Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Черна точка в детската градина
21-06-2008, 22:11 | Автор: filipovaeli | Категория: Училището / Кога ще стана ученик?
Когато бях в детската градина, много мразех обедното хранене. Винаги си натрошавах филията на трохи по покривката, за да не я ям и да свърши по-бързо. Но най-много мразех кюфтетата с доматен сос. Спомням си една случка. Първото кюфте го дъвках дълго време (то се връща, аз пак го гълтам). Ужас! Очите ми се насълзиха от повдигане, но се справих. Обаче второто вече категорично реших, че няма да го ям. Добре, че имах джоб на мантата си, та го пльоснах в него. После си спомням, че го метнах зад шкафчетата в коридора, в които си оставяхме външните дрехи. Следваше следобедното мъчение - спането. Изглежда чистачката е разкрила престъплението. Когато се събудихме, другарката ни сложи на столчетата и попита: " Деца, кой изхвърли кюфтето" ! Никой не й отговори. После каза, че към детската градина е тръгнал милиционер с граничарско куче и че всеки момент ще разберат кой е виновен. Е, тогава вече си признах. Веднага последва мъмрене пред другарчетата и... естествено, черната точка цъфна на гърдите ми. Голям срам беше. Но това не е края. Реших, че мама много ще се разочарова и хвърлих точката в тоалетната на детската градина. Дръпнах сифона, и не! О, ужас- не иска да потъне и да замине с водата. Познайте какво направих. В края на краищата мама и татко не ми се караха изобщо. На другия ден върнах на другарката точката (връщахме ги), а тя изобщо не подозираше къде е била. А вие имали ли сте черни точки?

 

КОМЕНТАРИ


#1 написал: Jolie (22 юни 2008 04:38)
При мен не е имало такива точки, обаче заради яденето се махнах от градината и започнах училище на 6 години. Много мразех една супа с плуваща лой (буквално). Аз по принцип всичко си ям и не на мирам претенции за нищо, но само заради тази супа се махнах. И сега като се сетя за нея и вкуса й и ми се повдига. Помня как докато спяха другите деца дойдох с майка ми и си прибрах пижамата и другите неща и... на есен на училище :) А един път не искахме да спим и ни наказаха цялата група да стоим на столовете в другата група без да се облягаме на облегалките и да не говорим. По едно време така ни се доспа на всички, че не можехме да стоим в това положение вече, но...налагаше се. Извикаха нашата ръководителка и тя много ни се ,,зарадва,, :) да можех сега да отида на детска градина..... :(

#2 написал: freja (22 юни 2008 04:45)
Аз пък на детска градина не съм ходила - нали си имах баби, и то цели две! Чак на предучилищна в бъдещото ми училище ме записаха (където сутрин задължително лъжех другарката, че съм закусвала - даже си измислях какво - и затова да не се притеснява, че няма да си ям закуската, нито да си пия млякото; каква ирония - другарката живееше в съседния вход и въпреки уверенията ми се притесняваше, а после ходеше да притеснява и баба ми...). Но съм чувала истории за залепени с лайкопласт клепачи и устни, за да спят и не говорят децата... Някой от вас търпял ли е такива мъчения или това е било детско-градински фолклор? fellow

#3 написал: isi (23 юни 2008 00:07)
Чак черни точки не са ни давали в детската градина. И аз не знам какво щях да правя с тях в такъв случай. Аз от детската градина до ден днешен не обичам и почти не ям макарони и нищо подобно - включително днес модерните спагети и др. т.н.  паста. И фиде съответно не слагам на нищо, и кус-кус, абе ... Споменът ми е от следобените закуски и как аз не мога да си изям макароните (Сигурно с яйца и мляко на фурна, което не звучи зле, но уви.... За сутришна закуска бяха и по-зле - сварени със сирене и захар dolu) Та учителката ми беше казала, че няма да стана от масата, докато не си изям макароните. Децата си играеха наоколо, а аз ям.. Накрая така и не ги довърших, майка ми ме свари на масата, когато дойде да ме вземе. Бях много щастлива. Ама не си спомням тя да е недоволствала или да се е карала с учителката. И не трябва. Поне според мен. В края на краищата учителките си бяха прави, просто не всеки обича всичко и шоколадът винаги е най-вкусен.
За следобедното спане в детската градина естествено всички си имахме проблеми, но то беше едно голямо надлъгване и общо взето ми е много весел спомен. Наказани, т.е. прави с вдигнати ръце, бяха някои, които говорят, стават ... Ама ние пак ставахме от време на време. Като видим, че я няма учителката - и почваме походи до коридорите и тоалетните, до съседната малка спалня, почваме война с малката спалня и  после -  наказани. Аз май бях по-послушна, ама и аз си спомням, че съм ставала, говорила и какво ли не. Когато учителката минеше край леглата ни, всички, които току що сме се пъхнали в тях и завили, се правехме на заспали. Тогава установих, че това да си със затворени очи не може да излъже никого, че спиш. spim2  Трябва да се завиеш през глава, ама и това не винаги помага - много е подозрително  fellow
Все пак -  аз имам много и то хубави спомени от детската градина! bruuum

#4 написал: Надя (23 юни 2008 11:44)
Е как, ама разбира се, имах точки и черни и червени, подобна история на разказаната по-горе. Аз също бях злояда, но за мой късмет седях до едно пухкавко такова момченце и все си изсипвах порцията в неговата паница, той от доволен по-доволен, аз също, изобщо пей сърце fiufiu докато...не ни хвана другарката и ни разкри схемата. Та и той и аз останахме с закачени черни точки, засрамени пред цялата група. Ами сегаrecourse  взеха ме нашите, аз веднага точката в джобчето и хоп в храсталака до градината. Не разбраха, много бях доволна. Историята свършва с това че след около 5-6 години играейки в детската градина с приятелки я намерих!!! Беше си там в храсталаците само че пооръфана..

#5 написал: stoicho79 (24 юни 2008 21:37)
В нашата група в детската градина е имало специален почин по отношение на черните точки. Успоредно с нормалните червена и черна точка, е имало и някаква огромна черна за "особени заслуги".
А аз бях в детска градина, където детска учителка бе и майка ми, само че в друга група. И въпреки всичко, това не ми е помагало изглежда. Майка ми казва, че всяка вечер, като идвала да ме вземала, черната, огромна точка се е мъдрела на моята мантичка. А защо? Със сигурност е имало защо. Бил съм голям ужас като малък, не като сега "послушен".

#6 написал: beboran (20 октомври 2008 20:12)
В детската градина плачех всеки ден и думите ми са били: "Не ви искам вас и гадните ви манджи, искам си на мама готвеното, искам си при мамааааааа, искам си вкъщииииииииииии!!!"
Не съм хапвала грам, и не можели да ме накарат, спомням си че съм си изсипвала яденето в ОФИСА ( там където се готвеше) в едни високи метални мивки... как съм стигала до там, не зная ( някак съм се измъквала от учителския надзор).
Заради детската градина  - мразя ХАЛВА от дъното на душата си, мисля че поне няколко пъти са ме насилвали с нея, за да имам такава органическа непоносимост към нея!!!
Иначе имах много червени точки и от време на време по някоя черна - и то все за храната и разправиите с нея podsmruk

#7 написал: rossi9 (12 май 2009 16:39)
Uf,ot detskata mraziq supa, za6toto pomniq, kak lelkata me tapcheshe kato gaska... Mraziq meso i drebolii, gnus me e...
Уф, от детската мразя супа, защото помня как лелката ме тъпчеше като гъска... Мразя месо и дреболии, гнус ме е..
Още веднъж - пиши, моля, на кирилица!
(ред. от isi)

#8 написал: Otark (25 юни 2009 02:05)
И аз така... Обаче сега бих се върнал в детската градина с удоволствие.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ralitza_tzankova (13 декември 2009 02:02)
От детската градина мразя кисели, кремове, мляко с ориз или грис. И аз мразех да ходя на градина и нашите се приготвиха да ме пратят на училище на 6 години, обаче нея година забраниха приема на 6 годишни деца в нашия град и трябваше да повтарям четвърта група в детската градина. Аз се тръшнах, че не искам да ходя и нашите ми купха грамофон, много плочи и си изкарах чудесно една година заключена в къщи сама докато те са на работа.

 
 
№2 от: Цонка (22 април 2010 10:36)
Ели Филипова, направо ме размаза от смях с тая случка!!!xixi2
Тъкмо си помисли човек, че е видял и чул всичко на тоя свят и хоп: кюфте със сос в джоба на престилката и после зад шкафа... И за капак - милиционер  с граничарско куче...
Уби ме, направо ме уби!!!xixi2 xixi2 xixi2

 
 
№3 от: Anakin Skywalker (27 април 2010 18:17)
Ели, смях се до сълзи на разказчето ти за детската градина!smile24 bravo2 За храните какво мога да кажа - мразех зелеви сърми с онзи гаден бял сос дето ги заливаха, а от закуските попара и всички там зърнени неща и варива и буламачи надробени в прясно мляко. И до сега не обичам мюсли и зърнени закуски. А веднъж Детската градина демонстративно отказах да изям кус-куса,
с оправданието: - Моля Другарко, това нещо веднъж вече са го яли....
За което си получих и черната точка и всичко остнало.
Ами злояд си бях



--------------------
 
 
№4 от: undo (27 април 2010 19:41)
Цитат: Anakin Skywalker
За храните какво мога да кажа - мразех зелеви сърми с онзи гаден бял сос дето ги заливаха...
Гадния бял сос май "бешамел" се казва... точно номер три в класацията по отвратни храни ми е, след мляко с ориз и канела (бляк) и кисел. Така като чета, май абсолютно всички сме имали проблеми с храната в детската. В добавка, в моята имаше и две  супер-гига-мега злобни лелки... що бой сме изяли... наясно съм, че да се грижиш за 20-30 деца е много натоварващо, ама това им е било работата все пак. Обаче и аз сега ако ги срещна (то шансове особени няма, де)...

 
 
№5 от: bobynka (21 март 2011 16:34)

Аз  от децката имам  спомен  ,че ни даваха едни пчелички за послушание  който е слушал :П


 
 
№6 от: Надежда Русева (10 февруари 2015 10:57)

Най-голямо мъчение за мен беше киселото мляко в детската градина.И до сега не ям мляко...Тогава живеехме на село и всички се познавахме майка ми носеше веднъж месечно по 1 чанта с картофи ,а аз наместо десерт получавах 2 купичка супа.Разбира се си я изяждах при готвачката в кухнята за да не се дразнят другите деца.


 
 
№7 от: boysta3 (13 февруари 2015 22:02)

Цитат: Надежда Русева
Най-голямо мъчение за мен беше киселото мляко в детската градина.
Наде, привет. И аз май съм се гнусил и ми се е гадило от някое по-резливо или киселко млекце... Но най-омразното , което сега си спомням ясно бе компота от сини големи сливи с дебелата им кожа, напукана... която се сервираше в детската градина като десерт... е такова поднесяха ли ми, аз научен да ям всичко , което ми сложат за ядене, сложех ли си някоя слива в устата, в момента в който тръгнех да я преглъщам , всичко ми се обръщаше в стомаха и му идваше да изхвръкне през устата обратно... още настръхвам като се сетя... сигурно е имало и други мазни манджи от които ми е е гадило, но не мога точно да кажа от кое, може от някоя мазна пилешка кожа от пиле с ориз или нещо друго с пилешка кожа... и май още едно се сетих, ма вече към 6 годишен или нещо такова, имаше едни кръгли кюфтета като топка в сос... подобни бяха на онези от господин тау в пионерския лагер... дето правеше фокус с черпака... тези кюфтета също ми "повдигаха" настроението щом ги видех в тавата нареден в редицата от деца (по 15-20) и се чакаше сигурно по 15 минути, докато ти дойде ред и ставаха дълги опашки чак до входа на столовата...

еми това ми излезна сега като спомени и покрай кожестите сливи.

абе, соц романтика.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 1
Гости: 10
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?