Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
”Запазената марка” на моя учител
18-09-2008, 22:33 | Автор: pepino | Категория: Училището / Предмети и учители
Колкото и да си ученолюбив, колкото и да опитваш да внимаваш в това, което говори учителят ти, рано или късно вниманието ти започва да отслабва и да се насочва към незначителни или по-скоро несвързани с урока неща – какво гласи новият надпис, който някой вчера е надраскал на стената, преди да си тръгне от училище; как се е облякъл или изглежда някой от съучениците ти... и любимото – кога твоят учител ще пусне в действие някоя от "запазените си марки". Не всички учители имаха такива. Други имаха, но не бяха особено интересни. Трети, за които ще стане въпрос тук, притежаваха цял арсенал от "хватки", стереотипи, номера... Някои са ми били толкова интересни, че ги помня и до ден днешен. Вярвам, че и с вас е така. И понеже не желая да обиждам никого, няма да споменавам имена, а "хватките", които ще напиша тук ще са само от безобидните – онези, които не дискредитират учителя и добрия спомен за него.

В средното училище имахме учителка по физика. Външният ù вид бе точно като на човек, който освен огромната си ерудиция и професионализъм, винаги можеше да извади от торбата с номерата още един, с който да ни разсмее или хвърли в ужас. Другарката беше строга и всички притрепервахме от страх щом започнеше да се взира в тефтерчето – ще кажеш, че не просто избира номера на следващия "за дъската", а го получава след дълга серия от сложни математически калкулации. После изричаше леденото "Да дойде на дъската номер... " и осъденият ставаше и се запътваше към ешафода. Другарката много държеше на разбиране на учебния материал – не беше достатъчно да го изрецитираш. Зубрачите нямаха шанс. Едно от любимите ù неща бе да ни разпитва върху току-що ученото – без възможност за домашна самоподготовка, за самостоятелно блъскане на главата върху физичните закони, явления, взаимовръзки и формули – и всичко това, разбира се с оценки. Не зная дали методическите директиви разрешаваха подобно нещо, но такива са фактите. "Кой разбрал – разбрал." Но номерът, за който искам да разкажа бе друг. Беше нейна "запазена марка", т.е. номер, който никой друг учител не съм виждал да умее и да изпълнява:

Ученикът "Х" е на дъската и пише с тебешир формулите, по които след малко трябва да говори. Учителката е с гръб към него и няма как да види какво прави. После другарката оставя очилата си (с внушителен диоптър) на катедрата и започва с уморен вид да масажира слепоочията си с върховете на показалците си. Очите ù са затворени, клепачите – спокойно отпуснати, главата – леко наведена надолу – никакъв шанс да разбере какво прави ученикът зад нея. В този момент ученикът "Х" решава, че е дошла добра възможност да завърти глава и с отчаяно и паникьосано изражение на лицето да потърси помощ от класа, но уви – другарката тозчас го срязваше с ледения си глас: "Не се върти! Виждам всичко!" Така и не успяхме да си обясним как го прави. Давайте съвети, шерлокхолмсовци!

Още "запазени марки" от други мои учители – в продължението.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dx4 (19 септември 2008 08:43)
Хехе добър номер еми вижда отражението в очилата оставени на бюрото :)

 
 
№2 от: Надя (19 септември 2008 09:58)
Моят учител по физика беше внушителна личност , висок, силен мъж с едни оргромни ръце - сякаш създадени да каляват стоманата, а не да пишат формули. Абсолютно всички се страхуваха от него, даже и най-големите калпазани. В мига в който влезеше в кабинета по физика, всичко живо замръзваше и понякога даже не дишаше . Неговата запазена марка беше т.нар. "напудрен шамар". На чиновете сядахме по трима, като се изреждахме за крайното място, т.е. горещия стол. Когато другаря учител се обърнеше с бърза крачка към черната дъска, просто знаехме че сме обречени. После натопяваше огромната си лапа в тебеширения прах в улея на дъската и се отправяше към провинилата се тройка. Крясък angry3 :
"Станете!"
Обречените сълзливо се надигаха очаквайки съдбата си . Само с един замах ги поваляше и тримата, като на този крайния оставяше бял отпечатък на цялата буза, който той не можеше да трие до края на часа. Естствено, че след като се измиеше на негово място лъсваше червен отпечатък, но смееш ли да се оплачеш?
А като се сетя за учителските тефтерчета и аз все още потръпвам, брррр...
Имаше и друг номер - хвърлянето на химикал и където падне в дневника там е жертвата, само че казва ли ти някой къде е паднал???

 
 
№3 от: filipovaeli (19 септември 2008 10:17)

Поздравления за интересната тема! Тук може да се пише безкрайно.Мисля,че всеки учител си има някакви трикове и сам по себе си е уникален.Естествено колкото в по-горен клас отиваме,толкова по-"запазена марка" има учителя,т.е с усъвършенстване на нашите магарии се изостря и тяхната изобритателност.Сещам се за учителя по история,който имаше следния трик:В кабинета стояхме на маси по трима.Той първо си придаваше новия урок.По време на урока се пазеше гробна тишина.Как ставаше този номер ли? Ами просто той изпитваше винаги по трима човека като си ги избираше по критерий "най-шумна маса"по време на приподаването на новия урок. Да не казвам какво ставаше след часа и как упрекваха виновния другите двама пострадали.Естествено някои имаха много по-рядко оценки,но той казваше,че по-малко изпитвания значат по-висока срочна оценка.yeyeye

п.п. Ще разкажа за още учители по-късно.



--------------------
 
 
№4 от: dani (19 септември 2008 11:00)
А в седми клас имахме нов учител по математика, който беше и замдиректор. Имаше странния навик да хвърля с тебешира по ученика, който го е раздразнил. Беше много кибритлия човек, както би казал Холдън от "Спасителят в ръжта"."Ти защо не знаеш колко е синус от незнам кой си ъгъл бе, момче?" и - прас с тебешира... Обикновено ученикът-мишена залягаше под чина, но често попадението беше точно. Гадината му даскал имаше доста добре отрениран мерник. Ако не го вярвате, питайте админ Влади, с него сме учили в едно училище.



--------------------
 
 
№5 от: ive (19 септември 2008 11:08)

Всеки ученик се обръща в определен момент. Направи се, че не го гледаш и изчакай.

Аз имах учител, който за изпитване ни извикваше по следния начин:
"Да излезе (пауза) номер (пауза) двадесет и (пауза) номер 12." 
И ние за няколко минути спирахме дишането.


 
 
№6 от: beboran (19 септември 2008 20:40)

Ако беше носил очила като малък , щеше да знаеш как са ставали нещата
Аз редовно използвах подобен трик, когато играех с брат ми на карти. И двамата носехме очила, но аз винаги си ги свалях когато играехме на карти, и виждах неговите карти отразени в очилата му...
Така успявах да го победя , иначе нямах шанс




--------------------
 
 
№7 от: pepino (19 септември 2008 22:06)
Не беше с очилата - това е първото, за което ще се сети човек. Не случайно ви дадох подсказка:
"...Очите й са затворени, клепачите – спокойно отпуснати, главата – леко наведена надолу – никакъв шанс да разбере какво прави ученикът зад нея..."

Мислете, мислете! Аз имам своя версия и тя не е свързана с наличието на "трето око". Очаквам и още интересни истории.


 
 
№8 от: dani (19 септември 2008 22:43)
Измислих!hiphip На последният чин е седял отрядният председател и двамата с учителката са имали радиовръзка. Когато ученикът на дъската се е опитвал да получи подсказване, зорко бдящият отряден е давал сигнал с радиостанцията си, а в ухото на физичката е имало миниатюрен радиприемник. За всичко е виновно, разбира се, ТНТМ-то



--------------------
 
 
№9 от: gamina (26 февруари 2009 15:54)
Това с радиостанцията сме го практикували за подсказване по география. Аз от последния чин диктувам, една девойка с уолкмен, слушалките скрити под косата, пише на дъската. 2 пъти го правихме в 10 клас май, или 11. Имаше успех. Върха беше, когато слушалките й паднали и тя в паниката си написа с огромни букви на 1/3 от дъската:

НЕ ВИ ЧУВАМ!!!

Разминахме се, ама ми побеля русокосието тогава. За щастие учителката по география беше достатъчно блейка за да ни види. Докато хората се потяха на дъската тя четеше спортната преса (фенка на Формула 1). Същата обаче, както си четеше, така изведнъж сваляше вестника и някой тебешир отхвърчаше в посока най-шумните. Не знам как го правеше, но беше толкова светкавично, че нямаше пропуск.

В прогимназията пък другарката Григорова по математика (даже след промените тя си остана другарката Григорова за нас) също беше много добра с тебеширите. Пише по дъската, пише, и като остане съвсем малко от тебеширчето, без въобще да поглежда, небрежно го мята вдясно към кофата. Абсолютно винаги уцелваше, стига да не преместим кофата много. Колко сме седяли на дъската да мятаме тебешири встрани... ама практиката си казва думата.

 
 
№10 от: mia.yaneva (24 юни 2009 14:57)
Пепино, ти къде се загуби? Това е било отдавна, но твоята теория не я чухме :) Правила се е вашата учителка на "свободно отпуснати клепачи"... А ако ви е виждала в отворен прозорец, който е бил отворен към гърба на ученика и пред нея? Майка ми е имала такъв учител. А ти си спестил годишното време на действието. Щото, ако е прозорец не знам как ще ви е било в час по физика през зимата :)

 
 
№11 от: Annette (21 август 2010 01:35)
A mozhe bi zashtoto e bila sas silen diopter sluha i e bil izvanredno razvit i e useshtala i nai malkoto pomradvane.:)

А може би, защото е била със силен диоптър, слуха й е бил извънредно развит и е усещала и най-малкото помръдване.

 
 
№12 от: 9585 (28 август 2010 22:51)
Аз имах страшен учител по математика в 5 клас ... г-н Илиев. Огромен и много строг. Имахме едни трима хулигани и той като им се ядосаше и ги викаше при него и както седи на бюрото, изведнъж хващаше главите на крайните двама и ги удряше една в друга и този, който беше по средата, му присветкваше em_74 Всеки път беше той по средата (в момента не мога да си спомня кой от тримата) и винаги проплакваше "Защо все аз по средатааа?" и г-н Илиев избоботваше: "Щот си най-прост" хахахахахахаха

 
 
№13 от: sladurko (14 март 2011 15:55)
Моето мнение е, че в момента в който се обърне за подсказка, ученика спира да пише (драска) по дъската и учителката спира да чува шума от тебешира по дъската, което за нея е знак че му подсказват. Единственото и сетиво е слуха, така че в шума трябва да се търси отговора на загадката.

 
 
№14 от: ashtree (2 юни 2011 02:33)
Аз пък нямам добри спомени за учителката си по българскки и литература в 133 ЕСПУ. Редовната й фраза беше : "На страната й трябват работници, да следваш висше е привилегия, затова няма да ви отпусна и една стотна отгоре!" Както и да е, на някои им пишеше само шестици, например на тези, на които родителите имаха достъп към валута, западни стоки и Кореком :) Аз на повече от 4 при нея не можех да разчитам. Веднъж, мисля че беше в 8 или 9 клас, просто се ядосах, и докато другарката Топалова лееше суперлативи за Иван Вазов, как бил "писател от световна величина, преведен на 100 езика" просто станах и казах - "От каква световна величина, другарко Топалова, е Иван Вазов? Да го сравняваме с руските титани като Толстой, Тургенев, Гогол, Пушкин, Горки? На малкия им пръст не може да се намаже. Регионален писател от ранга на латвийците Янис Райнис и Юрис Лацис, толкова! " Спечелих аплодисменти от залата! Даскалицата позеленя, но не смееше да каже нищо, понеже бях дал за пример само руски и съветски  писатели, а по-голямата част това училище  бяхме 50/50 BG/RU :) Както и да е, на следващата година се разболя, дойде млад учител, Бочев, с който си оправих успеха по българска литература на 6 :)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 1
Гости: 11
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?