Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Сърцето на Данко
1-12-2008, 12:36 | Автор: isi | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

  Поводът да припомня тук този разказ-приказка на Максим Горки, представете си, е онази толкова детска статия на filipovaeli "В сладкарницата". Когато се мъчех да си представя интериора на моето "Захарно петле" в моя роден град, измежду веселите сцени от "Трите прасенца" в главата ми изникна спомен за една огромна, мрачна картина в дъното на сладкарницата. Знаех, че в центъра на тази картина имаше нещо светещо, ярко. Отне ми доста време докато си изясня спомена. Не бях и съвсем сигурна в него – какво щеше да прави такава картина в най-детското място в града? Започнах да се чудя – през главата ми минаха няколко предположения. Мислех си: това е бил Прометей, носел е огън на хората? Не, не беше той – да, имаше човешка фигура в центъра на композицията, но около него беше пълен мрак, пещера, може би? Сетих се, че по-късно точно така съм си представяла "Земя на слепци" на "Ахат" – естествено, още по-абсурдно предположение, но имаше нещо общо, бях сигурна!

  И тогава се сетих – човекът носеше горящото си сърце! Припомних си и приказката, разказа, притчата (как точно трябва да се нарече?) на Максим Горки. Аз съм сигурна, че сме я учили в училище, но не помня кога и в каква връзка. Знам, че като малко по-голяма разбрах онази картина. Ала какво съм разбрала, всъщност, не знам! Затова и не искам да коментирам, защото това няма да е моето истинско детско усещане за картината и за "Сърцето на Данко".

 

  Сега обаче, когато вече осветих това тъмно кътче от своето съзнание, ме побиха закъснели тръпки от детството. Публикувах тази статия за да ги почувствате и вие. Кажете какво детско откривате  в тази приказка?
 

Сърцето на Данко
Максим Горки

Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тая смрад хората гинеха един след друг.
Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбoко в лепкавата тиня на блатата.
Тия каменни дървеса се възправяха денем мълч
аливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякаш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.
Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.
Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . .

Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.
Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:
- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим! Хайде! Хайде! . . .
Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.
- Води ни! - казаха те.
Тогава той ги поведе . . .
Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна пле
сенясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощно стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!
И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.
Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.
Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!
Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.
- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!
- Вие казахте: "Води ни!" и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите
силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!
Ала тия думи ги разяриха още повече.
- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.
А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправ
или около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в oчите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.
А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше...
- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.
И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.
То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.
- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място,
вдигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.

Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увл
ичани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше !
И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълч
алива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тук блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лъщеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.
Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.

А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.
 
............

 Открих, че художникът Георги Атанасов (29.01.1904г. (Ямбол) – 27.03.1952г.) бил нарисувал едно от първите произведения на съвременната българска монументална живопис със сюжет по "Сърцето на Данко" на Максим Горки. Тази картина е била в залата на приказките в Двореца на пионерите. Така ли е, приятели от София? И дали моята картина е някаква "репродукция" на тази монументална живопис? А дали няма начин да я видя отново? Аз лично нищо не открих. Можете ли да ми помогнете?

furious_kid, надявам се и на теб за повече информация. А на теб, Надя, да потвърдиш съществуването на такава картина в "Захарното петле" на моя роден град. Е, ако си яла пастички там, разбира се. mig_mig   Да не би пък да съм сънувала  всичко?
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: filipovaeli (1 декември 2008 14:32)
rev  ИСИ, чуден разказ. Аз не бях го чувала преди това. Много ми хареса. Напомня ми за Мойсей, който повел робите- израиляни  от Египет през разцепеното море. Сърцето според мен символизира вярата и любовта. hi



--------------------
 
 
№2 от: felice puba (1 декември 2008 16:17)

Според мен си абсолютно права, filipovaeli . Много хубав и трогателен разказ. За вярата, любовта, жертвоготовността. Преди време един приятел ми каза нещо много хубаво-че малодушието пречи на хората и точно затова такива хора никога няма почувстват радоста от саможертвата. А е важно да помним, че истинската обич и големите постижения изискват риск и жертви...



Дано намериш тази картина, ISI.



--------------------
 
 
№3 от: admin (1 декември 2008 21:04)
Разказа, притча, приказка или каквото и да е, е всъщност част от "Старуха Изергиль" - поне според мен най-хубавото произведение на Горки. Учили сме го под това название доста рано по литература (и наистина картината беше много въздействаща); по-късно сме го учили и по руски език. За мен още най-въздействащо беше начина по който това бе разказано от учителката ми (тя ги умееше тия работи с разказването).



Към въпроса на Иси: не знам дали е детско, но щом го помня, явно ми е направило голямо впечатление: героизъм, себераздаване; наистина тъжен, тъжен край - него го бях пропуснал (или игнорирал в съзнанието си - говоря до времето когато прочетох като юноша същото произведение)




--------------------
 
 
№4 от: freja (2 декември 2008 00:56)
Легендата за Данко сега я чета за първи път . От "Старуха Изергиль" фаворит ми беше Ларра . Ееееххх... лудо влюбена бях в този Ларра... Не помня в кой клас го учихме - 8-9-10 - но помня, че не беше от учебника. Нашата учителка по руски от време на време ни насочваше погледа и извън него. Нещо като извънкласно четене. Носеше си една христоматия по руски и ни четеше текстове от нея. По-точно ние си ги четяхме в час - няколко ученика по малко, че бяха дългички. И така един ден прочетохме легендата за Ларра. Аз останах замаяна (май само на мен ми подейства така), а като се прибрах, веднага прерових домашната библиотека за произведения на Горки. Уви, в откритите книги нямаше нищо за Ларра . За щастие обаче (понеже бях разтръбила из класа, че го издирвам; ох, те май бяха свикнали с нестандартните ми влюбвания...), една съученичка се оказа притежателка на същата христоматия и ми я донесе. Преписах си легендата, после от ентусиазъм си я преведох на български за нула време, а после и на английски, а после навих един басист да направят песен по текста, ако успея да го поетизирам достатъчно. Е, песен не стана, макар че се римуваше - прецениха, че било трудно за пеене, пък и много дълго... xaxa2
Открих произведението в пълния му вид едва през 2005 - в нета, на руски, разбира се (да е жив и здрав Google). Чак се изненадах, че не било самостоятелно произведение - а бях убедена в обратното! Ужасно е, но... дори и тогава прочетох пак само частта за моя любим герой... Ще потърся превода си на "Ларра"  - сигурна съм, че го пазя някъде. И тогава ще можем да си сглобим голяма част от "Старуха Изергиль" - първата и последната легенда; ще остане само някой да преведе останалото .

По въпроса дали произведението е детско - според мен е по-скоро юношеско - тогава, когато започваме да се замисляме и за други неща от живота, освен куклите и фунийките.

И накрая - и от мен един глас за "Старуха Изергиль" като най-хубаво произведение на Горки! yess

 
 
№5 от: isi (2 декември 2008 10:08)
Аз пък много ви благодаря, Влади и freja, за забравената от мен "Старуха Изергиль"! Съвсем си възстанових спомените!
Но Данко съм сигурна, че го знам от по-ранни детски години. Наистина ли сме го учили, Влади? Или само картината ? А приказката да ни е била просто разказвана? А възможно ли е да сме я учили без последния абзац, например? Просто "падна и умря" и толкова. Затова може би нямаш (и аз нямам) детски спомен за  финала - за стъпканото сърце. Иначе си прав за ГЕРОИЗМА, който ни впечатляваше съвсем по детски. И въпреки че съм сигурна, че той е бил представен в тона на него време (зависи откого, разбира се), мисля, че това не е имало  голямо значение точно за децата.  
Но май тръпките, които ме побиха при този спомен, не са нито детски, нито юношески. Чак сега се уплаших от "предпазливия" човек и признавам си - от това аз доколко "предпазлива" съм станала.



--------------------
 
 
№6 от: donaddt (2 декември 2008 20:55)
И аз имам спомен за руска христоматия и че сме го учили по руски език. Ама часовете по руски след 6-ти клас вече не ми бяха любими. (От 4-ти до 6-ти клас класна ни беше учителката по руски.) А след това си спомням димките от триъгълник, които момчетата пускаха в час и някакви ужасни учения наизуст на клетвата на Корчагин и Бородино, а то - поне 10 куплета,

 
 
№7 от: dani (2 декември 2008 22:44)
Че що? "Бородино" е велико стихотворение. Още си го знам (почти) наизуст.  А "Старуха Изергиль" го учехме в 9-ти клас. Много бях впечатлен от Данко. Пък и сме адаши Ларра беше отвратителен и старейшините на племето му измислижа възможно най-жестокото наказание. Няколко думи, които се отнасят за по-късно време. Когато по-късно прочетох някои неща от Достоевски, се убедих, че героите на Горки не са просто митични личности. Дмитрий Карамазов е типичен "Ларра" по темперамент, Альоша с пълен успех би могъл да змени Данко в благородната му мисия. Руснаците от 19-ти век са много особени (съдейки за тях по руските книги, които съм чел от тоя период). Животът на Горки след революцията е доказателство за това, че човек едно може да говори/пише, а друго да върши.



--------------------
 
 
№8 от: Надя (4 декември 2008 15:03)
"Скажи-ка дядя, ведь недаром Москва, спаленная пожаром...." Дани ставаме двама, и аз го помня почти наизуст, но не се гордея , че само него съм запомнила, и тук вината е на другарката по руски език, така ме "обучаваше", че направо ме накара да намразя предмета. Еех жалко, защото така ми се искаше да прочета "Двадцать леть спустя"  на Дюма и да разбера какво е станало с тримата мускетари след 20 години. На български не се намираше.
Иси, това сладкарницата срещу читалището ли е?

 
 
№9 от: admin (5 февруари 2009 01:08)
Ух, някак попаднах тук и протестирам: Наде, не си права - "Двадесет годни по-късно", бе (и ако не се лъжа дори 2 издание) достъпно някъде към 85-6 год. (лично аз най-обичах от трилогията точно тази книга) . А иначе въпрос - прочете ли след това? Или най-просто  - http://www.chitanka.info:82/lib/text/2324
//Потвърждение на тезата ми - изданието е от 1970-та.
(За другия смисъл на коментара - и в средното училище и в гимназията, чувствам, имахме много хубави, добри учителки по руски език - това вероятно е и една от причинете сайта да има лек русофилски уклон )




--------------------
 
 
№10 от: Надя (5 февруари 2009 11:05)
Е щастливци сте явно, защото аз не попаднах на такава учителка.
Сигурно я е имало при вас, но при нас или по-точно в градчето Лясковец, с една единствена книжарница, я нямаше. Знам, защото батко ми обърна околията да я търси, след няколко години разбира се я прочетохме, благодаря за линка все пак, но той си запази само руското издание, привърза се към него.

 
 
№11 от: mia.yaneva (6 февруари 2009 05:20)

Не знам, Влади, дали това е причината за русофилския уклон на сайта или просто фактът, че това сме учили заради системата. Ако бяхме учили повече английски, френски или каквито и да е други чужди автори, сигурно нямаше да е така. На мен лично ми е мъчно и ми липсва, че не сме учили в училище толкова системно друга/и западна литература... И че българската филология не е задъжителна за всички специалности в университетите Е, всички сме чели Вилхелм Хауф и пр., но друго си е да го учиш и да се опитваш да тълкуваш... А и да си призная, че като човек от руска гимназия, приятно се учудвам на този русофилски уклон, защото аз не помня в нормалното училище от 4 до 8 клас да сме учили чак толкова много произведения по руски. Дори едно не си спомням... И поне, ако съдя по моето училище - в 8 клас, като започнахме в руската, не знаехме нищо... За гимназията не мога да преценя, защото аз съм учила литратура по руска програма, но пак ... много ми се вижда това което вие споделяте като за не-езикова гимназия... Наистина ще да сте имали златни учители.

А има и нещо друго - ние много чужди автори познаваме през руския, защото не се издаваха на български. Ние например в къщи имахме руската "Световна класика" / Всемирна литература  в над 200 тома, които при това бяха в преливащи се цветове и аз външно много ги обичах и помня, че като не можех да намеря някой автор на български  тази поредица ми беше като Google. Винаги намирах в нея, каквото ми трябва. Няма да забравя как като не намерих сонетите на Шекспир на български си ги занесох за часа по литература на руски. И като се оказа, че никой в класа не ги е намерил на български - в час по българска литература четохме сонетите на руски от моята книга...  


 
 
№12 от: eli (7 февруари 2009 11:08)
Много ми се ще да не наричаме сайта "русофилски". Думата освен че има лош исторически привкус, твърде опростява нещата и лично мен дразни. В моето детство например помня по-скоро отлив от руското, до фаза "хубав ли е или руски" и прочие профанщини. По никакъв случай не бих се определила като русофил тогава, по-скоро това имаше и това ползвахме/четяхме/гледахме. Много неща за пръв път виждам тук, минус за мен, да, но нека и да не прекаляваме с общите знаменатели.  

 
 
№13 от: photonik (4 януари 2012 22:33)

isi, ето и отговорът на твоя въпрос: намира се в том 3 на Кратка българска енциклопеция, приолжение Монументално изкуство. Там има репродукция (за жалост черно-бяла) на стенописа на Георги Атанасов - "Сърцето на Данко" от 1951 г. в тогавашния Дворец на пионерите (днес отново Семинарията). Аз съм бил като дете в тази зала и стенописът беше доста впечатляващ и колоритен. Нямам представа каква е съдбата му днес - дано да е запазен от днешните стопани на сградата.

Сърцето на Данко


 
 
№14 от: nelly_s (5 януари 2012 22:18)

Чак сега видях тази статия и бързам да потвърдя: Наистина в сладкарница "Захарно петле" в Г.Оряховица, в дъното, беше сцена от "Сърцето на Данко".(като влезеш - в ляво в дъното, под балкона), а на балкона бяха, мисля, 7-8 сценки от трите прасенца. Сладкарницата беше зад киното, до фотото. Сега има аптека на нейно място


 
 
№15 от: isi (6 януари 2012 09:58)

Мноооооого благодаря на photonik и на nelly !  em_121 em_2




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 2
Гости: 20
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: