Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Домашното
11-01-2013, 02:12 | Автор: Гергана Стефанова | Категория: Училището / Предмети и учители

     Здравейте, отново! Май започва да ми харесва да пиша тук. Досега не се осмелявах главно, защото са хаотични и някои могат да разкажат само с две-три изречения. Да видим как ще справя с този...

    В прогимназията имах много интересна учителка по Български език и литература. Беше ревностна привърженичка на литературната критика, винаги даваше дълги домашни и не беше особено справедлива. Въобще- уникат! По принцип обичам тази дисциплина, но си признавам, че мнението ми винаги се е меняло в зависимост от преподавателя. И все пак заради гените (майка ми, баба ми и дядо ми са с преподавателско образование), гледището ми за БЕЛ винаги е било положително.Въпреки, че тази дама го бе подложила на изпитание.

  Не знам дали преди 10.11.89г. е имало единици за подсказване. При нас имаше при това не само за подобно провинение.

  Първата си единица получих в 6-ти клас, по Литература. Спомням си, че за домашно имахме съчинение. Налагаше се всеки един да чете своето. Знаейки това правило, една съученичка дойде при мен и настойчиво ме помоли да й позволя да прочете моето домашно. След цяломеждучасно убеждаване изкопчи разрешението ми. Звънецът би. Дойде моят ред, изчетох произведението си и след няколко кимвания от страна на преподавателката, дойде редът на съученичката ми. Аз се свих на чина и се преструвах на невидима. Ня-ма ме! А тя е прочела само увода! Изведнъж очилата паднаха от лицето на катедрата, къдрав кичур се спусна над очите и...

   Бяхме разконспирирани! Нямам отчетлив спомен какво беше конското, но то е ясно. В бележника- 1-ца за мен, 2-ка за нея. Какъв срам! Ако до тогава само съм се опитвала да бъда невидима, то сега се превърнах в медуза-бебе- прозрачна и малка. Не че до този момент съм била отличничка де, бележникът ми беше шарен, но поне единица никога не е имало! А сега се мъдри там и няма желание да остане незабелязана.

    По този повод се прибрах унила вкъщи. Оправям се в коридора и гледам родителите ми ме чакат да отида при тях в хола и се смеят. Бележника ли- ето. Пак смях hum-hum Изобщо не питат за оценката. "Класната ти се е обади!"

  winked  Тази моя учителка! Толкова е била възмутена от държанието ми, че казала на класната. А тя- вкъщи.Всъщност смешен е контрастът между реакцията на преподавателите и тази на родителите ми. А и каква друга би могла да бъде?! Все пак едно дете е позволило на друго да прочете домашното му.

    Съвсем е различен е въпросът със заблудата, че няма да ни хванат. Та нали стоим заедно!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ssi (11 януари 2013 17:48)

Според мен повечето от оценките бяха за да се въведат правила и да се научи детето на тях, както и да уведоми родителите, ако има някакъв проблем с това. Възрастните добре разбират (особено тези които са били учители), кога оценките означават знание и кога друго. Реакцията на вашите в тази ситуация е била правилна.

 

 


 
 
№2 от: silveto (11 януари 2013 19:02)

Много ме впечатли реакцията на вашите wink . При нас, ако носех под петица по каквото и да било винаги ми се обрисуваше мрачно бъдеще и въобще беше драма. Извинявам се за тъпия въпрос, ама единицата влизаше ли в общия сбор оценки? Сега "нема лабаво", с електронните дневници, горките ученици.


 
 
№3 от: ssi (11 януари 2013 20:27)

Най-вероятно не е отбелязана в дневника..само в бележника.


 
 
№4 от: Гергана Стефанова (11 януари 2013 20:40)

 Силве, родителите ми нямаха нищо против петиците. И все пак се стараех да им нося шестици. Единицата си беше нормална оценка и естествено участваше в балообразуването.
ssi каза:

Най-вероятно не е отбелязана в дневника..само в бележника.


     А за дневника, нямам никакъв спомен!   wink  


 
 
№5 от: bat_mitco (11 януари 2013 21:10)

    АМИИИ...ЪЪЪЪ...И АЗ СЪМ ИМАЛ ЕДИНИЦА...ИМАШЕ КОНТРОЛНО...ТРАДИЦИОННОТО ЗА ПРОВЕРКА КОЙ Е ЧЕЛ НЕЩОТО КОЕТО ПРЕДСТОИ ДА СЕ ИЗУЧАВА ПО ЛИТЕРАТУРА...ТРЯБВАШЕ ДА ПРИБЕРЕМ КНИГИТЕ С ПРОИЗВЕДЕНИЯТА...РЕШИХ ЧЕ ДА ПРИБЕРА ТОМЪТ НА ВАЗОВ ПОД ЧИНА Е ДОСТАТЪЧНО...ИЗЛЕЗЕ,ЧЕ НЕ Е...ТРЯБВАЛО ДА Е В ЧАНТАТА...ВСИЧКИ ЗНАЕХА,ЧЕ СЪМ ЧЕЛ ТВОРБИТЕ И ТО НЕ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ,И ЧЕ ИЗОБЩО ИДЕЯТА,ЧЕ ЩЕ ПРЕПИСВАМ ПО ЛИТЕРАТУРА Е АБСУРДНА...НО ПРАВИЛАТА СА ЗА ВСИЧКИ...НЕ СПОРИХ,НАПИСАХ СИ САМ ЕДИНИЦАТА И ЗАНЕСОХ БЕЛЕЖНИКА ЗА ПОДПИС...ЕДИНИЦАТА Я ИМАШЕ САМО В БЕЛЕЖНИКА МИ...ЕДИН ВИД КАТО ДИСЦИПЛИНАРНА БЕЛЕЖКА...

   ИЗОБЩО...МОЯТА ФИЛОСОФИЯ ТОГАВА,ПЪК И СЕГА КАТО УЧИТЕЛ И РОДИТЕЛ Е ЧЕ ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ И ЧЕ УЧЕНИК БЕЗ ДВОЙКА И ВОЙНИК БЕЗ АРЕСТ - НИЩО НЕ СА...УЖ БЯХ ДЕБЕЛ,ОЧИЛАТ ОТЛИЧНИК И ПЕЕХ В ХОРА...АБЕ ПРИТЕСНИТЕЛЕН СМОТАНЯК,В ОБЩИ ЛИНИИ...АМА СЪМ СЧУПИЛ 4-5 ЧИФТА ОЧИЛА В МАЧОВЕ И ЮМРУЧНИ СХВАТКИ, ДВА ПЪТИ СЪМ СТРИГАН В УЧИЛИЩЕ(ЗА КАЗАРМАТА ДА НЕ ГОВОРИМ КОЛКО ПЪТИ...УВОЛНИХ СЕ ОСТРИГАН НУЛА НОМЕР...И ТАКА СЕ ЗАВЪРНАХ В УЧИЛИЩЕ...ОСТРИГАН ДРУЖИНЕН РЪКОВОДИТЕЛ...МАЛИИИИЙ...)И ИМАМ ОЦЕНКИ ВСЯКАКВИ - ВКЛЮЧИТЕЛНО ДВОЙКИ И ЕДИНИЦИ...




--------------------
 
 
№6 от: admin (11 януари 2013 21:12)

Ааа, пишеха, пишеха единици в дневника - наистина много рядко: с очите си съм го виждал. И няма начин да не е влизало в крайната оценка. Мен на поразия ми пишеха 1 по "История": не че е оправдание, но така се ядосвах, че някой не знае, че започвах с пълен глас да обяснявам и естествено... Мисля, че пишеха 1 и ако те хванат да преписваш. Всъщност май е било до учителя.




--------------------
 
 
№7 от: regina (11 януари 2013 21:44)

Не помня да са писали единици, само заплашваха. Страх ни беше от двойките всъщност. 
Аз се чувствах задължена да подсказвам. Така де, тогава на мода беше "другарската взаимопомощ". В прогимназията се събираше почти целият клас в къщи да решаваме задачи. Ставаше нещо като купон. Решавахме задачи в къщи и в гимназията, но в по-малък състав - колкото може да поеме кухнята, защото задължително се обядваше. Храна по онова време имаше достатъчно и никога в къщи не еставало въпрос защо свършва толкова бързо.По време на класни и контролни решавах задачите на двете групи, за да могат всички да препишат. 
Подобна случка с домашно мога да разкажа и аз. Нямаше последици, освен яростта, която изпитах към един съученик. Учителката ни по английски /това става в гимназията/ имаше навика да минава край чиновете да види дали всички са с домашни. Не ги разписваше. После питаше има ли желаещ да прочете домашното си, ако няма - тя посочваше. Един съученик от съседен клас ме помоли да му дам тетрадката си. Смени подвързията и готово. Техният час беше преди нашия. Когато ми върна тетрадката в междучасието, каза: "Супер съчинение. Много ми хареса и вдигнах ръка да го прочета." Аз изумях. Не казах нищо. Молех се да ме вдигнат да си прочета домашното - щеше да стане ясно кой го е писал, учителката си имаше много добра представа. Но не ме посочиха - може би някой е станал по желание, или са изпитали друг. Въпросният съученик стана психиатър. Явно добре ме е преценил на времето.
До днес помня гадното чувство, което изпитах тогава. Господ да им е на помощ на душевноболните в неговото отделение. 


 
 
№8 от: Гергана Стефанова (12 януари 2013 03:00)

Сладури! Как ме развеселихте преди сън!  xixi3
    Поздравления за единиците на bat_mitko и Влади! Получени са по много колоритен начин.
  Regina, твоят съученик работи по призванието си, но сега предполагам често му се налага да пише оценки за пациентите си. smile


 
 
№9 от: катя милушева (13 януари 2013 11:54)

Цитат: regina
учителката си имаше много добра представа.

Разбира се,всеки учител има представа за възможностите на учениците си,затова и не винаги пишеха оценки на домашните,защото знаеха,че понякога в къщи някой може да е помагал.А, единицата  беше оценка за поведение,а не за знание!Аз пък имах "таралеж" от единици в бележника на другарката за подсказване.Представете си една шестица набучена  с много,много единици.... malee2


 
 
№10 от: cvetelinka (15 януари 2013 23:16)

Браво на родителите ти, Гери! Моите по отношение на училището (а и в много други отношения) не проявяваха чувство за хумор. Всичко различно от шест беше повод за размисъл дали въобще някога ще стане човек от мен. Добре, че животът е мъдър и компенсира. Мен ме беше компенсирал с толкова заплесната учителка по немски в гимназията, че чак се чудехме наистина ли е разсеяна или си прави оглушки. Веднъж ни беше дала някакво съчинение за домашно. От целия клас само аз го бях написала и всичките ми 25 съученици го преписаха. Влиза учителката и казва на ученика, който седи най-близо до нея, да чете домашното. Ученикът го изчита, учителката кара следващия да чете... и така 26 пъти! 26 пъти изслуша едно и също съчинение, без да каже дума! А при това ние не спряхме да се кикотим през цялото време.


 
 
№11 от: Таня70 (17 януари 2013 13:11)

  Страхотна случка!

  И аз мога да разкажа нещо весело. В гимназията имахме най-обаятелната учителка по български език и литература, която можете да си представите! На всичкото отгоре много държеше на предмета си и на развитието на писмената реч и собственото мислене на учениците. Когато дойде време за класното за втория срок на 10-ти клас така се случи, че се наложи втория от определените два учебни часа да ни "пази" не тя, а друг учител. Естествено който можа - преписа. Когато нашата учителка ни връщаше проверените класни работи, започна с глас, изпълнен с огорчение:
   - Ученици, не съм доволна от вашите класни работи! Някои от вас не само са преписвали, а са преписали цели пасажи по два пъти!
   Последва бурен смях!

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?