Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Писалки
8-08-2011, 18:00 | Автор: stranger | Категория: Училището / Пособия разни-важни
Писалки

Писалките ги гепих от баща ми; мисля, че бях 2-ри клас, когато някой донесе писалка и целия клас се зарази. Химикалката е с няколко цвята, естествено, СДЕЛАНО В СССР.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: кръстю кръстев (9 август 2011 16:02)
stranger, Писалка помпа и аз пазя в архива си. Може би сегашните ученици не са виждали такива пособия.





 
 
№2 от: катя милушева (9 август 2011 20:14)
С тези писалки се е писало много стилно (и трудно), с едно удебеляване и едни извивки, красота!

 
 
№3 от: Маргарита Василева (9 август 2011 23:03)
Виждала съм такава, но като че ли беше тъмно-синя или черна. Беше на вуйчо ми. Наистина стават красиви ръкописите.



--------------------
 
 
№4 от: Лилия (10 август 2011 06:14)

Не помня до кой клас в началното училище имахме час по краснопис. Учехме се да пишеме тънко и дебело. Тетрадките бяха с тесни и широки редове и пишехме в началото с молив,  после с перодръжка с писец и по-късно с автоматични писалки, които се пълнеха с мастило. Имахме си и попивателна хартия за мастилото. Химикалките се появиха доста по-късно и в началото бяха забранени в училище. Съжалявам, че не ми е останало нищо от тези неща, а много бих искала да ги видя отново... 


 
 
№5 от: ssi (10 август 2011 15:51)
Не помня до кой клас в началното училище имахме час по краснопис. Учехме се да пишеме тънко и дебело. Тетрадките бяха с тесни и широки редове и пишехме в началото с молив,  после с писалка с писец и по-късно с автоматични писалки, които се пълнеха с мастило.

em_11
Спомени..спомени...
Добре, че не си спомняш дъска за писане с парафин(восък), че Баща ми ги помни....

 
 
№6 от: regina (10 август 2011 16:01)
Ние от молива минахме направо на химикал - макар по-големите ученици да помнеха писалките. Спомням си обаче старите чинове - пейка и маса под наклон от масивно дърво - неразделно цяло, боядисано в зелено. Наклонът на масата беше доста голям и моливът /химикалът/ се търкаляше по нея, затова в горния и край беше издълбано легло за писалката, както и легенче за мастилницата. Някои чинове още имаха петна от мастило. Представям си какво цапане е било!

 
 
№7 от: ssi (10 август 2011 16:59)
Чиновете от масивно дърво в зелен цвят ги помня. Ама след това като почнаха да слагат хоризонталните масички с отделни столове беше много неудобно. И се получаваше нещо такова:
Идва учителката и дежурния казва:
-Клас стани!
Хрррррррр от преместването на столчетата.
-Клас Мирно!
-Другарко (еди коя си) клас(еди кой си) е готов за час по (еди какво си). Отсъстващи няма.
....
-Здравейте ученици!
-Здравейте другарко (еди коя си)!
-Седнете!
И пак цялата стая се оглушаваше от едно продължително ХРРРР.... докато всички седнат и се наместят.

Много от зелените чинове бяха "гравирани" с най различни простотии...с пергела...чегърт..чегърттт.. и после с химикала повтаряш. Най хубавото беше, че много трудно да се местеха и бяха много стабилни, а масичките после бяха много "афиф"
Гледаш другарчето как пише и като бутнеш леко масата и прилежно изчертаваните букви се изкривяват и се появяват ченгелчета.. em_7

 
 
№8 от: Лилия (10 август 2011 19:08)
Цитат: ssi
Добре, че не си спомняш дъска за писане с парафин(восък), че Баща ми ги помни....
 
Е, може би съм по-млада от баща ти, защото наистина не си спомням дъска за писане с парафин, но пък благодарение на коментара ти, си спомних, (за което ти благодаря), че имах дъска за писане с тебешир. Беше точно копие на черната дъска в класната стая, но малка, може би колкото лаптоп, с две лица и рамка, от едната страна начертана с бели редове за писане на букви, а от другата страна само черна за рисуване. Не съм я носила в училище, но често си играех с нея в къщи. em_12 

 Ето тук се виждат и чиновете от масивно дърво, боядисани в зелено и горе във вдлъбнатините се виждат мастилниците и писалките. (това е 2-ри клас, връзките са сини-чавдарски) em_19 
 

 
 
№9 от: Цонка (10 август 2011 19:16)
Лили, ти ли си на предпоследния чин, до прозореца, вляво? em_2



--------------------
 
 
№10 от: Лилия (10 август 2011 19:25)
Цитат: Цонка
Лили, ти ли си на предпоследния чин, до прозореца, вляво?
 
Не!  Другарката се е подпряла леко с дясната си ръка на моето рамо.

 
 
№11 от: Цонка (10 август 2011 19:32)
em_109 Ех, не познах. Първо за това момиченце си помислих, но после погледът ми отскочи по-нагоре и сравнителният тест с аватарчето ти изкара този отговор, за съжаление грешен. em_87
П.П. Забелязах една особеност, на всички връзките ви са вързани над якичките.



--------------------
 
 
№12 от: regina (10 август 2011 19:46)
Другарките се подпираха така на любимците си май:)
И мастилници даже! Ръцете задължително отзад! Чудесна снимка, благодаря!
Ние си носихме връзките под якичката на престилката.

 
 
№13 от: Лилия (10 август 2011 20:43)
Цитат: regina
Другарките се подпираха така на любимците си май:)
 
Надявам се да е така, защото другарката Кънчева и на мен ми беше любима (следващите не бяха толкова добрички като нея). 
 

 
 
№14 от: катя милушева (10 август 2011 20:47)
Цитат: Цонка
Забелязах една особеност, на всички връзките ви са вързани над якичките.
  И едно от момчетата без Фръска em_6

 
 
№15 от: Лилия (10 август 2011 20:58)
Цитат: катя милушева
И едно от момчетата без Фръска
Това е Владко - палавник №1 в класа, не беше отличник, но симпатичен веселяк и чудак, така че за него си е нормално да е различен.
Дали не съм много оф топик? Може би трябваше да направя статия от тази снимка?

 
 
№16 от: кръстю кръстев (10 август 2011 21:33)
В първите няколко години в училище пишехме с дървени писалки с метален писец, който потапяхме в бакелитова мастилница. Отворът и беше конусовиден с цел трудно разливане. На чиновете имаше специални гнезда за тях, (на снимката на Лили се вижда ясно), но като се сборичкаме, все някой ставаше жертва на мастилото. С нищо не можеше да се изпере. Чантите на всички бяха на петна от мастилото. Тогава найлонови пликчета нямаше. И никакъв краснопис не беше възможен, единственото спасение беше попивателната хартия, топнеш в мастилницата, пишеш и хоп с хартията отгоре.em_40 em_37

 
 
№17 от: a4koto (10 август 2011 22:13)

Ах,тези писалки...Не съм писала с такова нещо. И аз след молива съм писала с химикал (ах как прекъсвахаааа...) но вижте какво имам . Тази стъклена мастилница ми е подарък.Дори не зная за какво служи сферичната ямка в средата.Едното капаче на лявото резервоарче е поочукано (някой палавник я е изпускал), но този стъклен предмет за мен е голяма награда.


Писалката е на моят съпруг (той е писал с перодръжка и сменяеми писци) .Голямо цапане е било....добре, че са имали попивателна хартия...а химикалът- къртач, е сувенир, подарен на свекър ми от времето на бригадирското движение




--------------------
 
 
№18 от: bat_mitco (11 август 2011 00:22)
ХА ! АМИ ТАКИВА МАСТИЛНИЦИ ИМАШЕ В ПОЩИТЕ...ОБИКНОВЕНО ИМАШЕ ГОЛЯМА МАСА И БЛАНКИ ЗА ТЕЛЕГРАМИ ДО МАСТИЛНИЦАТА...МАЙ СЪМ РИСУВАЛ НА БЯЛАТА СТРАНА НА БЛАНКИТЕ С ОНИЯ ПЕРОДРЪЖКИ, ЗА ДА НЕ СКУЧАЯ ДОКАТО ЧАКАМ ДА НИ СВЪРЖАТ ЗА РАЗГОВОР...ИМАШЕ ТАКОВА ЧУДО...ПОЛУЧАВАШ ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР ЗА ДАДЕН ЧАС, ОТИВАШ В ПОЩАТА В СЪОТВЕТНОТО ВРЕМЕ...ТЕЛЕФОНИСТКАТА ТИ КАЗВА ДА ВЛЕЗЕШ В КАБИНАТА...НА СЕЛО ИМАШЕ САМО ЕДНА КАБИНА...ПОДЪТ БЕШЕ С НЯКАКВА ПРУЖИНА И НЕЩО, КОЕТО ДАВАШЕ КОНТАКТ ЗА ДА СВЕТНЕ КРУШКАТА В КАБИНАТА...В ЧАКАЛНЯТА ИМАШЕ И ПОРТРЕТ НА СТАМБОЛИЙСКИ И РАЗКОШЕН ЧАСОВНИК С РИМСКИ ЦИФРИ...
И ЕДНА СТРАШНОВАТА ВРЪЗКА...МАЙ ОТ ТАКАВА ПЕРОДРЪЖКА КАТО УЧЕНИК Е ПОСТРАДАЛ ДЕЙВИД БАУИ И ЗАТОВА Е С РАЗНОЦВЕТНИ ОЧИ...



--------------------
 
 
№19 от: Лилия (11 август 2011 00:46)
Хубава е стъклената мастилница на А4кото и докато я съзерцавах и аз се чудих за какво ли е сферичната ямка в средата. След разказа на бат-митко за пощите ми хрумна идея, че ако това е било канцеларска мастилница,  там може да е имало мастило за печати. em_18

 
 
№20 от: bat_mitco (11 август 2011 01:11)
Цитат: Лилия
и аз се чудих за какво ли е сферичната ямка

АМИИИИ...МАЙ КЛАМЕРИ СТОЯХА НА ТОВА МЯСТО В ТИЯ МАСТИЛНИЦИ ПО КАНЦЕЛАРИИТЕ...



--------------------
 
 
№21 от: dflame (11 август 2011 12:42)
А има и още нещо - ръцете задължително ЗАД ГЪРБА!
Ние  пък имахме един учител, по пеене беше, страшен нервак! Та той като видеше , че някой си е сложил чантата на чина зад гърба и побесняваше. Веднъж даже изхвърли една такава чанта през прозореца!
А пък относно писалките, навяха ми един спомен - в тотопунктовете имаше едни такива писалки, но бяха май перодръжки. А чудно - мастилници май нямаше !?

 
 
№22 от: Цонка (11 август 2011 13:13)

Имахме писалки вкъщи и шишенца с мастило. В шкафа с ученическите пособия на сестра ми - най-великото място във Вселената. em_83
Срещата ми с перодръжките се осъществи в салона на Държавна Спестовна Каса.
Била съм много малка, защото още не познавах буквите и пишех йероглифи. Баба ми, понеже ме мъкнеше навсякъде със себе си, ме вземаше и в Десекато, когато се налагаше да извършва операции, касаещи спестовността. В дългия салон сме. Гишета от двете страни, толкоз високи, че като погледна нагоре -  свят ми се завива. Пред всяко гише - четирилентови опашки. Вътре задушно и има ехо. Баба ми решително се зарежда на някоя от лентите, като ме държи за ръка, да не се изгубя из народа. След време й писва да се опъвам и да мрънкам и ме пуска до дългите масички подредени по дължина в средата на салона, с табуретки около тях. А там, на масичките... невероятна занимавка: перодръжки, поставени в специални дървени поставчици и мастило /губи ми се обаче, как точно беше устроен контейнерът за мастилото/. И отгоре на всичко, като екстра, оставени цели кочанчета /или май не бяха кочанчета, а купчинки/ с бланки за попълване. Направо "на корем". Сядам, късам бележка, намествам се удобно, вземам перодръжката /бяха едни кафяви, дървени, гравирани с някакви фигурки/, топвам я в мастилото и попълвам бележката с най-красивите йероглифи - поне пет-шест на брой. После вземам нова бележка... После още по-нова... И така, докато баба ми не приключи с делата си и не ми развали хубавата игра.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 2
Гости: 17
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?