Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Училищният хор
1-02-2007, 18:07 | Автор: dani | Категория: Училището / Предмети и учители
Училищният хорУчителят, който ръководеше училищния хор имаше космати бухалски вежди, поради което условно ще го наричам Бухала. Той преподаваше и "Пеене и музика" в училището ни. В часовете по пеене Бухалът имаше гадния навик да бие с показалката невнимаващите деца. Непослушният ученик излизаше пред черната дъска, протягаше си ръцете с дланите нагоре и пръчката засвистяваше във въздуха. Но иначе беше добър диригент. Хорът репетираше в кабинета по физика, където имаше не чинове, а дълги маси. Сядахме отгоре върху тях "по гласове". Бухалът ни даваше тон с цигулката си, при което казваше едно смешно "три-им", което беше знак да започнем пеенето. Много ни тормозеше с разни костюми, които бяхме принудени да си шием за хорова униформа. Бяха все едни такива елечета и папионки, никак не ги обичах. Особено ненавиждах папионките. Някак си беше много глупаво да си на 10-12 години и да носиш папионка. Като ни натъкмяха с костюмите, ни разкарваха по разни читалища и театри да изнасяме концерти.
Повреме на концертите по-големите какички около мен постоянно ми съскаха, че бъркам пеенето. Това често се случваше в началото на хоровата ми "кариера", защото не успявах да следя моя глас и все преминавах в някой друг. Впрочем струва ми се, че на въпросните какички не че им пукаше толкова за пеенето, колкото им харесваше да ме тормозят. Както се досещате, батковци в хора почти нямаше. Нашият хор, както и всички такива детско-юношески хорове, се състоеше почти изцяло от момичета. Момчетата бяхме малко и не се задържахме дълго. Приключвахме с хоровите истории когато започваше мутирането на гласа ни. Иначе много си обичах репетициите на хора. Харесваше ми да пея, а най-много обичах руските песни. Бяха едни такива мелодични, с извивки и въобще много ми лягаха на сърцето. Една от любимите ми песни беше "Песня о тревожной молодости" ("Забота у нас простая..."). Наскоро я намерих на ето този адрес в изпълнение на Большой Детский Хор ( дир. Виктор Попов).
Помня как веднаж събирахме орехи за диригента на Детския Радиохор Христо Недялков. Бухалът обяви на една репетиция, че се е запознал с другаря Недялков и че обещал да му прати орехи като подарък. Не знам облажи ли се прочутият ни диригент с нашите орехи или това беше просто номер на Бухала, за да си осигури чрез нас баклавата за зимата, обаче всеки от нас се разтършува по мазета и килери и събрахме цял кашон орешки.
Хорът ни имаше и едно участие в телевизионното предаване "Неделна въртележка". Проблемът при мен беше, че отсъствах поради болест от подготвителните репетиции за предаването и Бухалът ме допусна до снимките при положение, че само си отварям устата. Обаче по време на една от песните се разсеях и спонтанно започнах да "пея", получи се едно невероятно фалшиво "брецане". След това две от големите каки ме "изядоха с парцалите" за грозното ми пеене.
Как завърши цялата история? Ами в 7-ми клас гласът ми започна да мутира. Бухалът се пенсионира и го замести млада учителка. На една от първите репетиции тя неочаквано ни спря по средата на песента и попита: "Кой от вас пее ката магаре"? Естествено никой не искаше да си признае гласа за магарешки и за това тя тръгна от маса на маса да ни прослушва, докато стигна до мястото, където седях аз и още едно момче. "Момчета, - рече тя - за жалост ще трябва да се разделим с вас". Излязохме си попарени под презрителните погледи на бившите ни колежки...
И до сега съм си същия "мутант" - пея ужасно и всъщност избягвам да пея, но когато ми се прислуша хубаво пеене, слушам ето това - (www.bdh.ru ).
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: denisovi4 (1 февруари 2007 18:40)
Срам за българския итернет е, че няма официална страница на Детския радиохор с диригент проф. Христо Недялков. А другият ни световно известен хор - "Бодра смяна", има един блог в dir.bg- www.bodrasmyana.dir.bg , който се води "официална страница" на хора. Между другото "Бодра смяна" тази година празнува 70-годишнина от основаването.

 
 
№2 от: dulgata (10 февруари 2007 18:48)
Какво да кажем, че за друга детска група нищо не се споменава дори! "Сребърните звънчета"! Да не изреждам колко награди от фестивали - български и чуждестранни има тази детска група. Има дори златен медал от "Златната монета" - фестивал на детската песен, който все още се провежда в Болоня - Италия! Не бяха много детските групи, които пътуваха в "капиталистическия лагер"  ...

 
 
№3 от: denisovi4 (11 февруари 2007 20:19)
Същото се отнася и за "Пим-пам". Въобще нашите държавни мъже (и жени) съсипват с безхаберието си неща, които са истинско национално богатство. По разни евровизии пеят такива идиоти като Азис, а големите ни хорове излизат един-два пъти в годината на официални концерти. Христо Недялков е принуден да работи в някакво частно училище, за да си изкарва прехраната. Представяш ли си, например, как Лучано Павароти ще преподава пеене като учител в обикновено училище...

 
 
№4 от: pepino (26 август 2008 00:36)

Съмнявам се, проф. Недялков да го е закъсал чак толкова. Училището се води престижно и май хорът, който води там е добър. Наистина, специално детските хорове са на световно ниво... или бяха. А ако още не са похабени, скоро и това ще стане - с тая държавна политика към културата. Едно от нещата, които ме карат да се срамувам, че съм българин - безхаберието е повсеместно. Някои неща не стават "на пазарния принцип" и това управниците ни не го схващат. Няма и да го схванат.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 1
Гости: 9
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?