Freja, при нас пък всички бяхме с тези кепета :))) И момичета, и момчета ... за какво точно са ни служили на момичетата, сега се замислям?  А пък историята за момичето със спуснатите коси задължително се разказваше и при нас, дори съвсем официално в началото на учебната година. Но ние минавахме всеки ден през залата с режещите и пробивни машини :)), та затова са ни предупреждавали! Минава се съвсем внимателно, на разстояние, нищо не се пипа... И косите - прибрани! 
А за ръкавелите съвсем бях забравила! Ами ние освен кепета и това шиехме по "шивачество" :))))! И задължително си ги слагахме! Всъщност обаче при нас имаше и престилки с дълги ръкави  -  едни странни, които се намъкват през главата, изцяло сини, с ластик на кръста, с голям джоб отпред. И все пак това бяха престилките за учениците до 7 клас, по-късно -  не знам вече , нямах повече трудово, нито в УПК съм ходила...
Ние, freja, по-скоро моето училище явно е било това училище по трудово за целия ни град, както ти го описваш :)) Имахме си сграда прилепена към основната, която беше този "Център по трудово-политехническо обучение" - всъщност това беше пълното наименование , нали :)) Тази сграда със старата табела си стои и аз  съм я  снимала, така че може да я добавя тук :)) Учениците от другите училища пристигаха, така както ти го описваш - в определени дни, от различни училища, че даже май и от съседни села. Ние си имахме два часа седмично, един след друг, обикновено първите два или последните два часа. Бхме разделени на две групи - на четни и нечетни номера. И си разменяхме предметите - докатао едните караха "дЪрво", другите имаха "метАло" :)), после се разменяхме. Другия срок  докато едните сглобяват букси по "електро"  (е парвехме и звънчеви системи :)), другите успяваха да изредят  шивачество и готварство. Някак се вмъкваха и броени на пръсти часове по селско стопанство,  по време на които учехме за смески за хранене на животни :)). И все пак , някой следобед всички заедно отивахме и на опитното поле - ама какво точно сме правили, не помня. Май достатъчно рядко е било :))
О, а часовете по готварство бяха много забавни заради учителката ни - една на пръв поглед много строга и страшна жена, май беше стара мома, изпитваща и караща се, ако не знаем кои са предястията, кои са основните ястия, но също така и ако забравим да сложим ваза с цветя накрая при сервирането, когато вече сядахме да консумираме нашите произведения :)) Но тя пък знаеше много филми и играехме с нея в часовете :)))  Сега се сещам, че точно при нея сме бродирали и каренца . Иначе при нас "ястията" бяха картофено пюре, принцеси с кайма, май сестра ми за кюфтета ми е споменавала....

В нашето училище си имаше и работилница и домакински кабинет и там сме се занимавали в часовете по трудово. Кореспондиращият дневник не ми е познат, за пръв път виждам тази част на училищната документация.
Сега се сещам, след като Иси разказва за Центъра, че и тук имаше такива във всеки район, с абревиатура МУЦТПО, но бяха за ученици след 8-ми клас. Тогава трудовото се разделяше на сборни групи, които май се редуваха всяка "специалност" по един срок.  Така, успях да премина през стругарска работилница, панелостроителен комбинат, боядисване на коли, стенография и машинопис, устройство на автомобила. Вследствие на което, до ден днешен имам влечение към стари руски стругове и фрези, ако искам да си купя старо панелно жилище никой брокер не може да ме заблуди, знам как да използвам нетекстилни бои за рисуване по фланелки, мога да разчета всичко писано на ръка и да не си бръкна под ноктите пишейки бързо на произволна клавиатура, веднъж от Спорт и Музика по радиото ме наградиха с моторно масло, защото казах правилния отговор (из областта на ДВГ)   

Дааа, право казва zaharisa за абревиатурата МУЦТПО (Междуучилищен Център за Трудово Политехническо Обучение). При нас във Варна пък до 8 клас във всяко училище (в определен район) си имаше по един специализиран кабинет. В нашето беше дървообработване, в другите имаше по метало, електро, готварство, шев и кройка, селско стопанство, че и чертането си имаше специален кабинет. Ааа сега се сещам че по големите училища имаха по 2 кабинета. Трудовото обикновено беше в Събота по 2 или 3 часа. и ги нагласяха така, че да се разменяме по време на голямото междучасие. Тогава нарамвахме чантите и цялата група с глъч минаваше през града разстояние горе долу километър за да отидем до училищата с определените за тази седмица кабинети. Кепетата и престилките не ги помня много как изглеждаха но помня че по готварство имахме бели престилки и кепета, а по останалото - сини. Най картинно си спомням готварството и металообработването. Кабинета по готварство винаги имаше една приятна миризма на готвено и всички преглъщахме докато се водеше теорията, която естествено беше мнооого по дълга от практиката (често дори нямаше и практика). А "металото" ми беше най омразния предмет. Дават ти едно парче желязо и една пила която не си знае годините и ти от него трябва да направиш ЧУК ама не какъв да е .. ами по размери.. със "фаска" (скосен ръб на детайла). Бъхтиш часове наред да махнеш всички язви и недостатъци.. и накрая ти го забутат някъде и край.