Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
23-09-2010, 13:12 | Автор: boysta3 | Категория: Училището / Винаги готов!
*По повод статията на iceto - "ДКМС"
 
Здравейте трудови пионерчета на Майка България!
Приветствам ви с настъпилата астронимеческа ЕСЕН с поредица колажи проследяващи бригадирското движение в България в периода 1975 до 1988 г. Засега съм подготвил колажите до 1982 г. Приятно четене, разглеждане и връщане в спомените назад и приятните (с кавички и без) моменти. Потта излята на полските масиви.
Еми да започваме:
      1975
1976-1Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1976-2Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1976-3Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1977Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1978Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1979Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1980Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1981-1Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1981-2Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1982Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1983-1Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1983-2Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1984-1Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1984-2Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
1984-3Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
......[Бригадирското движение на Г.Д. (лято-есен)
Нека си спомним какво е било, за да знаем каква България сме имали, и колко милиони левове (над 1/2 милиард) селскостопанска продукция на символични цени се е произвеждала за износ в СОЦ блока. Явно си е заслужавала пропагандата при подобен доход за държавата, разбирай всички нас. За да имаме евтин петрол, газ за предприятията и вся и всьо.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (23 септември 2010 13:55)
Чудесна статия! Много добро визуално оформление, разказва томове истории.

Защо ли ми идва наум, че в Не-социалистическа Швейцария и до ден днешен учениците от горния курс имат задължителен "аграрен опит". И не им се плаща нищо за работата, само храната и спането им се предоставят от собствениците на фермите. Разликата с нашите бригади е, че сами си избират в коя ферма да отидат, по двама трима заедно са, и "аграрният опит" трае 2 седмици, а не месец. Ако по-късно сами пожелаят да отидат във ваканциите за по-дълго, тогава се споразумяват сами за заплащането, от което, обаче, се приспада храната и спането.

Та като си спомня моите бригади, ако махнем средствата за храна и спане (със или без топла вода) получавахме чист надник, колкото на самите текезесари. Почти винаги сме вземали между 60-80 лв. по времето, когато основната заплата на майка ми (мед. сестра) беше 120. Друг е въпросът, че ние тези пари ги профуквахме за първи опити в пиенето, пушенето, и (момичетата) за лакове и червила и се връщахме от бригада без стотинка. Моят бригадирски опит съвпада точно с горепосочените години. Ах, работните дрехи ни се раздаваха безплатно, а швейцарските ученици си ги купуват сами. Верно, ние ги връщахме, скъсани или цели.



--------------------
 
 
№2 от: Veselinka (23 септември 2010 15:19)

Първите ми бригади започнаха в пети клас-68 г.
В тетрадката си написах - храна, вода, ножка.
Яснооооо, ще се чисти цвекло. Много гадна култура- кална, голяма и порязваща.
 Били сме и на ягоди- голяма радост- ще ядем ягоди. Да де, ама да ядеш, да ядеш ....колко ще изядеш??? Колко събира малкото стомахче?
Ами после- нормата с щайгите?!?!
Сетих се за един виц по този повод:
Говорят си Фидел Кастро и Тодор Живков по колко реколти събира на година всяка от държавите им. Живков се хвали с 2, а Кастро с 4. Изумения Тодор Живков пита - " Добре де, ама кога учат твоите студенти и ученици?"

Та се чудя ако не бяхме ние, кой щеше да прибира реколтата??


 
 
№3 от: boysta3 (23 септември 2010 20:14)
Цитат: Pavlina Iossifova
в Не-социалистическа Швейцария и до ден днешен учениците от горния курс имат задължителен "аграрен опит". И не им се плаща нищо за работата, само храната и спането им се предоставят от собствениците на фермите. Разликата с нашите бригади е, че сами си избират в коя ферма да отидат, по двама трима заедно са, и "аграрният опит" трае 2 седмици, а не месец.
Щях да го кажа още в статията, но сега ти ме провокира доплнително. Идеята и намеренията са били чудесни, само дето навсякъде по структируте на БКП и управлението се е напълнило със свои хора, простаци, циници, които са се изживявали като авторитарни пълновластни собственици на съдбите на хората. Това изродено мислене е водело до някои грозни постъпки и методи на принуда, чрез намекване или последващо направо създаване на проблеми в работата и потискането ти. Да не забравяме методи на активисти по места по време на национализацията и принуждаването на селяните да си отдават земята в полза на ТКЗС. Просто най-големите простаци и неможещи са се писали активни борци покрай някои заслужили със смелостта си, затова цялата система е била настроена враждебно към инакомислещи или най-малките наченки на изказване на различно мнение или неодобрена инициативност. Много ми е болно, но няма да продължавам нататък. Всеки сам се е сблъсквал с подобно отношение и хора. Иначе само човек като види управника на България (1956-1989) и изказванията на пленуми, как всички му се смеят лицемерно в лицето на простотията му (не че повечето не са били и такива) и първичната неподправеност.em_58 em_52 em_21

Цитат: Dancheva
Та се чудя ако не бяхме ние, кой щеше да прибира реколтата??
Това е другото осбено нещо, което щях да засгена. Забелязвам, че има доста критични статиии през 70-те за неизпълнени норми по места. Изпълнени са били едно 60-70%. Явно е имало бригадирско движение, но основно от хората (селяните) по места. Но през 80-те години машината се е напълнила с повече деца, изчистили са се грешките, може и по-дъбр анализ да са направили и покачили нормите. Но забелязвам, че повечето хора са преизпълнявали нормите сис 30-40% на ден. И все пак е имало бая работа, примерно 150 кг сливи на ден (ако една кофа е 10 кг това значи 15 кофи на ден), което не е непосилно и някои спокойно да кажем са пълнили по 20 кофи. Ми това е. Поклон пред труда на стотиците хиляди минали през пустеещите сега полета. Нищо не пречи и сега да има подобни организации, стига да се направи с патриотична насоченост, да не е задължителен елемента, и без това няма работа и младите се шляят по цяло лято по кафенетата.

 
 
№4 от: cvetelinka (24 септември 2010 15:06)
Майка ми се беше сетила наскоро как, вече преподавателка в университета, е била на бригада - бране на ябълки в село край Плевен. Било е само един ден, явно за да се помогне в най-усилното време, но от този ден един от преподавателите още пази спомен. Брали, колкото брали, на края на работния ден всички бригадири се натоварват с по една торба ябълки и се строяват на мястото, откъде трябва да ги вземе автобусът. Той обаче закъснява, започва да се смрачава и един от асистентите решава да поведе бойна група, която да пресрещне автобуса. Тръгват през полето, като си носят и ябълките, разбира се, и се загубват из градините на ТКЗС-то. На всичкото отгоре ги среща нощният пазач, който им конфискува ябълките. През това време автобусът вече е пристигнал на уреченото място, натоварил е търпеливо чакащите научни работници и е потеглил към Плевен. Не знам как точно бойната група се е добрала до града, но щом на другия ден са били на работа, живи и здрави, значи всичко е завършило добре. Впрочем живи и здрави не е точно казано, защото бойкият асистент по време на бригадата не спрял да яде ябълки, разбира се без да ги мие. И прекарал следбригадния понеделник в 00...

 
 
№5 от: катя милушева (25 септември 2010 11:53)
Страхотна статия! em_34

Свири хармонико, свири,
звучи, ти, песен млада!
На път потегля във зори
младежката бригада!
http://vbox7.com/play:69751190

Аз  съм била на няколко бригади: за бране на рози, в консервния комбинат в Стамболийски, бране на грозде в Драгомир, за събиране на лук, цвекло, картофи...
Колко спомени и емоции имаше там!



 
 
№6 от: yogimax (26 септември 2010 18:52)
Аз съм бил на различни бригади, на една от тях даже ме наградиха с еднодневна екскурзия до Копривщица за преизпълнение на нормала em_92



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (26 септември 2010 21:43)
На една от бригадите сме за бране на рози... Сутрин се става в 4 часа, за да си на полето най-късно в 5. Мокро, влажно и задушаващо ароматно. Кожата ти се пропива с аромата на розите. Аз също винаги си изпълнявах нормата, че и отгоре, но имаше такива, дето си придремваха на сянка. Един ден съм набрала вече два чувала с рози и отивам при учителят ни по физическо, който го мереше и записваше...
А той гледа на око и казва:
- Мииииии 15 кг.
Какви 15 кг, аз вече имах опит и знаех, че горе долу само един добре натъпкан чувал съдържа толкова. А те имаха практиката да отбиват от всеки по нещо и за тях да остане.
Аз обаче го питам:
- А няма ли кантар?
А той:
- Кантарчето е в другия край на блока.
Така ли? Ми грабнах си двата чувала и такър, такър, до края на блока за кантарчето.
Връщам се и му го подавам, като преди това си бях претеглила "реколтата", а той взе, че ме замери с него. Вече не помня какво ми е казал, нито аз на него, но още помня как профуча кантарчето покрай мен.
После не смееше и грам да ми чопне . em_25 em_26 em_24


 
 
№8 от: tivesto (26 септември 2010 22:52)
И аз бях на бригада за рози в с.Баня /Карловско/. Точно така, Кате, сутрин ставахме в 4 часа. Строявахме се на полянката пред бунгалата и вдигахме знамето. После идваха автобусите и ни закарваха на полето. При нас също така ни лъжеха с килограмите. Ръководителя на бригадата вземаше чувала и си изпъваше ръката напред, а кракът назад, като се правеше на кантар така и определяше килограмите едно към кесим. Ние пък си го връщахме, като слагахме чувала под водоноската и го мокрехме с вода, за да тежи повече. Имахме си специално работно облекло. Престилка с огромен джоб отпред, където слагахме набраните розови цветове и дълги ръкавици с 5 пръста, които ни предпазваха донякъде от бодлите на розите. Береше се до 11 часа, докато стане топло. После баня, обяд и цяла следобед свободно време. Имаше забрана момчетата да влизат в бунгалата на момичетата и обратното също. Е, аз и още 3 съученика влязохме да се учим да играем на "реми" при момичета от нашия клас. Началника на лагера ни спипа и в 12 часа бяхме наказани да вардим знамето за 1 час и бяхме лишени от обяд. Вечерта на вечерната проверка се съобщи, че сме с последно предупреждение от изключване от бригадата. Накрая на бригадата, за учудване на всички, четиримата бяхме наградени с двуседмичен лагер на морето на Бяла. Това ми е най-хубавата бригада. Имам страхотни спомени от там. Една вечер бяхме изнесли телевизора на плаца и гледахме полета на втория ни космонавт и речта след това на Т.Ж. От Габрово си носехме уредби и всяка вечер от нащо бунгало правехме дискотека. Там за първи път ме "прекараха" и пих кафе в което бяха сложили шампоан "Коприва", а друг приятел прецакаха с филия на която имаше крем за бръснене а отгоре лютеница. Изобщо невероятни забавления бяха. Все още си пазя аудиокасети със записи от вечерите, когато се събирахме всички заедно, свирихме на китари и пеехме. em_33 em_34 em_36



--------------------
 
 
№9 от: iceto (1 октомври 2010 00:10)
Варианта днес ученик да отиде на бригада е да се берат наркотици.em_7



--------------------
 
 
№10 от: freja (1 октомври 2010 04:42)
em_74Как го измисли, Ице!!! То хич не е лъжа де. И аз съм се опитвала да си представя днешните ученици, и особено ученички, как рано-рано сутринта се возят в мръсните "Чавдар"-и, за да идат на полето - с тези пръстчета с маникюрчета, токченца и полички, с джиесемче в джобчето em_1, да не добавям други аксесоари.

Обаче гледам, че тук има много щастливци, които са брали рози, а пък аз само грозде съм брала em_31 И един път - ябълки, ама те едни ябълки, дребни и червиви, май на баберка сме били.
А гроздето беше нещо много неприятно - режеш с една тежка ножица, от която получаваш пришки, въпреки ръкавиците. Ръкавиците пък - хирургически em_1 - не знам откъде-накъде, но всички с такива ходехме. Ръцете ти хем се изпотяват вътре и се сбръчкват, хем замръзват от студа. Като ти писне, ги хвърляш и после целият лепнеш... Но си имаше емоция, усещаше се някакъв такъв общ дух, пък макар и това да е било малко измамничеки дух на моменти em_11 . Не знам как са били нормите другаде, но в нашето училище цар беше кофата с двойно дъно. И колкото и да си съвестен, като гледаш покрай теб как постоянно прелитат съученици с пълни кофи, а пък ти се мотаеш с една-единствена кофа сто часа, няма как да не възприемеш този метод на преизпълнените планове :))). Номерът нямаше да мине, ако гроздето се теглеше, но при нас не се теглеше, а се записваше броят на кофите. Веднъж оставиха една съученичка да записва и тогава "брахме" най-много em_1 . После класната дойде и като видя цифричките в тетрадката, и като погледна камиончето, което не беше и наполовина пълно, ни каза, като лъжем, поне да го правим хитро: според броя на вписаните кофи, вече е трябвало да започнем второ камионче em_1 .

Имах и една бригада в консервен завод, но там е различно от полевите условия.

Всичките ми бригади обаче са по пионерска линия, до комсомолска бригада не стигнах.

 
 
№11 от: Rabin (1 октомври 2010 10:07)
Kaрали са сестра ми да доплаща за бригада. Не била рентабилна работата, на която ги накарали... и не стига, че един месец робски труд, а накрая и да си платиш.  Бягане с пълни щайги, и все такива от типа извращения към "новобранци" - няма да коментирам. Изкараха я симулант с истинска остра бъбречна криза. И да, веднъж ги натровиха с пръскани от самолет череши. На различни бригади, казвам го, защото гаврата е била масово разпространено явление. Това към малолетно момиче! Толкова за времената на соц-реализма. Радвам се, че ходих само на една бригада от 1 седмица. Минал съм през нормална казарма, и мога само да отбележа, че не тежкия живот е проблем, а натрапената ти простотия. В такава обстановка тъпунгерите изплуват най-отгоре! Както беше споменато и в едно от мненията по-нагоре.

 
 
№12 от: Veselinka (1 октомври 2010 10:08)

Това се случи в далечната 1973 г.

Ходихме на бригада в с. Копривец Русенско - в консервен комбинат. Обичах бригадите, беше весело, но в тези комбинати се сблъсквахме с мизерията и лошите условия, при които се работеше.Специално на тази бригада, още на втория ден от пристигането, "лелките" от кухнята напръскали заради многото мухи  с мухозол навсякъде. Дори и хляба, явно!  Вечеряхме, след това се строихме на плаца за вечерна проверка- имаше и такива работи-плац, знаме, рапорти и т.н. обичайни за времето ритуали.
И по време на вечерната проверка се започна една...............първо припадна едно момиче, след това на няколко им стана лошо и дали от масовата психоза, но се наложи да извозят доста бригадири в най-близката болница в гр.Бяла Русенско. Имаше и от Русе линейки, те извозваха в тамошната болница по-леко пострадалите, тъй като града е по-далеч. Промиха стомахчетата на пишманбригадирите и те изкараха по домовете си до края на бригадата.
След това се шегувахме, че бригадните ръководители  ( батковци -студенти )като видели по-засукана бригадирка, грабвали я и в линейката.
Когато връщам лентата назад, си мисля, че наистина е било по-скоро паника, отколкото инцидент,застрашаващ  живота ни, тъй като нямаше информация  за трайни последици   върху крехките ни организми.
Е, веднага след това се появиха нови готвачки!! 


 
 
№13 от: amiga (1 октомври 2010 11:08)
От скоро съм сред вас, много ми харесва сайта, не мога да се начета.
Най-хубавият спомен - ДЕТСТВОТО.
 По темата - БРИГАДА - ех колко ги обичах бригадите - бране на череши. Колко череши се изяждаха - не е истина, бяхме много малки, мисля четвърти клас - нямахме норма, приемахме всичко за забавление. Вече по големи - памук - е, вече с норма, а той не тежи, ужас, момчетата нали си бяха по-хитри, мокреха набрания памук в чувалите с вода, която си носеха за пиене, след това надпреварата на момичетата -кое момче да пие от нейната вода, та нали вече имаше искрички на детската любов.
 Бране на грозде - извозваха ни с камиони, лелее как пеехме в друсащите камиони, познайте каква песен излизаше.... но бе невероятен спомен.
 Бране на чушки - онези за червения пипер: извозиха ни с автобуси и ни настаниха в едно селце на квартири по къщите, за един месец бяхме - е, това ми е незабравимата бригада, много весело, хранехме се в стола на ТКЗС-то на селото.
 Вече по-големи - вечерта в селската дискотека, учителите бяха такива цербери, имахме определен час, но винаги се намираха начини да ги надхитрим.
 Едно лято бях на бригада към КАТ- е, това си бе много готино, никаква физическа работа, дадоха ни униформи, свирки и хайде по пешеходните пътеки; е, колко забавноооо, спомням си камионите с войници, като минаваха покрай нас, бяхме им много интересни, как викаха и свиркаха, радваха ни се, а ние как се гордeeхме, та нали бяхме МИЛИЦИОНЕРКИ ..
 Това са моите бригади.
  Извинете ме, ако съм допуснала грешки, но нямам кирилица.

 
 
№14 от: anni (1 октомври 2010 20:39)
Бригадите и по моето време си бяха чиста експлоатация на детския труд. Не казвам, че сме били мързеливи или че не е имало забавни моменти, обаче това разнасяне на кофи и касетки от единия край на полето до другия - за мен, а аз я имах, я нямах 40 кила, съгласете се беше истинско мъчение . А един път, в един есенен студ, ама стуууд ви казвам, автобусът забрави да дойде да ни прибере и си висяхме там до късни доби. Не помня някога да са ни плащали нещо, освен по една химикалка за награда ли, като заплата ли - не помня.



--------------------
 
 
№15 от: Весито (23 юни 2012 21:34)

Аз нямам този опит с бригадите, поради простата причина че дойдоха промените, нещата станаха други. Ходила съм само на една бригада за 2 седмици близо до к.к. Албена да берем бадеми.Бях 4  клас /в прогимназия/. Всяка сутрин тръгвахме в 8 ч. с автобусите Чавдар цялото училище. За обяд си носихме сандвичи. А вечер към 4 ч. ни прибираха в града. Не ни плащаха пари, освен на по големите- незнам.На обед като седнем да хапнем под дърветат, се чуваха песни и свиренето на китара от най големите-гимназистите.Чувала съм какви ли не истории за тези бригади.Според едни е хубаво да ходиш на бригада, а според др.-експлоатация на детски труд.


 
 
№16 от: scorpio (19 януари 2014 16:27)

Аз бях на средношколска бригада в Шабла. Брахме домати - 40 дни - от средата на юли до края на август.

Пред деня лазихме в редовете и изпълнявахме норми - 40 кофи домати от 8 до 12. В началото доматите бяха по-едри и нормата се изпълняваше, но после ни сложиха в блока на "Рома"-та. Голям зор беще с дребните домати и се наложи да ни намалят бройките кофи на 30.

Като ученичка в прогимназията през есенната бригада беряхме царевица. В Добруджа редовете в нивите са много дълги. Получих за награда "Пътуване с кораба "Радецки"". Това беше "заплащането", но аз бях много доволна. Запознах се с нови приятели - също наградени, но по друг повод. 

Незабравими спомени...

 

Невероятен сайт!

Благодаря на създателите!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!