Едно мероприятие, което съм запомнил и се провеждаше всяка година в началото на април през пролетната ваканция са традиционните ученически хорови празници, които се провеждаха в града. Благодарение на местния фотограф Иван Иванов имаме и снимки от откриването им на 2 април през 1987 г. Едно от момичетата в снимките го помня, бях на същата възраст и беше в съседен клас.

С модерна техника се постарах да подобря качеството на снимките от моя архив на детството и повечето се получиха толкова изненадващо реални, че реших да ги споделя тук. Съпреживях миналото си с немалка доза носталгия след толкова години отново във всяка една снимка. Снимките са от периода 1976-1989 г. Колкото трая и моето детство. То приключи точно с приключването на социализма, като през 1989 г. беше последната година, в която бях безгрижно жизнерадостно дете. Видях живота в онзи строй изцяло през очите на дете и той през тях беше прекрасен.

Здравейте, другарчета

Нека направим една кратка виртуална разходка в музея за ретро амтомобили в гр. Пещера, благодарение на в. Дневник. Нядявам се да познаете редица "свои" неща. Пожелавам ви приятно гледане.... и още по-приятни спомени.

 Когато момиченцата правеха своите лексикони и ги даваха за попълване на приятели и приятелки, аз направих това албумче.

Ще си позволя да пусна снимки от личния архив на един шуменски журналист, който е едно от децата от снимките, правени в Шумен и околностите му през лятото на 1982 г. Толкова слънчеви, светли и топли, като спомените в сърцата на всички нас - децата от онези години. Рукокосото момче е поляче, било е на гости в Шумен, а той е открил тези снимки, когато му е ходил на гости преди 1-2 години в Полша, тогава момчето е извадило албума с тези снимки и той ги е видял  едва сега след повече от 35 години за пръв път.

Всички тези красиви старинни сгради на заден план вече ги няма. В жълтата имаше Филателия, от там редовно си купувах марки за колекцията.

Понеже Коледа чука на вратата, реших да се върна назад в годините - тогава Коледа беше "табу", а ние имахме ДЯДО МРАЗ. Първо вярвахме в него, после - не, а накрая самите ние бяхме Дядо Мраз (самият аз няколко пъти). Снимката е от 1982-83г., а аз съм точно до рамото на учителката.

     Реших да напиша тази статия провокирана от съвременното ежедневие, като по този начин искам да изразя носталгия по миналото и да споделя как виждам нещата днес.

     В никакъв случай не бих искала да провокирам хора, които не виждат така нещата, все пак това е моя гледна точка, нека не се възприема като начин за натрапване на един или друг строй, просто сравнителен анализ през моя светоглед:

ПРЕДИ                                                        СЕГА

Имахме ученически престилки                 Опитваме да върнем уч. униформи

Правехме табла и стенвестници               Правим проекти

Пишехме личен дневник                               Всеки има фейсбук страница...

По повод едно актуално филмово събитие - следващата фотозагадка:

Какво е това? 

Град Бяла, варненско, центърът, на заден план е основното училище.       

Този път картинката е по-трудна за отгатване. Поне за мен, защото никога досега не съм виждал такова нещо, макар че би трябвало да е съществувало за "всенародно употребление" когато сме били деца. Допитах се до главния админ и той каза, че са му много добре известни тези предмети. Но той и затова е "главен админ", за да знае всичко , свързано с детството ни. Така че въпросът е към всички, с изключение на "главния": КАКВИ СА ТЕЗИ НЕЩА?