Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Как мама ме хвана...
15-10-2008, 21:56 | Автор: beboran | Категория: Кога ще стана ученик? / Бели и хитрувания
ЩЕ ги подредя хронологично. А вие можете да добавяте собствените си "провали".
1 - В детската градина съм.
Обожавах да си играя с пластелин (и той беше толкова хубав този в детската градина, синия и червения ми бяха любимите - правех сини кончета, най-често). И тъй като не ми купиха пластелин, аз реших да си открадна от детската градина ... и да го скрия ... в шкафа на мама ... разбира се ме разкриха ... но не помня да е имало наказание, все пак съм била на 3 yajuyo feel
 
2 - Била съм преди училище - да речем на около 4-5 години.
Имах една приятелка - съседка, редовно и ходех на гости да си играем, защото живееше в отсрещния блок. Един ден тя ми показа два ключодържателя пратени и от чичо и от чужбина, едното беше пингвинче - много сладко и до днес го помня, а другото пак някакво животинче...
Толкова ми харесаха, толкова исках да имам такива, че по - късно (явно тя е излязла от стаята) си ги взех от кутийката, в която ги прибра.
Тръгвайки си от тях, взех част от дъвчащия бонбон, който дъвчех и го залепих върху единия ключодържател, след това и двата бяха стабилно оваляни в праха събран под изтривалката на блока ...
Прибрах се вкъщи с най-голямата усмивка на света (направо озъбена), казах на мама:
"Виииииж, мамооо, какво си намерих пред блока!"
А тя каза:
"Сега отиваш и ги връщаш на Таня!"
(Явно ги беше виждала...)
Е, отидох ... всичко казано от родителите е ЗАКОН!
Отвори майката на Таня!!! Какво съм и обяснила, не помня... Изпотих се сто пъти, гледах в земята и заеквах...
След това не се е случвало да си прибера чужда вещ!!! Никога!
 
3 - Вече ходя на училище.
Най-вероятно 1 или 2 клас, много амбициозна, обичах да нося на мама вкъщи червеното "БРАВО" или "ОТЛИЧЕН" под домашното... Или шестицата в тетрадката на квадратчета, в която пишехме числата (сигурно 1 клас съм била, след като съм писала числата). Един ден бях сигурна, че другарката ще напише поредната шестица в тетрадката по математика, нооооо тя мина... провери всичко което съм написала в час и... просто се подписа belay belay Направо се обидих! Как можа, аз се бях настроила за шестица?!?!?
Имах червен химикал... и реших да си напиша шестица до подписа на другарката...
Написах я и щастлива и усмихната се прибрах вкъщи, като от вратата викнах на мама:
"Мамо, имам шестица днес!"
Тя, както всяка друга мама, безкрайно щастлива подава ръка, за да и дам тетрадката с шестицата.
Дадох я и със задоволство чаках похвалата, която предстои...
Мама отвори тетрадката и малко се изненада, а след това започна да се усмихва малко странно и отнесе тетрадката на баща ми...Той избухна в бурен смях , а аз се чудех какво става.
БЯХ СИ НАПИСАЛА ШЕСТИЦАТА ... НО ЕТО ПО ТОЗИ НАЧИН:
 
Е това е да имаш мама "дете - ктив" !feel lol

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: pepino (15 октомври 2008 22:48)
Ха-ха! Не си била хич добра в измамите, въпреки че си положила усилия. Пиша ти отличен (6), наопаки разбира се и се подписвам. Аз също имам няколко случая, в които ме изловиха, но те си бяха съвсем прозаични и не си заслужават разказването. По-скоро ги възприемам като самоучител по пътя на овладяване на изкуството да измамиш родителите (благородно, разбира се), но за тези ми "горди" постижения мисля да отделя самостоятелна статия.

 
 
№2 от: admin (15 октомври 2008 23:02)
Ами, да! За това си трябва цяла категория - смешни и доста наивни наши хитрувания. Понякога, поне при мен, всъщност, ставаха трагични. Например, онзи случай, в който се опитах да помогна на един приятел и да сложа бележка в якето на неговата възлюбена. Ама ме видя учителката - и понеже не исках да кажа защо бъркам в чужди джобове ме обявиха за крадец. Или пък туй - как (ех, детинска наивност!) се опитвахме да скрием т.н. "лоши оценки" (примерно с изрязване на част от бележника и лепене върху бележките - ха-ха-ха!). Или пък стнаната способност на всяко хлапе да си мисли, че всичко, което му харесва е негово. А, като сгреши - прословутото: "Не съм аз!". Чудесна идея, Беборан! Благодаря ти – уф-уф, как не се сетихме до сега! Поправяме веднага недосетливостта си!




--------------------
 
 
№3 от: о. Георги Георгиев (16 октомври 2008 13:37)
Като малък бях голяма блейка. Разликата със сега е, че вече не съм малък...
Сутрин ставах и намирах закуска, която не ядях. Веднъж стана обяд, а аз още не бях изял филията си с мас и мед (без майтап - със свинска мас - майка ми беше чула, че е полезно, а че е гадно - това няма значение). Чух мотора на баща ми (Балкан 350 куб.), грабнах филията и я скрих зад гардероба. Там я и намериха... Освен там, филии съм крил в: кошчето за използвана тоалетна хартия, ревизионната шахта на комина и на други "тайни" места. Обвиняваха ме, че ме мързи да ям и че докато си изям обяда, те пак огладнявали.
Де да бях и днес така злояд, ама не съм...

 
 
№4 от: ive (17 октомври 2008 12:20)
Ех, тези филии! 

И на мен сутрин ми приготвяха закуска и я оставяха на масата. Ставах и намирах филия с лютеница, с мармалад или с кашкавал и чаша с мляко или чай. Съдържанието на чашата изливах в мивката, а с филиите се мъчех докато един ден не измислих решение и за тях. Сложих един плик върху гардероба на баба и започнах да ги крия там. Първоначално никой не обърна внимание и успях да посъбера известно количество филии докато един ден майка ми не реши все пак да провери какъв е този плик. Никак не им беше трудно да се досетят кой е събирачът на филии. Караници нямаше, по скоро останаха учудени защо не съм им казала, че не искам закуска. Ами как да им кажа като все ми повтаряха, че трябва да ям. След този ден спряха да ми оставят закуска.

 
 
№5 от: filipovaeli (17 октомври 2008 13:57)
О, аз в шести клас си поправих в бележника оценка "лош (1 )" на "отличен (6) " hvalba . Мда, по литература...и то най- брутално с гумата трих и после хоп с химикала  новата оценка. Естествено, че никой не ми повярва за шестицата, но по - лошото е ,че не ми повярваха и че е било "лош (1)".boksyor



--------------------
 
 
№6 от: Бяло (20 октомври 2008 13:11)
 И аз да кажа за филиите - нас също ни караха зорлем да ги ядем, а веднъж като отидохме около обяд у Ангелина (тя живееше в апартамента срещу нашия) нейната филия си стоеше наполовина изядена под един пластмасов прозрачен похлупак. Можеше да си я дояде когато си иска, представяте ли си? ....

 
 
№7 от: filipovaeli (20 октомври 2008 16:42)

http://detstvoto.net/index.php?newsid=405    Ето тук разказвам как ме хванаха. Забелязвам, че повечето сме имали проблеми с апетита. tantz




--------------------
 
 
№8 от: gamina (29 октомври 2008 15:25)
И аз имах проблем с яденето, но никой не ме е насилвал. Може и да са се мъчели в някакъв момент, но явно им е писнало, обявили са ме за "злоядо" и не са ме тормозили xaxa2

А веднъж във втори или трети клас получих ужасния "само подпис" по математика, вместо "Браво" или "Отлично". Такъв срам и позор, аз дето нямах даже "много добре", а само отлични оценки. Не посмях да кажа на нашите, ами го скъсах и го пуснах в тоалетната чиния. Така и не разбраха, но няколко месеца по-късно започнаха ремонт в нас и постоянно висях на главите на майсторите да го взема ако изплува някак си от тоалетната След тоя страх да не излезе при ремонта и започнах да си признавам издънките.

В четвърти клас пък първото ми изпитване и първата ми оценка в чисто новичкия бележник (нали преди това нямахме бележници) беше по руски. Изпита ме другарката и ми писа нещо. Похвали ме. Поглеждам аз после в бележника - 51/2, ама за сефте виждам 1/2, пък иначе Отличен пише. Бях чувала, че има оценки с + и - и направих едната втора на +. После майка ми бая се блещи какво е това Отличен 5+, аз казах че съм го повторила понеже не се виждало какво е. Чак на някаква родителска среща видяла в дневника, че имам 5 1/2

 
 
№9 от: Елчето76 (21 февруари 2009 15:25)

Като бях малка, живеехме в град Бургас - за около 3 години.Баща ми беше военен и ни местеха няколко пъти.Когато дойде момента да се местим и от там и родителите ми разбутаха кухнята, за тях настъпи голяма изненада зад хладилника намериха невероятно количество филии със всевъзможни "гарнитури" към тях.Няма смисъл да ви казвам какви бяха последствията за мен наистина плачевни.От този ден нататък - край с хвърлянето на филиите където и да било.


 
 
№10 от: lubashka (10 април 2009 23:52)

Страхотна тема, намесвам се и аз за първи път, а сега да обясня какво ставаше с моите филии. Аз съм от малко градче, живеехме в къща и естествено имахме 
градинка, няколко реда лозе и циментови пътеки, по които се разхождах с филиите. Съседите имаха кокошки и в някой момент филията излетяваше към
тях. По някое време се появявах и казвах, че съм я изяла. Преди няколко години си признах какво е ставало наистина.


 
 
№11 от: Гергана (31 май 2009 17:49)
Живеем с моя съученичка в един блок и терасите ни са долепени. Редовно изхвърлях нейните филии в нашето кошче, за да не ги видят техните.

 
 
№12 от: borovinka (12 юли 2009 12:06)

Лелеее и аз знам много истории как някой не си е ял филиите... само аз съм ги изяждала! Най-лошото е, че не съм се сещала да ги направя нещо. :)


 
 
№13 от: zlati (13 септември 2009 22:09)
Аз пък давах попарата си с  прясно мляко на котката без баба да ме види но уви един ден ме хванаха!!!

 
 
№14 от: centara (27 септември 2010 14:41)
Аз също имам история с филиите, но бях точно обратното на злояд. Имам брат с 3 години по-голям и бяхме големи лакомници. В нашите ръце филиите изчезваха за секунди. Та брат ми освен, че беше лакомник, беше и леко мързелив. И за да не се разкарва през нощта до кухнята, за да яде, когато лесно можеше да бъде заловен, той си беше направил филии и ги беше скрил под леглото си увити в покривка. Леглата ни бяха едно до друго и при едно от редовните ми лазения под леглото в търсене на всякакви забравени интересни нещица, се натъкнах на увитите филии. И понеже нещо се бяхме скарали с брат ми и май ме беше ступал, изядох филиите и после го натопих на майка ми, че крие филии под леглото, до мръсните си чорапи. Не отнесе караница каквато очаквах и май повече му беше криво, че е останал без филии. С кой акъл съм ял филии, намерени под леглото, където лазеха хлебарки и имаше прахоляк, не знам.
Друг случай - с брат ми много обичахме кондензирано мляко със захар. Беше като заместител на течния шоколад, но за съжаление в началото на 90те не се намираше много лесно. Та майка ми по някакъв начин беше намерила някакаво кондензирано мляко със захар на Хумана или някаква друга западна марка. Отворихме кутията и с позволение на майка ми, хапнахме малко. След това млякото бе пресипано в стъкленица и поставено в хладилника. Майка ми запомни до къде е нивото, така, че консумацията да се извършва само под неин контрол. Брат ми обаче не могъл да устои и нападнал кондензираното мляко с лъжицата. След като се наситил, с ужас забелязал, че нивото е спаднало драстично. И за да избегне неприятните последици, долял необходимото количество вода. Дали се е замислил, че по този начин млякото вече не е кондензирано, не стана ясно. Но след известно време, майка ми като търсеше нещо из хладилника, бутнала леко стъкленицата с млякото и то се разклатило все едно е вода. След бързо следствие, виновния беше установен и отнесе караницата. И то не толкова защото е ял от млякото, а защото е прецакал всичкото останало.

 
 
№15 от: bobynka (21 март 2011 16:13)
хахах  аз пък криех филиката  във захарницата  :)  надробявах я за да се смести  и  после като открият , 4е е там обвинявах братовчед си (2г) и неможеха да ме разкрият и до днес  :0  и като си смомнят  викат  е помните  ли  нашия калпазан как си  криеше  филите във  захарницата ,а аз седя със  усмивка и викам даа помня :))))

 
 
№16 от: ralitza (22 август 2015 16:26)

Моето мляко също го изливах в мивката, а филията я изхвърлях през балкона, ние бяхме на 5 етаж и долу имаше дървета, а и гледахме към задния двор, където рядко минваха хора. Хванаха ме една сутрин майка ми излезе, оставяйки ме на масата. Върна се, защото си беше забравила нещо и реши, че няма как да съм се нахранила толкова бързо. А мъжът ми си е трошал хляба и го е разстилал по масата.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!