Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Забавна математика
2-12-2008, 05:20 | Автор: freja | Категория: Предмети и учители / Голямото междучасие
Не вярвам да са целели такъв резултат, но той беше налице: аз безумно се страхувах от математиката!

Бяха ме наплашили още преди Таблицата. Казвам "наплашили", но всъщност намеренията им бяха добри: искаха да ме научат, че без математика даже една дъвка няма да мога да си купя. Веднъж ме изпратиха на магазина с 5 лева и задачата да купя не-знам-какво-си, но много да внимавам колко ще ми върнат; не-знам-какво-си нямаше, но на връщане си купих от бараката до блока един сок от 5 стотинки. Какъв скандал настана вкъщи - не мога да опиша... "Как с 5 лева ще купуваш сок за 5 стотинки?! Ами това са много пари, ами ако те излъжат?!!". Не ме бяха излъгали, обаче окончателно се убедих, че съм безнадежден случай по отношение на смятането. Всъщност това беше класическият пример за практическата полза от тази наука: "Утре като отидеш на магазина, един хляб да си купиш - пак трябва да можеш да смяташ!". Това поучаване си остана в главата ми чак докато завърших, въпреки че към края вече не се замислях за какво би ми послужило в живота да изчислявам примерно тангенси/котангенси или квадратен корен от -12,8.

Може би математиката е била враг на всяко второ дете, но странното при мен е, че се записах на математически кръжок! Пазех ясен спомен как с триста зора зубрех Таблицата във втори клас, а майка ми, както си говорехме весело по телефона (всеки ден й звънях на работа), изведнъж ме стряскаше: "Колко е осем по седем?"; 8 х 7 - моят кошмар, най-трудното за запомняне, което даже след като най-накрая го запомних, пак се замислях преди да отговоря. Помнех добре и как не можех да проумея откъде-накъде едно число ще е буква и как, дявол да го вземе, след като е неизвестно, ще смятаме с него; поне три пъти викаха какичката от другия вход да ми обяснява за проклетото число а и когато - хеле! - уж го разбрах, се появи числото b!... Разбира се, започнаха се наново същите обяснения - достатъчно на брой пъти повторени, щом с с вече нямах проблеми... И въпреки всичките ми мъки до трети клас, аз се записах на кръжок по математика в четвърти! "Въпреки" или "заради" - това е друг въпрос; вкъщи смятаха, че допълнителните часове ще ми помогнат по този предмет, който единствен ми куца. Да ви кажа, не ми помогна особено. Така и си останахме в дълбок конфликт с математиката чак до седми клас, когато вече наистина трябваше да се подготвя добре...

Та посещавах си кръжока два пъти седмично, но задачите със звездичките не се стряскаха от това и продължаваха да ми се опъват. Взимах си за вкъщи допълнително трудни задачи (нали и другите така правят), но никога не отидох на олимпиада по математика. Бях абонирана за едноименното списание, обаче започнах да го прелиствам чак, когато ми потрябва за кандидатстването. Но имаше едно нещо, което неудържимо ме привличаше: ЗАБАВНАТА МАТЕМАТИКА! Една от книжките в библиотеката, посветена на тази по-привлекателна наука, беше кажи-речи нон-стоп у мен. Даже си преписвах задачите, които са ми най-любими, а в един случай дори стигнах дотам, че посветих цяла чисто нова тетрадка на едно невероятно изчислително начинание - шахът и пшеничните зърна. Сигурно знаете тази история:

Когато някакъв селянин измислил шахмата, новата игра толкова се харесала на падишаха, че той извикал селянина и му предложил да го награди богато, с каквото пожелае. Селянинът поискал следното: на първото квадратче от дъската да сложат едно пшенично зрънце; на второто - две, на третото - четири, на четвъртото - осем, на петото - шестнайсет и т.н. до 64-тото, като във всяко следващо квадратче удвояват броя на зрънцата от предишното - ни повече, ни по-малко. Падишахът си помислил - лесна работа - и наредил да отброят на селянина колкото зрънца му се полагали. Да, обаче много скоро слугите, които се заели с това, сериозно се затруднили. Извикали на помощ съветници, математици и прочее учени глави, а накрая стигнали до извода, че падишахът не бил в състояние да даде такава голяма награда...

И си казах - хайде бе, не на мене тия, колко му е да се сметнат някакви зрънца - взех една тетрадка и започнах да умножавам. Без елка, то се знае. Имах най-подлото намерение да я използвам, но тя - уж професионална - от един момент нататък започна да ми изписва толкова странни числа, с разни означения пред тях, а последните две цифри отделяше от останалите, че се отказах от нея. Ами стигах до няколко листа изчисления, откривах си грешка, започвах всичко отначало и т.н. няколко пъти, докато се предадох. Явно не ми беше по силите...

Всъщност много се разпрострях с този кръжок, а исках да кажа, че посвещавам тази кратка поредица от статии (1, 2) на дядо си, който именно ме въведе в Зоната на забавната математика някога, отдавна, без дори да подозирам за това (а предполагам, че и той не е знаел). Моят дядо ми рисуваше разни забавни задачки-закачки и за мен беше удоволствие да пробвам да ги отгатна. Е, то не винаги се случваше, но той накрая винаги ми разкриваше решението - тихо, на ухо, да не чуят големите, да мога да им задам същата загадка... Може би и вашите дядовци са ви рисували загадки. Помните ли например тази за

тока, водата и парното:

Забавна математика

Това са три къщи, до които трябва да се прекара ток, вода и парно, но така, че линиите (т.е. жиците и тръбите) да не се пресичат.

Или за семейството и лодката:

Забавна математика

На брега на реката има едно семейство: баща, майка и две деца. Бащата и майката тежат по 100 кг, а децата - по 50 кг. Имат една лодка, която може да издържи само до 100 кг. Как ще преминат реката?

И още една за река - за вълка, агнето и тревата:

Забавна математика

На единия бряг на реката има един човек (Ч), който трябва да превози до другия бряг един вълк (В), едно агне (А) и един чувал с трева (Т). Как ще стане това, при положение, че човекът може да вземе само едно нещо със себе си в лодката, а насаме не трябва да остават агнето и вълка, нито агнето и тревата (по разбираеми причини xaxa2 )?
Да се чудиш за какво му е на този човек да превозва вълк, ама нейсе...

А смятали ли сте "риба и половина струва лев и половина, колко лева струват три риби?"?... Не си спомням дядо дали ми е рисувал риби (и половинки), но колко съм умувала над тази задача...

Сещам се за друга, която се изговаряше така:
Вървял един човек по пътя и насреща му - тримамъжестрижени. Колко човека срещнал?

А една от дядовите загадки - пак от по-различен тип като горната - буквално ме пренасяше в приказна гора - аз поне така си я представях. Това е загадката за ключа и бабата, която с математика не знам дали има общо, но може да мине за логическа:

Забавна математика

Една баба живеела в една къщичка. Всяка сутрин тя хранела животните си, заключвала вратичката и излизала на разходка. Един ден бабата нахранила котката до печката (К), еленчето в горичката (Е), заека в клетката (З), враната на дървото (В), прасенцето в кочината (П) и магарето в обора (М) и тръгнала да излиза. Обаче не могла да си намери ключа! Търсила тук, търсила там - няма и няма! После се върнала пак при животните и изведнъж се сетила къде е ключът, взела го, заключила и излязла.
И? Къде бил?


Може би и вие сте решавали такива загадки, може би все още ги помните. Ако пък се окаже, че има безвъзвратно забравени отговори - ще ги разкрия след една седмица! mig_mig

***

А какво станало със селянина ли? Неблагодарен се оказал падишахът. Поисканото количество наистина щяло да го разори - то се равнявало на 18 446 744 073 709 551 615 пшенични зърна, т.е. 922 337 203 685 куб. м. (ако в 1 куб. см. влизат 20 зрънца, а в 1 куб. м. - 20 милиона). Изчислено било, че хамбарът, който ще побере всичкото огромно количество, трябвало да бъде с дължина 20 метра, ширина 4 метра и височина - разстоянието от Земята до Слънцето. След това заключение, заради подигравка с падишаха, селянинът бил обезглавен. Така че не е много хубаво да разбирате много-много от математика tongue . (Последният абзац не е по собствени спомени - леле, кой може да запомни такива числа... - а открих информацията, докато търсех дали някой някога си е направил труда да изчисли все пак размера на поисканата награда, до който аз така и не стигнах - тук)



________________________________________________________________________

Добавено на 10.02.2009:

Хайде на отговорите, но обещайте, че първо ще си помислите мъничко върху задачките, преди да ги погледнете (нали уж съм класна, трябва ред да има wink ):

1. Социалната задачка за тока, водата и парното няма решение. Ако се уповавам само на знанията си от детството, отговорът трябва да приключи дотук. Обаче аз се въоръжих и с малко любопитство, пообразовах се още малко и вече бих добавила: ...поне не в двуизмерно пространство. Възможно е едно-единствено решение и това е, ако къщичките и източниците на ток и т.н. се намират върху тор:

Това е т.нар. пространствен (неравнинен) граф на Куратовски от II тип 3,3) - на който му е интересно - да се поразтършува и той за домашна работа fellow.

2. Първо се качват двете деца и отиват на отсрещния бряг. Едното се връща с лодката, в нея се качва бащата и отива при другото дете. То на свой ред се качва, преминава реката и после се връща с братчето си (все момченца си ги представях, не знам защо). Едното дете пак пресича обратно, остава там, а майката се качва в лодката сама. Второто дете отива при първото и двете се връщат с лодката.

3. Човекът първо превозва агнето. Връща се, взема вълка, оставя го на другия бряг и се връща обратно с агнето. Оставя го, взема тревата и я занася при вълка. Връща се сам, взема агнето и това е smile .

4. Три лева.

5. Тук зависи и винаги вие имате право fellow . Ако другарчето ви е чуло "трима мъже с три жени" и е отговорило "Шестима", казвате, че не са шестима, а трима, защото това били всъщност "трима мъже стрижени" (остригани). И съотвено казвате обратното при другия вариант. Шмекерии wink .

6. Следят се началните букви и се получава: "Ключът е зад вратата, под метлата".

Надявам се дори и тези, които мразят математиката, да са я харесали поне малко - колкото да им е забавно mig_mig .
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (2 декември 2008 12:37)
Пропуснах да уточня, че показаните рисунки НЕ СА автентични, но се опитах да ги пресъздам така, както ги помня. Което сигурно се вижда от самосебе си, но аз да кажа все пак.

 
 
№2 от: isi (2 декември 2008 17:17)

freja, отново ти благодаря за припомнянето на задачките-закачки! hi
Откъде да започна? Ох, ами първо да си призная, че се озорих с тръбите и жиците  - нещо май като чуя за ток, вода и парно ... smile24 С другите - сравнително бързичко се оправих, но за ключа ще ми е много любопитно да разбера  отговора ти - аз си имам свой  (по спомени от едно време), но вариантът, който знаех сякаш беше по-различен. 
А между другото, точно такива и мнооого подобни задачки имаше в онази книжка "Математически фолклор". Имам я, но е далеч от мен в момента  Тя съдържаше  и по-лесни, и по-сложни задачки с универсалните решения.
 Имам и една друга забавна книжка - математическа  приказка - токлова я обичах като малка! Как ли се казваше? Приключенията бяха в търсене на някаъв номер на загубен лотариен билет, като постепенно се научаваха всякакви неща за числата - за признаците за делимост, НОК, НОД, кои са съвършените числа... не помня всичко, но накрая ние сами трябваше да намерим загубения номер. Нямаше отговор. Имаше обаче много картинки - ох, само да мога да я открия тази книжка! И аз ще я търся, но ако някой я има и я качи тук - изобщо няма да му се разсърдя! Напротив, ще съм му страшно благодарна! (Тази молба към кое от двете Бюра трябва да я отнеса -  "ИС" или "ИВ"  Май първо "ИС", а после "ИВ" )
Така де - аз всъщност много пъти съм споменавала, че от малка ОБИЧАМ математиката и винаги ми е била забавна. Такава наслада съм изпитвала докато решавам задачи от сборници и по състезания, че някой може да ме помисли за леко ...  tongue3  Въпреки че днес много други хора си я имат като професия, а аз - не. При мен си беше ЛЮБОВ - взаимна!  
Но за това наистина трябва да разкажа отделно!




--------------------
 
 
№3 от: dani (2 декември 2008 22:06)
А така! Сега, когато админът ни ядоса, ще му задаваме въпроса: "Фрея, колко е 7 по 8?"



--------------------
 
 
№4 от: freja (3 декември 2008 04:35)
Хе-хе, dani, това не е най-гадното! Има и по-лошо: като отговоря накрая "56", веднага ми задаваш въпроса: "Ами 8 по 7??" - е, тогава да видиш какво мислене пада! smile24

isi, какъв е твоят вариант на условието за ключа? А те отговорите най-вероятно ще съвпадат.
Книжката все си мислех, че се е казвала "Забавна математика", обаче сега като прочетох заглавието "Математически фолклор", много познато ми прозвуча. Дали не е една и съща? Мисля, че мога да я позная по корицата.
Математическата приказка на мен не ми е попадала май. Пускаме я значи в "ИВ" ok2.

 
 
№5 от: Надя (4 декември 2008 14:27)
    Ах, че хубава статия, много ми хареса, благодаря Фрейа! nomer1 ,въпреки, че аз съм всеизвестна със своята алергия към математическите науки, която развих до болестно състояние в по-горните класове. И аз, като авторката бях насилвана да ходя на кръжок по математика до 7ми клас, въпреки, че нямах кой знае какви постижения, и също се потях на таблицата за уМорение ..Моята трагедия беше също в 7 по 8, даже наскоро ми се наложи да го сметна наум и като не се сетих първия момент, се размях сама на себе си, извадих елката и реших че вече няма да се мъча, защото не съм втори клас! Сякаш някаква психологическа бариера щраква, когато чуя тия две числа и всичко на горния етаж се изпразва за миг само. Подобни асоциации предизвиква 7 по 9, но не дотам силни.
    Горката ми преподавателка по математика след 7ми клас, ме попита веднъж, мен отличничката "Къде си била досега, защото не виждам да си учила същата математика до 7ми клас?"
    А тези задачки в статията са ми доста познати, мисля батко ми ме посвещаваше в тях, занимателни бяха дори и за такива aлергични като мен.
    И накрая искам да благодаря за това, че те благодарение на Фрейа hi ще останат и за издните поколения, и нашите деца ще имат възможност да се замислят над тях.
..А отговорите ще ги публикуваш ли един ден, даже не се опитах признавам си ...

 
 
№6 от: Rhea (7 януари 2009 16:37)
Тук мога да прибавя написването на думата "чорба" в едно квадратче :)

 
 
№7 от: freja (10 февруари 2009 04:37)
Според мен "чорба" се събира в едно правоъгълниче, съставено от две квадратчета, но ако не е това отговорът - значи не знам. Надявам се Rhea да ми каже .

А сега...
контролното свърши, можете да сравните отговорите - добавих ги горе към статията.

 
 
№8 от: Елчето76 (20 февруари 2009 22:52)
Благодаря ви, че ме върнахте в най-хубавите ми години-детските! Съвсем случайно попаднах на вас и всяка една снимка или статия ме карат да се чувствам невероятно. Благодаря ви, приятели / ако ми позволите да ви нарека така/!pionerche
pionerche

 
 
№9 от: катя милушева (17 октомври 2009 19:32)
Тази за шаха и оризовите зрънца я знаех, мисля, че се получаваше число с над 13 нули... И другите ми се сториха познати.
Въобще сте владетели на машината на времето! Страшни сте!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?