Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Септември 2017 (3)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
Февруари 2016 (4)
Януари 2016 (13)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 

Една магарешка сила

Трохи под масата 2

Трамваят изскрибуца със спирачки и спря на спирката. Много стар трамвай, поне на 50 години. Дойдох на тази спирка, защото закъснях много тази вечер и за да се придвижа до квартирата трябва доста време да чакам автобуса. А този трамвай се движи на кратки интервали дори и в този късен час.

Но не бях очкавал да е толкова стар. Като излязал от музей...

Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 448 пъти {favorites}
 
 

Трохи под масата 1

НА ЧАША РУСКИ ЧАЙ

Понякога съвсем неочаквано в паметта ми изниква картина от миналото. Само за няколко секунди, но съвсем ясен отпечатък . Изниква плътен и силен, с мирис, цвят, звук и разни приятни чувства, събуждащи сетивото ми за носталгия. Чувства, които са изчезнали от ежедневието ми.

Вчера сутринта вървях по шумен градки булевард, когато пак се появи такава картина.

Стая, или по скоро усещане за стая, в старата ми гимназия. Няколко души седят на столове (...)

Цялата статия... | Коментари: 13 | Страницата е видяна: 766 пъти {favorites}
 
 

Като деца нямахме възможност да си купим оригинални „западни” фланелки с картинки и надписи на любимите ни групи. А как само искахме…

Фланелка самоделка

 

Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 1 498 пъти {favorites}
 
 

Така... Тъжно или не - малко вещи са останали от детството ми, заради постоянни местения между общежития и поради липса на собствен дом, на тавани и мазета, където човек обикновено смело трупа и съхранява различни предмети. И до днес е така. Добре, че има такива виртуални складове за чудеса от миналото като този сайт, където да си намирам разни изгубени неща...
(.... А на мен ми върви да си губя играчките от малка - още при първото преместване в друг блок, дядо  ми някъде забрави цял чувал с играчки (от онези белите големи чували), най-хубавите ми играчки..., всъщност - всичките ми играчки. С години тъгувах за тях и се чудех каква ли е съдбата им.

Цялата статия... | Коментари: 12 | Страницата е видяна: 1 358 пъти {favorites}
 
 

Малко коментар от админа:

Може би тази статия ще стане повод за спорове. Във всеки случай авторът й е писал за човек, който е част от детството ни и за неговото "детско мнение" за този човек. Промених малко кратката статия, за да е ясно, че статията все пак е в съответствие с "НД".

Dani

 

"Макар че съм била дете, имам памет за онова време, когато крехката жена в бяло грачеше с големите си очила от баналните партийни трибуни и говореше за хармонична всестранно развита личност и естетическо възпитание на подрастващите. От тези лозунги едва ли нещо съм разбирала, но в училище започна да става все по-интересно. Извън досадните задължителни предмети там се случваха десетки артсъбития, на които аз и други като мен, по-будни и жадни за интересен живот, ходехме с искрено желание. Правехме ги с ентусиазъм – срещи с творци, поетични рецитали, песенни конкурси, театрални постановки, спортни състезания, творческа работа с по-малките от нас ученици, олимпиади, курсове по краснопис и рецитиране на поезия, пътувания в други градове, опознаване на историята на родния край… И прочие, и прочие. В училището ни – ново, построено в малкия ни град в чест на 1300-годишнината на България, ходех с желание и самочувствие, защото беше уютно и модерно. " (...)

Цялата статия... | Коментари: 25 | Страницата е видяна: 1 553 пъти {favorites}
 
 
Някога написах това в един друг сайт...
... защото не знаех за този.
Всъщност мястото му е именно тук и никъде другаде.
 
А вие смело можете да допълните списъка с искрици от вашето детство. Искрица по искрица - пламъче става, и е добре да го поддържаме запалено, за да се сгряваме, ако ни лъхне студ.
Първа публикация: 23 април 2008
Цялата статия... | Коментари: 19 | Страницата е видяна: 6 286 пъти {favorites}
 
 


Питър Пан завинаги - глава четвърта

Игра на гатанки

 - Преди всичко трябва да похапнем. - Питър погледна към Уенди. - Време е за вечеря и аз съм така изгладнял. Какво ще кажеш за това, Уенди? Защо не вземеш да ни приготвиш нещо за ядене?
- Ами добре, но… струва ми се, тук наоколо няма магазини. Откъде ще вземем продукти за вечеря. – Уенди се усмихна хитро и добави – Дори да имаше наоколо магазин, там едва ли дават нещо без пари. Как си с парите, а Питър?
 Питър не обърна внимание на язвителния тон, с който зададе въпроса Уенди.
 - Някога имах едни пари, цели пет паунда. С тяхна помощ птиците построиха гнездото, с което се возя по голямото езеро. Но до днес прекрасно се справям и без всякакви пари.  Както и ти преди, Уенди. И ти някога можеше да сготвиш прекрасно ядене, без никакви пари. Спомни си!
 - Няма обяд без пари, Питър, никога не е имало.(...)

Цялата статия... | Коментари: 2 | Страницата е видяна: 1 370 пъти {favorites}
 
 

Джон и Уенди се срещат с Питър Пан 

 

Питър Пан завинаги - глава трета

 

Джордж и Уенди стояха пред вратите на парка точно десет минути преди затварянето му. Уенди тръгна по алеята в посока към Кръглото езеро. След нея Джон я следваше, като се оглеждаше за някой от парковите пазачи. Те винаги обикаляха преди затваряне на парка, за да потърсят някое дете, което се е заиграло и след затваряне на парка може да остане в него. А Джон и Уенди имаха точно такова намерение. Разбира се, няма нищо страшно човек да остане през нощта в Кенсингтонския парк. Нищо страшно, ако освен случайно не се страхува от феи и елфи...

Цялата статия... | Коментари: 0 | Страницата е видяна: 1 267 пъти {favorites}
 
 

Какво си призна Уенди

Питър Пан завинаги - втора глава
-Джордж, трябва да сложим решетки!

Тази странна реплика мисис Уенди Дарлинг изрече, докато седеше в удобното си кресло в гостната стая и пошиваше малка ленена покривка за маса.
Уенди беше научила изкуството да пошива покривки от майка си, която пък го беше научила от нейната майка и така нататък. От незапомнени времена жените от рода на Уенди пошиваха покривки през свободното си време. За тази цел се купуваше ленен или памучен плат. Платът за бъдещата покривка се разкрояваше и поръбваше. Уенди имаше в наследство цяло съкровище от всякакъв размер игли за бродиране, макарички с копринени конци, напръстници ( с изключение на един, вързан с тънко шнурче за носене на врата – но сега няма да разказвам известната история на напръстника-целувка, който някога й подари Питър), вдевалки, разни ножички, ножчета за рязане на бримки, телчета за завързване на възли…

Цялата статия... | Коментари: 0 | Страницата е видяна: 1 157 пъти {favorites}
 
 

Питър Пан завинаги - първа глава

Птица на прозореца

И така, в Кенсингтонския парк има паметник на момче. Но не просто момче, а момче, което никога не пораснало. Защото времето не докосва Питър Пан. Не го плаши потокът на дните и годините. Единствено него, детето, което си пожела да остане вечно дете и кой знае как това желание се сбъдна.
И все пак това е само една измислена история, разказана от талантливия писател Матю Бари. А всички тези камъчета и клечици, събрани около паметника на Питър Пан в Кенсингтонския парка са само умилителни сувенири от мястото, за което се разказва в една красива приказка. Нищо повече от приказка.
Наистина ли нищо повече?
Ами ако все пак в нея има нещо, което е не е просто фантазия? (...)

Цялата статия... | Коментари: 1 | Страницата е видяна: 1 200 пъти {favorites}
 
 
 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 3
Потребители: 0
Гости: 3

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!