Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Шляп - Шляп
3-02-2009, 12:44 | Автор: zverche | Категория: Свободно време / Игри и забавления

Заля ме мощна вълна. Но не като вълните, които те блъскат на морския бряг. Една огромна вълна, събрала в себе си водата от чешмата в нашата баня, от чешмите пред блока и съседните дворове, от кладенчето до лозето на баба, от реките, в които баща ми ловеше раци, от градските фонтани, и от локвите, в които все се опитвах да не цапам, ама така хубаво ми беше, когато го правех, от капчуците по стрехите и от чаените ми сервизи.
Заля ме мощна вълна от детски водни спомени.
Чешмата в кухнята. Когато бях съвсем малка, дотътрях стола, махах столовката, за да не се пързалям и си нагласявах тънката струйка. Поставях под нея палец или показалец и се опитвах да усетя гладкото обливане. Мислех си, че мога да откъсна от струйката гладко цилиндърче вода. Разбира се опитите бяха неуспешни. Обръщах пръст от към нокъта и го спусках отгоре на долу под водата, докато гладкото обливане се превръщаше във вълнообразно, а после се разцепваше на остри капки. После връщах в обратна посоко, и така пак, и пак, докато не ми се намокрят ръкавите и предницата на блузата.
Чешмата в банята. Тя нямаше връзка с бойлера и от нея течеше само студена вода. И винаги много пръскаше. Когато трябваше да се мия там, се мокрех цялата. Но под чучура се криеше едно съкровище - метална топчеста верижка. Промъквах се тайно, за да играя с нея - просто я държах между пръстите в опит да я отскубна. Родителите ми не ми позволяваха да стоя там, защото през зимата беше много студено. Освен това от бойлера биеше лек ток и един път ме удари от същата чешма. Припаднах като истинска дама в дълга рокля, само дето бях с вълнени терлици и анцунг.
Пред блока. Имаше една красива мраморна чешма, като много в нашия град. Едно от хубавите неща на социалистическия естетизъм. Там водата беше ту силна, ту едвам течеше. Обичахме да натискаме двата чучура, докато се събере много вода под налягане. Рязко пускахме и бягахме настрани, за да не ни залее. Някои имаха търпение и чакаха толкова дълго, че струйката им стигаше чак до покрива на съседната къща. Разбира се от блока винаги идваше някоя досадна и сърдита леличка, която ни крещеше, че сме били вандали. Ако само можеше да си представи колко е хубаво.
 В годините на водна криза пред нашия блок направиха друга чешмичка. Беше ниска колкото коляното ми и най-обикновена, като дворните чешми. И беше поставена на средата на тротоара. Всички минувачи й се чудеха. Когато спираше водата, а това се случваше всеки ден и всяко лято, майка ми ме пращаше с чайника или с кофи, за да налея вода от нея. Тя беше питейна. Толкова бързах за игра, че докато тичах по етажите водата се разливаше. После прескачах стъпалата и не минаваше ден, в който да не се пързоля и да си разбия коляното. Така се запознах с новия ни млад съсед от Бургас. Беше зет в нашия вход. Хвана ме, точно когато се опитвах да спра кръвта от коляното. Заведе ме до багажника на колата си и извади аптечката. Проми коляното с реванол и залепи лепенка. После ме изпрати с дълга лекция за безопасност на движението във входа. На другия ден се повтори същото, и после пак, и пак, докато не ми потече гной вместо кръв, и той ме заведе носейки ме до майка ми. През това време вече ми се караше. Разбира се нищо не се промени. Игрите нямаше да ме чакат да слизам стъпало по стъпало. Но причината за всичко това беше чешмата на тротоара пред блока. Тя разбира се беше много удобна и за нас. Вече не ни се налагаше да тичаме до вкъщи за вода, или да се молим на съседите да ни пуснат в двора им. От там пълнехме найлони с вода и се целехме като на война. Съседите ми обичаха да причакват някой от терасата си и да го замерват или с найлони, или с яйца, или с домати, или с чушки пълнени с вода, за да гърмят при падането. Винаги се криеха, но нямаше полза. После винаги стигаше до родителите им. А всички си спомнят водните пистолети, от които подгизвахме. Още си спомням усещането да ме уцели студената струйка вода в гърба или в ушето. И до днес за мен няма нищо по-неприятно от полюшването и бълбукането на вода в ухото ми. За това и не можах да се науча да плувам. Но пък не можах да устоя на разбиващите се в мен вълни, които ме забиват в пясъка.
А локвите... Някога имах един познат, който видял две деца да джапат в една голяма локва в най-големия студ. Решил, че това е безотговорно и опасно и тръгнал да им се скара и да ги изпрати вкъщи. Но когато ги приближил и чул плясъка на калната вода и смеха им, се сепнал. Спомнил си удоволствието от това, когато е бил на техните години, спомнил си, че е само на 21 години и колко много е "чичкясала" за краткия период от 14 до 21. Обърнал се и си тръгнал.
Малките момиченца бъркаха в локвите, за да замесват кюфтета, да измият сервиза за чай или да направят кафе. Когато ги видеха, майките им се караха от балконите да не пипат мърсотии. През лятото, когато играехме в дворовете на приятелките, си устройвахме кукленските къщи до чешмите. Те придавах повече уют. Непрекъснато нещо миехме. Спомням си, че веднъж реших, че роклята, която съм облякла, е станала много кална, и реших да я изпера без да я свалям. През цялото време ми се лепеше по краката и ми правеше студ, но очаквах, че ще изсъхне от слънцето преди мама да се прибере. Да, ама навън беше облачно, а когато се прибра мама реши, че ще пере и поиска да сваля роклята. Започнах да й обяснявам, че вече съм си я изпрала сама, а тя вместо да ме похвали, ми се скара.
Завиждах на всички, които си имат двор и си поливат градината. Мечтаех да се пръскам с маркуч. Е, никога не е късно да опитам.
А помните ли водата от ледените висулки. Бяха много вкусни. Както и топките от заледен сняг. Обичах да ги хрускам, и да усещам хрупането в устата ми. Обичах да чувам скърцането на снега под обувките ми и да проследявам котешки следи. Веднъж така забравих да се прибера от училище и майка ми беше изпаднала в паника. Обичах да се гмуркам в мекия и прясно навалял сняг и да чувствам върху лицето си мекото студено пощипване, да ловя снежни парцали с език и да гледам света през паднали върху миглите ми снежинки. Обичам да го правя и сега, но хубавото да си възрастен е, че вече майка ми не повтаря "Затвори си устата, ще настинеш."
Няма да разказвам за кладенчето до лозето на баба, в което живеят самодиви, нито за чудесните разходки, на които ме водеха родителите ми до някоя река... Ах, забравих...
Те заслужават отделни разкази.
Е, приятно шляпане от мен и хубаво да се намокрите.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zaharisa (3 февруари 2009 13:02)
  и едно признание от мен :
 АЗ ШЛЯПАМ ! Обливам се и плувам на всяка цена (пак я вдигнахаangry2 )
А детето ми доскоро беше убедено, че съм излязла от водата !

 
 
№2 от: filipovaeli (3 февруари 2009 13:52)
ЗВЕРЧЕ, много силна статия hi . Спомних си и аз доста неща за играта с вода. Помня, че като миех чинии ставах цялата мокра. Баба ми казваше, че това означавало, че ще се оженя за пияница. Е, слава богу не стана така. През лятото си смучехме кубчета лед специално приготвени за такава цел. icecream



--------------------
 
 
№3 от: mia.yaneva (3 февруари 2009 14:08)

Разрешавате ли на деца под 14 години да коментират тук? Все едно чета за себе си!!!! Май, не съм порастнала много, щом тъкмо вчера със сина ми наводнихме за пореден път банята да правим фонтани, оранжева вода, червена сол и разни ми ти безобразни... Просто после мама или тати чистят щуротиите. И плащат парното, за да може да се плацикаш на воля с вода през зимата :) А защо си купих гумени ботуши ли, пита нашия татко, как защо - да бъда достоен партньор в качественото цопане в локвите!

А може би на нас ни е било толкова хубаво, защото ни се забраняваше - водата се пестеше, дрехите трябваше да бъдат чисти, тябваше да се играе с това, което е за игра...

 
 
№4 от: furious_kid (3 февруари 2009 14:16)
Ура за любителите на водни процедури!

За мен още мама в детския ми дневник пише, че не могат да ме изкарат от ваничката. После от голямата вана... Такъв съм си и до днес - ОБОЖАВАМ водата и  ...шляпането! Преди няколко години бяхме с едни приятели в Несебър. И не щеш ли посред прежурящото слънце страшно бързо се скупчиха черни-черни облаци и не заваля, а се заизлива порой... Изхвърчахме като тапи от плажа (само завихме GSM-те да не пият по една студена) и хукнахме към квартирата. А по улиците - реки, ама пълноводни... И хората бягат да не се намокрят, все едно, че току-що не са излезли от морето! А водата по улиците - направо чай от нажежения асфалт!

И тогава, заедно с мъжа от приятелското семейство, ни обхвана най-прекрасното детско настроение! Започнахме да скачаме, шляпаме, да се пръскаме с необикновено топлата вода за изумление на всички рано състарили се минувачи и за ужас на половинките! Но когато СЕДНАХМЕ насред улицата във водата и започнахме да "гребем" и ужасно фалшиво, но за сметка на това - гръмко да ревем пиратски песни - тогава се намериха и последователи! Оттук-оттам се присламчиха момичета, момчета, чичковци и лелички! Сякаш нещо ни беше осенило свише! Само по разказите на жената на приятеля (която още ни благославя за този наш подвиг) знам как е изглеждало отстрани ВЕЛИКОТО ШЛЯПАНЕ. А за мен беше момент на такова духовно пречистване и блажено вдетиняване, че ми се иска поне още веднаж да изпитам същото!

ШЛЯП! ШЛЯП! ШЛЯП!

 
 
№5 от: zverche (3 февруари 2009 14:40)
Кой от нас не е правил наводнение?
Да си признае без бой. И да не се страхува от порицание. Само ще го посветим в общността.

 
 
№6 от: gamina (3 февруари 2009 14:43)
Аз не съм, ама пък редовно отгоре ни наводняваха... през 2-3 етажа течеше в нас.

 
 
№7 от: Надя (3 февруари 2009 15:23)
          Усещах вкуса на дъжда, а сега колкото и да се напрягам, не мога да си спомня какъв беше той...
         Любим ми беше летния дъжд - с мириса на мократа трева и специалния найлонов дъждобран!
         А който от вас е живял на село знае че покрай къщите обикновенно тече вада за поливане, ей в един такъв преливник, що игра сме играли - търкане на парчета керемиди и тухли във формата на сърце, ромб и др, събирахме фигурките, а цветната вода пълнехме в шишенца.
         Водата е и мощния канал, където се перяха чергите, както и големия язовир, пълнен от река Росица.
         Ааа за режима на водата бях забравила, да да, ходехме с едни лейки и коф, дамаджани до една чешма в градчето.
         Голямото лятно пране на килими и черги - така се нарича най-водния ми период.
        За реката, ееех за реката, хмм, сега няма да споделям, някой друг път може би...


 

 
 
№8 от: gamina (3 февруари 2009 15:38)
Аз водния режим не мога да го забравя. Вода имаше сутрин от 5-6 до към 10 и после от 17.30-18 не знам до колко. Ставах и лягах с режима, живеех си с него, разбирахме се много добре и така цели 18 години. До толкова ми беше проникнал до мозъка на костите, че даже като станах студентка и заживях в София не можех да се отърва от навика да пълня сутрин бутилки и въобще да не пускам чешмата преди 18.30. Е, вече съм се разглезила и даже се дразня ако няма вода, но до преди 10 години си го приемах като нещо повече от нормално

 
 
№9 от: felice puba (3 февруари 2009 22:09)
Аз ведъж направих наводнение... С тоя режим кранчетата на чешмата не съм ги затворила и съм отишла да играя. Позната мокра история. Шляп и от мен!ok2



--------------------
 
 
№10 от: regina (3 февруари 2009 22:50)
Много, много качествени статии се появяват напоследък. Като че ли бившите журналисти /сега "пионерчета" и "отрядни председатели"/ са обхванати от някакво особено следпразнично вдъхновение! Срам не срам - не мога да се включа. Бях много, мно-ого послушна. Записана бях на детска градина, но не ходех, само ми взимаха храната / нямало ли е детски кухни? /. Детската ми градина сега е етнографски музей. Един-два пъти на сезон обаче ме пращаха на градината, за да не ме свалят от списъците, може би. Тогава, в градината, съм виждала децата да се пръскат с вода от чешмите и да правят всякакви неща, възпявани в този форум, но аз, по думите на майка ми / а на нея явно са и докладвали лелките /, съм стояла отстрани и недоумяващо съм ги гледала. Впрочем добра тема за разговор с психотерапевт.
Но никога не е късно. Бъди здрава, Зверче!

 
 
№11 от: isi (4 февруари 2009 00:17)
Чудесни са, Зверче! И двата ти водни разказа са чудесни! И въобще водната магия, за която говориш, е чудесна! А и насладата от играта с малки деца!

Скоро тук си говорихме за магията на зимата, а както сестра ми  (която е сърф и кайт инструктор през лятото и ски и сноуборд учител през зимата ) обича да цитира: "Snow is only frozen water!" Така че явно  и зимната магия е част от тази пленителна сила на водата!
Когато бяхме малки, аз първа учех сестра ми как да вдишва над водата и да издишва под нея - за целата пълнехме един леген с вода и си топяхме главите - аз демонстративно, а тя послушно. Е, аз дълго време не се научих да плувам, сестра ми ме научи в по-късните години.
На село имаше един кладенец, от който мама и баба вадеха вода "на ръка" - чиста кладенчова вода. Направо вълшебна! Постоянно искахме да пием вода от кофата, която бааавно, бааавно се издигаше нагоре. Не че сме били толкова жадни. Баба ни даваше и се шегуваше с нас като ни подсвиркваше с уста докато пием - така се правело с кончетата! Когато си пъхнеш лицето в тази прозрачна и спокойна вода наистина все едно потъваш в един друг далечен свят - в късче от дълбините на земята. И мирисът и вкусът й бяха магически! С тази кладенчова вода се пълнеше едно огромно бетонно корито, което се използваше за пране - след като водата се натопли на слънцето. Е, ние, разбира се, го използвахме за "плуване" и цамбуркане!
Всъщност наистина и много други водни спомени ми се завъртяха в главата! И за реката на другото ми село, за слатината  вода - т.е. минералната вода  от изворче  измежду камъните, за чепкането и прането на вълна на реката...  Благодаря, Зверче!
 Но и аз като теб сега стоя на тръни и не мога да се отпусна доката мъниците   се присягат да си пуснат чешмите и особено когато ръчката им е по-удобна за пускане на врялата вода! Абе голяма съм, уви!
Да ви върви по вода, приятели!



--------------------
 
 
№12 от: freja (4 февруари 2009 04:23)
Абе аз се чудя какво ми капе от монитора, пък то вие всички сте си наотворили кранчетата...

isi
, и аз като теб обожавах да си потапям главата във вода и да стоя така. Като по-голяма започнах да си засичам секунди, но в началото просто си стоях и се пренасях някъде другаде. На село има една огромна чешма с няколко чучура, няколко каменни корита и цял голям басейн (е, не олимпийски - около 3 х 5 метра...), който идеално ставаше за тази цел. Даже си мислех, че само ние сме го правили, но виждам вече, че имало и други деца като нас. Пръскали сме се на тази чешма, естествено, и колкото повече бяхме на брой, толкова по-весело беше. Но основно я свързвам с пълнене на дамаджани (не че по къщите нямаше прекарана вода, просто никой не пиеше от нея) и мокрене на обикновени вафли... Купувахме си по няколко, намокряхме ги толкова много, че да се надуят и си ги ядяхме. Сега не знам дали бих го направила това, обаче със сигурност няма да е същото: всички още тогава знаехме, че единствено чешмата сред село става за мокрене на вафли, водата от тръбопровода не беше интересна. Селската чешма беше обаче и малко коварна, защото на цимента покрай коритата, а и в тях самите, понякога водата зеленясваше. Всъщност тя винаги си зеленясваше, но понякога я почистваха. Преди това обаче падахме. Особено ако носехме галоши, а пък галоши всички носехме, нищо че бяхме гражданчета - на село не върви с обувки, нали, направо немислимо, то си беше неписано правило...

Докато в апартамента не беше така. Там и водата се пестеше, и режим имаше, а и да нямаше, от малки знаехме, че разхищаването на вода е все едно да изхвърлиш хляб на боклука. Вярно, че веднъж - сестричката ми тъкмо беше проходила - двете така се сдърпахме за нещо, че имах намерение да я напръскам с вода от кранчето. Е, не улучих нея, ами стената, а пък стената си беше с най-обикновена шарена замазка, сто часа не изсъхна... Всички се изредиха да ми четат морал... Знаехме също, че паркетът в никакъв случай не трябва да се мокри, защото ще се надуе и ще трябва да се сменя. Обаче в шести клас, точно преди часа по физични и химични явления, когато толкова хубаво си се пръскахме със спринцовки, аз разлях вода под чина. На паркета. И ми изникнаха едни страшни картини, как до края на часа паркетът ще се надуе и каква хубава забележка ще ми лепнат в бележника, и как нашите ще трябва да купуват нов паркет за кабинета... И със съседката ми по номер (по номера седяхме) измислихме решение: ако до края на часа търкаме с крака по мокрото петно, от триенето (!!) температурата ще се повиши (!!!) и водата ще изсъхне без лоши последици. Забележете само какво научно мислене, ето на това му викам аз да прилагаш новите знания в ежедневието!!! smile24 Ами... търкахме smile24 - тихичко и лекичко, за да не се разбере какво правим. Не помня дали петното е изсъхнало до края на часа, но на паркета нищо му нямаше, подозирам, че усилията ни са били излишни...

Ох, толкова водни спомени имам, да ги изброя ще бъде невъзможно. Но пък ми стана едно такова ШЛЯПАЩО и хубаво... Пляс! - едно мокро "благодаря!" за zverche!!

 
 
№13 от: Надя (4 февруари 2009 13:08)
Ах, как можах да забравя sun слънчевата вода. Благодаря за напомнянката Иси. Наситина лятото се пълнеше - в нашия случай едно метално корито и водата се топлеше от слънцето - е кажете ми има ли по-хубава баня??? grabgrab
А пръскането от чешмите е разбира се това от училищните чешми, които са наредени по три-четири и като затиснеш едната, водата на другата изригва. За целта внимателно изчакваш другия да се наведе и ПЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯССССССССССС!


 
 
№14 от: beboran (4 февруари 2009 22:20)

Хахахах, колко "сладка" статия. Аз и до днес си похапвам сняг, когато сме някъде по планините ... ( че в София да хапнеш сняг е все едно да изпиеш съдържанието на епруветка с химикали).
А пък това лято влязох в един детски магазин и купих 10 водни пистолета - едни големи - по скоро пушки, стана ми смешно защото продавачката ме попита дали организирам детски партита, а всъщност бяха за мен, брат ми и наши приятели, на които отивахме на гости - не се бях смяла така от мноооого време - два дена тичахме из градината, мокри до кости hiphip
А за наводнения - като малка мисля че не съм правила... но за сметка на това сега почти на всяко къпане правя "малък басейн" в коридора. (Даже последния път като излизах от банята не погледнах в краката си и резултата беше четворен тулуп и някак се закачих на вратата, та успях да завърша съчетанието без сероизна травма smile24 )
ПЛЯСССССССССССС И ОТ МЕН !!!




--------------------
 
 
№15 от: borovinka (21 септември 2009 11:50)

За всичко съм съгласна-само с едно НЕ! malee2 Хвърлянето на вода в найлонови торбички през терасата може да убие човек или поне да остави трайни следи.

Наша позната,която си седяла на терасата,получила по главата точно такава торбичка.Сътресение на мозъка,операции,косата и опада и до днес ходи с перука...
Ако видите някой да хвърля торбички с вода или някакви неща от терасата,моля ви,предупредете го какви са последиците!


 
 
№16 от: freja (22 септември 2009 00:50)
Ужас, това не го знаех! uuux Не съм и предполагала, че може да има такива последици...

 
 
№17 от: катя милушева (10 март 2010 22:42)
 ВооооДА!оооооооооооооДА! hiphip hiphip hiphipСтрахотно шляпане, цамбуркане, плацикане...! Ние пък си имаме "бара", така се казва малката река пред къщата ни през улицата в парка. Зеленина, шумяща рекичка, до нея чешмичка под нивото на пътя, така че като си там, може и да не те видят, освен ако не се приближат доста - едно прекрасно място за игра с  воДА. Първо се започваше от небрежно прескачане на рекичката, прехвърлянето и с помощта на върбовите клони, надвиснали над нея, преминаването като по греда по един паднал дънер, и всичко това - не на сухо, разбира се. Пускане на книжни лодки от горния край на селото и засичането им (след спринт с колелетата) пред нас...
  А в горния край на селото, нагоре по течението на тази рекичка, имаше чешма с няколко чучура и корита за пране, а срещу тази чешма беше занималнята ни...
Коритата бяха обрасли с гладък зелен мъх и беше много приятно да стъпваш бос по него, но и много се пързаляше. Запушвахме едните чешми, за да видим колко силно ше потекат от другата страна чучурите... frantic frantic
И по средата на това пространство имаше още една чешма, но тя беше на по-видно място - точно до площада, и там много, много не играехме, че все някой ни гонеше... А един мой съученик си имаше такава чешмичка в двора, от изворна вода може би, защото къщата им беше на линията на реката... леле, как му завиждах за този оазис!

 
 
№18 от: Simpra (10 март 2010 23:24)
Пляс! snoozer_11 Лятото слагахме черния маркуч на външната чешма и след 5 минути загрятата от слънцето вода в него, вече ставаше за къпане. Поливахме се постоянно по двора. Ходехме и на Бистришката река, а също и да се къпем в Панчревското езеро... А в гимназията с една приятелка, когато разбира се валеше дъжд, заставахме под някой преливащ олук и се къпехме. А като бях малка, имахме вана и киснех там с часове до гъбясване, с всички играчки, които понасяха вода. Голям купон, при това с много пяна от шампоан. А в морето, сигурно като повечето деца, седях до посиняване. В умивалника в кухнята пък си пусках хартиените корабчета и разни допълнителни творения от капачки, коркови тапи със знаменца, пластмасови топчета пинг-понг и др. подобни. А като ми омръзнеше, преминавах на супа в алуминиевото канче. Рецептата беше: топла вода, слагаме сол (докто ни се насити окото, а разтвора стане пренаситен), накъсани парченца тоалетна хартия и бъркаме, бъркаме, бъркаме... бъркаме... накрая опитваме и ухххпфрзпфууу! ... до следващия път, когато заменяме солта със захар.



--------------------
 
 
№19 от: Милен Иванов (11 март 2010 17:07)
 Пльок, цамбур и от мен! Страхотна статия и коментари! Най-радващото е, че и сега май участваме във водни приключения. Фрея, смая ме с това засичане под вода, мислех, че е само момчешко занимание. А пък на беборан направо 6+, много пъти съм искал да си купя като голям такъв пистолет - край, решено е - на лято на сбора на село ще се пръскаме!!!
Моето най-приятно водно преживяване. Макар да съм от село - и аз си имах друго село, където се чувствах като на селоsmile24 То се намира на пътя Левски - Свищов. Разположено е Т-образно. Главно около главния  път и около дола, който се образува между два баира. Най-ниската част е, където се събират двете линии на Т-то. Ние (т.е. вуйчови) живееха на средата на дръжката на Т-то. Тогава тя не беше асфалтирана, а само главния път. И най-върховния момент настъпваше след проливен летен дъжд. Всичката вода от баирите се събираше на улицата (помня, че на дувара на къщата личаха следите от две големи наводнения, ставали предишни години). Пороят беше неуписуемо красив и кален. Тогава ние с бати Ивчо (който е само с 9 месеца по-голям, но с една глава по-висок и с още толкова по-умен от мен), запретвахме крачоли и ръкави (което впоследствие се оказваше излишно) и започвахме да строим бент. Голям бент! Трябваше да се строи бързо, за да хванем повече вода. Камъни (бяха приготвени за асфалтиране), пръст, клони, какъв ти бент - ставаше си цял язовир! И даже корабчета си пускахме. А пък най-интересното беше като си направихме "воденица". Изработихме я от царевични стъбла и от клечки. Беше много хубаво! Само че като паднеше нивото на водата, трябваше да я местим. Не ни се караха, майка и вуйна мъдро преценяваха, че дали ще се окаляме малко или много - все ще се перат целите дрехи и ни оставяха да се наиграем. Беше върхът.... Пак там имаше и една цистерна, но за това друг път.



--------------------
 
 
№20 от: Anakin Skywalker (16 март 2010 18:17)
Нека и аз се включа в мокрите коментариyeye
Аз пък да разкажа за карането през локвите с Балканчето.
След пороен летен дъжд когато по улиците има големи локви и истински реки.
И представете си картинката засилваш се и пляяяяс през средата на локавата.  А момичета вие не сте ли правили този номер с летни кънки?
Директно през локвата. Споделете за подобни преживявания
Аз имах една съученичка от Алианса(учехеме сериозно в 7 клас и езика на Шекспир и Байрон). Та въпросната Таня(така се казва) обичаше да се хване за багажника на Балканчето и да я карам през най дълбоките локви а тя отзад се чувстваше все едно кара водни ски



--------------------
 
 
№21 от: ivatomova (6 август 2010 09:36)
           И аз щях да разказвам за бентовете, които си правехме, но видях, че Милен го е направил, с тази разлика, че за нашите използвахме водата, която течеше по улицата, когато някой съсед си миеше колата /говорим за града/. Правехме си мини-язовир и в него пускахме лодки от хартия. Трябваше непрекъснато да добавяме пясък и да укрепваме стените на бента, защото водата непрекъснато прииждаше, он беше такъв кеф...
           А спомняте ли си лодчиците от борова кора, които си дялкахме на планината?
           Състезанията за най-бърза лодка направо ги бях забравила, въпреки че като препрочитах "Мечо Пух" и стигнах до пухопръчките, уж си ги бях припомнила. 
           Сещам се с голямо умиление и за сапуницата, от която си правехме сапунени мехури - вода и веро. Често се случваше да се нагълташ с веро, ама какво пък - рискове на професията. А сламките бяха толкова тънки и понякога ставаха огромни балони - като ги погледнеш срещу светлината, искряха с най-различни цветове, или пък се получаваха два-три, един в друг. Тази година на сбора в селото на мъжа ми видях много идейни пистолети за сапунени мехури.      

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: