Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА
6-02-2016, 19:49 | Автор: tivesto | Категория: Училището / Предмети и учители

НАЧАЛОТО


     По мои спомени Литература започнахме да изучаваме в четвърти клас! Вече си имахме бележник и оценки. Видя ми се интересен предмет. Веднага след първите няколко часа разбрах, че учителката иска активност и участие в заниманията. Трябваше само постоянно да вдигам ръка и да преразказвам прочетеното. Това го можех най-добре. Охххоооо, колко много филми съм разказал на съучениците си… Така във вдигане на ръка и преразказване за грозни патенца и тем подобни, измина учебната година и аз завърших с отличен! Но…
     За следващата учебна година се върнах в големия град и започнах да уча в най-новото училище, което построиха до моя блок. Новите ми съученици се познаваха от старото си училище, а аз тепърва щях да опознавам и тях и всичко останало. Учителката по литература беше нова за мен и със съвсем различни разбирания за предмета, който преподава. Набрал инерция от миналата учебна година, аз завърших пети клас със много добра оценка! Е, не беше отлична, но какво да се прави…
     За шести клас нямам спомен какви сме ги мъдрили по Литература. Ученическите бележници ще кажат, но за сега е рано да ги изваждам от мазата. Предпочитам да си спестя разочарованието…
     Седми клас! Даааааа, от тук всичко тръгна надолу! Права е била баба ми да казва, че с какъвто се събереш, такъв ставаш! С двама мой съученици, седяхме на последния чин до прозореца. Падна ни се тримата да седим най-отзад на един чин, защото учителката ни подреждаше по чиновете по азбучен ред. Явно обичаше да има ред във всичко. Така аз бях заобиколен от Х1 и Х2. Двама адаши, които нищо ги не плаши, а аз между тях, за смях. Естествено по цял час се занимавахме с глупости и не слушахме нищо от това, което учителката преподаваше. Точно по това време се изучаваше как се развива тема по Литература. Е, до ден днешен не разбрах как става тая работа. Така и не се научих да развивам дадена тема по Литература. Но тези часове в седми клас ги помним с моите съученици и до сега и то с една знакова случка, която стана нарицателно за голяма физиологическа нужда… Х2 ходеше на училище с дипломатическо куфарче. Такава беше модата по онова време. По средата на часа много го заболя стомаха. Не искаше да излиза от час, че да не го разбере никой и да няма подигравки после. Прибра всичко в куфарчето, затвори го и само чакаше да бие звънеца. Бърше потно чело, гледа часовника, барабани нервно с пръсти по чина и се превива. Щом удари звънеца извика ПОДРЪЖ МИ КУФАРЧЕТО и се изстреля навън първи още преди някой да е успял да стане. Така от този ден, та до днес, подръж ми куфарчето си остана като дума за голяма физиологична нужда…


ГИМНАЗИЯТА


     Както казах, не научих какво се прави по Литература! В горните класове бях при различни учителки. Всяка с различен подход. В девети и десети клас учителката постоянно ни караше да учим стихотворения. Всяка седмица всички от класа вадехме лист и пишехме наученото стихотворение. На три стихотворения поставяше една обща оценка. Така през цялата учебна година. Аз се бунтувах вътрешно в мен и отказвах да уча стихотворенията с довода, че поета се напил в кръчмата, написал някакво стихотворение и после виждате ли аз трябва да го уча цялото… Дааааа, баба ми отново беше права като казваше, че накараш ли мързеливия на работа, той ще те научи на акъл. Този път в часовете по Литература в девети и десети клас стоях на първия чин, пак до прозореца. Когато пишехме научените стихотворения, учителката заставаше в дясно от чина и гледаше назад дали някой преписва. Така аз оставах извън нейното полезрение. Книгата със стихотворението стоеше до мен върху учебника, като предварително много добре бях притиснах с длани страниците, където трябваше да отварям и гледам. Пиша ред… отварям… поглеждам… затварям… пиша… отварям… поглеждам… така преписвах цялото стихотворение и естествено имах шестица. Хубавото беше, че ни изпитваше за стихотворенията само писмено, защото в противен случай издънката щеше да е голяма…
     Така в един момент стана ясно, че ще правим поредното класно. Ужас! След силните оценки от стихотворенията щях да потъна фатално! Дойде денят и учителката написа на дъската четири теми! От тях можехме да си изберем една и да работим по нея. Последната тема беше свободна и аз си избрах нея. Не исках да пиша за поети и писатели! В крайна сметка и свободната тема не ми се получи! Всичко ми се връщаше, след като в седми клас не се научих да развивам тема. Не знам по каква причина, но точно тази класна работа съм запазил. Не ми харесва написаното и не се гордея с него, но все пак реших да го споделя с вас и да се посмеем заедно!

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

 
УПК


     След гимназията, както се пееше в една песен, отидох да уча УПК за специалност. С първата учителка нещо не се разбрахме още от самото начало. Тя като си харесаше някой и си му даваше шестиците в неограничено количество. Тези пък, които не харесваше, като ги вдигнеше да разказват нещо, не ги слушаше и накрая все двойки или тройки. Аз попаднах в групата на нехаресваните. Учебник не трябваше да ползваме. Всичко ни се диктуваше, ние пишехме в тетрадките и после се учеше от там. Трябваше да използваме само стила на учителката иначе следваше двойка. От този период също имам запазена една класна работа, с плачевен резултат. Тези две години, 11 и 12 клас издавах вестник в нашия клас и не ми беше до учене. Ми разните там писатели и поети като са творили, аз защо трябва да им анализирам творбите? За това си има критици… Аз ще си пиша мои си неща!
     Първо ще ви припомня как се подготвяхме за класната работа. Заболяваха ни ръцете от писане в час. Оказа се, че се е запазила и една тетрадка за работа в клас по Литература. Показвам ви няколко страници:

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

 
     Мразех да чета задължителната литература! Винаги се падаше да пиша за произведение, което не бях чел! Така за класната работа в дванадесети клас, трябваше да пиша за Шибил. Не бях го чел, че и филма не бях гледал. Амиии, разказах това, което бях чул в час и естествено резултата е три на релси.

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА


     По едно време учителката се разболя и я заместваше една друга! Млада! С нея се разбирахме много добре и имах силни оценки единия срок… до завръщането на основната, която по традиция ме подпука с двойките. Следваше матура! Записал съм си на коя дата ще бъде и направо съм си сложил въжето на шията. Както се казва, не съм намерил ходжа да се моля за добра оценка…

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

КЛАСНА РАБОТА ПО ЛИТЕРАТУРА

 

ФИНАЛЪТ

 

     На матурата се падна да пиша за „Под игото”. Ами не го бях чел до края. Колкото пъти го почнех, все до маскарите стигах, дето ги караха да ядат. Дебел роман ми се виждаше. Писах, измислях си, драсках и… изкарах матурата с две и половина. Дори не беше три на релси! Онова дипломатическо куфарче от седми клас ми изяде главата. Все пак си взех матурата, завърших си средното образование и мъките ми по Литература свършиха. Поне така си мислех аз, докато не попаднах на „Нашето детство”…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


     Всички събития и участници в тази статия са напълно достоверни и истински! От съображение за сигурност /на пишещия/ имената остават анонимни…

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Frangata (7 февруари 2016 15:45)

Дааааа, баба ми отново беше права като казваше, че накараш ли мързеливия на работа, той ще те научи на акъл.

И моята казваше тъй, а аз и обяснявах, че така се движи човешкият прогрес - мързи те да свършиш нещо и измисляш я някаква механизация, я нещо друго. Тетрадката е с AC/DC украсена, има си хас.

lol




--------------------
 
 
№2 от: anni (8 февруари 2016 23:24)

Много се забавлявах с тези литературни неволи, затова искам да кажа няколко неща. Първо- куфарчета. И аз имах такова. Страашна пързалка ставаше с него зимата зад Младежкия дом. Само че при нас паролата беше "айде на куфарчета", т.е. да се пързаляме на тях. Второ - модата на стихотворенията. От всеки автор по едно наизуст-за оценка. Но не писмено, о, нее - устно, без опция за преписване. За щастие нямах проблеми със стихотворенията. Трето - заинтригува ме заглавието на свободната тема на класното. Звучи доста интересно, обещавам да се опитам да разчета написаното в съчинението. Четвърто - ами аз прочетох " Под игото" точно преди матурата. Наложи се да я чета, голяяма вероятност имало да ни се падне. Не се падна, всъщност се оказа не лошо четиво.И накрая - нека бележниците да си останат дълбоко в архивите!




--------------------
 
 
№3 от: kitten (9 февруари 2016 14:55)

Цитат: anni
Четвърто - ами аз прочетох " Под игото" точно преди матурата. Наложи се да я чета, голяяма вероятност имало да ни се падне. Не се падна, всъщност се оказа не лошо четиво.

Ама разбира се, никак не е лошо, а даже си е много хубаво. Аз го прочетох около четвърти-пети клас. Имам си специален сентимент към него, още повече, че в новата версия на филма съм сред ученичките на Рада в съответната сцена. Е, реплика чак нямах, но все пак бях една от ученичките. smile 




--------------------
 
 
№4 от: Зико (10 февруари 2016 12:50)

Тишо, yess 


 
 
№5 от: Чочко (13 февруари 2016 20:48)

Тишо, не си единственият, който мрази класните работи и задължителната литература. Аз също мразех да чета задължителна литература, четях малка част от нея и то по "диагонал" прескачах страници абе несериозна работа.

Само като се сетя с каква омраза четях" Илияда", нищо не разбирах от нея, пък "Под игото" така и не го прочетох, прочетох го доста след 11 клас request 

Като дойдеше време за класно, естествено хубавите ми оценки отиваха "на кино" е после се опитвах да ги оправя.

Единственото което ми харесваше да чета от литературата бяха разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков. winked 


 
 
№6 от: Тони-Бонбони (15 февруари 2016 16:11)

И в началото на 80-те беше популярно да ходиш с дипломатическо куфарче на училище. Аз си спомням моя съученик Асен - понеже и ние седяхме по азбучен ред в техникума, ходеше в с едно такова и аз му се чудех какво толкова слага в него, като повечето от останалите ходеха с по една тетрадка по всичкология... Опитвах се да надникна, но винаги го хлопваше и до днес не знам, дали не го носеше празно просто за фасон... А учителката ми по литература от техникума я намразих от Илиадата - тя твърдеше, че всичко е измишльотина, а аз точно бях прочела Богове, гробници и учени и се опитвах да споря с нея. Много ограничена литераторка беше. 3а моята матура се успах и я пропуснах, та се явявах допълнително - някъде седмица-две по-късно с четвъртокурсниците. И ми се падна Христо Ботев.


 
 
№7 от: Мъфи (19 май 2016 01:09)

Цитат: Тони-Бонбони
И в началото на 80-те беше популярно да ходиш с дипломатическо куфарче на училище. Аз си спомням моя съученик Асен - понеже и ние седяхме по азбучен ред в техникума, ходеше в с едно такова и аз му се чудех какво толкова слага в него, като повечето от останалите ходеха с по една тетрадка по всичкология... Опитвах се да надникна, но винаги го хлопваше и до днес не знам, дали не го носеше празно просто за фасон... А учителката ми по литература от техникума я намразих от Илиадата - тя твърдеше, че всичко е измишльотина, а аз точно бях прочела Богове, гробници и учени и се опитвах да споря с нея. Много ограничена литераторка беше. 3а моята матура се успах и я пропуснах, та се явявах допълнително - някъде седмица-две по-късно с четвъртокурсниците. И ми се падна Христо Ботев.

 

Куфарчета бяха велики. Дипломатически. 15 лева струваха , което си е доста скъпо , на фона на средна заплата около 170-180 лева. Ама пък изкара моето да абитуриентския.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!