Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Дневник по трудово обучение
11-09-2009, 06:44 | Автор: freja | Категория: Училището / Предмети и учители
Както разбрах преди време от сайта, за много от връстниците ми трудовото обучение е било просто обикновен учебен час. Но за мен и децата от моя град то бе цяло допълнително училище, което замести часовете по труд и творчество до трети клас.

Училището по трудово се намираше близо до Градската градина и в него се провеждаха заниманията за учениците от всичките 12 училища в града. В бележниците ни, на страницата за седмичната програма, един ден бе задължително отделен за тази дисциплина и там с големи букви пишехме отвесно "ТРУДОВО"; и никакви математики или български езици нямаха място в тази графа. Всеки клас си имаше свой ден за трудово, а програмите между паралелките и училищата бяха перфектно съгласувани, така че да не си пречим.

В училището по трудово заниманията не протичаха по паралелки, а по групи. Всеки клас бе разделен на две групи (през средата на  азбуката), а всяка група си имаше свой дневник и своя програма. Програмата включваше предметите:
  • металообработване
  • дървообработване
  • готварство
  • шев и кройка
  • селско стопанство
  • електротехника
(в документа по-долу забелязвам още т. констр., което е може би нещо от рода на техническо конструиране, ако изобщо съществува такова понятие в техническия свят, а така също и чертане, но аз съм сигурна, че ние не сме карали такива часове - конструирането хич, а пък техническото чертане беше предмет в "обикновеното" училище)*.

Дневник по трудово обучение

Всяка група пък си имаше отговорник по трудово и аз имам честта все още да познавам един такъв. Този примерен (бивш) отговорник е запазил дневника на своята група за учебната 1990/91, благодарение на което сега мога да ви го покажа. Оставих паралелката ("е") и групата (първа), но изтрих класа, както и презимената и фамилиите на учениците, за да не публикувам все пак прекалено много класифицирана информация mig_mig .

Дневник по трудово обучение
Дневник по трудово обучение

Учебната година изобщо да не ви притеснява - гарантирам, че дневниците си бяха съвсем същите и преди 1989 ok2 . Даже и забележките не са мръднали wink :

Дневник по трудово обучение
Дневник по трудово обучение

Дневникът следваше да бъде надлежно представян на класната, така че и тя да контролира какви ги вършим през нашия сравнително "свободен" ден. Няколко листа накрая бяха предназначени специално за послания до нея от учителите по различните предмети. В тази група обаче, въпреки вписаните на предните листи забележки, в раздела за класната никой нищо не е написал. Явно учениците не са били чак за строго мъмрене wink .

Дневник по трудово обучение

По трудово носехме тетрадка голям формат - една-единствена, но от онези, с най-многото листи, като в нея си правехме разделители за отделните предмети.

Всеки предмет си имаше свои техники за безопасност, които трябваше да се спазват задължително. Ама задължително, та чак ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Толкова задължително, че можеше да отнесеш плесник по врата, ако не си сложиш забрадката. И задължително се разказваха и повтаряха, и потретваха спомените за онова момиче, дето не си прибрало косата, докато работело на машината, за които спомени не знаеш дали са истина, но от които собствената ти коса настръхва, макар и вързана и прибрана... malee2 Ами момчето с широките ръкави, което не си сложило ръкавелите и отишло да работи на електрическия трион (или както там се наричаше)... От друга страна, ужасните разкази за косъм в супата не можеха да ни стреснат достатъчно smile24 . Все пак, всички и винаги си обличахме пълната униформа (тъмносиня, с червени кантове по ръбовете):
  • работна престилка
  • ръкавели
  • кепе (за момчетата) / забрадка (за момичетата)
Без някой от тези елементи просто не ни пускаха в час. Много се надявах да съм запазила някъде защитното си облекло, но май не съм. Ако някой открие своето - нека ни го покаже! winked


__________
* Според мен това бяха всички предмети, но ако се сещате още - допълвайте fellow

.....
добавено от isi:
Ето я табелата на моя
МЕЖДУУЧИЛИЩЕН ЦЕНТЪР
ПО ТРУДОВО-ПОЛИТЕХНИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ wink
Дневник по трудово обучение
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (11 септември 2009 10:02)

Freja, при нас пък всички бяхме с тези кепета :))) И момичета, и момчета ... за какво точно са ни служили на момичетата, сега се замислям?  А пък историята за момичето със спуснатите коси задължително се разказваше и при нас, дори съвсем официално в началото на учебната година. Но ние минавахме всеки ден през залата с режещите и пробивни машини :)), та затова са ни предупреждавали! Минава се съвсем внимателно, на разстояние, нищо не се пипа... И косите - прибрани! 
А за ръкавелите съвсем бях забравила! Ами ние освен кепета и това шиехме по "шивачество" :))))! И задължително си ги слагахме! Всъщност обаче при нас имаше и престилки с дълги ръкави  -  едни странни, които се намъкват през главата, изцяло сини, с ластик на кръста, с голям джоб отпред. И все пак това бяха престилките за учениците до 7 клас, по-късно -  не знам вече , нямах повече трудово, нито в УПК съм ходила...
Ние, freja, по-скоро моето училище явно е било това училище по трудово за целия ни град, както ти го описваш :)) Имахме си сграда прилепена към основната, която беше този "Център по трудово-политехническо обучение" - всъщност това беше пълното наименование , нали :)) Тази сграда със старата табела си стои и аз  съм я  снимала, така че може да я добавя тук :)) Учениците от другите училища пристигаха, така както ти го описваш - в определени дни, от различни училища, че даже май и от съседни села. Ние си имахме два часа седмично, един след друг, обикновено първите два или последните два часа. Бхме разделени на две групи - на четни и нечетни номера. И си разменяхме предметите - докатао едните караха "дЪрво", другите имаха "метАло" :)), после се разменяхме. Другия срок  докато едните сглобяват букси по "електро"  (е парвехме и звънчеви системи :)), другите успяваха да изредят  шивачество и готварство. Някак се вмъкваха и броени на пръсти часове по селско стопанство,  по време на които учехме за смески за хранене на животни :)). И все пак , някой следобед всички заедно отивахме и на опитното поле - ама какво точно сме правили, не помня. Май достатъчно рядко е било :))
О, а часовете по готварство бяха много забавни заради учителката ни - една на пръв поглед много строга и страшна жена, май беше стара мома, изпитваща и караща се, ако не знаем кои са предястията, кои са основните ястия, но също така и ако забравим да сложим ваза с цветя накрая при сервирането, когато вече сядахме да консумираме нашите произведения :)) Но тя пък знаеше много филми и играехме с нея в часовете :)))  Сега се сещам, че точно при нея сме бродирали и каренца . Иначе при нас "ястията" бяха картофено пюре, принцеси с кайма, май сестра ми за кюфтета ми е споменавала....




--------------------
 
 
№2 от: zaharisa (11 септември 2009 12:21)

В нашето училище си имаше и работилница и домакински кабинет и там сме се занимавали в часовете по трудово. Кореспондиращият дневник не ми е познат, за пръв път виждам тази част на училищната документация.
Сега се сещам, след като Иси разказва за Центъра, че и тук имаше такива във всеки район, с абревиатура МУЦТПО, но бяха за ученици след 8-ми клас. Тогава трудовото се разделяше на сборни групи, които май се редуваха всяка "специалност" по един срок.  Така, успях да премина през стругарска работилница, панелостроителен комбинат, боядисване на коли, стенография и машинопис, устройство на автомобила. Вследствие на което, до ден днешен имам влечение към стари руски стругове и фрези, ако искам да си купя старо панелно жилище никой брокер не може да ме заблуди, знам как да използвам нетекстилни бои за рисуване по фланелки, мога да разчета всичко писано на ръка и да не си бръкна под ноктите пишейки бързо на произволна клавиатура, веднъж от Спорт и Музика по радиото ме наградиха с моторно масло, защото казах правилния отговор (из областта на ДВГ)   

Но да си призная, изпитвам ужас от шевна машина.

 
 
№3 от: Надя (11 септември 2009 13:29)
Явно при вас трудовото е бил доста задълбочен предмет, е аз само помня престилката и тетрадката по трудово, но това вашето си е за завиждане. Нали по трудово учихме техническо чертане, ако не ме лъже паметта??

 
 
№4 от: isi (11 септември 2009 13:50)
Техническо чертане май е било от 8 клас нататък, та затова аз нямах никакво такова:((( Моите съученици в старото ми училище учеха техническо чертане , учеха и учениците от хуманитарната гимназия в Търново, а ние - не. Защото бяхме в математическа гимназия и голяма част от учениците там стават инженери!? uuux Е, на филолозите   и историците им е по-необходимо :)))



--------------------
 
 
№5 от: zaharisa (11 септември 2009 14:36)
Помня една масово омразна тетрадка по техническо писане - явно сме били по-артистични натури и все намирахме начин да излезем от шаблона, най-вече с цвят. Имахме веднъж и някакъв чертеж - така съученичката ни с майка минна инженерка се прибра след училище с 20 домашни

 
 
№6 от: bezdelnick (11 септември 2009 15:02)

Дааа, право казва zaharisa за абревиатурата МУЦТПО (Междуучилищен Център за Трудово Политехническо Обучение). При нас във Варна пък до 8 клас във всяко училище (в определен район) си имаше по един специализиран кабинет. В нашето беше дървообработване, в другите имаше по метало, електро, готварство, шев и кройка, селско стопанство, че и чертането си имаше специален кабинет. Ааа сега се сещам че по големите училища имаха по 2 кабинета. Трудовото обикновено беше в Събота по 2 или 3 часа. и ги нагласяха така, че да се разменяме по време на голямото междучасие. Тогава нарамвахме чантите и цялата група с глъч минаваше през града разстояние горе долу километър за да отидем до училищата с определените за тази седмица кабинети. Кепетата и престилките не ги помня много как изглеждаха но помня че по готварство имахме бели престилки и кепета, а по останалото - сини. Най картинно си спомням готварството и металообработването. Кабинета по готварство винаги имаше една приятна миризма на готвено и всички преглъщахме докато се водеше теорията, която естествено беше мнооого по дълга от практиката (често дори нямаше и практика). А "металото" ми беше най омразния предмет. Дават ти едно парче желязо и една пила която не си знае годините и ти от него трябва да направиш ЧУК ама не какъв да е .. ами по размери.. със "фаска" (скосен ръб на детайла). Бъхтиш часове наред да махнеш всички язви и недостатъци.. и накрая ти го забутат някъде и край.


 
 
№7 от: gamina (11 септември 2009 16:05)
Мдааа, и ние бяхме в МУЦТПО, в същата сграда се помещаваше и предучилищната ми. Доколкото знам обаче в другите райони на града не е имало такива центрове, ами учениците май са сновяли между кабинетите в различните училища. Трудовото ни беше нещо от типа през седмица, следобедите. Абе като се прибера ще погледна в бележниците, пишехме го Т.О. (трудово обучение).

Обаче униформи не сме имали hmmm

 
 
№8 от: Айви (12 септември 2009 15:59)
И ние, ние имахме МУЦТПО! Наричахме го МУЦ-а! Учениците от трите училища в родния ми малък град ходехме там да "караме" трудово. Програмата беше така направена, че часовете бяха по два, при това слети - т.е. без междучасие, за да имаме време да се придвижим. Имахме и същия кореспондиращ дневник! Даже и забележките бяха подобни. Познайте кой беше отговорника! Ама до преди да го види в сайта съвсем го беше изтрил от паметта си! Но униформи и ние, както и Gamina не сме имали.

 
 
№9 от: mia.yaneva (13 септември 2009 17:20)
Мили хора, вие ми разказвате приказки от 1001 нощ! uuux Ние от 4-ти до 11 клас (трудовото се въвеждаше при нас в 4-ти клас) в самото училище си имахме просто два кабинета по трудово - единият за нещо като дървообработване, а другият за металообработване и съвместяваше готварство и толкоз. В кабинета по металообработване нищо не правехме освен да пържим мекици по готварство, а в другия на големи дървени тезгяхи с менгемета веднъж правихме метални обувалки. Обикновено тук си карахме часовете. Веднъж в 6-ти клас ни водиха на опитно поле някъде към Драгалевци и толкоз по трудовото в нашето централно столично училище...  Никакви МУЦ-ове, ПУЦ-ове и всякакви такива... Наистина ме хвърлихте в музиката! Че и никое приятелче от квартала, или братовчеди от други училища не са ходили в такива центрове... Просто, чак ме е срам, че чак сега чувам за първи път! Светнахте ме, ей! 

 
 
№10 от: ashtree (28 септември 2009 14:07)
Много добре си спомням часовете по трудово до 7 клас. Имахме престилки с избродирано наименование на училището отпред "133 ЕСПУ А.С. Пушкин" и с по два джоба. Правихме ги сами в часовете по "текстил" , а после се използваха за другите дейности по трудово като "униформено облекло". За рыкавели и кепета не си спомням. Спомням си също, че след осми клас имахме така наречената "практика" - водиха ни в цеха за ширпотреба на Хладилния Завод "ЯАнтон Иванов" в Орландовци и там правехме най-различни неща- шишове за месо, яйцерезачки, метални паници, дръжки за вратги  и др. Много добре си спомням, каква гордост беше за мен, като ме сложиха за оператор на една хидравлична преса да щамповам каркировката с емблемата на производителя и цената (тогава цени се слагаха на всички стоки- бяха централно фиксирани от държавата) върху метвлните паници :) Слагаш паницата на пресата с дъното, обърнато нагоре, натискаш педала на пресата- щрак!- и върху метала се появява вдлъбната маркировка. Спомням си, че там работих вече с "по-сериозно" защитно облекло, като истински работник - симя цяла работна престилика и върху нея- огромна предна  мушамена престилка до земята за предпазване от маслото, което течеше от пресата:)


PS - Погледнато реално си беше  чиста експлоатация на детски труд, в доста опасни условия (пресата беше съветско производство от 1956 г., неизвестно по какъв начин поддържана, щом от нея се лееше хидрвлично масло:) )  но тогавашната роля на "работническата класа като хегемон" те караше да се чувстваш горд, че ти, представителят на "гнилата интелигенция"  поне за малко ставаш част от нея. Точно тогава по руска литература (133 ЕСПУ си беше иначе реномирана руска гимнация- най-добрата в София) изучавахме романа "Мать" на М. Горки, и често на майтап сравнявахме условията в този цех с условията във фабриката в Нижни Новгород, в която е работил главният герой на този роман на Горки- Павел Власов :).

 
 
№11 от: varban_praskov (9 март 2010 15:55)
Хехехееее, трудово обучение. Спомням си в 5 клас имахме един преподавател по "Дървообработване" - др. Колев. Беше много странен дори и за нас преподавател. Още звучи в ушите ми как се караше на момичетата: "Какви домакини ще станете вие, като не можете едно трупче да изшкурите както трябва, една табуретка да сглобите". Или пък на нас, момчетата (и в частност на мен): "Как не те е срам, бе! Какъв пример ще бъдеш на жена си, децата си, като не можеш да разграничиш раш пила от каквабешетамдругата, или като не можеш един жлеб да издълбаеш? Ти мъж ли ще ставаш или цайсатко?"...  
И беше голяма грешка да влезеш в час без престилка и ръкавели- забележката не ти мърдаше, и следваше задължително историята за момчето, което работело на банцига без ръкавели, оплела му се блузата... и...  pionerche  

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 7
Потребители: 0
Гости: 7

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!