Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Снимка преследвачка на мамина поправячка
20-05-2009, 04:19 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Училището / Кога ще стана ученик?
Снимка преследвачка на мамина поправячка

Пътувам за работа, пазарувам, разговарям с хора, а тя невиканa, но сякаш винаги чакана, застава пред мен с този спокойно наблюдаващ поглед. Не пита, не съди, просто гледа. Странното й спокойствие събуди моето безпокойство. Започнах да я обръщам пред лицето си като маска и да се опитвам да видя днешния си свят през нейните очи. Погледът ми се рее в пространството, наблюдавам играта на слънчевите лъчи с водата на езерото и усещам как изведнъж тя сама застава пред лицето ми, после изтънява и нейните очи се сливат с моите. Едно тихо гласче, което ми е близко, и все пак някак далечно, казва: "Колко е красиво! Xубаво e, че ме доведе тук. Добре, нека останем, но моля те, връщай ме у дома, когато не трябва да ходиш на работа.»

Toчно така казваше Пепи на мама: "Ако много слушам и не искам никакви нови играчки, може ли да не ходиш на работа?»

Всъщност на снимката тя вече шест дни от седмицата до обяд e Павлинка. Пепи е следобедите и в неделя. На татко Павлинка явно му харесва повече и постепенно се ражда "татковата Павлинка», която и до ден днешен си е жива и здрава. A какво е останало от Пепи? Татко сякаш e забравил това име. Oстанало е само за вуйчови, чичови, двама братовчеди и малкото живи младежки приятели на мама и татко. Тях виждам или чувам на няколко години веднъж, затова Пепи e като спяща принцеса, която се буди за по няколко минути на всеки 3-4 години и не успява дори истински да отвори очи. Няма принц, който да я събуди с целувка. Не е пораснала за целувки на принцове. Трябва друга магия. Изпитвам неудържимо желание да я събудя, да й поверя всичките си грижи, да й задам всичките си въпроси от последните 40 години.
Дърпам завесата зад снимката и ето я:

Тя е на 6 години и осем месеца. В предучилищната е дошъл нарочен фотограф, за да запечата осмомартенските подаръци за майките. Koрделата за снимката й я дава едно другарче, защото на мама през тези дни силите й едва стигат да я среше сутрин и да върже конската опашка.  Светлосинята мантичка и зашитата бяла якичка миришат още на гладено, а проклетият жартиер току се откопчава и тя трябва да внимава да не й се смъкне чорапа. Мама не само не й върза корделата, защото не я e изгладила, ами пак забрави да й купи нови жартиери. Сега купува само неща за братчето, дето ще се роди.

Koлкото повече гледам снимката, толкова по-ясно забелязвам, че спокойствието на погледа всъщност е малко измамно. В него вече се прокрадва неспокойствието на Знанието. Това спокойно неспокойствие го няма в предишните снимки. На предишните тя еднозначно се казва Пепи и е или намусена, че я карат да позира, или се смее, защото някой отсреща й прави зайче. Toва е първата й снимка не само с двойно име, но и без мама или татко наоколо, та няма на кого да продава фасони.

Всичко, което е запечатала снимката, е започнало след отпразнуването на 9 септември предишната година на село. Нетърпеливото очакване на автобуса от Павликени, с който пристигат мама и татко, събраният пълен багаж, защото този път тя ще си ходи "завинаги» в Габрово, манифестацията на средсело, завършила с хора на мегдана, озвучавани от духовата музика. Ах, тази върбовска българо-циганска духова музика, в която татко някога като ученик е бил тъпана! За Пепи, дори за порасналата Павлинка няма друга музика, която с такава страст свири "Дунавското». Закланото предния ден агне е легнало в голямата тава покрито с листа от хрян и сложено в кирпичната пещ под саята още преди изгрев слънце. След Дунавското тавата с опеченото на мозък агне се е оказала в пищника и жертвено чака да се разпредели по чиниите върху двете покрити с различни мушами и съединени маси под асмата пред къщи. Баба вече е стегнала двете плетени кошници, за нас и чичови, пълни с яйца, домашно сирене и "сварен» буркан с агнешко. Магданоза, доматите и пиперките ще ги откъсне на другия ден час преди тръгването на автобуса.

На следващия ден радостната възбуда "заминаваме за Габрово и аз тръгвам на предучилищна» е толкова голяма, че дори вонящият на бензин, тракащ и ломотещ автобус не може да уплаши бъдещата ученичка и дори не й става лошо. Влизането в Габрово и учудването й от бетонната грандиозност на новопостроените автогара и високи блокове около нея, остават запечатани в семейния фолколор с възклицанието: "Aaaaa, туй село голям град станало!»

Последвало е запознанство с над 20 нови другарчета, научила се е да апликира картинки с "естествени материали» - пожълтели и почервенели листа, лепила е човечета от жълъди, купили са й първото блокче с цветни листи за апликация и ножичка, научила е над 20 нови песни и стихотворения, първо "Вятърко листи в гората пилей», "Тръгнал кос гол и бос», "Високи сини планини», после цялата новогодишна серия, играла е Кума Лиса в "Заювата къщичка» и е била балерина-снежинка.  Училищният Дядо Мраз (пък Силвето после каза, че това бил другарят Мандалиев по пеене, нали й е съсед) й донесе нааай-желаната кукла, онази с черната коса и сините мигащи очи от витрината на ДетМаг. Домашният Дядо Мраз пък след казаното без грешка дългo, дълго стихотворение за Грухчо, който не обичал да се мие, й донесе толкова много и толкова хубави подаръци, дето дори не беше ги помечтала. Особено чадърчето и дървеното столче. Никой никога и никъде не имал толкова прекрасни чадърче и столче.

Но тази Нова Година сгромоляса върху нея и първото Жестоко Разкритие за свeта на възрастните, вкара Съмнението в нейния свят и за много години наред изправи пред нея Въпроса "Това Лъжа Ли е?» На бръщолевенията на Силвето, че Дядо Мраз бил другарят Мандалиев, Пепи не беше обърнала голямо внимание, въпреки че я бодна сърчицето. Тя, Силвето, все ги плещеше едни и никога не можеше да отговори правилно на въпросите на другарката. Пък и дори да беше вярно, голяма работа, Дядо Мраз сигурно си е взел заместници за предучилищната, мама нали и тя ходеше в болницата да замества други медицински сестри, когато имаше много болни деца. Освен това, ако е бил заместник, само истинският Дядо Мраз е могъл да му каже за куклата. Тя дори на мама не беше казала, дори не беше посмяла да си я пожелае истински, само стоя пред витрината на ДетМаг и си я гледа. Пък и кой друг освен истинският Дядо Мраз може да е казал на другаря Мандалиев (ако въобще е бил той), че тя, Пепи, в предучилищната  се казва Павлинка Йосифова?

Жестокото Разкритие, Съмнението и Въпроса за Лъжата стовари върху нея с надменността на Порасналия съседският второкласник Пейчо:
– Дрън-дрън Дядо Мраз, дето го гонили вълци на Тлъчниците и му скъсали кожухa. Tова беше вуйчо ти облечен с кожуха на дядо ти обърнат с вълната навън. Иди у дядо си и виж, че до джоба кожуха му има дупка, точно тая, дето "Дяяяядо ти Мраз» показваше и разправяше, че му я направил вълка, дето го настигнал и за малко не го изял. Пък ти даже се разрева oт страх за Дядо Мраз.

Болката от Голямото Раз-Очарование ме пробожда и до днес. Помня, че Пепи дори не провери кожуха на дядо си за дупката. Сама беше видяла, въпреки че лампите бяха загасени и горяха само свещичките на елхата, как докато Пейчо си казваше стихотворението, (той дори си го забрави по средата и също рева, aма после, заради забравеното стихотворение и щото имал малко подаръци) на Дядо Мраз му падна брадата и той се наведе да си я вземе и докрая я притискаше с ръка към мястото й. От тогава винаги, когато възрастните казваха нещо, което тя не можеше да провери с очи, ръце или зъби, oставяше поне едно Ъгълче Cъмнение.

Слабичка и гъвкава като маркуч (мост от право положение мама я беше научила да прави още на село миналата година, a краката си плетеше по всевъзможни начини без никой да я е учил), с мятаща се на всички посоки все още по-скоро тъмноруса, отколкото кестенява конска опашка, с широко отворени, сякаш не мигащи, за да не изпуснат нещо очи, Пепи-Павлинка се изплъзва от снимката с подрипваща танцуваща походка и започва да влиза в ритмично сменящи се картинки като в старо детско филмче.

Седнала на измайстореното от татко миндерче в кухнята, разказва на мама кой какво е правил в предучилищната. Скрита под масатa в дневната слуша как мама и една съседка си говорят за братчето, което ще се роди скоро, и как баба Пенка и някаква там свекърва ще дойдат да помагат. То май баба Пенка като Пепи има още едно име "свекърва". Ама на Пепи това "свекърва" за бабопенкино друго име хич не й харесва. От братчето не я е страх, само я е страх да не го изпусне като й дадат да го подържи. А ще й го дадат, обещали са.

Чак ми е обидно, че най-важната жива картина, свързана със снимката сякаш напълно се е изтрила, не идва колкото и да я викам. Може би съм я заключила на много дълбоко място, за да не се изгуби. Но знам прекрасно как е било. На 8 март Пепи се е върнала от училището в къщи на улица "8 март» номер 25 със снимката и букетче кокичета. Първо е изпяла на мама песента "Мила моя мамо, сладка и добричка, как да кажа, мамо, колко те обичам», подала й е снимката и кокичетата, мама я е притиснала до вече много дебелия си корем и е казала с онзи само мамин пеещ глас: "Ох, на мама дробчето, на мама най-голямото съкровище! Eдинственото от тук до най-голямото небе!»

Тази снимка е последната, на която Пепи е единственото съкровище на мама. Само една седмица по-късно мама вече имаше две най-големи и единствени съкровища. Е, някой щъркел или дядо Господ беше сбъркал нещо и вместо очакваното братче цъфна една чудна Маргаритка. На Пепи Маргаритка много й хареса и хич не съжаляваше за подмененото по пътя братче. Само дето никой не можа да й обясни как така стана тая грешка. Първо в корема на мама имаше братче. После някой го смени за Маргаритка. И всички, които пита, казваха или щъркела или дядо Господ. Ама кой по-точно и кога. Накрая от многото неясни обяснения на големите Пепи-Павлинка сама разплете загадката. Дядо Господ първо беше посял в корема на мама едно братче, голямо колкото семка и поръчал на мама да го полива и храни, докато порасне до човече. А на щъркела беше поръчал да го извади от корема на мама и да й го сложи до леглото в родилния дом. Или само да го носи, защото май акушерката го беше извадила от корема. Пък щъркелът по пътя някъде го беше сменил. Много неща не се връзваха в тази история, но колкото повече заобичвах Маргаритка, толкова по-малко ме интересуваше историята с грешката и дори не ме интересуваше какво е станало с братчето. Май накрая реших, че дядо Господ си го е прибрал "за после". Нямам спомен да съм си представяла, че братчето е при други родители. Но след много години, май по времето, когато сестра ми беше на възрастта на Пепи от снимката, с безотговорността на подрастващ пубер й разказах тези мои тогавашни размишления. Че като ревна това дете, като го обхванаха едни съмнения: "Мене са ме сменили в родилния дом!!!" Доста зор видяхме, докато го успокоим и разубедим, а аз си го отнесох не на шега и от мама, и от татко. Може би това е бил първият ми сериозен урок да внимавам пред кого какви измишльотини плещя.

На всички следващи детски снимки не съм сама.  На рожденните ми дни има, разбира се, по една поза "Рожденничката с тортата», но след нея има задължително и поза "Рожденничката, Маргаритка и тортата».

С тази снимка Пепи не просто е честитила празника на мама, а чрез снимката за пръв път се е отделила от мама. При това е казала сбогом на безусловното доверие в непогрешимостта на възрастните, сбогом на "всичкия прекрасен свят, който съществува само за мен». Броени дни след снимката е започнала да се бори за своето си място в огромния свят на възрастните, в който само обичта на мама и татко и баба и дядо са останали безусловни. Започнала е сама да лепи парче по парче своя си свят. A чудната Маргаритка донесе в този неин свят първото Tрудно нещо, което никога вече не можеше просто да заобиколи. То има и до днес едно единствено име - Отговорност. За нея няма нито синоним, нито галено. Има само производни.

Ех, Пепи-Павлинкe, затова ли ме преследваш точно от тази снимка? За да ми върнеш поне малко от безусловното доверие и безусловната единственост, които въпреки Ъгълчето Съмнение още са си непокътнати в теб? Tози непитащ, несъдещ, спокойнo неспокоен поглед не казва ли: "Ами да, целият свят си е твой, прави си го както си искаш!» Така правеше тя, помня аз, мамината единствена, като й се развалеше хубавия свят. Скриваше се под масата, завираше се в някой край на градината или се качваше на някое дърво и за няколко минути сам самичка си поправяше погрознелия свят.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: filipovaeli (20 май 2009 11:11)
ПЕПИ страшно се развълнувах от твоя разказhi. Много е хубав и в същото време трогателен. Сега погледнах часа, в който си го написала и разбира се не се и усъмних, че е било в късните часове на нощта. Винаги по това време на денонощието истината най-много боли, да истината за отлетелите години и милите спомени...за милите ни майчици - млади и красиви, за топлите и най-силни ръце на татко...за сладките умалителни имена, с които ни наричаха тогава...Поздравления за прекрасния разказ!!! От доста време не бях чела толкова силна статия. Аз си имам няколко любими много хубави статии и си ги препрочитам често.Те са на Надето, Ели, Иси и Фрея.  И тази си прибавям към тях. Благодаря ти.
п.п И аз като теб трябваше да стана "отговорна" кака на пет годишна възраст. Имам почти същите спомени. Пожелавам ти по-често да идва при теб малката ПЕПИ !!!



--------------------
 
 
№2 от: mia.yaneva (20 май 2009 12:04)
Леле, Павлинка, кога по-скоро ще напишеш роман за деца или по-скоро психология за родители? Нямам какво да кажа, толкова мило и трогателно! roza

 
 
№3 от: Ina_68 (20 май 2009 20:36)
Много мил и дълбок разказ. Провокираш  мисли и асоциации по един нежен и в същото време реален начин. Смятам, че Пепи продължава да помага на Павлинка с безусловната си вяра в човешкото начало и доброто... както и надявам се се случва с всеки един от нас.
Много ми хареса тази статия! Поздрав!



--------------------
 
 
№4 от: Айви (20 май 2009 22:17)
Много чувствена и невероятно трогателна статия! Браво, Пепи-Павлинке! yess hi

 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (21 май 2009 00:27)
Благодаря ви, мамини сладки, радвам се, че събудих вашите нежни мисли и спомени.
Ели Филипова, всъщност "гръбнака" го написах миналия ден по път. Сама не знам защо будувах излишно дълго. Сигурно си права, в тези часове се случва нещо особено. Мама просто не ми даваше да си легна, дълго след като разказът беше готов. Всъщност през целия последен час преди да го пусна добавих само описанието на пеещия мамин глас и последния параграф.

Мия, ами че той сам започна да се пише, че не ми дава мира и по път. Аз друго се пъна да пиша, а той се вре като пуле пред майка си. И така ме притиска, че не знам как ще изкарам лятото в кавга с работата и него, т.е. с тях, защото от няколко дни ми се върти в главата общо заглавие в множествено число, а прилича на хорце на деца в детската градина, но думите още не идват.



--------------------
 
 
№6 от: Надя (21 май 2009 11:09)
Това е... как се казва в литературата... импресия или нещо подобно, но наистина хубаво написано, много професионално.
Аз обаче ще направя едно малко отклонение:
Абе големи сладури са се навъдили тук при нас! Пупу! Все едни такива кръглолики с бели панделки, цяла сутрин си ги гледам и им се радвам. bravoo

 
 
№7 от: Pavlina Iossifova (22 май 2009 21:29)
Панделките, Наде, ти ги роди като литературни герои в сайта, защото според мен те вече са такива. Даже малко ви завиждам на вас, с по "двете бели кордели". Ама сама съм си виновна. Бях си втълпила, че съм прекалено кръглолика за 2 кордели и така си останах с конска опашка и една кордела. belay



--------------------
 
 
№8 от: mia.yaneva (25 май 2009 12:39)
И аз много ви се радвам с панделките отдавна! Аз, както е видно и от снимката, никога не съм ходела с кордели с 6-8-12 и прочие перца, нито пък с една, защото на мама не й харесваха тези пандели... Бе, въобще не й харесваше всичко, което се носеше масово и което на децата естествено им харесва, та затова аз си ходех или подстригана като Мирей Матийо или с тая разхвърчана коса от снимката :) И завиждах тайнично на онези с големите пандели и с едни руски тюлени панделки с бели мъхести точки... Като на снимката на Иси, но с бели точки :) (Между другото, да си призная аз в София не си спомням да са се носели много тези пандели. От вашите снимки, а и от разказа на Павлинка ми се вижда, че сте ходили ежедневно с тях, а в София те бяха празнични и пак не повсеместни. В училище само една съученичка, която танцуваше в "Росна китка" ходеше с тях и то преди концерт... Май за манифестации, за хора в училище. А и като гледам на снимките ми в детската градина и първи клас нито едно дете не е с такива пандели. Чак взех да се чудя откъде толкова тайничко съм завиждала на панделките... Но се сетих, че носих веднъж - в четвърти клас, посрещахме Ким Ир Сен до НДК и от съображения за сигурност чавдарчетата бяхме подбрани измежду по-дребничките деца от 4 клас. Та, тогава за моя радост се наложи да нося кордели. Но само тогава!)

Извинявай, Павлинка, отклонихме се от темата, но пък корделите си имат връзка с празника, нали

 
 
№9 от: Гергана (25 май 2009 17:14)

А знаете ли на мен мама от какво ми е правила панделите, червените? Едно време по манифестациите носеха едни червени ленти , на които пишеше "УДАРНИК"! И като се изперяха и буквите им се изтриваха, та от тези ленти мама ми правеше панделки!


 
 
№10 от: Pavlina Iossifova (26 май 2009 01:07)
Ама за пръв път съм истински горда със себе си!!! Нееееее заради статията-импресия-или каквото и там да е... ЗАРАДИ това, че разпознах Надините кордели като литературен герой в сайта. От Мииииния коментар става ясно, че панделките-кордели са Главния литературен герой на подтеми като "Съветско Другарче от писмо и снимка с панделки на точки и без точки", "Провинция - софиянки - кордели и мода", "Семейни и други тържествени фотографии със и без панделки", "Кордели и къси панталони със и без ожулени колена" (от мен нюансирано в постфеминиски стил),  "Цветно-животинските фибички на нашите деца - наследници на Нашите кордели" и т.н.

Ясно е, че просто влязоме в нова тема "Панделки-Кордели - за и против" на международна платформа.

Ама сте големи панделки! Все пак ми се иска да включим в темата момчешките къси панталони и ожулени колена. Отсега заявявам, че на ожулените колена ще се състезавам и в двата отбора.



--------------------
 
 
№11 от: Надя (26 май 2009 10:57)
Пепи, във връзка с по-горния ти коментар се сетих за една любима моя статия, коментарите обаче бяха изтрити, та може пак да я раздухаме, но тя е посветена точно на нашите детски прически:
http://detstvoto.net/index.php?newsid=964  

 
 
№12 от: mia.yaneva (26 май 2009 14:14)

Ей, благодаря, Наде, че ни припомни милата детска мода! Ама е мила, макар и леко смешна. Въображение и творчество е вложено. А сега - pret-a-porte... пера, пайети, лъскавиня и кръпки с безсмислени китайски надписи :)))) Май вместо да кичим статията на Павлинка с кордели и спомени за Валентина, да вземем да отворим една тема "Нашата мода" !? Влади го няма май сега да отдели една подтемичка в навигацията, ама си има нужда. Кордели, шорти имаше скоро помня, пръстенчета калинки, аксесоари, раници Мицокоши, дънки Панака, прически шик-със-сон (даже не знам това как се пише (хе-хе!) и пр. и пр. Аз ви готвя една статийка в този дух, скоро ще ви изненадам :)


 
 
№13 от: Надя (26 май 2009 14:46)
Модата за деца: http://detstvoto.net/index.php?newsid=280

 
 
№14 от: mia.yaneva (27 май 2009 14:12)

Да, да, но това е статия, а не раздел :) Аз имах предвид раздел, където да качваме всички тези статии :)))


 
 
№15 от: Борислав (29 май 2009 23:51)
Много, много добре написано... Все по-малко време остава за всеки "пепи" май.

 
 
№16 от: катя милушева (17 октомври 2009 13:31)
Много, много мило и написано със стил! Те, годините, минават, но в сърцето ти остават едни малки кристалчета, превърнали се в диаманти, промити от потока на времето, който е задължително да покажеш на някой, който може да ги оцени по достойнство... Поздравления!

 
 
№17 от: bat_mitco (24 август 2010 20:29)
  КЪСМЕТЛИЯ СЪМ СИ АЗ...ДА ВИ ПОЗНАВАМ ВАС ВСИЧКИТЕ - ПЕПИ,ПАВЛИНКА,ПАУЛА, ПАВЛИНА ЙОСИФОВА...



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 56
Потребители: 2
Гости: 54
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!