> Предмети и учители > ”Запазената марка” на моя учител

”Запазената марка” на моя учител


18-09-2008, 22:33. : pepino
Колкото и да си ученолюбив, колкото и да опитваш да внимаваш в това, което говори учителят ти, рано или късно вниманието ти започва да отслабва и да се насочва към незначителни или по-скоро несвързани с урока неща – какво гласи новият надпис, който някой вчера е надраскал на стената, преди да си тръгне от училище; как се е облякъл или изглежда някой от съучениците ти... и любимото – кога твоят учител ще пусне в действие някоя от "запазените си марки". Не всички учители имаха такива. Други имаха, но не бяха особено интересни. Трети, за които ще стане въпрос тук, притежаваха цял арсенал от "хватки", стереотипи, номера... Някои са ми били толкова интересни, че ги помня и до ден днешен. Вярвам, че и с вас е така. И понеже не желая да обиждам никого, няма да споменавам имена, а "хватките", които ще напиша тук ще са само от безобидните – онези, които не дискредитират учителя и добрия спомен за него.

В средното училище имахме учителка по физика. Външният ù вид бе точно като на човек, който освен огромната си ерудиция и професионализъм, винаги можеше да извади от торбата с номерата още един, с който да ни разсмее или хвърли в ужас. Другарката беше строга и всички притрепервахме от страх щом започнеше да се взира в тефтерчето – ще кажеш, че не просто избира номера на следващия "за дъската", а го получава след дълга серия от сложни математически калкулации. После изричаше леденото "Да дойде на дъската номер... " и осъденият ставаше и се запътваше към ешафода. Другарката много държеше на разбиране на учебния материал – не беше достатъчно да го изрецитираш. Зубрачите нямаха шанс. Едно от любимите ù неща бе да ни разпитва върху току-що ученото – без възможност за домашна самоподготовка, за самостоятелно блъскане на главата върху физичните закони, явления, взаимовръзки и формули – и всичко това, разбира се с оценки. Не зная дали методическите директиви разрешаваха подобно нещо, но такива са фактите. "Кой разбрал – разбрал." Но номерът, за който искам да разкажа бе друг. Беше нейна "запазена марка", т.е. номер, който никой друг учител не съм виждал да умее и да изпълнява:

Ученикът "Х" е на дъската и пише с тебешир формулите, по които след малко трябва да говори. Учителката е с гръб към него и няма как да види какво прави. После другарката оставя очилата си (с внушителен диоптър) на катедрата и започва с уморен вид да масажира слепоочията си с върховете на показалците си. Очите ù са затворени, клепачите – спокойно отпуснати, главата – леко наведена надолу – никакъв шанс да разбере какво прави ученикът зад нея. В този момент ученикът "Х" решава, че е дошла добра възможност да завърти глава и с отчаяно и паникьосано изражение на лицето да потърси помощ от класа, но уви – другарката тозчас го срязваше с ледения си глас: "Не се върти! Виждам всичко!" Така и не успяхме да си обясним как го прави. Давайте съвети, шерлокхолмсовци!

Още "запазени марки" от други мои учители – в продължението.