Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Септември 2019 (2)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Столовата 2
23-09-2009, 18:30 | Автор: Зико | Категория: Училището / Пособия разни-важни
Вероятно много от вас все още имат някъде вкъщи от онези чинии от алпака, с които се хранехме в столовата . Все пак ето две скромни снимки за бъдещите поколения. pionerche

Столовата 2

Столовата 2

Ето едно примерно меню, което си спомням от училищния стол (беше с купони, помните ли? Май бяха по 50 ст.) :

1. Супа пиле
2. Шницел
3. Крем нишесте

Редяхме се с пластмасови табли на гишето, където получавахме своята порция и после на масата с бяла покривка изяждахме спокойно своето меню. Или не много спокойно, ако навън те чакат за мач или народна топка.
Характерно беше и тракането на алпаката (лъжици, вилици, чинии, паници).
Почти съм сигурен, че без голямо усилие ще си спомните интериора ( xixi тази красива българска дума) на вашата училищна столова - масите, тенекиения тезгях на лелките-готвачки, пода, стените, таблите, сешуара за ръце и пр.
Ако имате и други (интересни) снимки, давайте. puh_med
 
Десерт, добавен от borovinka. (макар и компотът да не е точно от боровинки :)))

Столовата 2

 

И още един десерт от TRIXYY - мляко с ориз, разбира се  wink
Столовата 2
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: петър (23 септември 2009 20:54)
86-87г.купоните бяха 40ст.,а обстановката е описана едно към едно от ЗИКО само е забравил да спомене черната дъска със дневното меню

 
 
№2 от: ive (23 септември 2009 21:05)

Много вкусно твойто меню. Шницели в училище. Аз помня пържени кюфтета и бял ориз. От тях малко похапвах, останалото връщах. А за десерт - грис. Е, него пък изобщо не го и докосвах.
То и да си върнеш пълните чинии не беше лесно, учителите следяха всичко да бъде изядено, но пак успявахме.
А купоните бяха по 50 и 70 ст.


 
 
№3 от: Polgara (23 септември 2009 21:13)
А аз помня изключително добре доматената супа, и оттогава много мразя такава... Помня също как една ученичка от горния клас се опитваше да ме тормози като ме замеряше с хляб, обаче леля Катя ми беше комшийка и като и се развика, на нищо я направи, хляба народен ще хвърля така тя! Пък шницели??

 
 
№4 от: borovinka (23 септември 2009 22:16)

Пепитени покривки - червено и бяло или синьо и бяло. Задължително окапани със супа или таратор. Ние имахме и "час по културно хранене" сядаш и се правиш, че много ти харесва, докато Петя ти е сипала доста оцет в супата или ти е развинтила солницата... smile24
Аз мразех пиле фрикасе заради белия сос. По-късно го заобичах, но вече като станах на 20 години.


 
 
№5 от: isi (23 септември 2009 22:21)

Аз помня купони от 50 ст. и от 60 ст. От 60 ст винаги беше по-така :)) Ама какво точно, понятие нямам :)) Може и шницели да е било :)) Аз по-скоро си предтсавям манджа с месо и картофи - като за по-хубаво :)) Купоните се купуваха по няколкона лист, ненарязани дори. А се заверяваха предния ден за следващия.  Между другото, супа и десерт можеше да си вземеш и без купон :)) Поне при нас така беше, спомням си , че съм правила компания на някое мое другарче, което имаше купон за деня, а аз нямах :))

Аз се канех да снимам още подобни съдове. Да не обещавам... :)))




--------------------
 
 
№6 от: borovinka (23 септември 2009 23:17)
Ето го десерта! Да ви добавя един компот в паница от алпака.
http://detstvoto.net/uploads/posts/2009-09/1253736120_dscn2108.jpg

 
 
№7 от: donaddt (23 септември 2009 23:20)
Малеби и компот от сини сливи. Супата - ами просто супа. Тас кебап. Покривките задължително покапани, prase Вярно, че се замервахме с хляб. Помня два вида купони. С черно и с червено мастило. Тези червените ги даваха на деца от многодетни семейства, бяха безплатни май. А другите си бяха 50 стотинки. Един път си бях сложила купона в чорапа, защото не ми се носеше чантата, ама забравих и скачах на ластик и после едвам го залепихме. Ама ми го приеха. Имаше някакви метални закачалки в единия край на столовата, където да си оставиш чантата и нещо като мозаечен цокъл. Абе сещайте се какво обяснявам. Иси, къде си да ми възпроизведеш мислите? help

edit: Ааааааа, borovinka, тая алпака много модерна, бре!
Оф, сега се сетих за едни алуминиеви канчета за храна. Имам в един шкаф. Сещате се, нали: три броя паници с дръжка и си носиш трите вида ядене вкъщи.

 
 
№8 от: borovinka (23 септември 2009 23:51)
Ааааа, да!И ние имахме - още са си на тавана - като сме били на почивка и който не яде или е болен, майка му носеше в канчетата в стаята да яде.

 
 
№9 от: mia.yaneva (23 септември 2009 23:53)
0,50 ст. си спомням и аз. 1 лв. за учителите и друго яденеато остане даваха и на по-големите ученици - 5-6 клас да си купуват от там. Крем супа от грах (тогава видях такава за първи път). Страхотни кюфтета с пюре. десерт: нектар от кайсии в убийствени алпакани купички като за крем карамел...  

Синът ми още ядат с такива в детската градина :) Там още си стои нашето детство в много огтонешия. Дори и по миризмата на препаратите, с които перат чаршафите - просто като се върне оттам детето си мирише на детска градина :)

 
 
№10 от: mchukanov (24 септември 2009 08:46)

  Тази миризма, пропитото с комбинация на нафта, белина, изпаренията на мазнините, натрапчивата чубрица  помещение. Леко мазната мозайка, сутеренът, сапунчето, обесено в марличка на чешмичката. Потропването на кухненската посуда, леко сподавена глъчка на дечурлига, подвикването на Лелките. Странно - в училищните столове не съм попадал на мъж готвач. Едни едри Женици пренасяха гигантски, горещи, алуминиеви тави, пълни с храна, на която ние се мръщехме. Странните и прекалено големи, обикновено с дупка на дръжката лъжици - това прекрасно грахометателно оръжие. Картофената супичка - ама не крема - една леека, застроена, леко жълтеникава, с кубчета картофи, морковите - без които, уви, не става, малко керевиз, няколко люспи домат, мазнинката - защо оранжева, хм, у дома не става такава. Защо на дават чер пипер... Горещината на супата в студения ден съживява. Кюфтета с бял сос - Тербелии, Фрикасе, Гювеч или Паприкаш, Грах, БобЪт - зрелият фаворит на всеки обед, Киселото Зеле напролет... Скумрията със зелева салата и варени картофи!!! Кой измисли Славянския Гювеч - бррр, нищо славянско няма в този ориз с какво ли не. Жилките в Зеления Фасул, Ориз, Ориз, Ориз. Кюфтенца и Шницели, сосовете с мазнинка, дори без -ка. Млякото с ориз - как се пишеше - Сютляш, Сутлиаш, Сутляш, с много канела, Млякото с грис - някой прави ли го успешно, Нишестяното кремче - розовото, с така любимата корица - не може ли само корицата, Лелче. Компотът от праскови, Печената Тиква, онези сиропирани мекици в фносно име - Бине Суфле, Макарони на фурна, Халва. ХлябЪт - филии, нарязани на една любопитна машина, напомняща гилотина, чат-чат-чат - излизат резени с интересна форма. Отзад много и станни големи машини - за белене на картофи, онова как реже зелето, това ще да е гигантски миксер... Печката - нафтова - пуф-пуф-пуф - бълва огъня вътре и топло огрява наоколо.

И Деца, Деца, Деца... Топло мляко и алуминиеви кутии за филии




--------------------
 
 
№11 от: Зико (24 септември 2009 08:58)
Браво, добре сте го описали, по-добре от мен. Знаех си. xaxa2

 
 
№12 от: isi (24 септември 2009 09:57)

Хе, mchukanov, чудесно разказче

А ето тук някои неприятни спомени от столовата и опашките там :
 на admin Влади - Столовата, част 1 
 и на Дани - "Момчето, което искаше да бъде отпред"




--------------------
 
 
№13 от: Чудакът от 6-ти Б (24 септември 2009 10:04)
Ох, mchukanov, "сапунчето, обесено в марличка на чешмичката" - ей това ми обра точките Аз пък съм посещавала стола само като придружител на някое другарче и винаги със запушен нос. Обаче имах две любими картини: 1) как лелката плъзва със замах малебито по шублера и то лекичко се тресе; 2) цвета на кисела - най-неопределеното нещо на света! Помня, че в първи и втори клас ни водеха задължително да закусваме в стола след първото междучасие: май някакви кифли  и чай от горена захар или прясно мляко с гнуусничък каймак stop stop stop

 
 
№14 от: Надя (24 септември 2009 10:18)
mchukanov много ме заинтересова с това Тербелии?? Що за чудо е това?
Иначе, в нашия стол беше майката на една моя съученичка, та с предимство, но спомените ми са само от 4ти клас. После направих втори опит в гимназията, пак неуспешен! Това топло мляко или липов чай в ония метални чашки ме потрисаше, брррр...

 
 
№15 от: tkpopov (24 септември 2009 11:09)

Леле, такъв шум вдигаха тези шолички, тавички и чинийки. Имам спомен, когато ги приготвяха да ги мият. Лелките взимаха по цели купища от тях и ги хвърляха металните умивалници! Тропането беше толкова силно, че звукът
 проехтяваше по коридорите от единия до другия край на училищната сграда!




--------------------
 
 
№16 от: mia.yaneva (24 септември 2009 11:51)
Браво и от мен, mchukanov! Направо се пренесох в стола!  Как ми замириса... И ми изникнаха пред очите онези огромни опашки покрай стената, боядисана в резида с мозаечен цокъл, както Дона казва, от децата от първи клас, които пускаха преди нас, а ние чакахме като гладни кучета пред стола, защото първо малките... Много ги мразехме малките, горкичките... И цапаха покривките, и си разливаха супата по мозайката, и стъпвахме по топчета хляб... И нямаше място по закачалките за нашите дрехи и чанти... И не даваха допълнително, ако не дай Боже, нещо ти хареса... И трябваше задължително да си вземеш мърдащия полужив  крем-нишесте за десерт, а аз така щедро исках да го оставя допълнително за някое дете, което ядеше тази гадост... Че и полят с розов сироп.  А малките ги мразехме и защото в голямото за тях имаше в стола айрян и огромни квадратни, неистово вкусни мекици, топли и дъхави, а на нас ни даваха от тях само, ако остане от първолаците. А то не оставаше. Така се биехме за тях в стола... Мълвата за мекиците в голямото се носеше из училище като новината за бананите в показния... 
Иначе, и за мен столът беше най-висше наказание! И до четвърти клас се спасих от него, но после беше условие на наште, за да играя след училище в двора с другите на народна и ластик. И се прежалих - избрах стола :(

Ама кюфтета, наистина бяха вкусни, понакога още си мечтая за тях и никога не ги докарвам такива... Татко казва, че няма начин да ги докарам, защото онези били с много хляб и почти без месо. Но аз си ги обичах!

 
 
№17 от: mchukanov (24 септември 2009 17:11)
   Тези ритуали се срещат и в днешно време по хижите, или поне по някои от тях - същата миризма, същата посуда, дори и лекетата по покривките вадят познати цветове и форми
   Надя, Тербелия в семейната фразеология, бяха големите топчести кюфтета, в които каймата беше замесена с леко сварен ориз, та кюфтетата бяха сварени и сосът се застройваше с мляко и жълтъци - всъщност технологията на кюфтетата с бял сос от стола (може би там са бягали от яйцата по ред причини). Обаче, оказва се, май само аз си ги наричам така - направих сега лека справка из книжки с рецепти и се оказа - ДА - има такива манджи, наречени Тербелии, със съмнителна яснота по въпроса какво точно за кулинарен табиет е Тербелия (кюфтетата ми почти не попадат в графата ). Според Найден Геров-ият речник думичката означава благонравен, възпитан, явно ще да са по-така кюфтетата mig_mig
   Миа, кюфтетата Ни никога няма да повторят онзи вкус - и не е само пропорцията, дори и ХлябЪт беше...- тука млъквам - просто всичко вече е различно.
   Кеф-кеф-кеф - Мекиците!!! Ама не ги помня от стола, а от мекичарницата на Дондуков, 6 ст. парчето, Лелката ги вадеше с един дъъълъг метален шиш, а как миришеше пък там, тцтцтц (между другото  - Мекиците бяха първият ми кулинарен опит - в 3 клас - с готово тесто де)
   НЕ НА БРЮЛЕКРЕМА И ТИРАМИСУТО! ИСКАМ СИ МАЛЕБИТО И АШУРЕТО! pirat



--------------------
 
 
№18 от: Надя (24 септември 2009 17:22)
Ахааа, кюфтета с бял сос, това било значи Требелия!!! Ехаа, от кога не съм готвила такова, благодаря за идеята!!!! Звучи, като "да си оближеш пръстите" и целте ръце дори, жалко че нямам такава метална шоличка, иначе щях да ги пльосна към темата:)
Присъединявам се към последния призив pirat . Моите съждения по темата може да видиш тук: http://detstvoto.net/index.php?newsid=366

 
 
№19 от: gamina (24 септември 2009 17:48)
Тези ритуали се срещат и в днешно време по хижите, или поне по някои от тях - същата миризма, същата посуда, дори и лекетата по покривките вадят познати цветове и форми


Ако въобще има покривки
А всъщност е точно така - чиниите са или метални, или от ония тежките порцеланови, със сините ивици. Как пък никога не се сещам да снимам посудата по хижите. Там столовата си е столова.
Обаче носи някакъв уют, сутринта в 6 часа да пиеш чай пред хижата, от такава порцеланова чаша, със синя ивица. Малко преди това са ти го наляли от тенджерата с черпак

Аз на стол в училище не съм ходила никога, даже до към 5 клас не бях и влизала в него, лавката беше отстрани. Най-близкото нещо са ми били ученическите лагери и болезнения спомен за макароните, които се чудех на кого да пробутам. Така и не проядох макарони dolu

 
 
№20 от: mchukanov (24 септември 2009 18:25)

   Обожавам макарониииииии!!! 

   Любимата ми паста - всички видове пасти с маслен крем от сладкарница "Росна Китка" - май табелата и седи още




--------------------
 
 
№21 от: Pavlina Iossifova (24 септември 2009 23:45)
Леле каква столова епопея се получи! tongue2

"Оф, много се огладнява до голямото! Боонке, дай ми 2 банички, 2 понички и 2 бозички!" Ние не познавахме високата и дебела другарка, която като кораб с развети платна разпорвала с тези думи ученическата купчина пред лавката. Но този лаф се чуваше почти всяко голямо междучасие и споменът за дебелата другарка живееше пред лавката. Важното беше, че леля Бонка си беше на мястото. И топлите банички, понички, мекици и бозичките и те си бяха на мястото. Ох, напълни ми се устата! В стола ходех много рядко. В повечето случаи мама беше наготвила в къщи и трябваше само да се притопли. Затова пък какви столови предлагаха лагерите! Разнообразни и все същите!

След описанието на МCHUKANOV май няма какво да се добави в менюто. Дали защото много играехме и много огладнявахме, на лагерите винаги ми беше вкусно столското ядене и не веднъж си вземах и допълнително, ако имаше, разбира се. Имах си, обаче проблем със закуските. Ако се случеше закуската да е макарони или юфка със захар или още по-лошо със захар И сирене, нямаше сила, която да ме накара да лизна това. А иначе обожавах и до сега обичам юфка със сирене. Между другото, произвежда ли се още юфка? От миналата година във Варна не мога да намеря юфка.
Другите столски деликатеси, които предизвикваха буря в стомаха ми, бяха някои десерти: мляко с ориз и малеби. И до сега не кусвам нищо подобно. Бррррр!



--------------------
 
 
№22 от: mchukanov (25 септември 2009 00:43)
    Изтървахме си филииките с  лютеница и сирене, и тия с халвата и маслото, еййй, още едно лекенце - паднаха както си трябва
ПП търси юфка на щандовете за хляб, в някой от онези гадни големи магазини, накрая на града, там, леко на хълма, посока София, може и да има - от тази, ужким домашната



--------------------
 
 
№23 от: kaschey (25 септември 2009 11:35)
Здравейте, всички.
Аз помня характерната миризма "на манджа".
по мое време купоните бяха по 60 ст., колкото дъвка turbo от супера.
"Е, маме, как толкова пари за дъвка. един купон за стола е това."
"Ама аз ги събирам"
Мразех стола.
И не съм ходил често, защото бях капризен, но освен миризмата помня, че в стола винаги беше мрачно и хладно. обширно помещение, сякаш твърде ниско за ширината си. с масивни, правоъгълни, свободностоящи колони.
бели покривки с втвърдени петна от храна.
И таблите за храна.
Винаги бяха мазни.
Може би пластмасата беше такава.
Същата пластмаса, като за едни стенни ламели, които тогава слагаха по "очрежденията".
Но винаги бяха мазни.

 
 
№24 от: gamina (25 септември 2009 13:02)
Ох, аз вече съм се оплаквала от филиите с халва... не помня в коя статия, но знам че се оплаках. И това не успях да го проям.

А при нас имаше и филийки с масло и настърган кашкавал - виж това вече го ядях tongue3

 
 
№25 от: dvemp (26 септември 2009 21:37)
А в моето училище (сигурно и във всички останали) имаше едни предълги редици от мивки от които често работеха само две три. Иначе в стола ходих само една година. Бях толкова злоядо дете, че нямаше сила да ме накара да ходя и на стол, те вкъщи едвам можеха да ми натъпчат нещо.
А аз филии с халва и масло обичах, още си похапвам :) Но ги помня повече от детската ... А за мекиците там ни даваха мед - прекалено малко мед! Ех ... сигурно затова ми беше така вкусен.
От детската помня и още нещо - най-вкусната вода, която съм пила през живота си! От един бежов емайлиран чайник ни сипваше другарката в обща чаша - пиеш и даваш на следващия - без притеснения за микроби хаха ...

 
 
№26 от: borovinka (27 септември 2009 19:32)
Добавям компота,защото беше изчезнал от менюто- някой го е изял...

http://detstvoto.net/uploads/posts/2009-09/1254069129_dscn2108.jpg

 
 
№27 от: freja (27 септември 2009 23:20)
Кой изяде компота?!?!?!! pirat prase
Пак го сложих в менюто,  borovinka .

 
 
№28 от: fokke (15 ноември 2009 13:30)
Помня,че влизахме в стола на 35-то у-ще, ядяхме само компота и после купувахме бисквити Чайка, на мивките ги пьлнехме с вода и ставаха на каша и тази каша я шпричвахме в устите си  :)))) След това, нахранени се хващахме за скобалийките и късахме чорапогашниците на женките преди да изиграем по една игра на топчета :)))))

 
 
№29 от: mia.yaneva (16 ноември 2009 13:46)
О, съученик май виждам тука, FOKKE :) Ама ние такива като вас да ни викат "женки" и да ни късат чорапите със скоби в 35-то нямахме :)

Явно популярен е бил нашия стол, ми светъл си беше поне :)

 
 
№30 от: fokke (16 декември 2009 01:20)
Май, май съученик ;) ама в далечната 84-та
бяхме като децата от "Войната на таралежите", даже артистите бяха на моята вьзраст..... Лелееееее къв чичко съм станал, добре че поне косата ми не е опадала :))))))

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!