
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
« Април 2018 » |
---|
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
freja,
Надя,
InternalError
Редактори:
Бяло,
Дани,
Дона ДДТ,
Дългата,
Захариса,
Зверче,
Зико,
Зори Джункова,
Ели,
Иве,
Иси,
Марулка,
Тивесто,
Чудакът от 6-ти Б,
Цветан,
Цонка,
Лилия
Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Дневник по трудово обучение
|
|
Както разбрах преди време от сайта, за много от връстниците ми трудовото обучение е било просто обикновен учебен час. Но за мен и децата от моя град то бе цяло допълнително училище, което замести часовете по труд и творчество до трети клас.
Училището по трудово се намираше близо до Градската градина и в него се провеждаха заниманията за учениците от всичките 12 училища в града. В бележниците ни, на страницата за седмичната програма, един ден бе задължително отделен за тази дисциплина и там с големи букви пишехме отвесно "ТРУДОВО"; и никакви математики или български езици нямаха място в тази графа. Всеки клас си имаше свой ден за трудово, а програмите между паралелките и училищата бяха перфектно съгласувани, така че да не си пречим.
В училището по трудово заниманията не протичаха по паралелки, а по групи. Всеки клас бе разделен на две групи (през средата на азбуката), а всяка група си имаше свой дневник и своя програма. Програмата включваше предметите:
- металообработване
- дървообработване
- готварство
- шев и кройка
- селско стопанство
- електротехника
(в документа по-долу забелязвам още т. констр., което е може би нещо от рода на техническо конструиране, ако изобщо съществува такова понятие в техническия свят, а така също и чертане, но аз съм сигурна, че ние не сме карали такива часове - конструирането хич, а пък техническото чертане беше предмет в "обикновеното" училище)*.
Всяка група пък си имаше отговорник по трудово и аз имам честта все още да познавам един такъв. Този примерен (бивш) отговорник е запазил дневника на своята група за учебната 1990/91, благодарение на което сега мога да ви го покажа. Оставих паралелката ("е") и групата (първа), но изтрих класа, както и презимената и фамилиите на учениците, за да не публикувам все пак прекалено много класифицирана информация .
Учебната година изобщо да не ви притеснява - гарантирам, че дневниците си бяха съвсем същите и преди 1989 . Даже и забележките не са мръднали :
Дневникът следваше да бъде надлежно представян на класната, така че и
тя да контролира какви ги вършим през нашия сравнително "свободен" ден.
Няколко листа накрая бяха предназначени специално за послания до нея от учителите по различните предмети. В тази група обаче, въпреки вписаните на предните листи забележки, в раздела за класната никой нищо не е написал. Явно учениците не са били чак за строго мъмрене .
По трудово носехме тетрадка голям формат - една-единствена, но от онези, с най-многото листи, като в нея си правехме разделители за отделните предмети.
Всеки предмет си имаше свои техники за безопасност, които трябваше да се спазват задължително. Ама задължително, та чак ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Толкова задължително, че можеше да отнесеш плесник по врата, ако не си сложиш забрадката. И задължително се разказваха и повтаряха, и потретваха спомените за онова момиче, дето не си прибрало косата, докато работело на машината, за които спомени не знаеш дали са истина, но от които собствената ти коса настръхва, макар и вързана и прибрана... Ами момчето с широките ръкави, което не си сложило ръкавелите и отишло да работи на електрическия трион (или както там се наричаше)... От друга страна, ужасните разкази за косъм в супата не можеха да ни стреснат достатъчно . Все пак, всички и винаги си обличахме пълната униформа (тъмносиня, с червени кантове по ръбовете):
- работна престилка
- ръкавели
- кепе (за момчетата) / забрадка (за момичетата)
Без някой от тези елементи просто не ни пускаха в час. Много се надявах да съм запазила някъде защитното си облекло, но май не съм. Ако някой открие своето - нека ни го покаже! 
__________
* Според мен това бяха всички предмети, но ако се сещате още - допълвайте
.....
добавено от isi:
Ето я табелата на моя
МЕЖДУУЧИЛИЩЕН ЦЕНТЪР
ПО ТРУДОВО-ПОЛИТЕХНИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ
|
- Последна редакция: 11-09-2009, 06:44
- Страницата е видяна: 4 990 пъти
- ID на статията: 1951
- Брой коментари: 11 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Общо на сайта: 30
Потребители: 0
Гости: 30
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Трябва ли нов дизайн на сайта?
|
|