Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
 
 
Архиви
Ноември 2018 (1)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Сурва, весела, пионерскa...
2-01-2009, 07:04 | Автор: freja | Категория: Училището / Голямото междучасие
"Сурва, весела година..." – цялото звено се е струпало на вратата на поредното другарче и всеки пионер суровака всеки член на семейството му... Не помня какво ни даваха в замяна на добрите пожелания, но със сигурност не са били пари. За мен, като звеневи, беше просто задължително присъствието на това мероприятие и съвсем не го намирах за приятно. Така се случваше, че все бяхме втора смяна в уречения ден и обикаляхме домовете по тъмно, стиснали по една суровакница в премръзналите си ръце (къде са ни били ръкавиците?!), в щипещия студ, по заледените улици. А студът и ледът са си кошмар сами по себе си. Като се прибавят към тях и посещенията при разни непознати, съчетани с ужасно срамежливата ми личност в определени случаи, се получаваше едно "Ох, кога ще свърши всичко!..." – казано наум, разбира се – един звеневи не може да изрича гласно подобни бунтарски мисли.
 

Толкова за пионерските ми сурвакарски спомени, всъщност исках да разкажа за чавдарските си такива. За зимата на втори клас, когато в града ни обявиха междуучилищен конкурс за най-хубава суровакница.

 

И започна едно майсторене... Цяла седмица. В къщи трескавото оживление закъсня и настъпи чак последната вечер, около "Лека нощ, деца", когато всички се прибраха от работа. Участваше цялото семейство – без сестра ми, защото четиригодишните не разбират много от суровакници. Дядо беше главният архитект на проекта и казваше кое клонче накъде да се извие, как да се засуче, дали да се завърже, по-кръгло или по-сърцевидно да стане... Татко му асистираше и след като дрянът придоби желаната форма, дойде време за украсяването му. Баба и майка увиха по огънатите клонки нанизи от пуканки и ошав, закичиха червени панделки от вълна, а цялата пръчка по средата обвиха от долу до горе с чемшир. Всяко кръгче направиха в различен цвят, а на върха, точно под кърпата, вързаха суха люта чушка. Дали съм помагала и аз? Не знам. Но през цялото време обикалях покрай масата или просто седях на някой стол и наблюдавах с възхита. Суровакницата ми изглеждаше чудна и приказна, по-красива не бях виждала.

 

Не видях и на следващата сутрин в класната стая, а след няколко дни се оказа, че моята суровакница е спечелила първо място в конкурса. Награждаването щеше да бъде след няколко дни в Пионерския дом и дотогава тя гордо се кипреше на почетното табло в коридора на училището. Съвсем заслужено, бих казала – след целия труд и творчество, който се разви пред очите ми...

 

Горда беше и учителката ми. Тя обаче нямаше да присъства на великия миг, понеже церемонията беше по време на учебен час. Когато тръгвах към Пионерския дом, бях страшно развълнувана, но не защото за първи път щях да стъпя там, а защото предвкусвах славата. Влязох в залата с усмивка и макар че никой не ме познаваше, имах чувството, че на челото ми пише, че аз съм победителката. Отпред подреждаха всички по-важни суровакници, видях как слагат и моята на централно място. След като поканените се събраха, някакъв пионерски ръководител започна да говори нещо, после дойде моментът, в който произнесе името ми.

 

Името ми, ама не съвсем! Фамилията беше друга. Помислих, че просто нещо са се объркали – все пак държаха моята суровакница – и тъкмо тръгнах да излизам напред, когато едно момиче от съседния клас (да, вярно, че произнесоха нейното име!) профуча край мен и с широка усмивка обра овациите, поздравленията и всичко, което ми се полагаше. Въобще не разбирах какво става, стоях в залата и гледах тъпо, добре че всичко приключи бързо. После побързах да се изнижа невидимо и унило през вратата, като все пак забелязах, че адашката ми остана и продължаваха да я поздравяват.

 

По-късно учителката ми откри, че били объркали имената и на моята суровакница закачили името на другото момиче. Но така си останаха нещата. Победителят беше тя и даже не каза, че суровакницата-победител не е нейна.

 

Аз пък спрях да говоря с нея, въпреки че живеехме в една посока и често се засичахме. И толкова за чавдарските ми сурвакарски спомени.

 

За тази Нова година се хванах да майсторя копие на онази злощастна победителска суровакница и исках да я украся по същия начин. Горе-долу стана с тази разлика, че се получи доста кривичка, дълга над един метър, тежаща цяло кило, трябва да се държи с две ръце, а и чемшир не можах да открия, нито пък имах вълна... Но ако не за най-красива, този път мога да спечеля конкурса за най-гигантска суровакница... xaxa2

Сурва, весела, пионерскa...

Сурва, весела година!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (2 януари 2009 10:35)
Предполагам, че си била изненадана, ядосана и тъжна. И главен герой в някаква абсурдна пиеса. Но от времевото разстояние ти е останало безценното щастие - цялото ти семейство е било зад теб, дори 4-годишната ти сестра, макар и да не е разбирала нищо от суровакници, Копието се е получило, сега да видим кое е по-здраво: суровакницата или твоята гърбина!!!
Сурва весела година, Freja! stud (Владииииииии, къде ми е сурвакарчето?)

 
 
№2 от: felice puba (2 януари 2009 16:51)
Добре freja , да видим какво има това момиче и какво ти е останало на теб. Тя е имала краткотрайна слава, която е преминала щом изложбата на сурвакници е приключила, освен това трябва да прибавим и гузната и съвест, която на бас, че е помрачила донякъде щастието и. Ти пък си имаш чуден спомен от прекрасната сурвакница с помощта на хората, които те обичат истински, втора сурвакница, която си направила съвсем САМИЧКА и възхищението на всички нас, които си представяме всичко, което си написала сега. Кой сега печели съревнованието?
Мъжа ми пък винаги си купувал готова сурвакница. И веднъж учителката похвалила и неговата. Докато той се чудел как да повярва на ушите си, учителката се подсмихнала и казала :"Само че щеше да е още по-хубава, ако я беше направил." Такива неща.



--------------------
 
 
№3 от: freja (3 януари 2009 05:41)
Ами как да ти кажа, BehindTheMirror... Аз с моите 23 кг трудно бих се справила с нейните поне 33... xaxa2
Опитвам се да определя какво чувство съм изпитвала и то е някакво комплексно. Със сигурност бях обидена (ама много!) и затова спрях да й говоря. И тъжнo, и ядосанo, и нереалнo се чувствах - точно както е писала donaddt. Но не съм тръгнала да си търся правата - не знам защо neznam. Може би времената са били такива (щом чак учителките не реагираха...), а може и опит да ми е липсвал (определено ми е липсвал, защото се чудех как да постъпя и защо се случват такива случки, и такива ми ти философски въпроси за нещата от живота).
А и истинските майстори на суровакницата - т.е. всички вкъщи - го приеха почти спокойно. Спомням си, че баба каза: "Е... Нищо." - един вид аз нали си знам, че това си е моята суровакница. Баба ме учеше да отговарям на лошото с добро, което никога не ми се е нравело като идея, но в него момент това ми беше успокоителната мисъл.
Преживях го някак, и то учудващо бързо, пък и не особено тежко. Виж, ако сега ми се случи, цялата Мрежа ще разбере, ще хвърчат пух и перушина. И пуканки!xixi3


Иначе и на нас винаги са ни купували "купени" суровакници - даже съм сигурна, че и нея година са ни купили, макар че не си спомням (но е сигурно, защото правената остана в Пионерския дом). Спомням си обаче, че като наближеше Нова година и наизлязат лелките да ги продават, излизахме с майка или татко и сами си ги избирахме. Едната иска къдравите хартийки да са розови и бели, другата иска и жълто... Блестящата панделка да е златна или сребърна, веещите се лентички - не знам какви си... А помните ли, че тогава и купените суровакници ги правеха от дрян, а не като днес от пластмаса?

 
 
№4 от: eli (3 януари 2009 11:04)
Чудих се чудих вчера как да си формулирам първата реакция, и Бehind the Mirror ме изпреварила. Обаче ако е същата дама, за която се сещам, няма начинmalee2 Повече от 33 бяха, казвахме й Табуретката, да ме прости, ако някога прочете това. В което като Ийори се съмнявам.
На нас винаги купуваха по две сурвакнички, от циганските едната примерно преобладаващо розова, другата зелена. Седяха зад елхата до 1ви, малко ме е срам сега, но тогава много им се радвах и ги имах за стилни и класни. Докато една година не развих станиола, страшно разочарование беше

 
 
№5 от: freja (3 януари 2009 15:26)
Мдаааа, тя ще да е. Бозукова беше, а аз бях Чанева. Все странни фамилии. По-учудващо е, че друга адашка от випуска нямах - представяш ли си какво щеше да стане, ако името ми беше по-разпространено .


За килограмите първо ми идеше да напиша "50", ама множко ми се видяха - аз бях толкова в 10. клас xaxa2 .

 
 
№6 от: filipovaeli (5 януари 2009 10:24)
Много ме хвана яд за несправедливата награда на адашката ти. Ама то ние си бяхме такива - наивни и добрички. Нашите главици изобщо не са познавали подлостта, нахалството и лъжата. Затова ти не си реагирала на момента, ама се чудя на адашката ти. А може би тя не е постъпила с теб така нарочно? По време на награждаването посочваха ли суровакничката или четяха само имената?



--------------------
 
 
№7 от: gamina (5 януари 2009 15:58)
И аз веднъж така не получих никакво признание rev. Трети ли, четвърти клас ли бях, не помня. Може и пети даже. Правихме и ние сурвачки с някаква си цел. За моята ми помогна баща ми. На повечето съученици бяха просто от някакви клони, а моята от истински дрян. Накичихме я както си му е реда, стана много красива. Занесох я в училище, учителките я одобриха и я отнесоха нанякъде. Въобще не разбрах какво се е случило с нея. След ден-два по "По света и у нас" дадоха репортаж за изложба на ученическо творчество във Враца - и какво даваха... МОЯТА красива, най-красива сурвачка... имаше етикетче с някакво име до нея, но като че ли не беше моето, поне така ми се стори за времето докато я даваха (не беше никак малко -  репортера си обясняваше за мероприятието, камерата беше застинала на нея и добре успях да огледам че е МОЯТА!).
Е много тъпо се почувствах - ако са я изложили някъде с моето име, защо никой не ми е казал... идея си нямах къде е тая изложба... Бях много смотано хлапе и няколко дена събирах сили да питам класната какво се е случило със суровачката ми... накрая не помня какво стана, сигурно въобще не съм питала, а съм си останала с разочарованието, че никой не ми е признал заслугите за най-хубавата суровачка :( В главата ми се върти и друг сценарий, който някой ми каза по-късно.  не са имали време в Пионерския дом (или може вече да е било ЦРД) да стъкмят изложбата и затова обрали най-хубавите от училищата, естествено сложили имената на деца от техните кръжоци :(

 
 
№8 от: isi (5 януари 2009 22:08)

Ех, момичета -  freja, gamina! Ама как може така!  Ама те учителите са били за бой, ако питате мен! Ама и несправедливост!




--------------------
 
 
№9 от: Надя (13 януари 2009 13:28)
Цялата история ми мирише на "понагласена" от самите учители. Може би защото времето беше такова, но си спомням ясно че произведенията на някои мои съученици, не дотам умели, бяха изтиквани съвсем преднамерено по-напред - на дъщерята на членката на родителския комитет, на сина на еди кой си и пр.

Това което ми напомни Гамина е че тогава много от тях - в смисъл дружинни ръководители и учители събираха дивиденти на наш гръб и наистина ставаше така, че нещо изработено от децата се озоваваше в кабинета на някой другар, на някоя изложба и т.н. Децата чистеха и си мислеха, че е трудов ден, пък то се оказало, че ще минава делегацията на другаря еди кой си.... ииииии... так дале...

Напомни ми и за часовете по готварство, когато се учихме да правим сандвичи и така се старахме, ммм, бяха страхотни и после вместо да ги изядем, ги занесохме в пратийния дом да почерпим другарите, да видят какви добри пионери сме, angry2 тююю, от яд изпльосках едната филия с намазаното отдолу на перфектния мраморен под на коридора и даже не си признах!


Странно и ние имаме Чаневи в рода си..да не се окажем роднини, а?

 
 
№10 от: filipovaeli (13 януари 2009 14:12)
НАДЕ моля те, напиши статия за готварството и филията...



--------------------
 
 
№11 от: timegoesby (17 януари 2009 17:23)
Спомням си и на мен, и сестра ми ни купуваха готови сурвачки. Докато не се записах в 6-и клас в кръжока по етнография и приложно изкуство в училище. Тогава открих красотата и символиката на истинската сурвачка - точно както го е описала freja - дрян, вълнен конец, пуканки, сушени сливи, парички от капачки, домашно тъкана кърпа от пра-баба ми... От тази далечна година досега всяка Коледа (вече заедо с децата ми) правим сами сурвачката за вкъщи

 
 
№12 от: freja (30 януари 2009 02:46)
Наде, не знам, да вземем да си разменим по едно родословно дърво на ЛС ли? mig_mig

filipovaeli, те недвусмислено свързаха суровачката с личността на адашката ми, но тя суровачката си беше посочена още много преди награждаването, цялото училище знаеше, че тя е на първо място. (Въпросното училище беше нещо като клон на по-голямото училище, където ни прехвърляха след 1-ви клас; нашият и още един-два класа обаче останахме в малката сграда и през втората година, и отидохме в Голямото училище чак в трети.)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!