Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Пазете пръстите!
Не беше лесно по "Трудово обучение", но беше интересно...

Ако не сте си удряли пръстите докато сте украсявали поредната ламарина с точки, ромбоидчета и чертички, или не сте се порязвали на онези "мини-триончета» докато сте вдигали пушилка над някоя дъсчица или трупче, значи сте бягали от едни от най-забавните часове в училище. Е, можеше да се мине и без шиенето, ако ме питат мен, а пък и чукането кънтеше по цялата сграда, но каква бе гордостта, която изпитвахме с всяко наше творческо постижение. Ето две мои произведения:

свещник:

Пазете пръстите!

и игленик:

 Пазете пръстите!

Ето и две каренца:

Пазете пръстите!
Пазете пръстите!

А вашите? Дайте да ги видим smile
 
 
Добавено от isi:
  - моливник (за подобен, струва ми се, Петър говори по-долу в коментар :)
Пазете пръстите!
  - игленик
Пазете пръстите!


Добавено от donaddt:
Другарчета, а ето и моите "произведения". Запазени са две неща от дървообработване, smile
Дървен чук, който още използваме.
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!

Кутия от дърво. Вижда се колко "добре" е залепена. Има луфтове. А номер 11 съм аз, от 6-ти Б, smile Написано е на всички детайли от кутията, за да няма объркване.
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!

Пирографирано столче от Катя Милушева:
(пребоядисано, но се вижда на увеличените снимки)
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!

А от статията на milkulini си имаме и чудесна "
кошничка, щайгичка или наречете я както искате" за лимонада:
Пазете пръстите!
Ето и два кабинета от моето училище, в които май няма почти никакви промени, с изключение може би няколко нови уреда в готварския (снимките са взети от soumr.hit.bg):
Пазете пръстите!
Пазете пръстите!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zaharisa (7 септември 2009 12:19)

О-хоо! Чудесна идея. Май досега не сме се занимавали с часовете по трудово и изделията, които пазим.
Веднага се сещам защо не обичам да бродирам - в първи клас ми струваше огромни усилия да избродирам надпис "Пусть всегда будет солнце!"


 
 
№2 от: Надя (7 септември 2009 13:43)
Странно, и аз имам такъв свещник от другаря Големанов, и такъв игленик от другаря Ралев:):)
Шегувам се, ама разбира се, че имам, нали с Полгара сме учили в едно училище:)
Аз обаче най-много се гордея с една бродирана калъфка и едно каренце, идея си нямам къде са, но са всичко, което някога през живота си съм ушила докрай.
Скоро си мислех за часовете по трудово, по повод на това,ч е не си правя сам руската салата. Аз лично, както може би всички се досещат:):) наймного си обичах онази част по готвартсво - правихме точно руска салата, мммммм.

 
 
№3 от: Polgara (7 септември 2009 15:05)
Да си призная със срам, лицето на другаря Ралев ми беше пред очите, но името му малко ми убягваше, може би щях да се сетя, че и съученик Ралев си имахме (дали пък не бяха роднини, то така е в малкия град лелеее, само като се замисля още колко съученика имаха някаква 'кръвна' връзка с учители - поне 5 - във всеки клас ли е било така ), а другаря Големанов на мен не ми е преподавал, само жена му
Благодаря, че ме присети и за бродираното каренце, бях го забравила него, и при мен това са май единствените неща, които съм ушила/избродирала през живота си (абе нещо май не са ни вдъхновили чак толкова с това Труд и Творчество). Свещник имаше още един модел, беше един такъв четирикрак и с опашка, като котка, само на мястото на главата беше "коронката" на свещника. Него обаче не можах да открия... Нямаше ли и някакви салфетници? А от глина по Изобразително изкуство ли правехме разни неща, или пак по ТиТ, или (трети вариант) съм си въобразила? За готварството пък съвсем нищо не помня belay
А някой да е запознат с терминологията - как им се вика на онези железа дето ги биехме с чук да украсяваме свещниците? А триончетата? На които буквално им се "късаха" остриетата, понеже бяха толкова тънички, те имаха ли си специално наименование?

 
 
№4 от: gamina (7 септември 2009 16:19)
Аз пазя едно каренце от началните класове и май с това се изчерпва всичко. А, като че ли и едно станче пазя - четири заковани летвички, с пирончета на по-късите страни. Даже май имам "килими", произведени на него.
Часовете по готварство за мен бяха пълна катастрофа, а откакто се опитах да си зашия ръката на машина по "шивачество" и това намразих.
Иначе бях добра по разните техники, но май не пазя великите изделия, помня едни дървени моливници, тенекиени форми за сладки, гривна...
Ярък спомен са ми и "селското стопанство" - водеха ни на едно опитно поле, където главно се замеряхме с изгнили домати.

 
 
№5 от: papi (7 септември 2009 17:02)

От мене имате една метална кутия от 8-ми клас. Тези дни ще я кача


 
 
№6 от: borovinka (7 септември 2009 17:04)
Много са хубави!Баща ми правеше подобни свещничета.
Ще изнамеря бродирана торбичка и други ръкоделия.Имах някъде и закачалка,но тя е ръждясала и не става вече.

 
 
№7 от: петър (7 септември 2009 17:44)
Салфетникът, беше ламаринен, със точки эа украса направени с център и чу, а имаше и моливник, който беше дървен ако си спомняте, представляваше обърнат ромб със шест дупки за моливите две крачета забити в малка дъсчица за стойка. А някой помни ли часовете по електротехника и последователно успоредно свързване и т.н. Ей, това новото поколение, повечето една крушка не могат да сменят.

 
 
№8 от: rossi9 (7 септември 2009 19:25)
Кутия за незнам-какво-си, пирографирана с каътеричка, кривия свещник го изхвърлихме . Ел.-техниката я ненавиждах

 
 
№9 от: furious_kid (7 септември 2009 21:12)
Цитат: Polgara
А някой да е запознат с терминологията - как им се вика на онези железа дето ги биехме с чук да украсяваме свещниците? А триончетата? На които буквално им се "късаха" остриетата, понеже бяха толкова тънички, те имаха ли си специално наименование?


Казваха се (пфу! - още се казват) "лъкчета", заради специфично извитата назад форма на държащия обтегач. Това беше, за да може да се навлиза, колкото се може по-навътре в изрязвания материал. А на особена почит бяха специалните "остриета" за медицински "лъкчета" защото режеха във всички посоки...Колкото до украсата - навярно сте я правили с чук и т.нар" център"...

А  като върл почитател на "Manowar" (да ме прощава Gamina, за която разбрах от блога и, че е попроспала великия концерт миналата година - все пак не всички сме с еднакви вкусове, ама можеше поне да се видим в Каварна), ми се иска да допълня заглавието: "Пазете пръстите, за да не остане някой "Sign of the Hammer"!

Цитат: петър
А някой помни ли часовете по електротехника и последователно успоредно свързване и т.н. Ей, това новото поколение, повечето една крушка не могат да сменят.


Въх! Уби ме! Ама НАИСТИНА ли  "последователно успоредно"? Че то това намирисва на Нобелова награда!
malee2 uuux uuux malee2

 
 
№10 от: gamina (7 септември 2009 22:10)
Аз пък ел-техниката я обичах tongue3

Виж за Manowar не може да се каже същото smile24 Просто ми идват твърде епични, нещо по-тежичко за мен, мерси ;)
А за Каварна - тая година се разминах пред стадиона с Иси, но не бях сигурна че е тя, после се оказа че наистина е била тя

повече няма да бягам от темата

 
 
№11 от: петър (7 септември 2009 23:03)
колега furios_kid аз се занимавам с автомонтьорство а там успоредно и последователно свързване колкото искаш а че не съм сложил запетая между двете думи на по горния коментар не ме прави нобелов лауерат а камо ли нобелист все пак съм приятно изненадан другият път чети между редовете-като юристите

 
 
№12 от: Pavlina Iossifova (8 септември 2009 00:13)
Тез часове по трудово много ме мъчеха. Особено металообработването и дървообработването. Пък и наистина ме беше страх да не си ударя пръстите. Заради пианото. Не че и то не ме мъчеше, ама го предпочитах пред трудовото. Жалко, че ние нямахме готварство. Сигурно щеше да ми хареса. Помня, че в 5 клас експериментирах в отсъствието на мама направо в десятката - Гараш торта. Не помня дали успяхме да я изядем, но майка дълго се вайкаше за похабените скъпи продукти. А с каренцата и аз съм от тези, дето си останах за цял живот с онези ушити по трудово. Едното дори майка го довърши.



--------------------
 
 
№13 от: isi (8 септември 2009 00:20)
Ехооо! Това трудово май ви дойде в повече  tongue2

Петър, furious_kid   хваща всички ни в грешки - волни или неволни. А то дори понякога  са си и смешни каламбури, които се превръщат в символи на НД - (като грешката на zaharisa за "птицистана" smile24  ) Не знам само кога ще го изловим и ние него! Ама да видим! Уж главата, уж болница, уж температура... пък "Няма грешка"
А ти, Петър, слагай по някоя и друга запетая все пак.    Че то наистина понякога си е трудно за разбиране, пък и нали идеята е да си пишем тук на правилен български език  (по възможност де, не съм много сигурна долколко правилно съм изписала настоящия коментар )

Та да се върна на темата :)))
Ще добавя един моливник от часовете по трудово и се чудя, дали Петър не говори точно за него
Ще кача и още един игленик, (по-късно) и един свещник,  и една закачалка за дрехи - все произведения на мъжа ми, обаче , не мои . Аз имах едно пиленце-моливник - изрязано от дърво и после пилеееено до безкрайност :))) Мисля, че една моя съученичка пазеше доскоро своето... От другите часове по трудово нямам нищо запазено:((. Ама ние май все работехме на доброволни начала за развитие на горнооряховската промишленост   - по металообработване пиляхме здраво пепелници и закачалки за БДЖ вагоните :)), по електро - сглобявахме букси :)) - състезавахме се за време :))), по "шивачество" - шиехме на машина кепета за престилките по трудово - нали сте имали от онези сини дочени престилки и съответното синьо дочено кепе към тях?  Спомням си, че при нас престилките -  и за момчета , и за момичета - се обличаха през главата :))) Но си ги купувахме в началото на учебната година от ... не знам откъде... След като уших криво-ляво (предимно криво) няколко кепета, загледах се почти професионално и мнооого кричтично в шева на моето собствено - ами просто ми стана ясно, откъде всъщност  идват на бял свят кепетата :))) Някой, по-зле и от мен, го беше шил и то струваше пари!
Та,  исках да кажа, че май нищо от моите произведения по трудово не е останало при мен :(((



--------------------
 
 
№14 от: freja (8 септември 2009 06:11)
Свещникът е прекрасен, ние в училище такова нещо не сме правили. Но това не ми е пречело да се прибирам от тези занимания с изпонадрани или очукани пръсти . Обаче не се сещам да пазя някое творение . Мога все пак някой ден да добавя един прекрасен игленик-пате, но не е правен от мен, а от някой от по-големите ми братовчеди.

Струва ми се, че тук са се смесили спомени от две различни дисциплини - труд и творчество (до 3 клас вкл.) и трудово обучение (от 4-ти нататък), като именно при трудовото обучение имаше различни предмети - електротехника, готварство, металообработване и т.н. Мисля, че пазя някъде един ценен артефакт от трудовото [обучение], ще го потърся и ще го пусна ok2 .

 
 
№15 от: петър (8 септември 2009 09:33)
isi, моливникът е същия само дето този е правоъгълен, а другият трапецовиден, а furious_kid е прав , направо си е Сашо Диков от НД хваща най малката грешка и няма отърван--нали затова е класен ръководетел

 
 
№16 от: Polgara (8 септември 2009 09:42)
Freja, аз много се чудих наистина между "труд и творчество" и "трудово обучение" и накрая, тъй като не можах да измисля разликата, първото просто ми хареса повече Но щом е така, да вземем да поправим грешката?
А моливникът е страхотен, такъв не бях виждала

 
 
№17 от: isi (8 септември 2009 12:05)

Polgara, поправих в текста "Труд и творчество" на "Трудово обучение", нали!?  Вярно, че по "Труд и творчество"  всичко беше при един учител и по-детско някак - изрязване, лепене,... ааа, измайсторените дървени станчета и тъканите на тях "килимчета", бяха все пак си бяха по труд и творчество, така мисля :)))
Ооо, gamina, давай станчето да го видим :))

А ето ТУК още едно произведение от часовете по трудово на donaddt, отново красено с ПИРОГРАФ
А разказът на dani ТУК направо измества нуждата от снимка на една звънчева система от часовете по "електро" :))




--------------------
 
 
№18 от: furious_kid (8 септември 2009 14:25)
Колега Петре! Сър!

Извинявам се, че не се доизясних... Просто в математическото моделиране съществува т.нар. метод на Последователно-Паралелните (успоредни, де... ) Хаотични Итерации - или накратко ППХИ метод. Представих си го за момент приложен към свързването на консуматори...

 
 
№19 от: Pavlina Iossifova (8 септември 2009 14:35)
Понеже повечето от вас тук са деца на 70-те, а аз съм от  60-десетниците - едно допълнение за историята на названията на предметите. В нашата учебна програма също бяха 2 предмета. "Трудово обучение" (трудовото) си беше от четвърти до осми клас и си имаше в различните класове и сроковете разделения на "дървообработване", "метало...", "текстилно обработване" и т.н. Помагането в реалното социалистическо производство за което разказва Иси при нас беше по предмета "Обществено полезен труд", ама не помня от кой клас започваше. Май от пети. Нашето училище беше пионерския помощник на завода за обувки "Сърп и чук", Габрово. Лепяхме разни красоти по дамските обувки, а най-досадното и най-често занимание беше нанизването на връзките на мъжките обувки.



--------------------
 
 
№20 от: gamina (8 септември 2009 15:12)
измайсторените дървени станчета и тъканите на тях "килимчета", бяха все пак си бяха по труд и творчество, така мисля :)))
Ооо, gamina, давай станчето да го видим :))


Дано го пазят във Враца, или поне едно от килимчетата...
Иначе беше по Труд и творчество, трети клас.

 
 
№21 от: zaharisa (8 септември 2009 15:50)

трудово обучение е много точно описан от Павлина Йосифова по-горе, а труд и творчество го замени паралелно със системата Сендов, т.е. родените преди 1974 са се обучавали в труд, а следващите предимно са творили  xaxa2 
У нас имаше момент, когато майка ми вика брат ми в хола, а той отговаря от стаята : "един момент, само да си дотъка килимчето !" xixi3  
  


 
 
№22 от: Pavlina Iossifova (8 септември 2009 18:11)
Цитат: zaharisa
"един момент, само да си дотъка килимчето !"


Това ме уби!!! Направо влиза в "Бисерите на Нашето детство"! yess



--------------------
 
 
№23 от: gamina (8 септември 2009 18:28)
Горкия, като си спомня колко бавно се тъчаха тия неща... На мен ми стигнаха нервите само за 2, за цяла учебна година...

 
 
№24 от: ive (8 септември 2009 19:59)

Пък в мойто училище трудовото ни обучение някак набързо и несериозно минаваше. Започнем да правим нещо и хоп - време за друг трудов раздел.

Иси, какви са тези кепета? Ама само аз ли не съм имала?


 
 
№25 от: isi (8 септември 2009 23:24)

ive, може само аз да съм имала :)) Нали сме си ги шили сами в нашия град   Ако открия някога моето - ще го кача, разбира се :)




--------------------
 
 
№26 от: mia.yaneva (11 септември 2009 02:57)
Ама, вие произведения на изкуството сте правили. А ние едни противни метални обувалки, които нито ставаха за обуване на обувки, че и късаха чорапите и шиехме дочени престилки. По готварство пържехме мекици и толкоз с трудовото. Но затова пък бяха най-хубавите официални свободни часове. Седяхме си 2 часа момичета и момчета на големите тезгяхи всеки с менгеме и обсъждахме всички сладки теми от класния живот - кой кого харесва, кой какво... Бе, само дето на шише не играехме по трудово... така го чакахме само...

 
 
№27 от: ive (11 септември 2009 19:03)
 Иси, то ние в мойто училище и сини дочени престилки по трудово не сме имали, така че ако намериш и такава ще ми е интересно да я видя заедно с кепето.

 
 
№28 от: donaddt (13 септември 2009 18:09)
Другарчета, представям ви дървен чук и кутия от дърво. Дървообработването по-скоро ми беше от любимите раздели. Не че сме правили кой знае колко трудни неща, пък и учителят ни помагаше. По металообработване си спомням за едни свещници от ковано желязо. С чук се удряше по железата, за да придобият определена форма. Виждаше ми се трудна цялата работа по свещника. Най-лесно беше боядисването му с черна боя накрая, По бродериите бях много зле, ама съм предубедена още от първи клас, Май в крайна сметка научих бод зад игла, бод пред игла, фестон, маргаритен бод и тропоска. Шиехме и някакви каренца с кръстат бод, където бях пълна издънка. Спомням си и за някакви торби от панама, с ажур и избродиран инициал. Учителката ни рисуваше буквите, на мен разбира се, не ми хареса каква буква "Д" ми е нарисувала и си направих моя. Имах и някаква домакинска престилка, скроена, но не ушита. И пола, където претърпях тотален провал. До кроенето се оправях добре, но в шиенето хич ме нямаше. Този мой срам продължи и в гимназията, където имахме производствени практики и незнайно как три срока учих "Шивачество". Пълен срам, много зле се справях. Електротехниката също не ми беше силна страна. Моята крушка така и не светна, защото схемата ми на теория беше добре, но практическото изпълнение - срам отвсякъде. Добре, че един съученик ми направи схемата тайно от учителя и въпросната крушка все пак светна. Ами теоретик съм от малка,

 
 
№29 от: катя милушева (17 ноември 2009 12:11)
Ние правихме рибарско столче,което се сгъваше,фуния от теникия за сирине,едни други столчета пирографирани /все още си седи у дома едно такова/свещници задължително...То беше едно рязане, подгаване изчукване ,запояване...
А ,сетих се и за дъската за хляб във формата на прасенце...
Учителя ни по трудово имаше една огромно връзка ключове от всички шкафчета и шкафченца с инструменти/почти като св.Петър/ и веднъж като се ядоса на един от съучениците ми ,че не съумява да вдене за какво му се говори и похабява матеряла,го прасна с тези ключове по главата и той припадна.Понеже после беше гузен учителя му направи саморъчно изделието....
Колко порязвания,прищипвания сме имали ,но и понаучихме някои неща..

 
 
№30 от: Polgara (17 ноември 2009 16:22)
Е за такива столчета и фунии въобще не бях и чувала, дъска във формата на прасенце мога много добре да си представя, обаче рибарски столчета??? Ако някой намери такова много ще ми е интересно, и това пирографираното - снимка! снимка!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 0
Гости: 20

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?