Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
”Запазената марка” на моя учител – част 2
19-09-2008, 23:32 | Автор: pepino | Категория: Училището / Предмети и учители
Тук ще разкажа за учителката ми по история в гимназията.
За да си историк, по принцип, е необходимо да имаш добра памет – събития, дати, имена и прочее. Отделно, за да си добър историк, са необходими още много качества – аналитично мислене; способност да погледнеш и да откриеш втори или скрит план зад сухите факти и написаното в книгите; да направиш паралел между две и повече събития, личности, епохи; способност да извлечеш истинното от заблуждаващото, както и значимото от маловажното и т.н. – да не задълбавам излишно. В настоящия разказ ще се спра само на "феноменалните" способности на нашата другарка да помни имена, но не кои да е, а имената на собствените си ученици. И то не верните, а някакви, каквито самата тя бе раздала (не зная на какъв принцип).
Нека си представим, че в един клас от 37 ученици имаме 10 момчета и 27 момичета. Такъв беше нашият клас, но от съображения за краткост ще се спра само на момчетата. Кръщавам ги с примерни имена, че да не вземе някой съученик да се познае (не че е от голямо значение):
Иван, Стоян, Димитър, Георги, Петър, Борис, Константин, Марин, Севдалин и Севдалин №2.
Нашата историчка, обаче, не бе запомнила нито едно от истинските ни имена, а ни беше кръстила с нейни си: Иван беше станал Валери, Стоян беше прекръстен на Радослав, Димитър – на Божидар, Георги беше Дамян, Петър беше Иван, Борис беше Владимир, Константин беше Тодор, Марин беше Ясен... е, всъщност бе успяла да запомни две – Севдалиновците си отговаряха на истинските имена. Беше ги кръстила Севдалин и Другия Севдалин. Объркахте ли се вече?
Най-интересното беше, че нашата другарка ги беше запомнила перфектно, макар и грешно. Когато кажеше: "Да отговори Радослав!" имаше предвид именно Стоян и никой друг. В началото ние се опитвахме да си правим оглушки:
- Да отговори Радослав!... – мълчание.
- Радославе, стани и отговори на въпроса! – и го поглежда. Стоян неохотно се изправя и промънква:
- Ама аз съм Стоян, а не Радослав.
- О, извинявай! Кажи Стояне! – Стоян криво-ляво отговаря нещо по въпроса, след което учителката финализира препитването:
- Добре, Радославе, но трябваше да кажеш повече неща! Да чуем какво мисли Божидар! – тук мнимият Божидар (разбирай Димитър) започваше нервно да се върти на стола.
Най-забавно ставаше, когато препитването стигнеше до Севдалин №1 и Севдалин №2. Единият беше хитрушко, а другият – не толкова. Другарката казваше: "Да отговори Севдалин!" и не толкова хитрият Севдалин изпружваше тяло подобно на онези пустинни животинки, които се изправят на върха на пръстите си, за да се огледат наоколо, и почваше да ломоти: "Ъ-ъ-ъ, кой Севдалин, кой Севдалин?". Другият Севдалин в това време притихваше подобно на котка, която се готви за скок – по-нисък от тревата, ще кажеш, че неговото име въобще не се е чуло. Учителката вдигаше "будния" Севдалин, но понеже той никога не знаеше по история, веднага след това вдигаше другия Севдалин (хитрушкото) с думите: "А Другия Севдалин знае ли?" Нямаше как – и другият Севдалин трябваше да стане и да се опита да отговори. Той също никога нищо не знаеше по история. Аз злорадствах самотно на чина зад Севдалиновците... но напразно. Схемата беше ясна – след Севдалин и Другия Севдалин винаги идваше ред и на Ясен (сиреч аз).
Да ме пита човек защо злорадствам, като и аз рядко знаех нещо по история.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Maximus (11 март 2009 00:23)
Nie pak v gimnaziata imahme uchitel, koyto pomneshe samo nomerata na uchenicite. Nikoga ne znaeshe imenata na horata. Poniakoga se sluchvashe da komentira. Vchera vidiah 3 nomer ot 11 a klas  da govori s nomer 18 ot 11 b klas, no ne uspiah da chuia za kakvo si govoriat:-))

Ние пък в гимназията имахме учител, който помнеше само номерата на учениците. Никога не знаеше имената на хората. Понякога се случваше да коментира: Вчера видях 3-ти номер от 11 А  клас да говори с номер 18 от 11 Б  клас, но не успях да чуя за какво си говорят :-)) (ред. от isi)

 
 
№2 от: borovinka (30 юни 2009 12:09)

А ние имахме учител,който натъртваше на всяка дума и вместо Добър ден казваше "ДобЪр ден".Другата му особеност беше,че нашите имена помнеше по фамилии. Джуров, Дерменджиева, Славовска, Желязкова, Димитров, Маринов... аз бях Ангелова. Така се чувствахме като възрастни и важни. Може би ни възприемаше като свои колеги.


 
 
№3 от: pilcho (6 август 2010 09:56)
А нашият учител (нямало дума "учителка") по литература - госпожа Селановска, ни говореше на "Ви": "Миленче, ще Ви скъсам ушите!" em_1

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!