Най-после дойде ред да ви запозная с Мимето! Не, не онова глезеното от Асен Босев. Мимето, за което ще ви разкажа е много послушно. За първи път се видяхме на един селски събор, до една сергия. На толкова много събори ходехме тогава! В нашето село, по селата на роднини, на семейните приятели, на колеги и колежки на мама и татко...И да ме питате на кой,не си спомням точно... А и има ли значение? Те всички бяха вълшебни за децата от нашето детство. Мимето си лежеше съвсем голичка в едно жълто коритце. Имаше си нарисувана косичка. Веднага си я харесах и си я взех! Беше толкова мъничка, че спокойно се побра в шепата ми...

Едно момиченце обича да играе с кукли, но това което най- много обича в куклите са естествено дрехите. Хубаво е когато куклата има повече дрехи и то различни и за различни поводи, но по времето на соц- а дрехи нямаше за хората , а камо ли за куклите. Е при мен не беше така защото аз "събирах " на повечето кукли рокличките, за да ги ползвам за една кукла, а ако нямах повече кукли, врънках на майка ми да направи някоя дреха на някоя любима кукла. Когато мама не искаше или нямаше време...

взех тази игра от село преди 2 дена но липсват правилата и не мога да ги намеря ако някои ги има ще съм благодарен да ми ги прати,благодаря предварително :)

Ето какво намерих на тавана на село. Повечето играчки са предимно за момчета. Трябва да отбележа, че аз също обичах да играя с коли и с камиончета, нищо че съм момиче.  Дори имах няколко, но те са отдавна разхвърляни, ама тук пък намерих цяло съкровище. 

Е, момчета, ще играем ли?

Здравейте на всички!

Това е първият ми пост. Чета с удоволствие сайта, а пиша защото го закъсах. Имам племенник и не помня как се играе игра от детството ми.

Казва се "Островът на съкровищата". Има лодчици, пионки, карта и дотам.

Значи, нещо такова е:
Трябва да хвърлиш определен брой точки (това не помня) за да се движиш по полетата.
С пристанището се почваше или пристигаше, ама минаха 30 години и много не помня.
На зелено най-бързо се движеше, на синьо - най-бавно. Пресичането на река също струва.
В крепостите се атакуваше. Повече пионки - по-голяма атака. И те хвърлят в центъра, май, където кафявото е най-бавното движение (най-скъпото).

Ако някой помни правилата, моля да сподели :)

Тези дни в главата ми се върти една приказка...Приказка,която някога много ме впечатли.Коя е тя ли?Чохено контошче/и аз мислех,че е контохче/!Открих тук книжката на Жорето,а после прочетох коментарите ви с интерес.И се сетих,че у дома имам истинско чохено контошче от моята баба,която за съжаление си отиде от този свят,когато бях малка и не успя да ми разкаже повече за него.Аз много обичам стари истории,но да не се отплесвам...Сега ще ви покажа чохеното контошче,а след това ще видите и задачката-закачка...

Идея за срещата на класа

От админ - Това е непубликувана статия, от - ух, 2015-та г.; беше се изгубила някъде из дълбоките „дебри“ на НД. Съжалявам и се извинявам за 5-ет годишната задръжка. От друга страна, в НД каквото се публикува, няма особено значение кога и как - тъй като детството ни е извън времето.

Представям ви една находка, изровена сред разни стари писма, ученически бележници и кореспонденция с руски другарчета. 

Не знам в какви мащаби се е разгърнала тази идея, аз не познавам нито подателя на писмото до мен, нито някой получател от другите четири адреса. Обяснението има превод и на английски език. Нямам спомен дали съм изпълнила условията, но със сигурност не съм получавала картички от цял сват, уви! Поне докато бяхме на този адрес, защото няколко месеца по-късно се преместихме, така че кой знае...

Някой попадал ли е на тази или подобна "игра"?

Привет на махалата!Преди време видях,че Мики гимнастик се издирва от много другарчета и нали обичам да се ровя и да издирвам нашите съкровища...го открих!За съжаление не моят,но душата ми трепна...Струва ми се,че е много малък шансът да го открия,дори и в мазето...,но много се зарадвах като зърнах този...