Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (3)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Учителят по трудово обучение
29-01-2007, 14:49 | Автор: dani | Категория: Училището / Предмети и учители
Учителят по трудово обучение- наричаха го Бояджията, защото именно с това се е занимавал преди да стане учител. Имаше дяволското умение да превръща всяко упражнение в часа по трудово в средство за изтезание на децата. Иначе не беше лоша идея да се научим да изработваме звънчева инсталация или кутия за моливи, но Бояджията успяваше да ни докара до панически ужас, докато ни обучаваше на тия умения. Дори самата му физиономия беше такава - една презрително-кисела. Имах усещането, че от всичко на света най-много ненавижда децата. Излишно е да ви казвам, че поведението ни в неговите часове беше безукорно, но колкото и добре да се държахме, нищо не променяше гадното изражение на лицето му, с което ни гледаше, докато обясняваше урока си.
Спомените ми за него са свързани най-вече със споменатата звънчева инсталация – всяка година я правехме. За целта трябваше да си набавим правоъгълна дъска. Естествено доставката на такава беше ангажимент на татковците ни. Баща ми по този повод ругаеше: "Тоя даскал какво си мисли, аз да не съм дърводелец", но все пак я намираше от някъде. След това трябваше да се купи звънец и трансформатор. Те на времето никак не бяха евтини, общо излизаха около десетина лева. Трябва да е имало някакъв таен договор между Министерството на образованието и завода за звънци и трансформатори – не е истина какво количество са продавали тогава за нуждите на часовете по трудово.
И така, Бояджията заставаше на черната дъска и ни демонстрираше едни табла с електрически схеми, от които аз лично нищо не разбирах. Пречертавахме ги в тетрадките и след това ни изпитваше по чертежа - кое какво е. Почти никой не можеше да отговори вярно, което го изваждаше от търпение и ни обсипваше с епитети като "тъпак", "малоумник" и други подобни. Най-големият ужас настъпваше, когато трябваше да се изпробва вече монтираната на дъската инсталация. Моят звънец никога не звънваше, както и на повечето ми съученици. Това му даваше повод отново да ни "възнаграждава" с обидни думи.
Стресът, който съм получил от тия звънчеви истории е така силен, че и до днес нямам на входната врата звънец. И никога няма да си сложа! Благодарение на Бояджията ненавиждам звънците, закачалките за картини, дръжките за чук, кутиите за моливи и всички други неща, които трябваше да се науча да изработвам под зверския педагогически подход на тоя тип. Едни от отвратителните му навици беше да ни разпитва какво работят родителите ни. Последваше дискриминация по "родителски" признак - децата, чиито родители имаха престижни професии, се ползваха с покровителството му (шестици, похвали и пр.), а тия от нас, които бяхме с "работническо-селски произход", търпяхме целия му арсенал от инквизиционни трикове. Веднаж обаче се случи една история, която възмезди всичките мъки, които бе причинил на учениците. Някакво момче, току що излязло от болница след операция, беше преслушало в часа му и Бояджията го ударил, при това точно по мястото на операцията. На другия ден бащата на детето дошъл в училище, намерил Бояджията и с един удар го нокаутирал пред очите на случилите се наоколо ученици. Възторгът от инцидента беше всеобщ.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Denis_Beljata (29 януари 2007 19:29)
Знам за тази история. Най-хубавото беше не само, че учениците бяха възмездени, но и че след удара Бояджията загуби равновесие и падна във фикуса, който се намираше зад него.

 
 
№2 от: dani (30 януари 2007 12:23)
Моля още веднаж - ПИШЕТЕ С КИРИЛИЦА. Горният коментар беше написан с латиска азбука и се наложи да го трансформирам на кирилица. Иначе благодаря за допълнението към статията.



--------------------
 
 
№3 от: Тони (31 януари 2007 14:41)
Аах, щях да падна от стола от смях. Отдавна не се бях смяла така. Но това е от годините. Ако аз го бях преживяла това и още бях на училище, едва ли щеше да ми е смешно и щях да кажа "Получил си е заслуженото". Но така е... Годините ни се отразяват различно...

 
 
№4 от: admin (31 януари 2007 15:22)
Хмм! Между смешното и трагичното има само една граница - нашият нос . Но за прословутия уууучител всички ние, гдето ни е "обучавал", си имаме само кофти спомени. Даже се чудя, дали да не открия една рубрика - "Плюф и Бравос по учители". Това е в кръга на шегата. Само да се стегна и ще разкажа и своите "мили" спомени за Бояджията. Защото е съществена част - лоша, а не са били толкова много - от детството ми. А и той си беше истински "образ".



--------------------
 
 
№5 от: milenuil (3 февруари 2007 10:51)
Преди няколко години между другото и аз бях учител по трудово... Навярно и аз съм измъчвал дечицата, като ги карах да чертаят невъзможни фигури. Практически занятия не провеждахме, защото инструментите в иначе просторната работилница бяха разграбени. Друго беше по време на моето детство, когато всеки си знаеше работния тезгях и инструментите в шкафчето над него - кой би посмял да мушне някоя джунджурия в торбичката си?... Пионерската организация не си поплюваше - ще ти лепне клеймото на лошо момче, пък след това да си най-добрия в събирането на мухи и да измъкнеш библиотеката на баща си по повод акцията за повече хартия, белегът ти остава... Къде са ми скъсаните гуменки и обелените колена?

 
 
№6 от: don_4ezare (26 март 2008 14:59)
Историята за учителя по трудово е действителна, но от уважение или от това, че си забравил, го наричаш "Бояджията". Наричахме го и "Тенекето".
Истории от този калибър могат да бъдат разказани и за неговата колега. Другарката... Слава Богу, че учениците след 1990 не са се срещали с този екземпляр.

 
 
№7 от: admin (26 март 2008 20:37)
Хмм, да и така го наричахме. Имаше си куп прякори - все лоши.  Виж, на учителите, към които изпитвахме обич и уважение, рядко се е случвало да им "прикачаме" определения. И е хубаво, че новите хлапета не са го срещали. Но ние май ще трябва да се замислим да похвалим истинските си учители. Защото зад всеки нормален човек стоят родителите му и истинските му учители.  
 



--------------------
 
 
№8 от: Chanquete (7 юни 2008 05:16)
Хахахаха, а нашият учител по трудово си нямаше име, защото не беше Личност. За сметка на това сам беше кръстител и редовно подвикваше по някой ученик: "Абе, Ташунко, я донеси да видим, каква заварка си направил" или "Оооо, барбароне, каква е тая баничка под чина". Което поне показваше, че се интересува от телевизионните копнежи на подрастващите.
Такива ми ти работи.

 
 
№9 от: dani (7 юни 2008 06:49)
То не че нашият Бояджия беше личност. Но все пак забележителен учител по трудово сте имали, щом е гледал детското по телевизията  



--------------------
 
 
№10 от: pepino (23 август 2008 23:14)

Моят не помня да имаше прякор, но също беше изключително подло и противно същество. Ходеше между редовете с подкъсена детска щека за ски (жълта пластмасова пръчка с червена ръковхатка) и ръздаваше правосъдие на момчетата, а момичетата толерираше с похвали, които те определено не заслужаваха за постиженията си. Един ден оцени моята закачалка с 4 (пък на мен ми се удаваха всякакви такива работи, та и досега), а закачалката на отличничката в класа (майка й бе в настоятелството, а баща й - важна клечка) - с 6, въпреки, че нейната бе като направена от Пикасо в зрелия му период Моето отмъщение не закъсня - издебнах го да влезе в стаята с машините, хванах един пергел и увековечих върху чина фамилията му, съотнасяйки я към неприлична дума от три букви, която бе умело за възрастта ми закодирана. Да, обаче бях хванат на местопрестъплението и когато шамарите най-после изтръгнаха самопризнание относно обидната дума, учителят изгуби ума и дума и единственото, което можа да измисли, е следната забележка в бележника ми: "Унищожава социалистическата собственост в час по трудово обучение" .


 
 
№11 от: Zara (24 август 2008 17:30)
Хм, тези разкази ми напомнят за Феро Плюнката - преподаваше ни по металообработване (имахме различни учители по различните направления на трудовото обучение). "Феро" - "желязо", "Плюнка" - без превод smile24. Беше виден гадняр и когато искаше да накаже някой, го стискаше за мекото на ухото, после се пренасяше на носа, точно където е хрущяла. Направо потичаха сълзи.
Сега се замислям - Бояджията, Ташунко, оня с щеката за ски и Феро Плюнката да не са били близнаци или поне някаква рода smile24 Или са били опитен модел робот "учител по трудово". Хахаха (Макар че май нещо не са спазвали 1-ви закон на роботиката!)

 
 
№12 от: Dare_Devil (12 януари 2009 10:27)
Аз пък, от многобройните ми учители по трудово съм запомнил само един и то с добро - казваше се Куков и ми преподаваше по електротехника. Всъщност нашето училище не разполагаше със собствена работилница за часовете по трудово и за тях ходехме до Техникума по дървообработване, който беше през няколко улици (става дума за Пловдив). Та именно там ни преподаваше въпросният Куков, който беше много забавен образ - умееше да преподава материала и същевременно да забавлява учениците с готини лафове (за съжаление вече не помня нито един от тях, но пък винаги като се хвана да ремонтирам тоци из вкъщи съм благодарен на уроците му, и най-вече на натъртването на правилата за безопасност). Той съзнаваше колко маловажен е предметът му за нас и проявяваше изключителна толерантност към момичетата, които не можеха да вдянат нищо от обясненията му за разлика между нула и маса (например), но същевременно с желание даваше допълнителни съвети на малкото като мен, които искрено се интересуваха от това, което става в часовете (винаги съм си бил техничар).
Години по-късно разбрах и една по-пикантна история за него - оказа се, че той е преподавал електротехника и на майка ми и леля ми. Тогава, като съвсем млад учител Куков хлътнал по леля ми (тя била в последните класове на гимназията). Обяснил й се в любов на един мост, навел се да я целуне... И получил втори том на "Война и мир" по главата ;)
А наистина има нужда от една темичка за добрите и лоши учители, които всеки от нас е имал. Там мога да опиша някои, които много съм обичал (някои незаслужено), както и някои, които много съм мразил (отново има такива, за които по-късно разбрах, че е било незаслужено).

 
 
№13 от: zverche (6 февруари 2009 01:13)
Девил, до сега си мислех, че учителите по трудово са тайно общество на гадняри, които мъчат горките ученици. Слава Богу, не съм била права.

 
 
№14 от: lubashka (12 април 2009 20:11)
Добре че бях седнала! Направо за вестник ,,Стършел,, - имаше го едно време!
 По мое време шиехме каренца, плетяхме шалове, даже и готвехме. Всички вършехме това включително и момчетата. Спомням си, че един баща идва да
протестира, че учели момчетата на женска работа. Но учителката каза, че в
казармата няма мъжка и женска работа. 
 А незабравим учител имах по математика. Написваше задачата на черната дъска, изкарваше някой ученик да я реши, ученикът не успяваше, започваше той, часът свършваше и я оставяше за домашно. На следващия час никой не я е решил и изкарваше мен да я реша. А аз със математиката бях на ВИЕ, но веднъж ме беше открил да чета книга в неговия час и след това все се гавреше така - да решавам задачите, които не можеше той самият да реши.  

 
 
№15 от: Otark (25 юни 2009 01:07)
Е, значи и на мен се пада честта да се изкажа в подкрепа на даскалите по трудово. Аз имах такива до 7-и клас вкл., че в гимназията нямаше. Двама даскали, които много ми допадаха, а и трудовото беше близо до вкъщи. Даскалиците обаче не бяха стока. После разбрах, след много години, че едната накарала учениците да напишат оплакване от даскала и го уволнили 1 година преди пенсия. Но тя си беше зла, пък и некадърна. Допадаха ми часовете, но няколко тъпи съученици разваляха всичко.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 2
Гости: 16
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: