> Училището > Шоуто трябва да продължи

Шоуто трябва да продължи


21-04-2008, 01:04. : Kalata
Крайно време беше да се отчета и аз.
Когато бях малък имаше традиция за всеки по-важен празник (а и не само) да се организират представления. И като казвам представления, имам предвид концерти.
В детската градина и вероятно в първите класове си знаехме, че ще имаме поне две-три такива събития в годината - задължително по Нова година и може би в началото на март. За тях или майките ни ушиваха специални костюмчета, или бяхме с официалните униформи, ако беше за някое по-важно събитие пред партийни дейци. Тогава "ходех-на-алианс" и трябваше да пея не само на български (в детската градина), но и на английски, където разигравахме пиески и рецитирахме стихчета. Беше хем вълнуващо, хем страшно, защото трябваше да покажем крехките си гласови възможности пред голяма публика, под съпровода на фалшиво звучащ магнетофон, като гледаме същевременно да не си забравим текста от притеснение пред роднините. Още от тогава не се представям добре пред публика, въпреки че и сега ми се налага понякога.
Спомням си, че всяка седмица идваше лелката с акордеона, която ни учеше на нови песнички и следеше дали сме научили задължителния репертоар - популярни детски песни (естествено и руски), или някой възторжен химн. Дрешките пък бяха най-различни - от притеснително смущаващите костюми на магарета, зайчета и сърнички, до веселяшко-клоунските дрешки, които бяха специално ушити от майките ни, и които ги сравнявахме, за да видим кой има най-хубавия костюм. Спомням си, че веднъж трябваше да облечем мантии на големи точки за някакво новогодишно представление. Нас, естествено, ни вълнуваха подаръците, които щяхме да получим след концерта от Дядо Мраз, но сега осъзнавам колко притеснително е било за майка ми да намери платове, да ушие дрешките и всичко това само за два три дена.

Всичко това обаче си имаше своето очарование, а и някак възпитаваше в любов към музиката и театъра - нещо, което не бих заменил за нищо на света. Наистина се надявам тези традиции да не са изгубени и днес, и децата все още да изпитват тръпката от качването на сцена.