиря "Под небето на Париж"  на акордеон. Нека бъде поздрав за автора на тази статия...
http://www.youtube.com/watch?v=geoefNJLgIo



--------------------
 
 
№13 от: vigo8272 (2 март 2011 23:05)
Ами то това ми да де бъдещето!И сега вече на 39 г.ПРОДЪЛЖАВАМ!!!!

 
 
№14 от: tlacheva (21 август 2011 22:56)
Тошко, поздравления за хубавата статия! Стопли ми душата! Продължавай да поддържаш огънчето на любовта си към музиката. Тя внася красота в прозаичното ни ежедневие. Радвам се, че си запазил  хубавите спомени от "онова" време. Много, много благодаря за хубавите думи! em_2 

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!