Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Есента на моето детство
Това наистина са моите люлки и пързалки, в моята детска градина, в моя детски кът, в моя роден град...
И сега се чувствах чудесно сред тях - спокойно, уютно, но...
И топлите уханни есенни дни бяха прекрасни, особено сега - през ноември, но...
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
Есента на моето детство
 
В детската градина трябва да е млада, зелена, цъфтяща пролет!
Детският кът очаква горещото, буйно, ярко лято!
Не им е нужна моята есен! 
 
Есента на моето детство
 
А това е моето копче! Копче за сън? Не! Копче за вълшебства!
Открих го след толкова много години? Не! Не бях го забравяла!
Още е там!  Здраво вградено в стената на детската градина, на една педя разстояние от земята.  Притежаващо магическа сила. Видимо единствено с детски очи и понятно единствено за детските сърца!
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: gamina (7 ноември 2008 00:52)
страхотно! Наистина се впечатлих, че люлките още седят. Зад блока ми (в родния ми град) има детска площадка. Колкото пъти подновяваха люлките винаги излизаше един сърдит съсед и ги отрязваше. Защото скърцането му пречело, и нямало къде да си тупа килимите tup1 Ние му го върнахме тъпкано, ама това е тема на цял разказ

А копчето? Освен цялата магия от снимките, копчето си е седяло там, вградено в стената от край време? Невероятно!

Единствено намирам тъжничко в снимките. че са безлюдни, без деца по катерушките.

 
 
№2 от: gamina (7 ноември 2008 01:10)
Е чак пък Припят uuux

 
 
№3 от: dani (7 ноември 2008 01:30)
Малко повече подробности за копчетоapapapa



--------------------
 
 
№4 от: filipovaeli (7 ноември 2008 09:56)

Снимките показват какво е днешното детство. То е точно такова: уж го има, а пък го няма. Липсва му цвят, както липсва днес боя за катерушките. Липсва му пълнота, както пясъчникът чака своя пясък. На днешното детство му липсва и ред и организираност, също както на площадката няма кой да премете листата и да окоси тревата. Всъщност по наше време не се косеше тревата. Ние сами я пресушавахме с подметките си. В нашето детство пързалките бяха излъскани до степен да не можеш да се котролираш по време на спускането. Сега са ръждясали...И не на последно място на днешното детство му липсва въобръжението. Сега едва ли някое дете е забелязало вълшебното копче. А аз вярвам, че то наистина е вълшебно, щом те е накарало да го потърсиш пак след четвърт век.
ИСИ, много хубави снимки, но ми се плаче . Тази детска градина функционира ли в момента? Ако отговора е НЕ, жалко, защото базата е много добра. Ако отговора е ДА пак е жалко, защото по нищо не си личи. И не ми казвайте, че днешните деца имат много по-хубави катерушки. Да, някои имат, но елате в провинцията. Тези на Искра са направо в отлично състояние в сравнение с други.




--------------------
 
 
№5 от: furious_kid (7 ноември 2008 10:40)
Filipovaeli каза почти всичко, което смятах и аз...

Тази детска градина функционира ли?!? Мисля си, ако беше в София, как биха я прилапали за къде-къде по-ценни неща - мол или гаражи! И всичкият този разкош - без деца! За копчето - какво да кажа, освен да повторя първото изречение на коментара си...

Или - НЕ! Пред очите ми изникна следната картинка: Цялото това място е обрасло отвсякъде с буйна и непроходима растителност, забравено е от всички, съкровищата му са се скрили от децата, престанали да бъдат деца... Докато един ден незнайно преродено смело хлапе си пробива път през гъсталаците, водено от кристално живото вечно детско любопитство! Лутайки се сред лабиринт от растителност и ръжда, то  попада на ВЪЛШЕБНОТО КОПЧЕ! И когато, с блеснал от детска дяволитост взор, хлапето го натиска... О, тогава... Тогава  изчезват всички символи на забвението, люлките , катерушките и пързалките блясват с цялото си великолепие, готови да посрещнат завърналото се ДЕТСТВО!

Аз май нещо се размечтах...

 
 
№6 от: Надя (7 ноември 2008 10:51)
Тъжна гледка, малко като снимките на Дани от изоставения пионерски лагер. Но времето е неумолимо, няма как..
А това с копчето ме срази, искам и аз копчее пъъъъъък, ааааааааrev rev
Лодката е същата, от моята градина. Аз лично съм гребала в нея.
Въпреки всичко на мен ми харесва, дори и така малко позабравена и запустяла, много е красива!!

 
 
№7 от: isi (7 ноември 2008 12:32)

Ами да,  аз това исках да покажа - тъжно е без деца, нали! Аз се чувствах чудесно там сред моите спомени, радвах се, че са запазени и до днес - обелени, изкривени, с липсващи части, но като цяло - здрави! Само че няма нужда, наистина! Благодаря на моята детска градина! Но днес тя вече не е моя, тя е на сегашните деца! Трябва да е пъстра, весела, необрасла....там винаги трябва да е пролет и лято!
Градината си е съвсем действаща и хубавото е, че е толкова голяма, с толкова много площадки (имахме площадка с люлки, пързалки, с катерушки...за всяка група - за 1-ва "А" , 1-ва "Б, за 2-ра "А" ,  2-ра "Б" и т.н., и колкото по-големи ставахме - токова по-стръмни бяха съответните пързалки, по-високи люлките, катерушките...), само че почти нищо не е обновено - децата си се люлеят на тези люлки, спускат се по тези пързалки... - явно са здрави, та те са на поне 30 години, наистина! Имаше два-три вида играчки, които не снимах, защото са отпреди 15 години - т.е. не са от моето детство, но и те бяха в подобен вид.
Тъжно е и, че някои от площадките са съвсем обрасли, както и басейнчето! Това, предполагам,  значи, че няма нужда от тях, там не се играе, може би има по-малко деца в градината, не знам!
А между другото, моята детска градина е точно срещу моя блок - вижда се на 8-ма снимка! Така че, не само като съвсем малка, а и доста по-късно постоянно сме си играли в нейните обятия!
Последните 5-6 снимки преди "Копчето" са от детския кът в града ни. И там са останали стари катерушки и пързалки, но люлките бяха сменени, като беше запазен техния тип и бяха поставени на същите места! Там имаше и сега има  люлки от онези, които са със седалка и отзад, и отпред, и така можете да се люлеете по двама - много е забавно - единият лети нагоре, другият се приземява, после  - обратното! И сега тези нови люлки бяха окупирани от децата в детския кът - и с право!
В родния ми град все още има мноого зелени площи и детски градини за игра. Знам във Варна край какви детски градини до главния път минавам и как съм се чудела: къде е площадката на тези деца? И пак е цяло щастие, дори без площадки и зеленина да има място в тях за децата, а то...
А копчето.... Копчето беше и си е на една от стените на детската градина, ниско долу, на една педя от земята. Беше разположено точно до една тайнствена врата, която винаги стоеше заключена. Спомням си, че само веднъж сме влизали зад тази врата, но за какво? Наистина, само деца можеха да забележат копчето! Беше си като наша (моя) тайна! А беше и толкова впечатляващо - не ми беше ясно как изобщо е попаднало там, в стената? Все го докосвахме, когато  минавахме край него! Мислех си, че е свързано с онази заключена врата и с тайните в нея! Сигурна съм, че и децата след нас са го открили! Радвам се, че аз не го забравих! След време, като голяма,  разказах на родителите си за него. Когато се запознах със съпруга ми - заведох го там  за да му покажа моето копче! А сега вече той ми напомни: снимай го, още е там!




--------------------
 
 
№8 от: малкото Ванче (1 юни 2009 23:24)
Това е и моята детска градина. Любимата ми детска градина. Останах изумена, че я познах още от първата снимка. Няма такава изненада!После не можах да заспя с часове....
И първата ми учителка, Касабова...

isi, благодаря за снимките. Много благодаря. roza

 
 
№9 от: isi (1 юни 2009 23:44)
Ой! chao Аз думи нямам ...



--------------------
 
 
№10 от: carefree (2 ноември 2009 16:49)
Тъжна история..

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 1
Гости: 18
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!