Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Пейте в светлата родина, леви леви...
26-01-2012, 10:29 | Автор: eli | Категория: Училището / Винаги готов!

 

 

Започваше се с избор на песента. По сборове много говорехме за демократически централизъм, но реално избираше класната. Предполагаше се да пазим песента в тайна от другите класове и да я репетираме тайно (четиридесет вресльовци?!?), в час на класния и по музика. Защо цялата тази конспирация, когато винаги избирахме „Над Босфора шум се вдига..." не знам, но оплаквания като ама другарко, те са ни откраднали песента, си бяха напълно в реда на нещата. Или другарко, не е честно, те имат повече хористи. Горките, сценаристите още не бяха измислили крилатата фраза „аз съм с очила и пея в хора", но това беше единственото време в годината, когато не им се подигравахме, на хористите, де. И на учителката по музика.

Или първо „отработвахме" песента (да де, тайно), след което минавахме на репетиции на терен. Тук наставаше звездният миг на учителите по физкултура, които къде охотно къде не за няколко часа зарязваха нормативите и се захващаха с дипломация. Първо трябваше да ни подредят в редици по четирима, по височина – високите, сиреч момичетата, отпред, тапите и момчетата отзад. Трагедия – любимците на физкултурника бяха обикновено дребнички и съвсем несправедливо низвергнати в тила. Отличничките бяхме все високи, то е ясно отпред, хористите пък трябваше да се пръснат стратегически така, че да внеса илюзия за  хармония във всеобщото грачене. А го имаше и фактора униформа. Нямаш пълна такава, долага верно другарче? О, минаваш да се срамуваш в средата или по-встрани от журито.

Прегледът се провеждаше по обяд и беше общ за всички класове. Или ако си втора смяна, иди дойди, ако си карал вече първа, евентуално с физическо и рисуване, си доста мърляв.

 

Та ето ме и мен (шести „д" клас, метър и шестдесет и нещо на шестдесет килограма), описана в цялата ми прелест отгоре надолу:

 

1. Калпаче, посмачкано от дългата и вярна употреба по сборове. Всички в класа се предполага да сме с еднакви калпачета, сигурно за да не си ги заемаме с врага. Нашите са от по-жълто белите, като астраган.

 

2. Бяла риза, вече доста опната по „бюста", но по-голям номер като за мен просто няма. Прегледите се провеждат през май, пуловерите естествено са забранени и ако времето се случихладничко, си е съвсем в реда на нещата отдолу да те „подплатят" и с поло или фланелка. Получаваше се интересен обем и наслагване на форми и цветове.

 

3. Червена връзка, перфектно изгладена и поръбена за случая. Поради т.2 понякога не съвсем стройно завързана. На единия край е защипана пионерската значка, ако я намериш.

 

4. Плисирана пола. Като за мен също няма, майка ми се видя в чудо да изнамери тъмносиньо ситно кадифе и ми уши права пола, с бабешка дължина до коляното. Стоеше много „гот" навита (тайно) няколко оборота на кръста. Почти мини, но я си го представете с т. 2!

 

5. Бял чорапогащник. Да, познахте, като за мене вече няма. Нося дамски, прозрачен, за ужас на класната.

 

6. Черни формени обувки. Номер тридесет и седми сигурно е имало, но аз незнайно защо съм с гълъбово сиви, много елегантни и чешки, и всъщност на майка ми.

 

Всичко това ми отрежда място от презряната страна, още повече че не мога да пея, а и физкултурникът ме мрази, защото хич ме няма на лицеви опор и на успоредката. Иначе съм пълна отличничка и не е честно, но ще го преживея някак. Гълтам корем (и гърди), леко повдигам десния крак и:

 

Над Босфора шум се вдига, с тоооон за песен, ходом мааааррррш!

 

И се започваше едно маршируване. Четири класа по седем паралелки босфор и слънце е нашата партия. Горките обитатели на уличката, където се провеждаше паметното събитие! (Е, за компенсация им я метяхме по ленинските съботници, а те пък ни продаваха нелегално слънчоглед през голямото междучасие.) Грачехме си гордо към блесналите напред жита и светло бъдеще, набивахме крак, кой в маратонка, кой в лачен чепик, клакьорите ни сред публиката ръкопляскаха. Уличката беше къса и нашия босфор така и не го допяхме, първите спираха и бързо сваляха омразните калпачета, ето Симеон пристига отзад се забиваха в гърба ни, физкултурникът ни разбутваше безцеремонно, за да даде коридор на следващия клас. Глей го, глей го, онзи е по долнище на анцунг, побутвахме се презрително, преди да се пръснем сред публиката или по пейките на градинката.

А шоуто си продължаваше. Награда за печелившия – флагче.

И това не е всичко, имаше и градски прегледи! Но за тях друг път.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (26 януари 2012 18:26)

Бях ги забравил тези мероприятия! Ели, благодаря за припомнянето. Много интересно го разказваш и описваш! Сега се сещам как се явихме да маршируваме в 9-ти клас. Е, детството вече е отминало и са ни подгонили други мисли в главите. От нашия клас момче и момиче бяха гаджета. "Гаджосваха" се известно време и си се събирахме една голяма тайфа приятелите и приятелките на тези двамата да купонясваме. Обаче по едно време се скараха и не знам какво се случи, но момичетата застанаха на страната на съученичката ни, а ние момчетата естествено на страната на момчето. Абе заради тях двамата целият клас се разцепи на две и почнахме да си правим номера, магарии и да не си говорим. Луда работа. Е, това беше за кратко де. Та в този интересен за нашия "задружен" клас период, трябваше да се пее и марширува. Естествено не можеше да се стигне до някакво споразумение за песента, тренировките и т.н. Даже момчетата обмисляхме само да се разходим, да мънкаме и изобщо да бойкотираме това омразно мероприятие. Може да се каже, че тренировки почти не сме имали. И така дойде денят. Всички момчета преди маршируването влязохме в едно "пиле". Квартални кръчмета от соца. До прозорците наредена една дъъъъълга маса и ние всички се наредихме на нея. Ама така както сме се докарали целите в бяло, кат варосани афъски. Всички поръчахме по една бира и по даден сигнал от тартора, едновременно надигнахме халбите. Естествено след това вече не се сърдехме толкова на момичетата и решихме все пак да маршируваме. Развеселени отидохме в двора на училището. Момичетата като ни видяха изпаднаха в тих ужас. Вече виждаха нарастващия скандал с класната и директорката. По задължение все пак трябваше да минем всички заедно под строй. Минахме... И каква стана тя? Спечелихме първо място и ни дадоха една голяма торта за награда. Това явно стопи ледовете на враждата и пак си станахме задружни и обединени. Абе забраняваха ни да пием бира, но явно това помогна в случая. Както казах, нямам спомен какво пеехме, но съседният клас бяха разучили песента на войничето от приказките на "Педя човек лакет брада" и с това се надяваха, че ще грабнат първото място... Да, ама не! Друго си е да набиваш ядосан крак и да крещиш с пълно гърло, развеселен от биричката. em_71




--------------------
 
 
№2 от: dani (26 януари 2012 21:11)

Това са така наречените "прегледи на строевата песен", ако не се лъжа. Почти нямам спомени от тях. Психолозите казват, че човешкия ум има функция да изтрива от съзнанието особено кошмарни преживявания. Сигурно затова не ги помня добре "прегледите" em_9 
"ето Симеон пристига отзад се забиваха в гърба ни "
Това почти физически го усетих em_11  
Великолепно разказче, Ели!  




--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (26 януари 2012 21:29)

...АМИИИИ...ПРИ НАС НА ТОВА СЕ ГЛЕДАШЕ КАТО НА СПОРТНО СЪСТЕЗАНИЕ...ПОНЕ СЪСТЕЗАНИЕТО ВЪВ ОБЩИНСКИЯ ЦЕНТЪР...ДА РЕЧЕМ ,ЧЕ ТОВА ДА СЕ ИЗПРАВИМ В СЪСТЕЗАНИЕ СРЕЩУ УЧИЛИЩЕТО ОТ СЪСЕДНОТО СЕЛО СИ БЕШЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕПИЧНОТО ФУТБОЛНО ДЕРБИ КОНСТАНТИН СРЕЩУ БЕБРОВО...А ТО БЕШЕ КАТО БАРСА СРЕЩУ РЕАЛ,ЛЕВСКИ СРЕЩУ ЦСКА, СЕЛТИК СРЕЩУ РЕЙНДЖЪРС...

   ИИИИЙ...ЧАК МИ СЕ ПРИИСКА ДА ЗАПЕЯ С КОЛКОТО ГЛАС ИМАМ СТАМБОЛОВАТА "НЕ ЩЕМЕ НИЙ БОГАТСТВА, НЕ ЩЕМЕ НИЙ ПАРИ..." И ДА ПОМАРШИРУВАМ ПО ГЛАВНАТА УЛИЦА...

   КОЕТО ПЪК Е РЕЗУЛТАТ ОТ СИЛНАТА СТАТИЯ НА ЕЛИ...ОТНОВО ИНТЕРЕСНО ЗАИГРАВАНЕ И СЛАДКОДУМНИ ОПИСАНИЯ...

   АБЕЕЕ...ЦОНЕЕЕЕ... em_83 ДАЛИ НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НЕЩО ДА ВИЗУАЛИЗИРАМЕ ЕЛИ ТАКА КАКТО Е ОПИСАНА ПО ТОЧКИ ОТ ЕДНО ДО ШЕСТ...А ? А?




--------------------
 
 
№4 от: Цонка (26 януари 2012 21:39)

Цял ден се опитвам да се сетя, дали в шести-седми клас сме марширували на седми ноември. em_17 Защото ме връхлетя много силен спомен от репетиции в двора на училището и прилежащата му махала, при които маршируваме в блок и пеем... "Варшавянка". И се учим да завиваме... И ако не се е марширувало в тези класове, значи е било репетиция за нещо друго, вероятно за такъв "преглед", но пък нямам спомени от самия преглед... А може да съм била болна или по-вероятно баба ми да не ме е пуснала, ако е валяло em_110
Та исках да ви споделя за песента. Всички си я пеехме открай време така:
"Вихри враждебные вЕют над нами
...
В бой рЪкавой :)) мы вступили с врагами..."
  и т.н.
Дойде обаче на тази репетиция една другарка по пеене и каза:
- Пеете глупости! Не се казва "вЕют", а  "вОют" и не е "рАкавой", нито "рЪкавой", а "рУкавой", "бой рУа-вой". Ясно ли е?
И ние й повярвахме, нали е другарка, и почнахме да пеем с новия текст, като постоянно го бъркахме със стария и накрая съвсем се объркахме... Но пък пеехме с такъв ентусиазъм... Поне първия половин час.

П.П. Май няма да е било за "преглед", защото бяхме целия випуск в един блок. За манифестация ще да е било.

:) Бат Митко, по-"визуализационно" от шестте точки горе и Леонардо не може да го докара.
Ели, благодаря ти отново за хубавото настроение!
Това ме подсети още нещо - в гардероба при майка ми се пазят две плисирани поли от униформа. Първата ми и втората. Първата е била и на сестра ми. Със сигурност има и една бяла риза с избродирана розичка на якичката. Някой ден ще ги подредя и ще ги снимам.




--------------------
 
 
№5 от: eli (27 януари 2012 09:34)

И аз само този завой помня, но си мислех, че са градски прегледи Поради всичките изброени по-горе неща отпадах много рано в чистката, защото и тук нещата бяха поставени на някакъв конкурентен принцип. Набиваш крак и пееш сносно, и отърваваш първия час. Имам много отчетлив спомен как пиша пищови по биология на момчетата (марширувахме само момичета, защо ли), а отвън се чува слънце е нашата партия...

Що се отнася до визуализацията, поласкана съм. Аз като един върло индиански възпитаник така и не се отърсих от идеята, че всякакви фото джаджи крадат душиem_10 и си живея с лек комплекс по темата. (Пък и ме мързи да качвам снимкиem_11 ) Обаче вие си се забавлявайте.


 
 
№6 от: papi (27 януари 2012 10:42)

В нашето училище подобни неща не е имало, готов съм да се подпиша под думите се. Но пък цялото маршируване с песен на уста така ми напомни за армията. Всъщност когато те вземат на 18 год. ми се струва че още си дете, но тава е друга тема.


 
 
№7 от: Гергана (27 януари 2012 13:32)

В нашия град, тези прегледи си бяха цяло събитие. На централния площад се слагаше трибуната, която използваха за манифестациите и на нея се нареждаха кметът, директорите на училищата и разни други лели и чичковци. Всички училища си имаха по един или два блока и най-тържествено минавахме набивайки пети пред трибуната. Вижте, за призове и награди не помня, може и да е имало. Е, обявяваха победител сред блоковете. Песните обикновено бяха следните:

"Варшавянка"

"Священная война"

"Край Босфора шум се вдига"

"С яростен тропот бият копита"

Последно имаше една за Георги Димитров, който беше патрон на нашето училище и започваше така:

Името ти вредом е парола,

в борбата ни за щастие и имр.

Вестител си на утрешната пролет

и ставаш на народите кумир.

В единен строй -събди, надежди...и т.н.

 

Участвала съм в два такива прегледа на строевата песен.

В гимназията и в прогимназията. :)

 


 
 
№8 от: dani (27 януари 2012 14:37)

Сега и на мен ми изплуваха някакви спомени. Първо беше маршируването в двора на уилището. И съответно в "анонимни" неучебни часове, да не "откраднат" песента другите класове. И на мен нещо ми звучат повече все руски песни. Сега се сещам за една много идиотска ( да ме прощава класната, че така пиша - все тя ги измисляше псените за "прегледа") - Имаше един лайтмотив "в путь, солдаты, в путь...." и някой трябваше да изсвири "по войнишки". Това последното го правеше едно момче, най-големият хаймана в класа, ама знаеше да свири с пръсти. А активистите не умееха em_8 

После правехме "генерални" с всичките останали училища и те приличаха малко на "парада на червените връзки" 

Самият преглед беше на площада на града и ми се струва, че участваха и войниците от казармата. А впрочем точно като деца - радвахме се, ако класът ни е взел някое от по-предните места в класирането и това беше достатъчна причина да простим на възрастните набитите пети и глупавите песни.




--------------------
 
 
№9 от: Аника (27 януари 2012 19:12)

Първо да Ви поздравя за сайта!!! От доста време чета тук и често съм си поплаквала от вълнение. :) Днес като видях тази тема и се сетих, че миналата седмица с колеги се бяхме сетили за тези "прегледи на маршовата песен и строевата подготовка" :) Е, не се сдържах и се регистрирах. :)

 

Сега по темата: И в моя град имаше такова нещо :) Никога не съм била висока :) винаги бях на предпоследния ред или на последния, според зависи кой колко е пораснал от предната година :) При нас винаги беше на 9 май .. пролет .. топличко .. всички трябваше да бъдем с бели ризи и сини поли и задължително тъмносини обувки, в никакъв случай черни ... голям проблем беше с обувките за мен .. Но беше весело :))) настъпвахме се .. смяхме се .. имаше блокове от всички училища и дори мисля, че от заводите имаше блокове от комсомолци :)) Помня, че песента, която пеехме най-често беше много хубава, но не помня коя беше тя .. ако я чуя ще се сетя, но то къде в днешно време да чуеш подобни песни? :)


 
 
№10 от: На баща си син (29 август 2012 09:00)

Ели, и аз благодаря за вноросигналото описание. Да-а, опънатите блузки винаги бяха добро нещо, късите поли и шортите също.
Моите деца имаха прегледи на строевата песен, ние просто пеехме същите или малко по-стари песни. Велик е нашият войник, например. А боят е "роковой", съдбовен (рок = съдба на руски), но нали "о" без ударение потъмнява до нещо като английската колибка, освен в окащите волжскш говори и в укроивския руски, където о си е о.
Имахме и духови оркестри, с тях се надсвирвахме по празници. Малкоти- фанфарни музики.
Ама друг път повече


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 0
Гости: 23

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?