Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (3)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
В ЧАС ПО МАТЕМАТИКА
4-06-2013, 22:46 | Автор: tivesto | Категория: Училището / Предмети и учители

     Никога не съм обичал математиката! Ама НИКОГА!!! Най-мразения от мен предмет. Не си паснахме с тази материя. Е, в началото беше лесно, но след като почнахме да учим безсмислени според мен неща, разбрах, че пътищата ни няма да се пресекат с този предмет. Да, ама не!  Никога не казвай никога!
     Една единствена учебна година обичах математиката! Невероятно, но факт! Но нека започна с малко предистория от 9-ти клас.
     С учителката нещо не си паснахме! Не можеше да обясни разбираемо материала! После на дъската тя не ме разбираше. Цареше едно неразбирателство между нас. И така навъртях по три двойки по алгебра и три двойки по геометрия. Спасяваше ме само класното, на което се надявах на преписване. Стоях на първия чин с още двама от тайфата и падаше голямо забавление. Обикновено учителите гледат задните чинове и отпред най-лесно се преписва. Споходи ме късмет и с една петица оправих двойките и преминах. Така беше по алгебра и геометрия. Мъкааааа, мъка!
     Следващата учебна година бях в 10-ти клас. Мислех, че отново ще започнат проблемите с математиката! Обаче се случи нещо много хубаво. Бяха ни прехвърлили при друга учителка! Най-готината учителка в цялото училище. Тук вече няма да премълча и ще назова името й. Другарката Цонкова! Преподаваше ни и по двата предмета. Още с първия учебен час целия клас я харесахме и бяхме по-кротки и от агънца. Разбираше си от работата, знаеше как да ни грабне вниманието и обясняваше разбираемо. Оценките ни бяха от добър нагоре и всичките си бяха наистина реални. След първите няколко часа по предмета си измислихме специален ритуал, с който започваха всички часове при другарката Цонкова. Но преди това пак малко предистория.
     В училище аз отговарях за ТНТМ. Бяха ми зачислени три касетофона „ВЕСНА 205-1".

В ЧАС ПО МАТЕМАТИКА

Всяка седмица трябваше да записвам 5 минутна емисия с последните новости в науката и техниката. Голямо забавление падаше по времето на записите. Бях приобщил още двама съученика. На фона на една музика /за съжаление сега не се сещам името на парчето, но май го използваха по БТ когато даваха програмата за утрешния ден/ четяхме избрани технически новини от „Наука и техника" и други вестници и списания от онова време. Готовите записи ги пускахме на зам. директора за одобрение. След одобрението следваше излъчването по училищната радиоуредба. Влизахме в учителската стая, настанявахме се до уредбата и чакахме да свърши голямото междучасие. След биенето на звънеца, доближавахме микрофона до касетофона и пускахме записа. Всички учители изчакваха да приключи емисията и тогава продължаваха с преподаването, а ние с моя съученик се бавехме с прибирането на техниката и винаги скатавахме поне 10 минути от часа. Преподавателите знаеха, че имаме поръчение от зам. директора.
     Веднъж решихме да променим музиката за фон. Избрахме една от любимите ни песни на Judas Priest - Freewhell Burning. Направихме записа и хайде за одобрение. Естествено директора не хареса музикалното оформление и бяхме върнати на „поправителен". Нямаше време и сложихме познатата мелодия в касетофона, а текста прочетохме директно в ефир. Така по линия на ТНТМ аз всеки ден ходех на училище с касетофон.
     Заради тези петминутки, същия принцип въведохме и в часовете по алгебра и геометрия. Още докато се опознавахме с другарката Цонкова, споделихме и каква музика харесваме. Тогава целия клас бяхме луднали по HELLOWEEN. И все още де! Знаехме, че и дъщерята на другарката слуша метъл. Казахме, че ще й пуснем една велика песен. Всички в пълно мълчание изслушахме A Tale That Wasn't Right. От този момент, до края на 10-ти клас всеки час при другарката Цонкова започваше с изслушването на тази песен. Дори и когато имахме контролни и класни пак я слушахме. Беше ни за късмет. А математиката ни вървеше. Всички си повишихме успеха. Е, аз си имах четворки, ама ИСТИНСКИ! И много им се радвах. Златна учителка си имахме. До ден днешен, щом я видя веднага спирам и си говорим много. Всички ни е запомнила. А аз само да си пусна песента, веднага се сещам за нея. Така стана и днес и затова реших да споделя тази история с вас. История, случила се в час по математика!
Следващата учебна година започнах УПК в друго училище. Падна ни се класен, който ни преподаваше по математика и беше най-строгия учител в училището. Знаех, че няма да изклася. Да уча математика в Механо техникума беше гибелно за мен. И о, чудо! Дойде 10-ти ноември! Всичко се промени и още първия срок премахнаха математиката от учебната програма за 11 и 12-ти клас в УПК-то. Подскачах от щастие, а в коридорите пеех на висок глас Barcelona, като учудващо добре докарвах височините. Сега не намирам обяснение, защо точно тази песен съм избрал.
     В техникума вече бях без касетофон. И трите бяха дали фира, като последния съвсем случайно изпуснах в морето в Поморие и така свърши неговия жизнен път.
     Не учех математика и две години се отдадох на писането на „Лувара".

В ЧАС ПО МАТЕМАТИКА

Вестника, който създадох и всеки ден се четеше от целия клас. Бях автор, редактор, рисувах карикатури и най-вече се забавлявах, но за него някой друг път. За днес толкова. Сега отивам да решавам задачи! Повярвахте ли ми?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (4 юни 2013 23:59)

Знае ли човек да ти вярва ли, като си толкова сладкодумен! winked
 


 
 
№2 от: regina (5 юни 2013 00:12)

Каква чудесна "нашедетска" статия! За ползите от математиката ще спомена друг път :)


 
 
№3 от: anni (5 юни 2013 16:13)

Ще решаваш задачи, ама друг път! По-скоро ще си пуснеш онази песен и ще си спомняш как си заобичал математиката. На мен това в живота не можа да ми се случи, да я заобичам имам предвид. Няколко години обаче седях на чин с математици. Аз им дописвах контролните и класните по български, проверявах ги за правописни грешки, на мен пък ми дорешаваха задачите - така оправях положението. Друго си е литературата и биологията например. Творчество и красота!

И досега си мисля, че математиката трябва да я забранят в училище xixi Ура за това,  че се отървахме завинаги от класните по математика! Поздрави за разказаната история, Тиш, ей, ама много готино сте го измислили това с касетофона!




--------------------
 
 
№4 от: regina (5 юни 2013 16:32)

Ами те почти са я "забранили" вече - няма задължителна матура по математика и никой не я учи...
Според мене математиката е жизненоважна, за да възпита мислещи хора, но поради същата причина целенасочено я  игнорират в учебните програми - като е извество, полза от мислещи хора за МАТРИЦАТА няма. 
Дори и  да е трудна за някои :) самото и изучаване е полезно...
Разбира се, всичко това не омаловажа вдъхновените усилия  на Тивесто и успеха, който постига, в опитите си да избяга от нея!


 
 
№5 от: anni (5 юни 2013 19:05)

По никакъв начин не омаловажавам ползата от изучаване на математика, само това оставаше, ама като не я обичам... Сигурно не съм попаднала на подходящия преподавател xixi или начина на поднасяне е нещо сбъркан. Но то не е само по математика. Преди година-две какви изрази четох в учебника на дъщеря ми по история - лелеее, как да го обясниш това на достъпен език на едно 12-13 годишно хлапе...

 




--------------------
 
 
№6 от: Цонка (5 юни 2013 21:22)

Тишкооо, след такава музика как се решават задачи бе?.. tantz

всеки ден ходех на училище с касетофон
В техникума вече бях без касетофон.

 xixi2 Колко нормално звучи... Да си ходиш на училище с касетофон или да не си ходиш... xixi2 И как ще пуснеш цял касетофон в морето!..  oks
Направо ме разби с тая история!!! Много ми хареса! Пък "ЛувАра" грешка няма! Талантливо другарче си ти!
Понякога се питам с какво ли щях да се занимавам, ако не беше дошла Светлата Демокрация на мястото на Светлото Бъдеще. Може би бих искала да бъда културномасовик в някой завод... xaxa2 Ами ти? Мислил ли си за това?




--------------------
 
 
№7 от: ssi (5 юни 2013 22:00)

Много хубаво! Всъщност въпреки, че развива мисълта, има части от математиката, които ограничават мисленето. Никога не съм разбирал аксиомите. Как така казваш, че нещо е толкова, без да обясниш защо. Как са смятали едно време лесно операции с големи числа? Как е била развита астрономията толкова добре дори без сегашната ни технология. Как може да се докаже, че 2 успоредни прави все пак се пресичат в пространството?? Според мен не сме дорасли за истинската математика.

 


 
 
№8 от: admin (5 юни 2013 22:44)

Ооо, мате-мати-ка. С тангенсите с котангенси, такива, учителите ни по математика се "разправих" още, ехей, на първата година на сайтйта (ей, тук) и изобщо не съм си променил мнението. Но колкото повече, хъм, пораствам, толкова повече заобичвам математиката. И... толкова повече се ядосвам на училищната програма. А е толкова жалко, защото математиката е буквално навсякъде (даже и в момента - всяка буквичка, която пиша тук е прко математичаско съотношение). 

Зарадва ме разказчето. Ще чакаме и за Дю Лювара :). 

Иначе, ssi - математиката, всъщност е метод, аксиомите са за удобство - в съвременната математика, например, често се "нарушават" аксиомите и така се развива науката (чисто теоретично). Аксиомите не подлежат на доказване, защото са очевидни - тоест те са доказани чрез сетивния опит. 

Как са смятали едно време лесно операции с големи числа?

Не са ги смятали лесно, а продължително. В Египет е имало длъжност изчислител и целия му живот е минавал в изчисления, които в момента един компютър ги прави за часове. Същото е и с астрономията - ние хората сме свикнали да се чудим на някои неща, забравяйки, че живеем по много различен начин от прежните - да си срещал скоро човек, който всекидневно брои звездите?

Как може да се докаже, че 2 успоредни прави все пак се пресичат в пространството?

Лесно - с това се занимава неевклидовата геометрия (занимаваща се и с други пространства), основите на която е поставена още от Лобачевски през ХVІІ век :). Това е пример за нарушаване на една от аксиомите в математиката (тази на която са ни учили) и така се е родил нов теоретичен клон на познанието.




--------------------
 
 
№9 от: Anakin Skywalker (7 юни 2013 15:24)

Цитат tivesto: "До ден днешен щом я видя веднага спирам и си говорим много"  

 

Тишо, все едно моята класна, другарата Стела Атанасова, по матемаатика. Беше току що започнала работа след универсиета в нашето даскало и ние  бяхме първия и клас. Беше от всико положително да не изборявам. И симпатчина и способна като преподавател и нямаше как да не заобичаме предмета и. Тя ме подготви за това което станах впоследствие, водеше и школа по математика и информатика, на която естествено се бях записал. работехме (и най вече играехме) на компютрите   Правец 82 и Правец 8М. Живее през два блока от нас. Отделно като я срещна в центъра, я каня на кафе в една сладкарница на Дондуков, возя я до тях с колата си, въобще уважавам я и я ценя много. А аз пък станах нейната гордост като разбра какво съм завършил. Само дето музика нямахме в часовете, но като не обмених опит с теб, така ще е xixi3 .   Подобно нещо се случи в УПК-то после с мен. При учителя - Караколев, дето за малко не ми развали успеха и не ми провали кандидатстването и следването. Единственото изключение мъж учител да е толкова ... необичан, направо мразен от цялото даскало. Беше на възраст накъде към края на 50те си години.  Уж строг, но и подъл и гаден. angry2 Във време когато не бяха популярни думичките рекет и корупция, той в качеството си на  зам. директор и характеристики пишеше по поръчка и матури се купуваха при него. И така за един срок и двойки имах при него и ме заплашваше че няма да завърша и още и още... Впоследствие здравословни проблеми (инфаркт) го трудоустроиха и пенсионираха преждевременно и при неговия заместник другаря Златков си завърших с отличие, освободих се от матура и без частни уроци или курсове по математика ме приеха във ВНВВУ Георги Бенковски. Но всичко това дължа на другарката Атанасова!




--------------------
 
 
№10 от: tivesto (7 юни 2013 19:26)

Цитат: Цонка
Тишкооо, след такава музика как се решават задачи бе?..

Задачите се решават с голяяяяяям кеф!

Цитат: Цонка
И как ще пуснеш цял касетофон в морето!..

Стана съвсем случайно! В Поморие до оня "изкелеферчения" хотел /както обичаше да казва баба ми/ имаше един много хубав кей нявътре в морето. Сега е развалина. Та събрали сме се с приятелите и си слушаме метъл. По-точно касетката на мой приятел, който му се наложи да си дойде за малко до Габрово. И както си се кефех на музиката, без да искам бутнах касетофона. Той падна първо на долното ниво на кея, а после се чу едно ПЛЯЯЯЯЯЯС и падна в морето и потъна за секунда. Аз не се ядосах на самото потъване на касетофона, а на това, че отиде чуждата касета на дъното. Тогава много държахме на записите, защото трудно се намираха. Докато аверите скачаха и се гмуркаха да го вадят /беше дълбоко към 5-6 метра и пълно с миди, които режеха/ аз видях, че ценната касета е останала на кея. Голям късмет. За касетофона не ми беше тъжно, защото беше държавен! xaxa2  След изваждането разглобих руската машинка и я суших един ден, но не й беше писано да проработи. Бирата вътре не я бъркаше, обаче солта не й прости. Другите два касетофона и те дадоха фира, всеки по своему.

Цитат: Цонка
Понякога се питам с какво ли щях да се занимавам, ако не беше дошла Светлата Демокрация на мястото на Светлото Бъдеще.

Аз си бях решил. Ще ставам артист във ВИТИЗ. Абе някак хубаво ми звучеше това ВИТИЗ пък и се изявявах като артист в училищните постановки и все в главните роли. После се запалих по киното. По-точно самото снимане на кино. Даже и филми снимахме с приятелите. От кога се каня и за това да разкажа. Абе забавлявахме се. Значи ситуацията тогава беше следната: Нося 4-5 килограмов касетофон и 1-2 килограмова кинокамера и правя 4-5 минутен филм, който обработвам в лабораторията си цял ден. Сега нося една джиджавка от 120 грама, слушам си музика колкото си искам, снимам си колкото си искам и си гледам веднага, пак колкото си искам... Ама го няма онова чувство на свобода и безгрижие.

Нещата се промениха, ВИТИЗ го преименуваха на НАТФИЗ и аз така и не се навих да кандидатствам...




--------------------
 
 
№11 от: Цонка (7 юни 2013 20:12)

Цитат: tivesto
ценната касета е останала на кея
xixi oks

Значи ВИТИЗ... laughing   Ухааа!..




--------------------
 
 
№12 от: Anakin Skywalker (9 юни 2013 13:35)

Цитат: tivesto
Аз си бях решил. Ще ставам артист във ВИТИЗ.

 

Тишо, защо не го направи, бе??? no

Сега щеше да конкурираш и Асен Блатечки, и Валери Йорданов... и още...

Щяхме да те гледаме и на малкия, и големия екран, и на театралната сцена.




--------------------
 
 
№13 от: ARTU (10 юли 2013 10:22)

И моята одисея с математиката започна, когато попаднах на неподходящ учител. И това започна след приемането ми в математическа гимназия feel Не можахме да намерим общ език с учителката. Преподаваше сухо, без желание да увлече учениците. Вероятно си мислеше, че щом сме там, няма нужда да се напряга. Да не говорим за ужасния навик да чете от студентските си бележки, да не признава решения на задачи, които не са по нейния начин, да греши, задрасква, започва отначало... Честно казано положих неимоверни усилия да следя накъсаната и мисъл, но не успях.. Дори и в момента си спомняме са нея с усмивка. Имахме цял албум с нейни "умни" забележки.

 


 
 
№14 от: tivesto (25 юли 2013 19:42)

На фона на една музика /за съжаление сега не се сещам името на парчето, но май го използваха по БТ когато даваха програмата за утрешния ден/ четяхме избрани технически новини от „Наука и техника" и други вестници и списания от онова време.

Днес съвсем случайно по Радио 1 чух познатата мелодия и веднага записах част от нея с телефона си. После една програмка веднага ми каза всичко за нея. Та ще добиете представа на какъв фон четяхме новостите в областта на науката и техниката. Абе още като писах статията си мислех, че съм я чувал в една от дискотеките на Бат Митко, ама нямах време да търся. Може пък и да греша. Добавям линка и горе в статията. Съжалявам, че нямам запазен нито един запис от тези предавания.




--------------------
 
 
№15 от: bat_mitco (25 юли 2013 22:16)

Цитат: tivesto
Абе още като писах статията си мислех, че съм я чувал в една от дискотеките на Бат Митко, ама нямах време да търся. Може пък и да греша.

 

  ЕЙ СА ВЕЧЕ ЩЕ СЪ ИЗКЛЪЧВАМЕ...СРЪМУТЪЪЪЪЪ...КАК ТЪЙ НЯМА ДА СЪМ Я ПУСКАЛ...УЖАСССС... xaxa2 ДА ВЗЕМЕШ И ДА ПРЕГОВОРИШ ВСИЧКОТО ПУСТО ДИСКО...




--------------------
 
 
№16 от: Anakin Skywalker (25 юли 2013 23:36)

Цитат: tivesto
чух познатата мелодия

 

А на село кой знае защо другачетата я наричаха "Пияната фантазия" ??? neznam

xixi3

 




--------------------
 
 
№17 от: kitten (26 юли 2013 15:44)

Съгласна съм с Regina, а и с други другарчета. Математиката е велика наука и е в основата на почти всичко. Аз винаги съм я обичала - и в училище, и в Университета. А съм имала и късмета да попадам все на добри учители - и другарките и другаря в малките класове, и господин Стефанов във Френската гимназия. Този господин Стефанов беше цяло съкровище. Всички го обичахме. И досега му се обаждам понякога по телефона. Не само че обясняваше прекрасно, а и беше невероятно остроумен. Във всеки час отделяше по малко време, за да ни разсмее с нещо. А и съвсем импровизирано му хрумваха разни неща. Например когато една съученичка беше на дъската и решаваше една задача. Накрая трябваше да се получи отговор "a". Тя обаче получи нещо от рода на "b^2 + c". И тогава той я попита: "Какъв е отговорът?" И тя каза: "b на квадрат плюс c". На което г-н Стефанов отговори: "Момиченцето иска да каже "a", ама го казва по много сложен начин".  smile




--------------------
 
 
№18 от: bat_mitco (26 юли 2013 17:30)

АБЕ НЕ МИ Я ХВАЛЕТЕ ВИЙ НА МЕНЕ МАТЕМАТИКАТА... fellowИ ШКЕМБЕ ЧОРБАТА malee2 И ДРОБ СЪРМАТА... malee2 НАЙ-ХУБАВОТО И НАЙ-ТОЧНОТО ЗА МАТЕМАТИКАТА ГО Е НАПИСАЛ БРАНИСЛАВ НУШИЧ...АЗ ЗА ЩАСТИЕ ИМАХ УЧИТЕЛКА ПО МАТЕМАТИКА , КОЯТО МЕЖДУ УРАВНЕНИЯТА НИ ЧЕТЕШЕ "АВТОБИОГРАФИЯТА " НА НУШИЧ...ТАКА ,ЧЕ МАТАМАТИКАТА Е ГАДНА...АМА НЯКОИ УЧИТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА СА ГОЛЯМА РАБОТА...ДАЖЕ МНОГО ГОЛЯМА...




--------------------
 
 
№19 от: kitten (18 март 2014 00:19)

Мили другарчета, а знаете ли, че сега ще популяризирам нашия сайт и в Австрия? По един модул: "Usability engineering" трябва да се направи следното: да се избере сайт и той да бъде оценен по едни 14 критерия. Разбира се, аз избрах НД и разбира се, оценките ми са много високи. Тук става дума само за техническата и естетическата страна на нещата, но при нас и тя е на висота (браво на Влади!). Мисля, че и някой по-безпристрастен от мен, пак би го оценил високо. В началото, разбира се, представям какво представлява сайтът ни. Не мога да не ви кажа поне две от изреченията, които написах:
The site is unique in that, unlike anywhere else, here one cannot face either hatred, or malice, or envy. This is an island of childhood purity, honesty and sincerity.Наистина, единствено в нашия сайт няма омраза, злоба или завист и затова е уникален. Той действително е островче на детска чистота, честност и искреност.

Затова, мили другарчета, откакто го открих, толкова го обичам. Колко е хубаво, когато чувствата са чисти и сърдечни. Както казва Валери Петров в „Един снимачен ден”: „Да можеше някакси хората да стават възрастни, а душите им да остават детски – чисти и прозрачни...”. 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 1
Гости: 16
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?