Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Как ходихме при Тодор Живков
13-02-2007, 15:37 | Автор: dani | Категория: Училището / Винаги готов!
Това се случи през 1984 г. Пионерската организация се готвеше да чества 40 години от основаването си и по този повод между пионерските отряди в Републиката започна съревнование за участие в "Парада на червените връзки". Ние си бяхме съвсем обикновен провинциален отряд, нямахме някакви особени шансове да се класираме за споменатия Парад, но пък имахме такава амбициозна класна ръководителка, която беше готова планини да размести , но да постигне каквото е решила. И тя реши, че ще се борим за правото да маршируваме наесен по жълтите павета пред мавзолея на Димитров. Започнаха се едни издирвания на разни партизани и ятаци, едни албуми с разни архивни снимки, ходехме по разни исторически места, събирахме спомени от разни баби и дядовци с активно пионерско минало и какво ли още не. Накрая класната събра всичко в една камара от папки и ме помъкна на областно класиране (бях отряден председател ). За класирането се бяха стекли отряди от Лом до Враца, които впрочем също бяха се поразвъртяли като нас. От това класиране си знам един номер, който по-късно ми помогна да си взема доста изпити като студент. Работата беше там, че всички ужасно се притесняваха при презентацията на мероприятията си, аз обаче вcобще и не мислех, че имам шанс да се класираме при такава конкуренция и се държах пред журито сякаш разправям на приятелите си филма, който съм гледал в киното вчера. Непринуденото ми поведение впечатли комисията и се оказа, че именно нашият отряд получава правото да представи Михайловградска област на Парада. Дойде денят на събитието, натовариха ни в един автобус и – пътя към София.

alt

Спомням си , че няколко дни ни тренираха как ще минем пред мавзолея и ще викаме "ура", обърнали глави към трибуната с "отговорните другари". По време на репетициите имаше една лелка, която се беше покачила на мавзолея и крещеше ужасяващо от един рупор, все не й харесваше как набиваме крак. На третия ден от пристигането ни започна и самият парад. След като направихме дефилето, ни закараха в НДК на пионерски конгрес. Коронният номер на конгреса беше доклада на Тодор Живков. Тогава разбрах на практика как се получават така наречените "бурни и продължителни ръкопляскания". Отвреме навреме другарят Живков правеше лека пауза и всички като сбъркани започвахме да пляскаме, без въобще да сме разбрали за какво точно - докладът беше достатъчно скучен, за да си напрягаме вниманието върху това, което се говори. Получаваше се нещо като масова психоза – пляскаш "бурно и продължително", а сам не знаеш защо. В почивката между изказванията ни дадоха безплатна закуска в някакъв бюфет, където се редихме с купони, срещу които получавахме банички или кифли, а освен това - кока-кола, кой колкото му се пие. Пионерите някога бяха върли почитатели на това "капиталистическо" безалкохолно, но рядко им се удаваше да си пийнат от него. Вечерта след конгреса класната ме привика с още трима съученици и ни настани в един автобус, който ни стовари не къде да е, а пред резиденция "Бояна". Там щяхме да видим на живо човека, когото досега познавахме само от портрети - Тодор Живков. Във фоайето на резиденцията се беше строило цялото Политбюро - Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров..., но кой им обръщаше внимание. Подминахме ги с леко кимване и се забързахме към залата, където щяхме да се срещнем с Живков. Там се събрахме около 50 деца. Не след много време една врата се отвори и влезе другарят Главен. Нахвърлихме се да се ръкуваме с него, ама я пробвайте петдесет души едновременно да се ръкувате с някого. Като разбрах, че няма да се добера до ръката му, успях да го хвана за копчето на ръкава му и го повъртях малко в пръстите си - не ми стигна смелост да го откъсна за трофей. После Живков каза една простотия, която помня и до сега. Каза ни, че някога пеели една песен, в която се казвало:

Пионери, пионери, без пионери няма комсомолци.
Комсомолци, комсомолци, без комсомолци няма комунисти.
Комунисти, комунисти, без комунисти няма пионери.

След това се изсмя с глупавия си гърлен хохот и си отиде. Няма що, намери с какво да впечатли събралите се около него деца – особено важно за пионерите е да знаят, как се възпроивежда човешкия род, което явно е и основната функция на политическите соц. организации. След срещата с "певеца" ни заведоха в огромна зала, в която имаше нещо, което дотогава бях виждал само във филмите. В залата бяха наредени няколко реда маси, а на тия маси имаше ястия, достойни за царска трапеза. Разни печени прасенца, пуйки, някакви риби, шунка, хиляда вида колбаси, салати-малати и какво ли още не. Имаше едни огромни дини, от които се опитах да изям един резен, но се отказах – беше количествено равен на една нормална диня. После се появи нещо, което не беше никак пионерско. От някаква маса започнаха да раздават шампанско и тълпа от червени връзки се завтече натам. Идеята сигурно е била всеки да си пийне по чашка шампанско, както се казва - " за здраве", но келнерите скоро откриха, че някои почитатели на здравето се очертават като постоянни клиенти и закриха "кръчмата". Като се понахранихме, се заехме с изучаване на резиденцията. Особено интересен беше асансьорът, чиито врати бяха със сензори. Приближиш се до асансьора - вратата се отвори, отдалечиш се и тя се затвори. Накрая се появи някакъв чичко от обслужващия персонал и прекрати играта ни на "сезам отвори се".
Когато всичко свърши и се прибрахме у дома, трябваше да разказвам пред цялото училище за "Парада". Разказът ми обаче не излезе сполучлив. Смутолевих нещо от рода на: "беше много хубаво", "върнахме се с незабравими впечатления", нещо такова. После една учителка ме мъмри, че не съм могъл да кажа нищо съществено. Ето сега обаче го казах.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: aranjoro (25 февруари 2007 15:46)
Е, поне си се докоснал до тато (па макар и само до копчето му) :)

 
 
№2 от: aranjoro (25 февруари 2007 16:08)
И няма лошо, че си закъснял с разказването на преживяното от теб, може би сега му е било писано да излезе на бял свят, за да могат много любители на интернет да видят за какво е ставало дума, какви певци и изпълнители сме имали тогава. Защото повечето са чували за една завеса, ама... какво има от другата страна,  много малко хора знаят.
Това поне на десет приятели съм го пратил по isq i skype... Чудесно място... очарован съм

 
 
№3 от: dani (26 февруари 2007 14:34)
Бе то, честно казано и сега си ги има същите завеси и разни големци, които крият зад тях разни неща. Дори може да се каже, статуквото е такова, откакто свят светува. Обаче едно време Тато и компания, въпреки че си бяха малко прости, но обръщаха внимание на децата. Всички лагери и екскурзии, на които сме ходили, всички хубави филми и др. предавания, които са ни забавлявали по тиви-то, са съществували и благодарение на тях. А сегашните деца, когато пораснат и се огледат назад, за какво ще си спомнят от детството- за чалгиите и "Биг брадър " ли?



--------------------
 
 
№4 от: aranjoro (26 февруари 2007 22:59)
С риск да повторя нещо, което е казвано много пъти, по-повод споровете за сегашното и миналото, времената са други, светът е друг, и  днешното поколение даже и да иска, не може да преживее, това което е минало през главите на преди демократичното поколение. (Не, че съм против демокрацията). А по-повод чалгата и брадърчето...
Да, на тях това им харесва, и това ще помнят. И ако влезе някой тинейжър тука, има да се чуди какво е това тука,  ще го подмине, и на следващия сайт вече ще е забравил, къде е бил преди малко. Не е приятно, но това е реалността. Мисленето се  е променило, а то няма как да не се промени...

 
 
№5 от: lubashka (13 април 2009 10:16)
Да. И забравихте да споменете,че тази демокрация унищожи дисциплината, от която се оплакваме и както разбираме всички е била нужна. Изпрати нас майките в чужбина, за да поддържаме от далеко доунищожаването на децата ни.
Извинете. Не искам да звучи така, но за мен това е истината. И стигнах до извода, че не само ни липсва детството, а и спокойствието и сигурността, която имахме за нас и за децата ни.

 
 
№6 от: Цонка (21 ноември 2009 17:24)

Дани, аз също имах уникалния късмет да присъствам на "Парада на червените връзки".
Спомените ми оттогава са изключително шарени. Нашият отряд "Митко Палаузов" беше заслужил присъствие на Парада като отряд първенец. Честно казано нямам спомен, в какво точно сме били първи - по успех, вероятно, а и в акциите за събиране на вторични суровини, а и заради тимуровската команда, когато същото лято търкахме засъхнал цимент с  едни шпакли с дълги дръжки от пода на новостроящото се училище "Дора Габе" в града ни /тогава Толбухин/. Та сигурно е имало сериозни причини да изберат нашия отряд.
Трябваше да замине нашият Отряден председател, но тя пострада при падане от велосипед и трябваше да я замести някой. Класната избра мен - аз бях културномасовик. И така се озовах в София на жълтите павета. На репетициите се счепкахме с един представител на друг отряд /не зная от кой град/, бутахме се, настъпвахме се и прочие щуротии - това насред големия площад под крясъците от мегафона. После в НДК /още съвсем нов/ стоях прехласната пред красотата на фоайето. После си купих кутия за моливи - заек - изработена от наши другарчета /помниш ли, имаше изложба-базар във фоайето на зала 1/. После в залата се впечатлих от тонколоните вградени в облегалките, впечатлих се от президиума, от Тодор Живков най-вече - беше като истински!!!
Помниш ли, раздаваха ни подаръци - едни платнени чантички с химикал и тефтер и двойна грамофонна плоча с пионерски песни.
Като се прибрах, класната на съседния клас, с който бяхме конкуренти, ме повика да разкажа пред класа как е било на Парада. Познай какво разказах! Цитирам твоята статия:

Разказът ми обаче не излезе сполучлив. Смутолевих нещо от рода на: "беше много хубаво", "върнахме се с незабравими впечатления", нещо такова. После една учителка ме мъмри, че не съм могъл да кажа нищо съществено.
Та това разказах и аз - едно към едно.
Но пък беше незабравимо.


 
 
№7 от: Anakin Skywalker (25 март 2010 15:21)
Дани, симпатяга си беше Тато, няма какво да се говори pionerche tongue3



--------------------
 
 
№8 от: Anakin Skywalker (1 юни 2010 16:51)

Ето и нещо още по темата:

http://www.youtube.com/watch?v=rauvHMVM6aI




--------------------
 
 
№9 от: Laura_ (6 март 2011 20:40)
Аз съм само на 13, но въпреки това уважавам изключително много Тодор Живков, дори бих казала, че съм почитател на този велик период от Българската История ( поради тази причина се и ровех в Интернет, за да намеря интересни и образователни материали ) и не смятам, че Big Brother може да ни образова  или да ни възпита на нещо, освен на простотия..  em_2 А колкото до чалгата... Там и аз не коментирам, защото не мога да отрека, че слушам.. em_2 Много ми хареса това, което си написал... Хубаво е, че си имал късмета да се докоснеш до другаря Живков, макар и само до копчето му.. em_2 em_22 em_20 em_21

 
 
№10 от: tivesto (6 март 2011 20:48)
Добре дошла Лаура! Забавлявай се сред нас! Нищо, че сме батковци и каки! Тук всички сме деца! em_12



--------------------
 
 
№11 от: dani (8 март 2011 06:02)
Лаура, оная песен, дето ни я изрецитира Живков тогава, има окончателен логичен завършек днес: пионери, пионери, без пионери няма "БИГ брадър". В книгата на Оруел "1984 година" (не я чети, тя не е за деца!!!) единственият истински приятел на Големия Брат (именно от там е Биг брадър като идея на това световно шоу) е пионер, дете на един от героите. Това дете  съвсем искрено предава баща си на тайните служби, управляващи света (според романа). Днешните зрителите на "Биг брадър" са бившите пионерчета - ние в този сайт сме просто едно мааалко изключение от общия тон на "културния живот" в България. Мога да ти кажа още много неща по въпроса, но може би няма да ти е интересно да ги чуеш. Само с едно изречение :Тодор Живков не е "добрият" от филма-живот на нашето детство. И също: този филм не е завършил, просто в момента тече третия сезон на сагата за бавната, но сигурна духовна смърт на българите :(
Поздрави и не слушай чалга!
Чичо Дани :)



--------------------
 
 
№12 от: Боряна (8 март 2011 12:39)
Ха, Дани страхотно ме е изпреварил с този коментар! Казал си почти всичко, което аз исках да кажа на Лаура. Само с едно нещо не съм съгласна - мила Лаура, прочети "1984". И "451 по Фаренхайт" също.
Леля Боряна em_37



--------------------
 
 
№13 от: Laura_ (8 март 2011 17:10)
Дани, колкото до това че няма да ми е интересно, колкото и странно да звучи, с удоволствие бих изчела някой - друг разказ от онова време. .Ако ти се занимава де. :) И си прав.. Наистина в момента българите нямат никаква духовна и културна заинтересованост. :) И за чалгата си прав, не са от най - смислените текстове. Ама като около теб само това се слуша..  За книгите... Не знам кого да слушам сега. :) Ако ми се стори интересно, може да ги прочета, принципно обичам да чета книги. Боряна, мерси за съвета... И Честит Осми Март. :)

 
 
№14 от: Laura_ (8 март 2011 17:17)
Да.. доста мислене искат тия творения математически...  Тъкмо ги минахме, та засега малко си почивам от тях. :) Другото е готово.. По БЕЛ вървим на светлинни години напред от нормалното.

 
 
№15 от: ashtree (8 март 2011 18:34)
Цитат: lubashka
Извинете. Не искам да звучи така, но за мен това е истината. И стигнах до извода, че не само ни липсва детството, а и спокойствието и сигурността, която имахме за нас и за децата ни.

Lubashka,  щио се отнася до спокойствието и сигурността на децата, какъв ти е проблема? При нас, в България, напротив всичко е спокойно. Ти знаеш ли, че в Русия (за някои хора пример на дисциплината и "желязната ръка") е опасно да пускаш детето си да се прибира от училище вечер! Че там дори полицай може да спре някое дете или тийнейджър, да се заяде с него и да му вземе мобилния телефон като подкуп да го пусне!И няма на кого да се оплачеш. Да не говорим за наркоманите и алкохолиците.Това имаме ли го при нас? Нямаме го! Не плюйте България, руснаци идват тук да жиевят и им се струва рай!

 
 
№16 от: Laura_ (8 март 2011 21:18)
А аз мисля, че го имаме. Когато учех в едно квартално училище, трябваше да се минава през гора. И на много деца им взеха телефоните разни типове... А не малко са случаите, в които полицай пребива тийнейджър. И тук като се оплачем какво? Случайно някой да ни обръща внимание. Бях жертва на тормоз две години в училище... Чак сега изключиха побойника. Само това правеше - биеше се с всички, и най - лошото - биеше и мен, момиче. И чак сега го махнаха, когато дойде свестен директор, и когато се сетиха да се заинтересоват и да открият, че това момче има психически проблеми. Дано това да не звучи лигаво, но е гадно 70-килограмов, да те събори на земята и да те заналага с юмруци.. И то безнаказано след това. em_8 И тук е опасно да пускаш тийн или дете по тъмно. Те новините си го показват.

П.П - Не се заяждам, нито критикувам. Лично мое мнение. :)) Поздрави! ^^

 
 
№17 от: Милен Иванов (10 март 2011 22:10)

Цитат: ashtree
щио се отнася до спокойствието и сигурността на децата, какъв ти е проблема? При нас, в България, напротив всичко е спокойно.
 

Ashtree,  не ми е ясно само за кой период говориш, не ще да е от 92 до днес, защото за този период , мога да ти навържа дузина случаи с познати деца , включително и с моето(извън показваните по телевизията), подобни на тази описана от Laura_!




--------------------
 
 
№18 от: DAVID DIMITROV (8 септември 2012 14:56)

много хубава статия

vinagi_gotov


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: