Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Януари 2018 (5)
Декември 2017 (8)
Ноември 2017 (2)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Моето училище
6-11-2017, 00:24 | Автор: Чочко | Категория: Училището / Пособия разни-важни

Скоро беше 15 септември, ще ви върна не само към първият учебен ден , но и към училището като цяло, за да си спомните "детските книжки", "коравия чин" и още много други неща.

На всеки 15 септември аз отивах на училище с ето такъв букет цветя:

 Събирахме се на двора, за да чуем речта на директора по високоговорителя и първият училищен звънец:

 

 Сядахме на нашите чинове,очакваше ни черната дъска:

 

 Другарката сядаше на бюрото и ни диктуваше програмата за утрешния ден:

 

 

 

 Започваме да пишем:математика, география, химия, музика, биология,физическо възпитание:

 

 

 

 

                                             

 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                             

 

 Кога ли ще имаме любимите ми предмети:изобразително изкуство и трудово обучение (въпреки , че по трудово обучение не обичах всички раздели особено "момчешките"):

 

 

 Сега дали да не ви върна в първи клас:

 

 

Е, хайде стига съм ви мъчила, звънеца удари идете да пиете вода:

 И да не забравите за утре да си подвържете учебниците и тетрадките:

                                             

И да си купите бележник и тетрадки:

                                             

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (6 ноември 2017 13:13)

Великолепно е, Чочко, много емоция ми поднесе с картинките! Благодаря ти!




--------------------
 
 
№2 от: kitten (6 ноември 2017 14:05)

Много мила статия! Благодаря и аз!




--------------------
 
 
№3 от: Чочко (6 ноември 2017 17:04)

Радвам се, че ви харесва, за мен е още по-мило и вълнуващо, защото това са предмети от училището в което учих от 1 до 7 клас и са точно от "моето" време, защото когато отидох да работя в него ремонти не бяха правени, а тепърва предстояха и аз използвах възможността да щракам с фотоапарата всички онези запазени предмети , които ме връщаха в годините,  преди да са потънали в забвение в някой забравен ъгъл.blush


 
 
№4 от: trak123 (6 ноември 2017 21:01)

Браво, Чочко! Страхотни попадения! wink


 
 
№5 от: Зико (7 ноември 2017 10:27)

Страхотно! Видях много артефакти от (нашето) детството. heart_eyes

 

Благодаря, Чочко! blush


 
 
№6 от: Милен Иванов (7 ноември 2017 17:59)

О-о-о!!!

Трамплина и "козата" - много много любими!!!

Представях си че съм кадкадьор като я прескачах със скок-кълбо,




--------------------
 
 
№7 от: Sagittarius (16 ноември 2017 21:36)

Тези снимки събудиха много мили спомени...

Замазаната дъска (в ушите ми звъни "Клас, стани! Клас, мирно!), "инструментите" за чертаене, сините етикети (плачат за лепилото "Рила" :о), училищната уредба, трамплина, Унитрата (къде е по-големият й брат Каштана?), цвичките (бягахме като луди от класната стая до салона)...

Мога да изброявам още дълго, мнооого дълго... 


 
 
№8 от: Брадата (21 ноември 2017 20:39)

Страхотни снимки!

....

Съответно ... доведоха до страхотни спомени!

Преди кооооолко време беше, а сега, като гледам снимките... все едно виждам всичко това пред очите си!!!

И ми стана малко тъжно... За онова БЕЗГРИЖНО време, безвъзвратно отлетяло и... само спомена за него - останал за да ни напомни какви сме били.

И какво време беше...

Банани нямаше, но имахме ДУШИ!!!


 
 
№9 от: kitten (22 ноември 2017 11:47)

Хубаво казано: имахме души!




--------------------
 
 
№10 от: Чочко (22 ноември 2017 19:19)

Цитат: Брадата
Банани нямаше, но имахме ДУШИ!!!

Много правилно, на днешното време хората загубиха най- важното именно душите си, човечността, вярно можем да намерим всичко по магазините, онези лъскави чуждоземни предмети, за които толкова време сме бленували всички, но къде отиде човешкото .....? Това страшно много ми тежи, човещината я няма дори у децата.cry


 
 
№11 от: ShadowMaster (25 ноември 2017 21:40)

Цитат: Брадата
....

Банани нямаше, но имахме ДУШИ!!!

Тази работа с бананите специално се оказа ненужна суетня. Редяхме се за банани като невидели, и се карахме кой кого прередил на опашката, когато бананите бяха рядкост. А сега какво? Ето ги бабаните. Гният по магазините и пазарите наравно с ябълките и доматите, а опашки няма. Ти да видиш! Можело да се живее и без банани. Ха :) Занчи за какво ние било да имаме банани, докато бяха дефицит? За едната глупуст. Защото едната овца казала "Яяяя банан!" И цялото стадо се юрнало подир нея.


 
 
№12 от: Зико (26 ноември 2017 09:01)

Мдаа, така е, превърнахме се в бананова република. expressionless


 
 
№13 от: Надя (18 декември 2017 14:21)

Много благодаря и аз! Когато тази есен тръгнах и аз пак в първи клас, с моето момиченце, преживях подобна реминисценция. На всичкото отгоре в самото училище има стентабла със снимки от всичките периоди на сградата, кръжоци, учениците, учителите, та успях донякъде да се върна и аз. Не е лошо нищо да не се хвърля, а да му се намери място в някой кътче музей на самото училище, то в днешната блъсканица трудно, но все пак има защо да се прави. 


 
 
№14 от: Елена Иванова (20 декември 2017 08:40)

Благодаря за публикуваните снимчици! Едно време всичко като че ли имаше дух, душа! Синът ми казва, че е от това, че съм била млада, ама аз си знам, че не е така! Други бяхме....


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 1
Гости: 23
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!