Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Учителката по литература
25-02-2007, 20:06 | Автор: admin | Категория: Училището / Предмети и учители

 Учениците от по-горните класове ни бяха наговорили за нея разни страхотии - че пишела много двойки, че била много строга, че имала навик да почуква по главата с пръстена си непослушните... Въобще, когато за пръв път влезе в клас, обстановката беше доста напрегната, тя обаче успя лесно да я разведри - ами като ни разказа няколко приказки. Беше почитателка на детските приказки и умееше доста увлекателно да разказва. От тук нататък не мина час при нея, без да ни разкаже приказка. Освен това доста беше пътувала по света  и знаеше какви ли не истории за разни народи и далечни страни, които беше посетила. Общо взето цялата й външност беше доста респектираща. Имаше нещо аристократично в начина й на държане, поради което ще я наричам оттук насетне Госпожата, макар че тя, както и всички учители тогава ни бяха "другари и другарки".
При нея получих първата си оценка в бележника. Накара ме да преразкажа приказката "Цар Дроздобрад". Това беше, струва ми се, първия ни урок в учебника ни по литература за четвърти клас. Остана доволна от преразказа ми и ми написа петица. Благодарение на нея имам и първата двойка в ученическото си житие. Няколко седмици след преразказа на "Цар Дроздобрад", Госпожата направи контролно по български. Звънецът за приключване на часа удари, а аз продължавах да пиша, тъй като не бях свършил с контролното. През междучасието я намерих и предадох листчето си, при което тя ме изгледа доста особено, но не каза нищо и го взе. После обаче каза. В следващия час по български пред целия клас скъса контролното ми и заяви, че съм бил голям хитрец, но при нея такива не минавали. Причината според нея да не си предам навреме контролното била, че съм преписвал, след като била излязла от стаята. Бях до дъното на душата си възмутен от тая несправедливост. Все още не бях навлязъл в света на ученико-учителските войни и идеята да заблуждавам учителите си не беше дори припарила до съзнанието ми. Госпожата обаче вече имаше значителен стаж в борбата с  НУП (нерегламентираните ученически прояви) и от своя страна явно не можеше да приеме, че е възможно ученик да прави контролно в нейно отсъствие и да не препише.
Случката скоро обаче беше забравена, защото учителката ми разбра, че си пададам по четенето на книги, а тя уважаваше извънредно много четящите. През всичките години, през които ни беше учителка, Госпожата упорито се опитваше да ни потопи в света на книгите. По нейно настояване започнахме да си водим читателски днивници и от време на време трябваше да й ги представяме за преглед. Винаги, когато изпитваше някого, питаше коя книга чете в момента и да разкаже нещо от нея. Винаги ни осведомяваше, ако в книжарницата са пуснали интерестно заглавие, а краткият речник на Българския език трябваше задължително да присъства в личните ни библиотеки. Въобще, тя обичаше всякакви речници и енциклопедии. Например, ако разбереше, че ще купуваме подарък за рождения ден на някой съученик, ни съветваше да му вземем именно речник - тълковен, етимологичен или правописен, нямаше по ценен подарък според нея.
Госпожата често режисираше с нас разни театрални пиески, на които беше самата тя сценарист. Веднаж и аз участвах в една пиеса, която беше написала по мотиви от старогръцките митове. Трябваше да изиграя печалния образ на Нарцис, който пренебрегнал любовта на някаква нимфа, за което бил наказан от "Боговете" да се влюби в собствения си образ, отразен в някакво езеро. Играхме сценката  няколко пъти в училище, докато една вечер Госпожата ни заведе в къщата си, където в гостната беше устроен импровизиран театрален салон. За "гримьорна" служеше предверието, където стояхме, преоблечени като "елини" в разни чаршафи и халати, чакайки реда си да излезем на "сцената". Случи се обаче, че едно момче си обърка думите и без да ще каза нещо нелепо, от което всички в коридорчето се закикотихме. По онова време бях доста гласовит и смехът ми се чуваше доста по отчетливо от другите. Внезапно Госпожата влезе и разбрах какво са имали предвид големите ученици, когато ни предупреждаваха да се пазим от пръстена й.
Госпожата ръководеше литературния кръжок в училище, в който се бях записал и аз. Често ни водеше в библиотеката, където четяхме разни дебели книги, особено събраните съчинения на Иван Вазов. Сега си мисля, че не е най-добрия начин да провокираш у едно дете литературни наклонности, като го принуждаваш да чете Вазов. Тогава никак не можех да си обясня какво толкова хубаво виждат учителите по литература в разни типове от рода на Асен Босев, Л. Каравелов с неговото "Мамино детенце", Елин Пелин  и всичките други от компанията на "задължителните" писатели. От техните класически писания най си патехме ние, учениците. Постоянно трябваше да се грижим за нещастната Сивушка, да стискаме палци на баба Илийца, докато се мъчи да изскубе оня проклет кол или да се опитваме да прозрем какво толкова му е интересното на един влак, та дядо Йоцо все се напряга да го види.
Струва ми се учителите и въобще възрастните от времето на детството ми твърде много се грижеха за класическите произведения и твърде малко  обръщаха внимание на децата. Всъщност нищо лошо не искам да кажа за учителката си по литература. Тя беше един от малкото възрастни, който успяваше да ни разбере. Често целият литературен кръжок отивахме на "творческа" разходка в гората и там Госпожата ни измисляше разни игри. Например, да оприличим на нещо  облачетата в небето или да си представим, че в някое хралупесто дърво живеят приказни същества и да измислим някаква фантастична история. Събирахме през есента опадали листа и си правехме конкурс за най-интересно обагрено листо, и разни такива. Най-вече, разбира се, трябваше да пишем. Оттогава доста сериозно се захванах с писателското дело и както виждате, продължавам и до сега. Ако написаното ви е харесало, то това е благодарение и на първата ми учителка по творческо писане, за което й благодаря!


 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Jolie (31 юли 2008 00:36)
.... Браво! :)

 
 
№2 от: nomal (22 юли 2009 05:17)
Колко интересно са ви въвеждали в света на приказното и вълшебствата!Дори само от този разказ-спомен успях като че ли да се докосна до онези дни,за които говориш и сякаш и аз съм била с вас в парка и в класната стая...навсякъде!Сега няма такива учители...,а май и децата са съвсем други-с друга ценностна система или изобщо без такава... Моята любима госпожа бе преподавател по литература(в 4-ти клас).Казваше се Жечка Попова.Беше невероятен човек и изключителен преподавател.Винаги съм обичала литературното творчествоkniga ,но тя разпали истинската страст към това бих казала изкуство на душата да разказва своите спомени ,трепети,блянове и страхове,вълнения,болка и укриляващи мечти и вечно търсеща думите,с които да опише най-голямата магия на живота-Любовта.love  Тази жена ни възпитаваше в любов към литературата,но най-вече ни учеше да обичаме хората и да търсим човека у всеки от тях.Няма да забравя никога думите й на раздяла:"НИКОГА НЕ БЪРКАЙТЕ УЧЕНИЯ С УМНИЯ !"Не зная дали съучениците ми я помнят такава,каквато си я спомням аз нито дали някой от тях е успял да долови и запази поне частичка от мъдростта на тази жена,но щом е научила поне един човек да слуша и разбира ударите на сърцето  и то не само своите,а и тези на другите,то това безспорно е една извоювана победа в полза на доброто!nomer1

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: