Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Кой какви номерца е погаждал на другарките в училище?
22-04-2010, 20:33 | Автор: queen_blunder | Категория: Предмети и учители / Бели и хитрувания

   Скъпи пораснали деца, по повод на моето появяване тук, сред вас, Паша каза следното: "Ура!!! Имаме си другарка! Хайде да и спретнем някой номер".

   По този повод ви каня да споделим кой какви номерца е правил на учителите си. Лично аз, на първо време се сещам за два.
   1. Чупехме на две черните фиби за коса, пъхахме частите им под чиновете и всеки от нас с крак подхващаше телчетата отдолу и рязко изпускаше. Поради факта, че всички ученици се включваха в "озвучаването", в стаята се разнасяха ужасни звуци, ставаше нетърпимо шумно, но учителката не можеше да се сети откъде идва целия този шум и се побъркваше. Когато тя питаше какво става, ние "предполагахме", че вероятно правят нещо с парното :)

   2. Купувахме си червен пипер, слагахме си от него в носовете и кихахме продължително.
   Други номерца съм описвала в един мой стар пост, публикуван тук.

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Вальо (22 април 2010 21:09)
 Мажехме черната дъска в училище с олио :-) Познайте дали можеше да се пише с тебешира по нея след това:-) Веднъж намазахме и стола на Другарката с лепило "Рила". Не залепна за стола, ама и изцапахме полата :-))) Чупехме топлийки в бравата на заключения кабинет по Немски език и така оттървахме изпитването. И други подвизи има, ама не се сещам сега :-) Ако ми изплува още нещо - ще го споделя!

 
 
№2 от: queen_blunder (22 април 2010 22:14)
Еиий, това с олиото не го знаех :)

Били сте много изобретателни :) Браво!



 
 
№3 от: Simpra (22 април 2010 22:24)
Ето от мен една подобна статия - тук



--------------------
 
 
№4 от: regina (22 април 2010 22:29)
Една зима брат ми с негови другарчета бяха инжектирали вода в бравите на всички външни врати на училището. На сутринта е било голяма суматоха - един-два часа не са могли да ги отключат::)) Впрочем те твърдят, че патентът си е изцяло техен.

 
 
№5 от: Cvetan (22 април 2010 22:34)
Да бе, да!Ей сега ще си кажем при толкова много учителки-"другарки"между нас
 И после познатите неща:
-Цветан при директора!
и
-Утре да дойдеш в училище с единият от  родителите!
Знам ги аз тия "между нас да си остане" smile24 smile24 smile24



--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (22 април 2010 22:42)
 Цветане,ей и ти другарките-учителки !!!Не знам,но май трябва да пишете"Не правете като нас!",да не ни порицават новите учителки!!!

 
 
№7 от: queen_blunder (22 април 2010 22:46)
Регина! Ееееее, велико е хрумването ви за бравите!

Цеци, по-смело, моето дете  Ми те и учителките едно време са били деца, и те бели са вършели  на поразия :)

Пък и аз не съм като онази учителка от песента, която пеехме някога: линк. Поздравявам те с нея :) (С песента, де)

 
 
№8 от: freja (23 април 2010 02:22)
Хе-хе, какъв текст за строгата учителка, не бях чувала песента в този вариант! А гласът твой ли е, queen_blunder? Певица си ни ти! connie yeye

В 6-7 клас на нашата класна искахме да й правим някакъв номер с мравки и по-точно - кибритена кутийка, пълна с тях, но дали го направихме - не помня... Май трябваше да оставим кутийката върху бюрото й. Толкова .

 
 
№9 от: Гергана (23 април 2010 06:31)

Пролет е! До училището почти постоянно имаше един голям гъол пълен с попови лъжички. И когато вече се оформят жабчетата, нямате представа какво скачане ставаше в училищния двор. Наистина нямаше къде да се стъпи от скачащи бебе-жабчета. И един ден момчетата събраха десетина такива бебета и ги сложиха в дневника. В момента, в който другарката го отвори и жабчетата се разскачаха..... malee2


 
 
№10 от: queen_blunder (23 април 2010 07:07)
Добро утро!

Мой е гласът, Фрея :) А записът е направен в домашни условия с фотоапарат Канон, който записва стерео звук :)

Това с мравките е много сладко, но още повече ме усмихна изказването ти, че ти не помниш дали сте го спретвали този номер :)

Герганка, накара ме да се смея с глас в утринната тишина. Скачащи жабчета в дневник! Удивително хрумване

 
 
№11 от: cvetelinka (23 април 2010 09:21)

Имахме един крайно разсеян учител по английски, идеален обект за номера. Тъй като имахме по два часа един след друг при него, като излизахме в междучасие, той оставяше дневника на катедрата, а сакото си окачено на прозореца - фатална грешка! Веднъж скрихме дневника под чина на една съученичка, а отгоре натъпкахме и сакото. Идва човекът за втори час - няма му ни дневника, ни сакото. И тук се развива следният диалог:
 - Къде е дневникът?
 - Ами вие го занесохте в учителската.
 - А сакото ми къде е?
 - Ама вие дойдохте по риза.
 - Добре, сакото може и да съм го забравил в учителската, ама дневника вие сте го скрили.
Почва той да обикаля и да се оглежда, но без резултат.
 - Хайде стига вече, Боряна , върни дневника!
Забележително беше, че каквото и да направехме, учителят винаги се хващаше за Боряна. Не за да се заяжда, а точно обратното - беше почти влюбен в нея. Само че в случая нещата бяха именно под чина на Боряна. Учителят целеустремено се понесе към нейния чин, погледна и... нищо не забеляза! Ние направо онемяхме - бяхме се приготвили за развръзка, а то - ретардация...
Тук учителят се връща в учителската стая да търси дневника. Няма как да го намери, но вече сред учителския колектив плъзва слухът, че дневникът на Д клас е изчезнал. Учителят се връща озадачен, още повече, че и сакото си не е намерил. Междувременно ние сме преместили нещата под бюрото му. Той и там погледна и пак нямаше да се усети, но на нас вече много смешно ни стана. Човекът погледна още веднъж под бюрото и този път си намери нещата. В този момент звънецът отбеляза края на поредния час по английски, в който не учихме нищо.



Понякога обаче учителят беше толкова разсеян, че даже за шега не ставаше. Един ден сложихме кофата с вода пред вратата. Идеята беше да я срита, като влезе. Бяхме сигурни, че ще се получи, защото той никога не гледаше къде стъпва. Да, ама човекът влезе с такава балетна стъпка, че без да гледа надолу, заобиколи кофата и я забеляза чак когато избухнахме в смях. Така де, като не се е получил номерът, няма до стоим сериозни я.

 
 
№12 от: Цонка (23 април 2010 09:37)

Мале-е.., какви зевзеци сте били всички?
Ние не смеехме да гъкнем пред даскалите, а за подобни изцепки дума не можеше да става. До седми клас де.
После в гимназията имаше демокрация, но пък там твърде много си уважавахме учителите /повечето/, за да им погаждаме номера.
Как пък за един такъв фрапантен случай не се сещам! Голям страх ни е гонил явно!
Или аз съм в амнезия.


 
 
№13 от: cvetelinka (23 април 2010 10:24)

Сетих се за един случай от часа по информатика. В тези часове цареше пълна анархия, но веднъж, когато се случи да имаме информатика в последния ден преди зимната ваканция, учителката направо вдигна ръце и отиде да пие кафе. Не се сети обаче да заключи хранилището, което беше свързано с кабинета по информатика. А там бяха инструментите на училищната група. Две съученички грабнаха една китара и влетяха в отсрещния кабинет (по химия) да изнасят серенада на химичката. connie connie Горката жена, тя беше такава душица, никога не повишаваше глас, направо се беше шашнала с тая серенада по време на час.
А когато "губехме", си набелязвахме някой клас, който в момента има час, и пъхахме солети в ключалката. Седят си те вътре, пекат се на бавен огън и изведнъж - от ключалката почват да падат солети.  


 
 
№14 от: gamina (23 април 2010 13:23)
Аз съм споменавала по в първоаприлската статия колко противни сме били в гимназията. Пък и преди това... То не бяха умрели змии, изкуствени мухи... всякакви глупости.

Абе чак ме е срам

А това с дъската го правехме с онея топчета-желета (или сополи), дето като ги метнеш се лепкат и разтичат. Едно междучасие мятане по дъската и после - няма писане.

 
 
№15 от: Боряна (23 април 2010 14:42)
Всяка година крадяхме дневника. По няколко пъти



--------------------
 
 
№16 от: papi (23 април 2010 15:14)
аз лично се сещам за две приятни случки.
Първата.
Час по Химия, учителка -класната ни. Влиза един съученик след началото на часа, усмихва се любезно на учителката, събува си панталоните и ги извърля през прозореца. След което леко изчервен сяда по гащи на последния чин и мига като швейцарска крава с невинно изражение. Всички се втрещяваме, класната даже не се сеща какво да коментира. След около 5 минутки влиза друг наш съученик, събува си панталоните и ги връща на първия. Оказа се че е дошъл по дънки, директорката го е хванала и не го е пуснала без ученически панталони, та се наложило да му хвърлят едни за да влезе.
Втората
пъхната стара пижама в пианото на учителката по пеене. Горката не изтръгна нито звук от песента, която се канеше да ни изсвири.

 
 
№17 от: Надя (23 април 2010 18:10)
queen_blunder пееш много хубаво:):) И от мен добре дошла roza
По темата: Тебешир направен от бял пластелин и овалян в тебеширен прах.

 
 
№18 от: Anakin Skywalker (23 април 2010 18:33)
Класически номер беше да набутаме клечки и карфици в патрона на бравата на класната стая, с цел да не може да се отключи, и да се провали часа!
Най често когато се очкава важно контролно , а ние не сме учили
Други бели извън даскалото си спомням как промених името на трамвайната спирка на пл. Йорданка Николова(дн. пл. Журналист). Просто анаграмирах името на жълтата колонка на спирката, изчегъртвайки с джобно ножче няколко букви. И от пл. Йорданка Николова, стана пл.  ..дан..  колов..smile24



--------------------
 
 
№19 от: Цонка (23 април 2010 18:42)
Цитат: Anakin Skywalker
И от пл. Йорданка Николова, стана пл. ..дан.. колов..
xixi2 xixi2

 
 
№20 от: queen_blunder (23 април 2010 22:05)
Ей, ама хитроумни идеи сте ималиии

Ще ви кажа под секрет, че за добро или за зло сегашното поколение ученици като че ли няма такава богата фантазия за щуротии, с каквато ние някога сме разполагали. Това донякъде се дължи на свободията, в която сега живеят и учат децата, и която не изисква, не провокира прояви на хитрост и на изобретателност. Но от друга страна липсата на въображение си е сериозен проблем.

Анакин, пл. ... дан.. колов. ми напомни как ул. "Любен Каравелов" беше превърната във "Влюбен Каравелов"

 
 
№21 от: Anakin Skywalker (23 април 2010 23:08)
QUEEN, няма как и Каравелов трябва да се е влюбвал love
И твоа сте го отбелязали.
Друга щуротия ваканционна се сещам когато на село лятото веднъж решихме да напишем с въглен на табелата над името на селото Златовръх - ЩАТА.
И стана Щата Златовръх и се четеше отдалеч, от километър.pionerche tongue3



--------------------
 
 
№22 от: cvetelinka (24 април 2010 00:22)
Papi, това с панталона е №1 xixi2 Баща ми има спомен, че си е мятал фуражката през прозореца, ама с панталон е къде-къде по-ефектно

 
 
№23 от: mankran (24 април 2010 00:22)
Моля другарко учениците от нашия клас обелиха боята на черната дъска. Аз лично гледах да съм първи. За час по математика събраха тебеширите, а в часът познате. Те се замяраха! Е и аз участвах. Пергелът много хубаво се забива в черната дъска пробвах лично. Другарко учтелко когато сядате на стола зад бюрото го огледайте да няма габарчета, че бях сложил няколко.

 
 
№24 от: queen_blunder (24 април 2010 00:36)
mankran, какво щях да правя, ако не бяха добрите ти съвети към мен?

Пък и както се казва, "признаваш си без бой" :) Невъзможно ми е да ти се разсърдя при това положение.

Цвети, и аз мисля, че историята с панталона е номер едно yess


 
 
№25 от: катя милушева (24 април 2010 00:41)
Ехе, колко номерца, почти всичките са ми познати, но от друга страна и на мен ми спретнаха един номер, макар и не много злонамерен, а от любопитство може би...?!
Бях нова даскалка, ама съвсем, и издокарана с лисича яка (така мечтан аксесоар към простичкото ми черно палто)! Следобед - децата спят, а аз съм на спявка при директорката... Оставила съм лисицата на облегалката на стола си, всъщност още не знам къде да се дяна, само стола намирам за единственото място, на което няма да наруша нечие пространство... Въобще - новачка. Като се върнах, в групата цареше тишина, но на пода лежеше отрязаната лисича опашка и част от накълцаното и руно... rev rev

 
 
№26 от: queen_blunder (24 април 2010 01:09)
Гадничко... blink3

 
 
№27 от: Miss Trixie (26 април 2010 18:48)
V chas po geografiya redovno se pisheha i predavaha belejki. Edin den narochno ostavihme drugarkata da hvane edna belejka. Drugarkata triumfalno otvori belejkata, nadyavayki se da prochete neshto interesno. Na belejkata pisheshe: Drugarko, tova ne e belejka, a bokluche!!!

В час по география редовно се пишеха и предаваха бележки.Един ден нарочно оставихме другарката да хване една бележка.Другарката триумфално отвори бележката надявайки се да прочете нещо интересно.На бележката пишеше:Другарко,това не е бележка, а боклуче!!!
 МОЛЯ, ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА!

 
 
№28 от: carmine (26 април 2010 22:36)

По повод на бележките се сетих как в часа по математика като изпитваха писмено някой и ние другите му подсказвахме с бележки. Веднъж един съученик ми предаде бележка, която аз трябваше да предам нататък, но учителката видя и се запъти към мен. Тогава съученикът ми каза "Любовно писмо, Госпожо!" А аз я погледнах смутено. И тя се извини и каза, че си е помислила, че подсказвамеtongue3


 
 
№29 от: Anakin Skywalker (26 април 2010 23:23)

Аз пък да кажа за еднин друг случай на бележка, пак оставена да я види класната. pionerche  На нея пишеше: "Любопитството е признак на ниска култура" tongue3




--------------------
 
 
№30 от: bat_mitco (24 май 2010 09:16)
                  МОЯТ ЕДИНСТВЕН НОМЕР БЕШЕ... ДА СТАНА УЧИТЕЛ...
   ВЪВ ВРЕМЕ, КОГАТО НЕВЕЖЕСТВОТО,БЕЗКНИЖИЕТО,ДЕБЕЛООЧИЕТО БЯХА ПРИЕТИ И ДОРИ СТАНАХА  ЦЕННОСТИ...



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 27
Потребители: 0
Гости: 27

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?